За необикновените хора

Днес е 9 септември, според някои "най-значимото политическо събитие за България през 20 в." Аз, слава Богу, не си го спомням, но си го представям доста живо поради следния случай:
първото ми журналистическо пътуване.

С други думи - голям ентусиазъм, малка кола на вестник "Дневник" и първокурсникът стажант Добрев, който отива с колежката в Кърджали, за да отразяват тогавашната президентска "борба" между Гоце и Волен.

"Атака" се събраха в читалището, имаше патриотични песни, малко страх от Волен дали изобщо да дойде в "турската крепост", реплики от Павел Шопов за "лайнометната телевизия БиТиВи", но като цяло, нищо интересно.

Шоуто беше на червения митинг. След като с малко мъка намерих летния театър, за пръв път в живота си се отзовах сред толкова много от тези хора, които знаех, че съществуват, но никога не бях виждал накуп. Демек - комунистите. Те бяха се събрали за нещо средно между мач, политически митинг и концерт - имаше разни чичовци с червени шалове и семки, имаше политици като Стефан Данаилов, който вече беше започнал да влиза трудно през вратите, имаше и мацки "целите в дънкено", чакащи Азис.

Азис дойде, че и Ивана, та и Веско Маринов. Публиката пак викаше като на мач, политически митинг и дискотека в едно. Веско излезе на сцената хвърляйки се на колене и крещейки: "винаги съм бил ваш".

Сега се оказа, че вече не е техен, а е от ГЕРБ, ходи им разбирай роднинствата.

Аз стоях точно пред сцената, заедно с още няколко журналисти, тъкмо под одобрителния поглед на Нешка Робева, която може би беше решила, че съм млад и прогресивен. Аз пък си мислех, че никога не искам да ставам прогресивен, щом такива са прогресивните.

Същите прогресивни, представих си, са направили и 9 септември. Сигурно пак са възприемали нещата като зрелище, само гарнирано и с малко повече кръв. Смятали са се за нуждаещи, искали са някой да им дава, мразели са богатите, искали са здрава ръка. Когато са дошли червената армия и Вълко Червенков, те са наизвадили семките и са започнали да празнуват.

Днес сигурно пак ще празнуват, макар и с носталгия. Веско Маринов има нови хитове, с които да ги зарадва, а на всичкото отгоре не е сам на "отечествения фронт". Къде забравихме Мишо Белчев и "обикновената му песен за необикновените български разузнавачи" от Първо главно управление на ДС:



За мач-митинг-купона на БСП в Кърджали сигурно платихме ние, защото БСП беше на власт и, нали, що да не се вземе малко от държавния бюджет. А за всеобщия 45-годишен празник на "необикновените" след 9-ти, както добре знаете, платихме пак всички останали. Някои платиха с живота си, но той е само "дребнобуржоазна прищявка пред прогреса на народа".

Сега пак ние ще трябва да платим за "социалните" политики на Бойко, Божидар и т.н., насочени към "прогресивните", разбира се.

Всичко хубаво, но с оглед и на датата, май е добре да помислим докога това да продължава.

Прочети цялата новина

Свързани новини: