ЛЮБОВ БЕЗ МОРАЛНИ СПИРАЧКИ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Забележително е, че какъвто и период да вземем от развитието на любовната политико-икономическа игра между България и Русия, досега тя винаги е завършвала в полза на Русия, а сега, най-неочаквано, завърши в полза на България 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Отдавна си мисля дали да не се преселя в Македония – и то не само заради македонските си корени, но и по ред други причини. Например защото македонците, въпреки че са много по-малък народ и не са горди членове на ЕС и НАТО, видимо си живеят по-добре от нас, българите. Или защото руснаците сякаш много-много не се интересуват от Македония, та са оставили страната на спокойствие. Да сте чували през последните десет години Путин да е посетил Скопие? Аз не съм. Поне не помня. Нито пък съм чувал някой македонски премиер да е бил принуден коленопреклонно да чака на килимчето пред кабинета му в Москва, както преди време изчака Станишев?

От вчера обаче меракът ми за преселване нарасна чувствително, след като прочетох впечатляващото съобщение на македонския Конституционен съд, че “всеки македонец има право на секс по всяко време и навсякъде, стига да спазва моралните принципи на обществото”. Не ме разбирайте криво, не се оплаквам от забрана някаква тук – властващата в България демокрация и на нас ни е осигурила всеобщото и равно право на секс винаги и където ни падне. Пък и ние си го ползваме интензивно, дори без да ни разрешават. Но същата тази специфична българска форма на демокрация е забравила да сложи добавката, че трябва да се спазват моралните принципи на обществото. Затова от години така си я караме – само секс, без морални принципи.

А виж, македонците, дори досега да са ни копирали, след решението на съда очевидно вече не го правят по градинките пред очите на всички. Нито в правителствената резиденция “Евксиноград” до три часа през нощта, както стана ясно, че се е случило между българския енергиен министър Трайчо Трайков и руския му колега Сергей Шматко. Та после за по-любопитните и специално съобщение пусна правителството – как го правили, правили до пълно изтощение, но въпреки това същата вечер работата не станала, та се наложи на другата сутрин да бъде продължена…..

Страхувам се, че пак има опасност да ме разберете погрешно. Според общата идея, в “Евксиноград” двамата министри са водили преговори по наболелите енергийни въпроси. Премиерът Борисов обаче още в петък изтъкна в Парламента, че те главно си извиват ръцете, което веднага ме наведе на асоциация за любовната политико-икономическа игра между България и Русия, която продължава вече десетилетия. Ако не обръщаме внимание на столетията преди тях, разбира се.

Забележително е също, че какъвто и период от развитието на тази игра да вземем, досега тя винаги е завършвала в полза на Русия, а сега, най-неочаквано, завърши в полза на България. Като гледам снимките, малко ми е странно как Трайков успя да надвие Шматко. То само на око като ги претегли човек двамцата…..Но, така или иначе, ние си се хвалим, че сме надвили, макар самият руски министър да заяви, че няма усещането за големи отстъпки, направени от руска страна.

Пък и как да има, като цялата тая работа прилича малко на оная с компютрите и компотите. Първо – руснаците вече ще ни продават газ по-евтино, но ние пък ще продължим да го купуваме пак толкова скъпо, колкото досега, а занапред и още по-скъпо. Само в джоба на “Булгаргаз” щели да остават някакви десетина милиона долара повече, но в този бизнес, както се знае, 10 милиона долара са смешни пари.

Второ –  посредниците между “Булгаргаз” и “Газпром” ще отпаднат от системата на договаряне, но чак след две години, когато тези посредници, дъщерни компании впрочем на самия “Газпром”, доизградят своята вътрешна разпределителна мрежа в България и шунтират “Булгаргаз”, като започнат изцяло и директно да задоволяват народонаселението.

От наша страна отпадането на посредниците се изтъква също като пряка възможност в бъдеще – при неизпълнение от руска страна на договорите за газови доставки, както стана в началото на миналата година – да съдим директно “Газпром” за загуби или пропуснати ползи. Ако говорим за възможности, с директното договаряне такива може и наистина да възникнат. Представяте ли си каква красота ще бъде, каква проява на национален суверенитет ще настане тогава – ако си искаме, ще можем да съдим руснаците, ако си искаме, ще можем и да не ги съдим. Само че после. Първо трябва да отсъдим кое ще бъде по-изгодно за тях, иначе ако ги раздразним със съдебни процеси, какво им пречи тотално да ни врътнат единственото газово кранче на българската граница с аргумента, че плащаме по преференциални, а не по пазарни цени. То и не само с процеси ако ги раздразним, де, може и с други непослушни действия, но пък с процеси – особено, защото руснаците не обичат да бъдат съдени, те обичат да бъдат обичани.

Трето, приоритетният за България европейски газопровод “Набуко” може и да се построи някога, но не сега, защото първо ще построим приоритетният за Русия газопровод “Южен поток”. Както каза Шматко на излизане от резиденцията – затворихме темата за връзката между “Набуко” и “Южен поток”. Ако усещате облекчение в тези думи – правилно, `щото те руснаците откога си мечтаеха да я затворят…..

Четвърто – търсенето на стратегически европейски инвеститор за АЕЦ “Белене” се трансформира в търсене на какъв да е инвеститор, стига само да даде малко пари, с което да стане параван на руските капитали в проекта. В това отношение пак опряхме до слуховете, пуснати преди време от президента Първанов, че Сърбия ще участва, макар и с мижавите 4 процента. Даже се чу и за македонско участие, но пък после се чу – че не. Казах ви аз нещо за македонците!

Макар от друга страна – не мога да ги разбера тях, пък и останалите инвеститори по света, защо не идват на талази, на талази да инвестират в “Белене” и да печелят гарантирано от там. Нали според руския вицепремиер Зубков това е “най-добрият проект на света”…..

Пето – петролният терминал “Бургас-Александруполис” най-вероятно няма да се строи в бъдеще по екологични съображения, но за сметка на това сега ние увеличаваме четворно капитала си в проектната компания, защото иначе ще има санкции от руска страна. Това, разбира се, отваря въпроса дали като наливаме още и още пари в един проект, който знаем, че няма да го бъде, защото няма смисъл да го бъде, ще стигнем до момента, когато все пак ще го бъде – с познатият аргумент, че вече вложените на вятъра пари не бива да отидат на вятъра. Или няма да стигнем до този момент, как мислите?

Защо обаче преди това намекнах дебело, че цялата тази българо-руска любов е само секс, без морални принципи? Очевидният и прост отговор е – ами защото морални принципи в нея няма. Повтаряни са до втръсване, но пак ще кажа две неща – тоталната липса на алтернатива за България на руските газови и изобщо енергийни доставки, липса, която сами си докарахме, обрича страната на тип доживотна моногамия, характерна повече за православните манастири, отколкото за либералните модерни общества. А фактът пък, че по настояване уж на “Газпром” въпросът за цената на сделката е напълно засекретен и обществото няма как да прецени изгодна ли му е тя или не, вече напълно ни отвежда към мрачните кьошета на площада с червените фенери.

Американският посланик Джеймс Уорлик вече на няколко пъти напомня, че не бива така. Даже за да напомни пак, човекът случайно отиде на посещение във Варна, докато в “Евксиноград” течеше бурното българо-руско извиване на ръце. По този повод някои веднага го нарочиха, че нарочно отишъл, та почти му излезе име на воайор. Само че, такъв или онакъв, той е прав – и не до голяма степен, а напълно.

Но да ги оставим американците настрани – те са ни само съюзници в НАТО и някои тук все още смятат, че от тях не зависят пряко съдбините на България. Виж, всички сме съгласни, че от ЕС зависят и още как. А буквално ден преди нашите преговори излезе съобщението, че Европейската комисия много се е разгневила заради новия договор за газови доставки, който Полша сключи с Русия.

Полша е обвинена, че не спазва газовото законодателство на Европейския съюз, което цели да гарантира сигурност на доставките и дискриминира европейските компании, които внасят газ в страната. Всичко това благодарение на една точка в договора, известна като клаузата “Газпром”. Според нея трети страни извън акционерите нямат достъп до газопровода и съответната държава няма право да реекспортира излишния руски газ, ако има такъв.

От текста на възражението на ЕК се вижда, че прилагането на тази клауза “ефективно затваря полския газов пазар, което се отразява негативно върху конкуренцията, интересите на потребителите и сигурността на доставките”.

Познайте от три пъти дали в нашия газов договор клаузата “Газпром” присъства или не присъства. Призовавам ви да познаете, защото, както стана ясно, договорът е секретен, поне за нас, българските граждани. Но иначе това не е трудната игра на ези-тура, а лесната – с монета, която и от двете страни има само ези. И много ми се иска да чуя какво мисли премиерът Борисов за начина, по който България отново измами европейските си партньори. Защото какво мислят европейските ни партньори вече знам, а скоро и Борисов ще узнае.

Но така е, като постоянно напираш да правиш любов без морални спирачки…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: