Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Повече от половин година личният ми телефон е именно Sony Ericsson C905i… Много го исках, подарък ми е от Биляна. Закупен е от официален магазин на Mtel, даже вече мина веднъж през сервиза им…

Ето и едно кратко ревю:

Дизайн: принципно обичам здрави мъжки телефони, което би следвало да означава моноблок. Слайдерът беше компромис заради функциите, но като цяло дизайнът ми допада. Черното покритие е висококачествена гумирана пластмаса, приятна на допир, дисплеят е голям, металните елементи отстрани придават стил и внушават здравина. В обобщение, дизайнът е страшно семпъл, но аз си падам по такъв. Лична оценка: 4/5

Здравина: няма как да го тествам екстремно, но съм го изтървал случайно на няколко пъти, черната пластмаса е устойчива, но подвижните капаци, страничните лайсни и въобще цялата метална част се криви лесно; емблемата под дисплея (с надпис Cyber-shot) се отлепи, слайдер-механизмът е направен сравнително добре. Капакът зад батерията (както и на предишния ми телефон) след известно ползване пада дори при съвсем леко приплъзване, например вадене от джоб на тесни дънки. Наложи се вече да го разходя до сервиза и заради прекъснат високоговорител на слушалката. Лична оценка: 2/5

Набор от функции: Телефонът има наистина много функции: Bluetooth, Wi-Fi, 3G, gps, фото- и видео-камера, Java, Email, FM radio, MP3 и видео-плейър, органайзър, календар… става и за обаждания. Накратко, има всичко, от което имам нужда като набор от функционалности. Лична оценка: 5/5

Фотоапарат/Камера: С 8.1 мегапиксела и стабилизация, това е телефонът, който прави най-добри снимки от всички, които съм виждал. Органайзерът на снимките е добър, всяка може да се изпраща лесно като MMS и през Bluetooth(липсва ми само attach-ване към email). Лична оценка: 5/5

Wi-Fi: Това е функционалността, която ми е най-необходима и от която съм ужасно недоволен. Има я, но обхватът е 3-4 пъти по-слаб от този на повечето лаптопи, дори когато не е в режим на пестене на енергия. Често връзката прекъсва (ако си сложиш ръката на самата антена, например). Понякога софтуерът се скапва и не те свързва, оправя се само с изваждане и повторно поставяне на батерията. Лична оценка: 1/5

GPS: Няма БГ карта, което като цяло прави функционалността почти безсмислена. Има възможност за записване на трак и от това разбрах, че отчита доста точно (сравнимо с Garmin-а). Накратко, навигацията се прави от софтуера, а тук практически няма такъв, така че ми е почти безполезен. Лична оценка: 2/5

Радио/MP3 плейър: Работят! Радиото обаче иска слушалки, които не е удобно да разнасяш навсякъде с теб.

Bluetooth и синхронизация: Няма проблеми при синхронизация с handsfree. С други телефони и с лаптоп не беше толкова лесно, но след 30 минути мъчение, няма грижи. Интеграцията с Outlook беше успешна от „раз“. Софтуерът за бекъп и ъпдейт на Sony Ericsson не струва, между другото. Оценка: 3/5

Стабилност на софтуера: Ужасна! Понякога телефонът забива, не може да се сафиряса когато играете игричка и ви се обадят (например), забравя интернет-настройките, но най-страшното е, че при някои „забивания“ изтри напълно инсталираните Java-приложения. Още по-страшното е, че затри калкулатора и органайзера. Целият QA екип, тествал този телефон трябва да бъде уволнен и бичуван! Лична оценка: 1/5 (в случай, че няма по-ниска)

Издръжливост на батерията: Уви, много малка. Два дни при изключени всички функционалности и около 12 часа stand-by при малко по-лош обхват, включен Bluetooth и Wi-Fi. Телефонът стои почти нон-стоп на зарядното, което никак не ме кефи. Лична оценка: 1/5

Клавиатура: удобни клавиши, емайлът им не се олющи за 6 месеца, няма индикации за износване, пренатоварване или каквито и да било други проблеми. Малко трудно се нацелват отделните цифри на един ред, но се свиква. Лична оценка: 4/5

Цялостно мнение: Има много функционалности, но не всички са изправни и не всички вършат работа в България. Фотоапаратът е чудесен, но софтуерът на телефона е повече от ужасен. Вади добър звук и картина, но батерията държи малко, компонентите не са много здрави и не вярвам, че този телефон ще ме издържи дълго (или по-скоро аз него).

КРАЙНА ОЦЕНКА: 3/5

Няма подобни публикации

Скоро не бях гледал „Spy games“. Робърт Редфорд все така разкарва красива 912-ка, а Брад Пит е преметнал през врата Leica M4 и Nikon FM и превърта черно-бялата лента. Всичко това ми припомни една стара, но вечна мечта – да притежавам кола със свалящи се изцяло ръчно прозорци и миниатюрно арматурно табло, колкото да се съберат аналоговите контролни уреди. Без нагреватели в страничните огледала и под седалките, без скъпа аудио система и осем въздушни възглавници.

Допих отвратителната Stella Artois, с която реших да положа началото на жадната си стачка срешу кощунството на българските пивовари, подиграващи се с вкуса на бирата. Станах, изкарах цветния филм от F4-ката и заредих последната останала ми ролка черно-бял филм за ръчно проявяване. Тази седмица запрятам ръкави в тъмната стаичка.

Съвети какви филми да си купувам? Foma станаха твърде скъпи – 5 лв. за 100-асовия.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

 - Осъдиха ме! - от другата страна на слушалката ми е Андриан Цаконски. Да, същият, който от 2007-ма година , още в началото на управлението на тройната коалиция - това държа да го подчертая специално - не се страхуваше и вдигаше н...

Сирийското крайбрежие. Няколко птици известиха, че морето е близо. След малко се появи и град Тартус. В деня, в който пристигнахме бе топло и лепкаво. Второто е нещо типично за този район, поради изпаренията от морето. За това пък нощите са много приятни.

Приятелят ни в Тартус, който ни посрещна, Ияд Алсалем снима филми за National Geographic. Точно се бе върнал от снимки в пустинята, а преди това бе направил филм за животно, подобно на тигър, което живее покрай р. Ефрат. За него се е смятало, че е изтребено още в края на 20 век. Филмът на Ияд показваше, че това не е така. Интересен човек, с който прекарахме времето си в Тартус. От него понаучихме факти за района.

В момента крайбрежието тепърва се развива. Правят се планове на курортни селища, хотели. За щастие има закон да не се правят огромни и високи хотели, които да закриват гледката към морето. И наистина, от терасата в апартамента, където съм аз, морето се вижда съвсем ясно, както и остров Ар-Руад.

Корабите се поклащат леко, а лодките чакат следващите пътници да тръгнат към острова. За 15 минути можете да прекосите разстоянието от брега на Тартус до остров Ар-Руад и си заслужава да го направите.

Най-големият ни враг в това пътуване е времето. Никога не ни стигаше и още помня преходът, който направихме в един ден от Суейда през Босра, в Дамаск, Сейдная, за да спим в Кара при роднините. Времето отново ни напомни, че е дефицит, затова решихме да потеглим към Сафита, като Ияд водеше по пътя, тъй като за първи път бяхме в областта. Защо там? На 25 км.от Туртус е и определено това място трябва да бъде посетено, най-малкото заради Castel Blanc или на арабски Burj Safita (Кулата на Сафита). Тази масивна кула е изградена от бял камък, извисяваща се над хълма с историческата част на градчето. На моменти може да помислите, че сте попаднали в Южна Италия или Южна Франция. Местността е много плодородна, изобилства от реки, извори и насаждения от грозде, нар, кайсия, смокини, маслини. Над всичко това стои Кастел Бланк- Бялата кула на Тамплиерския орден. Провирайки се с джипа през тесните улици на стария град Сафита, всичко подсказваше, че това бе твърдина на латинската власт по тези земи в отминалото Средновековие. Църкви, каменни къщи, тесни улици, дюканчета-бяхме попаднали в 12 век. През деня няма да видите много хора, но след шест вечерта всички са излезли по улиците и градчето оживява.

Кулата се извисява над вас още при подстъпите към нея. Сред уличките виждате някой ъгъл, някой зъбер или камбаната на върха й. Стигайки до нея се усеща все още важното й значение. В миналото освен за църква и пункт на тамплиерите в техните пътувания, Кастел Бланк е и наблудателница с важно политическо и географско положение. От върха й се вижда цялата област на Сафита, а при ясно време с невъоръжено око може да съзрете Крак де Шевалие, огромната хоспиталиерска крепост край Хомс, както и морето. Именно този бряг е последното нещо, което виждат кръстоносците при оттеглянето си от Светите земи, а Кастел Бланк никога повече не е обитавана от рицарите тамплиери. След земетресение тя е оставена, а днес растеврирана. Въпреки разрушението тя е почти запазена. Голямата зала над църквата, където са се събирали рицарите, е още запазена. Стълбищата са изградени така, че нападател да не успее да се изкачи безпрепятствено на покрива и в залата.

В областта на Тартус живеят много християни, а от мюсюлманите най-вече алеуини. Жените им не се забраждат, къщите са с по-различна архитектура. За момент може да помислите, че сте в Гърция. Обикаляйки с колата по малките пътища, също асфалтирани, на областта, виждахме много хора, седнали на верандите си на по чаша кафе и чай или сок от черници. Това ми донесе много наслада-да виждам цялото това спокойствие. Пред всяка къща е паркиран мотор, който е най-удобен за височините и тесните пътища. На верандата на бели столчета ще видите често хора да се наслаждават на следобедния вятър, идващ от морето. Под някоя маслина се е излегнала котка, а деца хапват плодове пред къщата. Наистина гледка, носеща спокойствие, което никоя снимка не би могла да представи напълно.

Вечерта не ми остана нищо друго, освен да си сипя свеж сок с лед, да седна на стола пред терасата и наблюдавайки крайбрежието на Тартус да обмисля деня, в който видях цялата тази пъстра картина на Сафита и района Тартус. Това, което съжалявам наистина е, че сядайки пред лаптопа не бих могъл да предам това, което очите са видели.

Пламен Асенов 

АКО ЧРЕЗ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ЩЕ ПАЗИМ ЗДРАВНАТА КАСА ОТ ФАЛИТ, ТО КАК ДА ОПАЗИМ ОТ ПЕНСИОНИРАНЕ ПОДВОДНИЦАТА “СЛАВА”, ЗА ДА ОТПЛУВАТ С НЕЯ ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ БЪЛГАРИ? 

/Въпрос на наивен морски офицер, чул Анна-Мария Борисов да твърди, че целта на редуцирания брой болнични легла в страната е запазването на Здравната каса от фалит/ 

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.

1. Talking Points Memo

2. Huffington Post

3. Lifehacker

4. MeFi

5. The Daily Dish by Andrew Sullivan

6. Freakonomics

7. BoingBoing

8. Got2BeGreen

9. Zen Habits

10. The Conscience of a Liberal: Paul Krugman

11. Crooks and Liars

12. Generación Y

13. Mashable

14. Slashfood

15. Official Google Blog

16. synthesis

17. bleat

18. /Film

19. Seth Godin's Blog

20. Deadspin: Sports News without Access, Favor, or Discretion

21. Dooce

22. Confessions of a Pioneer Woman

23. Said the Gramophone

24. Detention Slip

25. Bad Astronomy


Източник:
25 Best Blogs 2009 според сп. Time, като всяко име на блог е линк към описанието му.

Арестуваните при акцията „килърите“ замисляли убийството на министър-председателя, сензационно съобщава в. „24 часа“. С това статиите на жълтите вестници, които от месеци предупреждават за готвено покушение срещу премиера Борисов, станаха повече с още една. Но понеже твърдението този път е на близкия до поредното управление в. „24 часа“ , който цитира „свои източници“ за роля [...]

Няма да има нов филм номер 1 в IMDB. Inception не става. Може да се познае по светкащите в тъмното екранчета на отегчени хора, очакващи края, който все не идва и не идва.

Започвам да се чувствам като истински ерген. Крайно време беше. Велосипедът ми е точно до входната врата, като по всички онези модерни филми. А след като вчера похарчих и малко състояние, за да увелича съотношението скорост/обороти, от центъра на София спокойно се прибирам за 15-ина минути.

Честно казано, не виждам никакъв проблем в това. Факт е, че в Швеция вело-животът ми допадна – до магазина с колело, до училище с колело, на гости с колело. Вероятно и майка ми е права, че се опитвам да го приложа и тук, в България. Малко по-горещо е, няма вело-алеи и хората не гледат с възхищение на велосипедистите. Сигурно щото летим с по 50 по пешеходните пътеки. Не е мой проблем, че по пътя е опасно, а за вело-алеи не можем и да си говорим.

Между другото, колите също хвърчат бързо, та не им трябват повече от две ленти. Да вземем едната и да я подарим на велосипедистите? Така до центъра ще се спускам и за 10 минути.

Posted with WordPress for BlackBerry.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Характерно за феновете на метъла е, че когато им кажеш истината, а именно колко жалко е да слушаш скандинавската помия, те реагират като убодени и вият като псета колко нетолерантно е да говориш срещу скъпия им метал. Това не е странно – деградирал и пропаднал човек трудно приема някой да му съобщава директно истината. Но тя не се изменя. Метълът не е само музика, в която мъже се обличат като жени. Той е начин на поведение, той е начин да стигнеш дъното на самоунижението и духовната деградация, тя е път към канала с лайна. Метълът превръща българските деца в роби и проститутки.

Ако някой не изясни на децата, че е така, за нас и нашата страна няма никакво бъдеще. Защото от тези деца, които ежедневно се тровят, ще израснат деградирали и морално разложени личности. Къде са българските бащи, чиито дъщери на 12 години се обличат и държат като мъже и пушат трева? Те на са мъже. Те са жалки плазмодии. Ако не е така, е крайно време да го покажат.

Метълът не е просто гадната свирня, която се носи от някой гаден бардак, тя е оръжие срещу българският народ, насочено предимно върху българските деца. Хората, които стоят зад появяването на този “феномен” не са хора, а изроди, чието място е в затвора. Освен че една група негодяи натрупаха купища пари чрез масовото изпростяване, основната цел на метъла е именно психически и духовно да замърси българският народ, за да стане той плячка на своите смъртни врагове. Тези, които стоят зад проекта”метъл”, вероятно дори не слушат собствената си смърдяща продукция, но знаят, че това е средство за поробване на българите. Първо духовно, а след това окончателно и явно, защото морално деградиралият народ не може да се съпротивлява, дори и пред явни безобразия. Това е механизмът.

Метълът е синоним на самоунижение, на прекланяне пред поробителя. Нашите предци са предпочели бесило пред чуждата отвратителна ориенталска скандинавска култура, а сега мнозина безумци я приемат доброволно за своя “култура” и по този начин плюят върху отрицанието и саможертвата на дедите си. Сякаш са слепи и глухи, сякаш са зомбирани.