ОПТИМИЗЪМ ЗА НОРМАЛНИ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Защо никой държавник не опита да промени очевадния парадокс – колкото повече държавата иска да печели от пенсионния и здравния бизнес, толкова по-малко печели, а всички останали все повече губим 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Набързо няколко добри новини в началото, за да не останем капо до края на този текст.

Съюзът на българските автомобилисти съобщи официално, че пътищата в страната са сухи. Мерси! То не че някой може да се обърка в тези жеги и да помисли, че само над тротоарите е сухо, а над пътищата вали като из ведро…..Но друго е да го научиш от сигурен източник, похарчил част от нашите пари, за да извърши надлежни проверки.

Каним бременни московчанки да раждат в София – казаха от столичното кметство. Това е заради пожарите в Русия, които не дават възможност на хората в Москва да дишат, а, както се знае, всяко раждане иска и много дишане. Няма лошо, напротив, добро е. Московчанките са красиви жени, виждал съм ги, ще разкрасят допълнително столицата и ще я направят още по-привлекателна. Отчетите за демографския прираст на страната също ще се подобрят. Повечето деца после ще останат тук и няма да закриваме паралелки в училище. Въпросът е на чии разноски ги каним – настояват скептиците. Ама то за нашенския скептицизъм угодия няма, дори при толкова много предимства, които ни предлагат вече бременните московчанки. Пък и в края на краищата – не каним руснаците като цяло, а само рускини, нали?

Като заговорихме за чужденци, съобщава се, че спасители от Слънчев бряг спасиха четирима пияни норвежци от удавяне. Това е правилният начин да се води борба за всеки чуждестранен клиент на българския туристически бизнес – първо ги напиваме до смърт, после ги спасяваме от смърт. Я си представете, че някой се беше опитал да ги спаси на по-ранната фаза, още на препиването – ами нали норвежците щяха да си тръгнат гневни от страната и да се завлачат да си пият другаде на спокойствие. А можеше и в европейската преса да ни изложат с поредица негативни интервюта. От цялата работа обаче за мен остана загадка дали пияниците са платили поне за цветята, които накъсали за мезе, докато допиват последното питие на плажа, преди да се гмурнат…..

Пак в Слънчев бряг се развива и една друга сценка с положителен привкус – докато търсели малолетни из дискотеките в курорта, полицаи намерили 20 проститутки. Така и не става ясно защо са им трябвали на ченгетата малолетни, но нейсе. Нито къде толкова са се залутали из курорта проститутките, та родната полиция е трябвало да ги търси специално. Не се съобщава също дали въпросните намерени, освен проститутки, са били и малолетни т.е. дали в крайна сметка първоначалната цел на полицейската акция е била постигната. Защото какво, ако са намерили само обикновени проститутки – то тях може да си ги намери всеки средно пиян турист, колкото и да е необучен в полицейските техники.

Въпреки това обаче добра новина в съобщението има, даже са две, струва ми се. Като се вземе предвид, че от 95-те проверени лица по плажа и крайбрежните алеи 20 са се оказали проститутки, а останалите – просяци и наркопласьори, може да се сметне, че родната полиция демонстрира бърза промяна след случая в Кърджали и вече не притеснява обикновените граждани, а само истинските закононарушители. От друга страна пък фактът, че сред проверените не се отчита присъствие на нито един обикновен гражданин, може би говори и за повишено гражданско съзнание сред почиващите, масово казали твърдо “не” на порока, който ги дебне отвсякъде.

Все пак подобни истории са основание дискусията за легализиране на проституцията в България да продължи, след като преди няколко години лично Ахмед Доган се закани, че ще напише закон по въпроса и ще го прокара в Парламента, но се провали. Вероятно разбра, че в този бизнес играят интереси, които са по-силни от неговите. Той и за едни индийски биволи, дето ги обеща поминък на хората в Северна България се провали, но по друга причина – тъй като научните му интереси междувременно се преместиха от аграрната към хидроенергийната тема.

Та последният аргумент, който прочетох в полза на легализирането на проституцията е, че сега от нея печелят само някои хора от сорта на Лекето, Гъбата или Кривия, както и малка група техни покровители и началници, а ако занаятът се декриминализира, ще спечелят всички. Това показва добро теоретично познаване на проблема, но недобра практическа ориентация от страна на автора на коментара. Защото в този бизнес изначалният въпрос не е да печелят всички, а кой точно да печели.

Не искам да правя директна аналогия между реформата в бизнеса с плът и реформите в разни други сфери, но тя сякаш сама се налага.

Във връзка например с тъй наречената пенсионна реформа, която сегашното правителство замисля или провежда, не знам, а може би замисля да провежда, бившият министър на икономиката Петър Димитров каза, че работата не върви на добре. Според него ако се вдигне пенсионната възраст, към всяка фирма ще трябва да се открие и погребална агенция. За това мнение Димитров се основава на факта, че средната възраст на населението в България е много ниска и при висок праг на пенсиониране хората ще започнат да умират направо на работното си място.

Според статистиката може и да е прав. Обаче ние добре знаем, че с нейна помощ всеки човек може да се окаже прав точно толкова, колкото и неговият опонент. Например известно е, че статистиката съвсем лесно може да ти превърне един отчаян алкохолик и един отчаян трезвеник в двама нормални алкохолици, така че много-много не бива да се поддаваме на статистическите козни. В случая Димитров изпада в абсолютно същата грешка – да развива теории, вместо да разсъждава практично. А практиката сочи, че правилният въпрос по отношение на пенсионната реформа в България е не как да печелят всички, а как да печели онова, което наричаме държава. И винаги е бил този въпросът.

Чудно ми е как за толкова години никой държавник, независимо какъв политически цвят декларира, че защитава, не осъзна, не изтъкна пред обществото и не се опита да промени очевадния парадокс – колкото повече държавата настоява да печели от пенсионния бизнес, толкова по-малко всъщност печели. А всички останали все повече губим. И също ми е чудно защо ми е чудно – след като е ясно, че все повече хора нямат вяра в системата, защото не знаят като си дадат парите в общия кюп сега, какво ще получат от общия кюп в бъдеще, защото няма как да са сигурни, че ще доживеят изобщо до пенсия и защото не са луди, а само бедни.

Някой ще каже – ами винаги и навсякъде е така, всички изпитват затруднения с балансите на пенсионните си системи. Да, ама не, както казваше колегата Петко Бочаров. Не е така в повечето европейски страни. Но да не ходим навън – да си спомним само натрупаните милиони от пенсионни фондове на хората преди 9 септември 1944 година, милиони, които после комунистите национализираха и опапаха с удоволствие. Защо тогава е можело фондовете да се управляват с печалба, а сега не може?

Абсолютно същото е валидно и по отношение на здравната реформа. Хайде, стига с тази здравна реформа! – писа онзи ден колегата от Института за пазарна икономика Зорница Славова. И съвсем правилно постави акцента не на “стига”, а на “тази”. “Проблемът се корени в системата, а не в липсата на средства” – заяви Славова и изтъкна три абсолютно необходими за промяната мерки: разбиване монопола на НЗОК, въвеждане на система на лични здравни сметки, при които всеки ще знае за какво точно  плаща и приватизация на болниците.

За съжаление, премиерът Бойко Борисов пак се оказа изостанал с няколко обиколки и се вля в хора на всичките си предшественици, които през годините предпочитаха да се тюхкат за съдбата на българското здравеопазване, вместо да променят нещата в него – нещо, за което са назначени на тази служба.

Системата не работи – изтъкна Борисов – защото 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Пак статистика, разгледана както ни е изгодно. Но ето и другата нейна страна – преди пет години броят на хората, които не плащат, беше три пъти по-малък, но и тогава здравната система не работеше. Не работеше и преди десетина години, веднага след като беше създадена…..

Изглежда обаче при Борисов това мнение се е наложило сега покрай летните жеги. Защото доскоро както той, така и финансовият министър Дянков твърдяха, че няма да се наливат пари в нереформирани сектори. А изведнъж излиза, че секторът си е наред, само парите му идват ма-а-а-лко малко, а тъй като на обикновения българин те са му ексик, трябва да се бръкне за още…..

Е, може не толкова от жегите, колкото от лоши съветници да низхожда тази промяна в мнението на премиера или да се комбинират факторите, кой знае. С никакви лоши съветници обаче не може да се обясни промяната на едно друго негово мнение, станала публично известна в петък, когато Бойко Борисов най-неочаквано и лично похвали Георги Първанов. “Имаме си опитен президент, който се старае много. Ако някой път чисто политически не се опитва да ни критикува, аз мисля, че в цялост се справя прекрасно с работата си” – заяви премиерът, без изобщо да му трепне окото.

Освен дето подборът на думите в тази негова похвала лъха на комсомолска организация, смисълът им пък направо вони. Само че не на миризливо сирене, а на нещо още по-лошо, в което обаче няма да се задълбавам сега, тъй като директно ще влезем в някаква безумна теория на конспирацията. Така де, подобни думи не могат да ни вкарат примерно в блатото, защото ние и без това сме си там. Но на по-лошо място – могат.

Е, разбрахте ли сега, че постъпих правилно, като коментирах в началото добрите новини, а лошите оставих накрая? Така се прави в общества, чиито зъби са изтръпнали от простотии и има опасност да паднат, ако първо не се закрепят със зрънце оптимизъм. В нормалните общества е обратно – първо лошите новини, после оптимизма. Но я да дойдат нормалните да живеят тук, че да ги видим…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: