ГЕРБОМ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Най-голямото предизвикателство пред управлението на ГЕРБ е – и ще продължи да бъде – решението на комплекса от енергийни въпроси, който е свързан и с истинската геополитическа ориентация на страната 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не, няма грешка в заглавието. Не съм искал да кажа “гърбом”, а точно “гербом”. Или ГЕРБ-ом, ако така изписано повече ви харесва. По този начин просто се опитвам да събера в една дума представата за твърде специфичния маниер, по който партия ГЕРБ съществува и решава проблемите на страната вече точно година, след като получи сериозна подкрепа на последните парламентарни избори.

Да си призная, като лична позиция не съм особен почитател на Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Нито съм гласувал за тях, нито им спестявам, а и занапред не бих им спестил, критики за сътворените глупости. От чисто политологическа гледна точка смятам, че ГЕРБ няма своя политическа физиномия, доколкото не е базирана на отчетлива идеология и в нейното функциониране има редица принципи, които тревожат или поне поставят сериозни въпроси. Партията се ръководи – смятат някои – по неясни за обществото вътрешни механизми, а доколкото в нея изобщо се взимат колективни решения, то е формално. Други пък твърдят, че тези механизми са даже прекалено ясни, че ГЕРБ е чиста партия от лидерски тип, което дава и друго измерение на общата им претенция да бъдат дясно ориентирана формация.

Това е що се отнася до вътрешните механизми. Като се погледне към мястото на партия ГЕРБ в общата координатна система на българската политика се вижда, че, макар да настоява на дясното в себе си, практически тя стои някъде в центъра. Или виси някъде над центъра, за да успява по-лесно да се придвижи в различни посоки в зависимост от динамиката на различните ситуации, в които изпада. Подобно поведение, оценявано от някои като проява на политическа  гъвкавост, всъщност има общо много повече с популисткия тип партии, отколкото с истинската, последователна десница. Тази гъвкавост най-често води до работа на парче, до рекация тип “зелена еуглена”, чието мото е – реагирам само ако ме убодеш. По времето, когато ГЕРБ беше в опозиция, този тип нейна реакция се възприемаше по-скоро като нещо екзотично или като плод на все още ненадраснато детство. Когато партията дойде на власт обаче, от вътрешен за нея проблем това се превърна в проблем на цялото общество.

Казаното дотук има пряка връзка и с още нещо, което става все по-видимо за все повече хора. Това е липсата на стратегическа визия в управлението на ГЕРБ, а следователно напоследък и в общото развитие на страната. Поставянето на глобална цел от типа “да оправим положението в България” може и да изглежда някому като стратегическа, доколкото е дългосрочна. Защото положението в България е толкова лошо, че е необходимо наистина много време за оправянето му. Но всъщност целта не е стратегическа, защото е прекалено обща. Като принцип стратегическите цели са свързани с философия и разчети, а не с лозунги и добри намерения.

Да не задълбавам повече в тази тема, но при всички случаи разсъжденията за бившите и бъдещите дела на ГЕРБ не бива да подминават общия принцип, че идеологическите, структурните и функционалните неясноти вътре в дадена партия винаги водят и до неясноти в нейните действия, особено когато тя е на власт. Това, впрочем, се вижда и с просто око – в управленските решения и действия на ГЕРБ през последната година станахме свидетели на много хаос, непоследователност, на значително количество управленски брак.

В същото време обаче трябва да се признае, че за една година ГЕРБ се опита да свърши няколко наистина важни неща и дори ги докара донякъде. Партията започна по-активна борба с престъпността, зае се да направи преглед, макар твърде хаотичен все още, на наследството, оставено от предишното правителство, прави стъпки да възстанови, поне донякъде, лицето на България пред партньорите ни от Европейския съюз. Без да си го поставя предварително за цел, само като следствие от ситуацията, в която се намираме, ГЕРБ започна също да води една доста по-приемлива политика от тази на предишното правителство по отношение на тъй наречените “големи руски енергийни проекти”.

Всичко това, разбира се, става на фона на основната и постоянна задача – да се изведе България от икономическата криза. В тази посока също бяха направени много глупости, но има и добри стъпки. Например наличието на някакви реформи в администрацията е такава добра стъпка, свиването на бюджетните разходи, без увеличение на данъчната тежест, търсенето на възможности за привличане на инвеститори или поне за задържането им, опитите да се динамизира процеса за усвояване на пари по европейските програми…..

Трябва да се изтъкне също като цяло демонстрираната от правителството на ГЕРБ по-ясна ориентация за близост с европейските и американските партньори на България – например намерението за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана, все по-отчетливото говорене за придържане към общата европейска енергийна политика и т.н.

Всичко, отбелязано дотук, са неща в движение, в развитие, те все още не могат да се оценят еднозначно като резултати, защото започнатите процеси не са завършили или дори не са прехвърлили билото. По принцип обаче като посока те са правилни и ГЕРБ трябва да получава обществена подкрепа по отношение на такива ходове. Вместо това, разбира се, виждаме активизация точно на противниците на подобни правилни стъпки. Как иначе да определи човек нелепите подписки и постоянния спекулативен натиск за освобождаване от правителството на финансовия министър Симеон Дянков, един от катализаторите за добри решения. Като казвам “спекулативен” имам предвид не класическото значение на думата, а онова, което е доста по-разпространено в България – спекулацията като начин за извличане на политическа печалба от низките страсти на хората. Донякъде е нормално обществото да се поддава. Например лично моите низки страсти диктуват да удуша въпросния Симеон Дянков с голи ръце, задето с повишения акциз на цигарите ми бръкна толкова пряко и дълбоко в джоба. Но като сложа на везните другите му действия, те натежават в негова полза. Затова и не съм го удушил още.

Действията на подобни случайни или неслучайни противници на ГЕРБ са обаче само едно от многобройните предизвикателства пред управлението на партията. Друго предизвикателство е свързано с нейните политически приятелства и конфликти. Например най-плътната близост с Атака на Волен Сидеров едва ли може да въодушеви за подкрепа дори на правилни действия голяма част от демократично мислещите българи. Неясните и колебливи отношения със Синята коалиция може в тактически план да са изгодни за ГЕРБ, но не са изгодни в стратегически план от чисто политическа и експертна гледна точка.

Конфликтът на ГЕРБ с президента Първанов, който всъщност не е институционален, между правителство и президент, а е между точно това правителство и точно този президент, ту избухва, ту утихва. Но ако си направим труд да забележим, всички избухвания, макар поводите за тях да са различни, в края на краищата се оказват с една единствена причина /или неизбежно се факусират в една единствена точка/ – разминаването в позициите по енергийната тема. Колкото повече ГЕРБ се колебае за руските енергийни проекти, толкова повече се задълбочава конфликтът с Първанов. Това ще продължи и занапред, до самите президентски избори.

Сложен въпрос е и този за отношенията на ГЕРБ с ДПС на Ахмед Доган. Няма да стигне целият вестник, за да коментираме различните му аспекти, но по-ясни развитията в това отношение също може би ще видим с наближаването на изборите догодина.

Разбира се, като говорим за предизвикателства, не бива да забравяме и думите, казани преди няколко месеца от самия Бойко Борисов – че най-голямото предизвикателство пред партия ГЕРБ е самата партия ГЕРБ.

Прав е Борисов, това предизвикателство е голямо. Но не е прав, че е най-голямото. Най-голямото, макар засега не най-видимо от гледната точка на обществото, пък сякаш и от гледната точка на самата ГЕРБ, е неистовата нужда най-накрая да се реши комплекса от енергийни въпроси, захлупил здраво България – не без помощта на външни сили и техните вътрешни помагачи.

Казвам комплекс, защото в него всъщност се съдържат много теми, включително и доста деликатни. Например съдържа се потенциал за развития във външната политика, доколкото от една страна именно през енергийната тема може да се постигне необходимото раздалечаване на България от мечешката прегръдка на Русия, а от друга – необходимото задълбочаване на евроатлантическите ни партньорства и превръщането ни в истинска европейска страна. В енергийната тема се събират също нишки, свързани с корупцията, престъпността, както и с безобразията на предишното управление. И не на последно място, въпросът има и чисто икономически измерения – защото държавата България трябва да намери приемливо решение за енергийните проблеми както на гражданите си, така и на бизнеса, без от това решение да страдат националната независимост и суверенитет. Възелът е сложен и за съжаление имам резерви дали ГЕРБ ще успее да го разплете. Но при всички случаи от правилните или неправилните действия точно по тази тема зависят и отговорите на други въпроси, смятани за сакрални от мнозина – дали ГЕРБ ще  изкара пълен мандат, дали ще оцелее в българската политика или ще се стопи в небитието, както много други. Мен лично повече ме интересува друг заложен в темата отговор – дали България изобщо има потенциал да се измъкне от блатото, в което се намира или ще продължим да се влачим в него още десетилетия, докато някой друг ни измъкне. Или докато му писне и ни зареже окончателно в тинята.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: