НЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПУТИН, А НА БЪЛГАРИЯ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.

И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.

Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.

От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод  руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода и тази за АЕЦ “Белене” изпрати в девета глуха. Ето, за това бих го наградил.

Вервайте на очите си, в горния пасаж пише точно каквото прочетохте, не е майтап или ирония. Е, разбирам изненадата. Аз самият бях изненадан от себе си, защото за близо 30 години в журналистиката едва за втори път еднозначно хваля български премиер. Първият път беше когато Иван Костов отказа руски командоси да бъдат транспортирани в Косово през българското въздушно пространство. Спомням си добре какъв смут и скърцане със зъби предизвика това негово решение. В случая с Борисов засега сме само на нивото смут. Скърцането със зъби предстои и със сигурност никак няма да е приятно.

Какво всъщност стана? През миналата седмица се появи изневиделица руският енергиен министър Сергей Шматко и постави ултиматум до есента България да каже дали участва в “Бургас – Александруполис”, иначе руската страна ще замрази проекта. Фактът, че този проект и без това си е замразен, защото никоя от трите страни, евентуални участници, не предвиждат в бюджетите си пари за него, за Шматко няма особено значение. По навик руснаците притоплят тази тема само от време на време, когато трябва да се окаже някакъв натиск.

Дни по-късно, на среща с посланици от ЕС, премиерът Борисов съвсем ясно заяви, че България няма да участва в този проект и изброи няколко причини – няма пари, има екологични опасности, свързани както с територии от “Натура 2000”, така и с петролен разлив в Бургаския залив, населението в региона не е съгласно, защото се застрашава основния поминък, туризма. Нещо повече, Бойко Борисов заяви, че България замразява и строежа на АЕЦ “Белене”, защото струва много пари, а няма разчети кога и дали те ще се изплатят.

И тук настана споменатият вече смут.

Първо енергийният министър Трайчо Трайков изрази толкова много изненада, че едва не ми стана жал за човека. Според мен той направо си ритна министерската трудова книжка с твърдението, че журналистите май са сънували какво е казал премиерът. И съвсем я дорита, като заяви – “това нито съм го решавал, нито съм го казвал”, думи, от които някак излиза, че министърът е началник на премиера, а не обратно.

Пресцентърът на Министерския съвет също предприе неразумни според мен действия, като бързо пусна прессъобщение, в което се опита да поучи медиите как по-двусмислено трябва да се тълкуват думите на премиера и как да се замаже цялата работа.

Тук веднага следват два въпроса. Пред кого да се замаже и защо да се замазва? Очевидният отговор е – да се замаже пред руснаците било защото ни е страх от тяхната реакция, било защото някои смятат, че пред тях нямаме право на принципна позиция, било просто по навик. Може и такива съображения да има, но според мен истинската идея беше да се замаже работата пред самото българско общество, защото може да вземе и масово да подкрепи своя премиер в очертаващата се нелека ситуация. А фактът, че ударът срещу Борисов дойде отвътре, от собствения му министър и от собствения му пресцентър, само показва докъде стигат пипалата на руското влияние и измекярите, които то ползва в България.

Разбира се, не останаха по-назад и разни оловни войничета на руското и българското енергийно лоби. Бившият енергиен министър Овчаров и проф. Атанас Тасев веднага разкритикуваха изявите на Борисов като некомпетентни. Защо ли обаче те и двамата много-много не се спряха на темата за петролопровода, а направо се нахвърлиха срещу лансираната между другото от премиера идея за замразяване на “Белене”, централата, която и без това си е замразена със заровени два милиарда български лева в дупката.

Хареса ми този смут. Той беше толкова голям, че се наложи самият Бойко Борисов в събота да говори отново по темата и да заяви – не съм хвърлил бомба, просто казах истината. И да подчертае още нещо, което е изключително важно – няма да защитаваме интересите на Путин, а българските интереси. Точното описание на ситуацията беше, че той се обърна към една репортерка, която го притискаше с въпрос не се ли плаши от руската реакция, като я попита: – А вие искате да защитаваме интересите на Путин, не на нашите съграждани от Бургаския регион, така ли?

Никак обаче не ми стана ясно как всички български медии, дори малкото онези, които все още се броят демократични и необвързани, успяха да замажат дори това ясно послание. Стана ми ясно защо, но не ми стана ясно как. В някои вестници и сайтове то съвсем липсва, сякаш никога не е казвано. В други е цитирано така, че дори човек с голяма лупа едва ще го схване между редовете. Надявам се, че част от гражданите все пак са го схванали, въпреки медийните и други усилия.

Естествен е обаче и въпросът защо руснаците решиха да форсират темата за петролопровода, а покрай нея и за другите си енергийни интереси в България, точно в този момент. Отговорите са свързани както с външни, така и с вътрешни за България фактори.

Първият, който съществува, но, признавам си, е най-неясен, защото не са известни нещата от кухнята, е свързан с българската позиция за премахване на посредниците в търговията с газ и неразбориите, които през последните дни се случват в България с цените на парното и заплахата парните централи в цялата страна да рухнат изведнъж.

Вторият фактор, в който има пряка българска връзка, е факторът време. По-скоро – липсата му. До президентските избори остава само малко повече от година и ако сега, когато Първанов мощно лобира за руските енергийни проекти тук, те не се случат, представяте ли си какво би станало, щом на неговото място седне някой друг човек, не от първановото котило. За да не си скубе косите тогава, Москва взима мерки сега.

И третият фактор е геостратегически. Свързан е с това, че руснаците доскоро имаха проблеми с Украйна, но чрез Янукович отново си я върнаха като колония и вече могат по-сериозно да насочат взор към енергийната си експанзия в Европейския съюз. А през България е най-познатият, най-удобният и, както те все още смятат – най-лесният път за това.

Е, не е най-лесният. Или поне вече няма да бъде. Силно се надявам този път Бойко Борисов удържи поне на ината си и да не се отметне. Силно се надявам министър Трайков да изхвръкне от кабинета, защото с реакцията си показа, че се грижи недостатъчно за българските интереси. Силно се надявам, че медиите най-после ще подкрепят премиера не в момент, когато върши интересни глупости или просто се прави на пич, а точно когато е заел истинска морално достойна и икономически правилна, макар политически не безопасна позиция. И накрая – силно се надявам, че при необходимост българските граждани наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските проекти вън, европейските – вътре. Верно, 84-годишният издател на “Плейбой” Хю Хефнър също каза, че силно се надява да умре с мацка върху себе си, но щом и той не е сигурен в екипа си от девойки, какво да очаквам аз от нашенското гражданско общество.

И все пак очаквам, защото битката тепърва предстои. По темата ще се произнесе президентът, той също беше леко изненадан и сега вероятно се подготвя. Ще има и истински руски натиск – медиен, дипломатически, нищо чудно и директно икономически, който никак няма да ни хареса. Та затова има и ще има нужда от подкрепа тази позиция на премиера. Но ако вие не искате, аз ще го подкрепя сам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: