Днес е 9 септември, според някои "най-значимото политическо събитие за България през 20 в." Аз, слава Богу, не си го спомням, но си го представям доста живо поради следния случай:
първото ми журналистическо пътуване.

С други думи - голям ентусиазъм, малка кола на вестник "Дневник" и първокурсникът стажант Добрев, който отива с колежката в Кърджали, за да отразяват тогавашната президентска "борба" между Гоце и Волен.

"Атака" се събраха в читалището, имаше патриотични песни, малко страх от Волен дали изобщо да дойде в "турската крепост", реплики от Павел Шопов за "лайнометната телевизия БиТиВи", но като цяло, нищо интересно.

Шоуто беше на червения митинг. След като с малко мъка намерих летния театър, за пръв път в живота си се отзовах сред толкова много от тези хора, които знаех, че съществуват, но никога не бях виждал накуп. Демек - комунистите. Те бяха се събрали за нещо средно между мач, политически митинг и концерт - имаше разни чичовци с червени шалове и семки, имаше политици като Стефан Данаилов, който вече беше започнал да влиза трудно през вратите, имаше и мацки "целите в дънкено", чакащи Азис.

Азис дойде, че и Ивана, та и Веско Маринов. Публиката пак викаше като на мач, политически митинг и дискотека в едно. Веско излезе на сцената хвърляйки се на колене и крещейки: "винаги съм бил ваш".

Сега се оказа, че вече не е техен, а е от ГЕРБ, ходи им разбирай роднинствата.

Аз стоях точно пред сцената, заедно с още няколко журналисти, тъкмо под одобрителния поглед на Нешка Робева, която може би беше решила, че съм млад и прогресивен. Аз пък си мислех, че никога не искам да ставам прогресивен, щом такива са прогресивните.

Същите прогресивни, представих си, са направили и 9 септември. Сигурно пак са възприемали нещата като зрелище, само гарнирано и с малко повече кръв. Смятали са се за нуждаещи, искали са някой да им дава, мразели са богатите, искали са здрава ръка. Когато са дошли червената армия и Вълко Червенков, те са наизвадили семките и са започнали да празнуват.

Днес сигурно пак ще празнуват, макар и с носталгия. Веско Маринов има нови хитове, с които да ги зарадва, а на всичкото отгоре не е сам на "отечествения фронт". Къде забравихме Мишо Белчев и "обикновената му песен за необикновените български разузнавачи" от Първо главно управление на ДС:



За мач-митинг-купона на БСП в Кърджали сигурно платихме ние, защото БСП беше на власт и, нали, що да не се вземе малко от държавния бюджет. А за всеобщия 45-годишен празник на "необикновените" след 9-ти, както добре знаете, платихме пак всички останали. Някои платиха с живота си, но той е само "дребнобуржоазна прищявка пред прогреса на народа".

Сега пак ние ще трябва да платим за "социалните" политики на Бойко, Божидар и т.н., насочени към "прогресивните", разбира се.

Всичко хубаво, но с оглед и на датата, май е добре да помислим докога това да продължава.

Каня ви на WordCamp, където ще си говорим за интересни неща, свързани с блоговете. Ще има чуждестранни лектори, наред с някои от обичайните заподозрени.

Аз също ще се изказвам, като ще говоря за опасностите пред един блог – “20 начина да убиете блога си”. Имам известна статистическа информация по въпроса

Ще блогна пак, когато излезе официалната програма.

Вчера в 9:00 сутринта беше проведена „наказателна акция“ срещу торент сървъри  в 14 европейски страни. Могъщата ръка на закона и невидимата ръка на пазара се стовариха върху неподозиращите хостове на редица торент тракери, между които и хостът на WikiLeaks – PRQ. Спрян беше и ThePirateBay – символът на пиратското движение в Европа и света. По гордите думи на белгийската полиция, акцията е резултат от двугодишни подготовки и обхваща Швеция, Белгия, Англия, Норвегия, Германия, Чехия, Унгария и други европейски страни.

И тъй като могъщата ръка на закона и невидимата ръка на пазара често обичат да се здрависват помежду си, акциите са шумни и светкавични, обвинителите – добре финансирани от „ощетения“ посреднически бизнес, а съдебните процеси – съмнителни (Съдията в последното дело срещу PirateBay беше и член на организации, тясно свързани с индустрията).  Според очевидци, вчерашната акция е била доста праволинейна –  нахлуване в сградите на Интернет хостове, дърпане на щепсели и изземване на компютри. Беше щурмуванa и сградата на университета Umeå в Швеция.

Компетентността на органите, извършващи подобни операции отдавна е под съмнение. Преди две години антипиратите в САЩ поискаха съдействието на ирландската полиция в трениране на кучета, които да надушват пиратски дискове… в последствие се оказа, че пиратските дискове миришат удивително сходно с легалните. В текущата акция пък от хостовете бяха иззети компютри, които не принадлежаха на пиратски сайтове, а други торент тракери пък останаха на линия защото техните сървъри или бяха пропуснати, или имаха автоматично пренасочване към други хостове.

При акциите си в България срещу Арена и Замунда и родните герои от ГДБОП се натъкнаха на неприятната новина, че целият обем на подобен сайт е около 250 мегабайта и не съдържа пиратски файлове, а само ги координира. Друг шок за антипиратите дойде от тъмната Индия на p2p технологиите, където „магнитните линкове“ направиха обмена на файлове възможен дори без тракер. И докато липсата на големи мишени може да докара един професионален антипират до отчаяние, все по-“смелите“ акции показват, че един отчаян антипират не действа нито рационално, нито пропорционално. Въпрос на време, пари и лобизъм е мишена да станат обикновените потребители.

Максим Проданов

Share on Facebook

Според ревизираните данни на НСИ, през второто тримесечие икономиката отбелязва спад от 1.4% на годишна база (1.5% беше според експресните оценки). Постепенно спадът намалява, но все още не е отбелязан растеж.

БВП, реален растеж на годишна база, %

Износът продължава силно да расте, докато потреблението на домакинствата и особено инвестициите продължават своя спад. Растежът на износа компенсира голяма част от спада на потреблението и инвестициите – но не изцяло, така че все още БВП спада.

Промяна в основните компоненти, % на годишна база

Инвестиции, износ и потребление – динамика, %

Блогът за икономика 2010

Бях в Атина. Боно пя. Върнах се в София. Важното, е че забелязах нещо интересно. Униформените жени в Гърция са страшно красиви. Ако са полицайки направо ти се иска да те арестуват, да те проснат по земята, да стъпят върху гърба ти и да те претърсят за опасни, опойващи вещества.

Моят приятел Саад Бин Шахид ми прати снимки, които показват до колко е поразило страната наводнението в Пакистан. По данни на на жителите, 1/3 от територията на държавата е под вода. Снимките качих във видео формат в YouTube:

Вижте също

• Floods In Pakistan-Province by Province.UPDATE. (teabreak.pk)

Подкрепяте ли въвеждането на фискален борд в България?

• Да
  
• Не
  
• Не знам
  

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010

Преди всичко, Ючбунар е град в града.

Това е една република от клоуни и една държава от мъченици.

Чавдар Мутафов

Досега съм писал за различни места – Турция, Сирия, Италия, местности в България, разкопки в Разград…Но не съм споделял за улицата, на която живея – ул. „Пиротска“.

Откакто се помня живея все в този район. Помня пазара, който беше на мястото на цветната борса днес. Също помня дядовците със знамена на ВМРО, които ги развяваха по време на избори, а в старата кръчма с култовото име „Трите смока“, се чуваха възгласи за Македония и Западните покрайнини.

Всъщност района на „Пиротска“ е изпълнен с духа на тези забравени български територии. Ул. „Зайчар“, „Тодор Александров“, „Кирил и Методий“, „Брегалница“ и др. Районът се е поделял в миналото между два исторически квартала – Коньовица и Юч Бунар (Три кладенци). Според градския фолклор, освен с предимно пролетарския си характер, жителите на квартала са известни и с буйния си нрав, което е довело и до възникването на нарицателното „коньовичарски“ (или „коньовишки“) в смисъл на „груб“, „побойнически“, „суров“ темперамент. Още през 40-те години Чавдар Мутафов нарича Ючбунар „република на мъченици“, защото кварталът е населен с македонци, евреи, работници.

Като всеки стар район и тук си има собствени означения за важните места. Тук под „Хали“ се има предвид мястото до цветната борса (а „Големите Хали“ са Халите в началото на „Пиротска“ срещу джамията). Владайската река се нарича просто „канала“ т.е. до бул. „Сливница“. „Кръчмата“ е колоритното седалище на старите македонци – „Трите смока“, а „Ъгъла“ е друго заведение, на ъгъла на „Пиротска“ и „К. Величков“, където се прави най-вече шкембе-чорба. „Градинката“ означава мястото, което е на ул. „Опълченска“ – градината при църквата „св. Никола“.

Улицата е запазила много от автентичността си, макар и да се строят нови кооперации. Жителите на „Пиротска“ също сякаш са едно време, денят им преминава така, както е преминавал последните 80 години. Интересно е, когато излезеш сутрин за вестник и пазар. Можеш да видиш много интересни неща, които не си предполагал, че ги има. Както се казва, докато спи градът, хората „работят“. Искам да кажа, че видях поне двама мъже, излизащи неспокойно от входа рано сутрин, което предизвиква лека хумористична реакция. От друга страна седят магазинерите от другата страна на улицата. Рано сутрин отварят магазините, почистват пред тях и зареждат новата стока. Баничарницата срещу нас се готви за новия ден още от 4 сутринта. Тогава идва майсторът и подготвя тестото. Тъй като лягам доста късно, случвало се е да го видя как идва, паркира старото комби и влиза да провери какво е станало с тестото за баници, кифли и козунаци.

На пазара животът започва също рано. Идват продавачите, плащащи наем за помещенията, разтоварват и подреждат продуктите. На пазар „Димитър Петков“ има всичко, което ти трябва – плодове, зеленчуци, риба, скара (която през деня се усеща на много метри около пазара). Има и маркет наблизо. Сутрин, ако се разходите по „Димитър Петков“ ще усетите приятното ухание на топъл хляб. Това е от близката хлебарница, която е известна с топлия си и пресен хляб и хлебни продукти. Разбира се, първите клиенти винаги са на средна възраст 60 години.

От отсрещната страна на пазара стои цветната борса. Между тях са т.нар „Хали“, както е известно мястото сред жителите, които са място да седнеш за кафе. Цветната борса си има свой живот и жителите не се месят много там. За хората, живеещи в Зона Б-18 и околните сгради, продавачите на цветя не са „местни“ и следователно служат просто за закупуване на цветя и нищо повече. Макар някои от хората вече години наред да са на това място.

Всички идват през нощта. Още в 3 започват разтоварването на цветята. Идват хора от различни краища на България и можеш да чуеш всякакъв говор – български диалекти, турски, ромски, македонски. Общо взето-цветен район. Прекрасното е, че когато излезеш рано сутрин веднага те завладява уханието на цветя. А си мисля, че имаме нужда от това.

От новите жители е Аднан. Той е от гр. Хама, Сирия и е тук вече поне три години. Неговата дюнерджийница успешно замести старата хлебопекарна и хората често го посещават, за да хапнат шиш таук или фалафел. Дори старата еврейка от съсъдната кооперация ходи при него и по цял ден си говорят за ястия. Най-новите жители са собствениците на модерното заведение „Monte Carlo“, отворило точно под нас. Много ново, но очевидно вече се привързват към „Пиротска“, защото лелките от околните къщи познават всички от ресторанта – собственици, готвачи, сервитьори- и си говорят с тях вече свободно. А посетителите на „Monte Carlo“ внасят лукса, от който имаше нужда цялата улица.

И от този район си има своите известни представители. Иван Славков, Таня Богомилова, Марио Събев (Буги Барабата). Район, който е позабравен в развиваща се и модерна София, но запазил много от миналото си. Къщите от началото XX век стоят и наблюдават мълчаливо как се променя „Пиротска“, изоставени, а някои от тях и рушащи се. А паветата на улицата…те са от 80г. там. Преживели са няколко войни, ще стоят там поне още толкова.

И все пак, ючбунарецът е интересен. За него красотата е някаква религия, чийто жрец е той, единствено посветен в тайните й пътища. Напразно модата минава със съблазнителните си задиряния на слугиня покрай невъзмутимото му лице на познавач, напразно времената се менят и новото остарява: за ючбунарския gent няма нищо старо, понеже той превъзмогва времето със суровата си безпогрешност на единствен – и тогава всички стилове и безстилия се сключват във вечна и неразривна амалгама от правила, форми и безформия, в един дълъг бревиер от безвкусия, в една безумна италианска салата от крайности, невъзможности и карикатурност.

Чавдар Мутафов, 1941 г.

 Световната финансова и икономическа криза се дължат основно на обстоятелството, че човечеството започна да харчи много повече от това, което е изработило.              През 2009г. и 2010 г. България допуска свръх дефицит, което накара ЕК да започне процедура, която твърде вероятно ще завърши със санкции. Необходими са нови правила, които да гарантират стабилност и балансиран [...]

 Световната финансова и икономическа криза се дължат основно на обстоятелството, че човечеството започна да харчи много повече от това, което е изработило.              През 2009г. и 2010 г. България допуска свръх дефицит, което накара ЕК да започне процедура, която твърде вероятно ще завърши със санкции. Необходими са нови правила, които да гарантират стабилност и балансиран [...]

Продукти:
3 яйца
300г кисело мляко
щипка сол
щипка амонячна сода
1/2ч.л. сода бикарбонат
1 1/2ч. ч. брашно
2 домата
3- 4 обезкостени маслини
1 зелена чушка
200г шунка
1с.л. царевица от консерва
100г кашквал
100 моцарела

Приготвяне:
Яйцата се чукват в пластмасова купа. Добавя се щипка сол. Разбиват се с бъркалка. Брашното се пресява. Киселото мляко се смесва заедно с количеството сода бикарбонат и амонячна сода. Добавя се към разбитите яйца. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. Брашното се добавя с помощта на суха лъжица към яйчено- млечната смес. Поселдователно се добавя олиото. Целта е да се получи гладко, солено, бъркано тесто. Изсипва се в подмазана с краве масло тавичка. Отгоре нарежда нарязана на колелца чушка. Доматите се почистват, измиват и режат на тънки кръгове. Подреждат се раввномерно върху чушката. Маслините се режат на половина. Шунката се надребнява. Царевицата, шунката и маслините се разпределят равномерно. Поръсва се със щипка сух босилек. Пицата се пече на умерена фурна около 20 минути. След това се изважда. Моцарелата се реже и се подрежда най- отгоре заедно с настъргания кашкавал. Връща се отново за допичане още 15 минути. Реже се топла. Консумира се с майонезен сос.

Отдавна не бях писала пост, в който да се оплача от някой фирма/човек или просто случка. Но ето дойде отново моментът. Този път ще ви запозная с всеизвестните Булсатком. Познавате ги, нали? Е, и аз си мислих така, но ме изненадаха, не с хубаво обаче. Всеки месец в продължение на повече от половин година различна [...]

Отдавна не бях писала пост, в който да се оплача от някой фирма/човек или просто случка. Но ето дойде отново моментът. Този път ще ви запозная с всеизвестните Булсатком. Познавате ги, нали? Е, и аз си мислих така, но ме изненадаха, не с хубаво обаче. Всеки месец в продължение на повече от половин година различна [...]

Във връзка с последните събития из софийското поле имам предложение към обществото и общественото мнение какво да правим с очевидно излишните равни пространства, засети с изключително скъпа трева.

С цел подобрение ефективността на използване на терените предлагам:

Първо: правим дълбока или плитка оран на указаните площи с трева


Второ: засаждаме картофи, а през няколко метра и тикви

Трето: събираме реколтата от компир и тикви

Тиква (снимка)

И без друго гледаме същите неща по тревните терени, показаната на снимките реколта поне става за ядене

Надявам се, че предложението ми ще бъде разгледано с надлежното внимание

Днес, на този тъжен ден за футболните фенове ден, позорната загуба на националния отбор от уж маргиналната футболна сила Черна гора и преждевременната кончина на надеждите за класиране на България за Евро 2012 г. , ме изпълва с …плаха надежда. Защото, уви, у нас е така: докато една прогнила система не се срине, не я [...]

Днес ще отскочим за малко до Белгия. Ангел ще ни покаже един цветен килим, който ще можете да видите чак следващата година, за което лично търпя критика, защото разказът беше изпратен навреме, за да можете да го видите и през тази година, но не успях да го кача навреме. Остава ви утешението, че другата година в Брюксел отново ще има такъв цветен килим. Приятно четене:

На председателски килим (Брюксел)

Брех как тече времето!? Преди няколко дни, когато мефрау-то /госпожата демек/ ми каза, че ще има цветен килим в Брюксел, бях готов да се обзаложа, че предишният беше миналата година. Знам, че ги правят през две години и какви ли не теории не развих защо аджеба има и тази година. Криза = привличане на екстра туристи... надали... председателството на Съюза да обтележим... може би... За последно да го направим, че догодина я Белгия, я не ... хихихи В крайна сметка днес установих, че грешката е вярна. Правилна си е годината. Килимна един вид. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цветен килим"][/caption]

В късния следобед нещо се заоблачи, заръмя, а и аз се заиграх на Hearts of iron /шшшшт да не чуе мефрау/ и в дълбините на отпускаро-геймърското ми съзнание се прокрадна нездравата надежда, че ще го пишем „дъждовен“ този ден и ще пропуснем килима. Но тука гадните капиталисти не го знаят този номер. Вали не вали, ония си бачкат... в случая ходят да гледат килим. [geo_mashup_map] Е все пак пропуснах един-два влака, та накрая се наложи да се набирам с колата до гарата. Нищо. Довечера като се прибираме, ако вали ще блесна с досетливостта си.

Във влака ... нищо интересно... А да. На Вилвоорде се качи една афро-европейка /хихихи няма само хамериканците да са политически коректни в израза/ и по самия начин, по който се ...мммм... излегна, изхлузи, разтече, разпльоска на седалката, слагайки гнусния си сандал на отсрещната, предизвика гневно-расистките погледи на чичото, седящ срещу мен. Малко по-късно телефонът на шоколадовото създание извъня и из вагона се понесоха реплики, аналогични на нашите „К’во прайш ма, парцал?“ само че на френски, от което из очите на чичото започна още повече да се вее фламандския флаг, в ушите му да звучи „De Vlaamse Leeuw“* и се породи съмнението дали все пак не трябваше да гласува за Влаамс беланг**вместо за N-VA***. Хайде стига. За да изразя съпричастност към изконните възмущения на чичото, започнах да гледам през прозореца, още повече, че минавахме вече точно над Аарсхотстраат и имаше директна видимост към витрините на каките. Обичам го това навлизане на влака в Северната гара на Брюксел на последните два коловоза. Дори понякога го спират за няколко минути и човек може да наблюдава живописни картини от живота на уличката на червените фенери. Тълпи мераклии обикалят, някои се пазарят през открехнатата вратичка, други вече излизат, леко зачервени и някак си такива едни одухотворени :)

Миналата седмица даваха публицистично предаване за трафика на хора и контингента на Аарсхотстраат. Сигурно е известно и в България, че каките там са 60-70 % нашенки /от Сливен предимно/... имаше и интервю с окръжния прокурор на Сливен и пр. и пр. интервюта със самите каки ... бррр ... не знам дали може да усетите гадното чувство да слушаш как някаква си гърла на развален френски с особена гордост обяснява, че е българка и последващите коментари на журналиста... после панорамен поглед с камерата от панелен комплекс на Сливен и съответната мааала... после дълбокомислените слова на окръжния ...брррр... Да знам, че не са по витрините от хубаво ама... Както и да е. Централна гара е очаквано августовски спокойна. Е всъщност може би тълпите пенделари вече са се изтекли /да не стане грешка! - това не е нещо свързано със сексуалната ориентация, а хора живеещи извън Брюксел, които всеки ден пътуват до там за работа/. Има около половин час до срещата с мефрау та се поразцъках из подлеза свързващ гарата с метростанцията с надеждата да има все още вестничета „Метро” да си чета докато чакам. Нямаше. За сметка на това имаше 5-6 скитника с китари, две просещи индо-европейки /ех тази коректност бе.../ двама бездомника с две кучета /дали и те се водят бездомни като стопаните им са такива?/ и отвратителната смрад на урина. Сигурно нарочно брюкселската управа толерира тези столични „хубавини”, за да може всеки ден фламандците пенделари да се убеждават, че решението им да не живеят в Брюксел е правилно и респективно франкофонщината да си властва во век и веков там. Уплътних времето до 18 часа, обмисляйки дали да споделя това мое прозрение с моето пенделарче, но то като дойде, с гордост обясни, че полицията разгонвала гореспоменатите хора от подлеза. Симуланти... Преходът от гарата до Хроте март-а /за франкофоните Гран плас-а/ беше ръмлив, хлъзгавопаважен и аматьоро-метеороложки /опитвахме се да преценим накъде отиват тъмните облаци/. И воала! Килимът /в процес на подреждане все още/ (вижте снимките в разказа) Отбелязвам си на ум, че и тука кашоните от банани са особено тачени като транспортна опаковка. Не знам дали технологията на нареждането ще се види от снимките /извинявам се за качеството им, но фотоапаратът ни е доста стар вече и толкова може/. Отдолу има някакъв найлон с контурите на фигурите и се насипват цветове от бегонии със съответния цвят. Тази година темата явно е все пак белгийското председателство на Съюза – фонтанът в средата изобразява знамето на ЕС /като се стъмни и го осветиха в синьо/ като дванадестте звезди са малките струи. Пише си и eu за по недосетливите. Мдаа до 22 часа /за когато са обявени фойерверките/ има доста време, а ръмежа се усили осезателно. Десетина минути се поскрихме във Фламандския туристически информационен център /на гърба на сградата, която е точно срещу кметството. Имаше едни установки явно под наслов „помиришете Фландрия“ – натискаш едно копченце и замирисва на гофрети /опа грешка вафелс J/, на гора, на море... тука се замислих защо не са направили и миризма на миди с картофки хихихи. В този ред на кулинарни мисли решихме да уплътним времето си като хапнем в някое от ресторантчетата на ...мммм... хм... Май Корте Беенхауверейстраат се казва. Напред и вляво като излезеш от Инфоцентъра. Абе една ужасно тясна изцяло ресторантска уличка препълнена с натрапчиви келнери-италианци /доста картагенски изглеждащи J/, които особено възмутително се опитват да те вкарат именно в тяхното си заведенийце. Влязохме в едно, което нямаше подобен глашатай /затова го и избрахме де/. Бе то знам аз едно друго дето плащаш фискирана сума и ядеш на корем /ех как звучи – мехлем за балканската ми душа/, но това е на стратегическо място до килима и тука ще е. Пък и в онова е хубаво да не си ограничен с време. Докато избираме дадоха гратис по една чаша розе и франзелки с масълце. Чакайки поръчката се наслаждаваме на полиглотските умения на келнера общуващ с четирите були германки на съседната маса и мефрау доволно отбеляза, че все пак е хубаво да поназнайваш български и като си лафим на него никой не ни разбира... мда понякога като си ломотя всъщност и тя не ме разбира хихихи. Подхвърлих й възможността някоя от булите да е от ГДР и да е учила българска филология и да не стане фал. Да обобщим – тези ресторантчета не са нищо особено и не отивайте с голяма гурметчийска кошница. Според мен няма особена разлика в качеството на храната между менютата на деня и „нормална” поръчка и с оглед сериозната разлика в цените всичко извън стандарното меню за 12 или 17 евро си е грехота да се поръчва. До този извод достигнаха и съседките по маса. Хахаха бяха май покъртени и от количеството, но ние имайки личен опит с порции в например най-обикновено кръчме на гарата на Кьолн /оогромни и много вкусни/ разбирахме разочарованието им. Поднасянето като десерт на парче тортица от тези, които продават в ЛИДЛ направо срути устоите на арийските им души, което се материализира в плащането на сметката им до евроцент и нищо отгоре. Доволни, че сме хапнали и убили времето на сухо до около 21 и нещо, на път към площада, послушахме двама улични музиканти. Добри бяха – цигулка и чело. Супер. Установих, че една популярна наша стараградска песен е всъщност с мелодията на италианска канцонета. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цветният килим през нощта"][/caption]

Заехме места точно до загражденията на килима. Ура! Е има още към половин час и ще покесим. Нищо. Поне не вали вече. Какво ли не прави скуката. Гледахме известно време чичовците, които подготвяха фойерверките, аз с надеждата нещо да стане и няколко да се изстрелят предварително не според сценария /Ганьооо, Ганьооо!/, обсъждахме дали тези хора на терасата на кметството са с покани или с билети, обсъдихме дали бай Албер ще дойде да гледа и къде ли е неговата ложа и т.н. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Килимът нощем"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Брюксел нощем"][/caption]

Хората доста се уплътниха около загражденията. Море от всякакви езици. Зад нас имаше семейство индийци. Ама от истинските - с точки по челата. И японци. Много японци. И щракат ли щракат. Като се върнат в Япония сигурно се водят хаджии – били са в Европата! В 22 часа по уредбата се чу нетърпящото възражения „Шшшшшт!“, което въпреки, че предизвика кикот усмири тълпата и представлението започна. Игра на светлините, фонтана и особена интерпретация на Одата на радостта, изпълнена на живо и фойерверки. Ето тук мисля, че има клипче. http://www.youtube.com/watch?v=5Qa9RtuM5tg Както се казва Прауд ту би Юропиън! Илюминацията всъщност беше кратка. Криза е. Хората поседяха след като свърши явно с идеята, че ще има още и да не се прецакат ако си тръгнат. Имахме половин час до влака и отидохме да видим Манекена. Брех почти нямаше хора. Ние отидохме да видим дали не е облечен с някаква съответна премяна. Примерно знамето на евросъюза, наметнато като пончо или нещо подобно, но не би. Голичък си беше келешът му с келеш. :P Колкото и да се моткахме се озовахме доста преди влака в гарата. Късно вечер не е много приятно място. Но хайде да не изпадаме в расизми. Слава богу нямаше тълпи пияни Но виж пък какво са сложили тия ми ти белгийци в гарата. Какво ли е? А!? Дефрибрилатор! Да бе верно. Ако не дай си Боже на някой нещо му стане да се направи опит да се спаси човешки живот. Без коментар. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Дефибрилатор на гарата в Брюксел"][/caption]

Има и нови кошчета за разделно събиране на боклука. Супер. Е и локвичка съмнително жълта течност до една от колоните на перона. Явно ... някой ... се е чудил дали се води биоразградим отпадък и като не е бил сигурен го е депозирал на перона. Те така или иначе ги мият /пероните/. Пристигаме в нашо село. Я колко коли има пред ... мммм... гарския хоремак да го наречем. Бравос. Лято е. Подхвърлих на мефрау идеята кво ли ще стане ако някой с ритник отвори вратата на кръчмата /ама така както по каубойските филми/ и високо и ясно каже „Бон Суарр!“. Хихихи Влаамсбрабантски хумор /черен/. Та така. Ако шефа /Стойчо/ публикува творението ми днес, ‘дет се вика имате време още /днес и утре – 13 и 14 август/ да видите наживо килима.**** А да! И без расизми! *Химнът на Фландрия **Фламандската “Атака“ ***Новофламандски Алианс на Барт де Уевер **** За съжаление не успях да го кача на време – но ще можете да го видите догодина - бел.Ст. Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът Още снимки от Белгия:

На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
-Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.