ПЪРВАНОВ КАТО АЛТЕРНАТИВА

• Според първото златно правило от Теорията на конспирацията, ако няма никакви доказателства, че някаква конспирация някъде съществува, то това не означава, че такава конспирация не съществува 

Пламен Асенов 

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Сигурно всички сте забелязали, че много думи започват да звучат нелепо, като ги повториш няколко пъти поред. Как ви се струва например думата “ковьор”? Тя и без това си е леко откачена, а повторението съвсем я довършва. Преди години в Кърджали един приятел на въпроса “Какво правиш?”, винаги отвръщаше: “Плета ковьори”. Нищо такова, разбира се – пиеше водка с водни чаши от сутринта. И просто се изразяваше образно, доколкото ковьорът е покривало, а той покриваше с водка душата си, за да я пази от раните на живота.

Като заговорихме за покриване, “покрив” също не е много читава дума, ако проведеш спрямо нея политиката на повторение. Човек започва да се пита – по-крив от кого. Да не говорим пък за самата дума “политика”, която навява дори една леко неприлична асоциация, доколкото води до въпроса за какви поли става дума, кой къде ги тика и с каква цел. И не само тази неприлична асоциация навява…..

Това ме подсеща, че напоследък в българската политика отново излиза на мода думата “алтернатива”. То не ни се случва за първи път. Както малката черна рокличка на Коко Шанел вече десетилетия наред периодично завладява върха на най-модерните модни подиуми, така и идеята за българска политическа алтернатива току споходи някой по-отворен политик или анализатор и той вземе, та я сподели с електората.

В момента се твърди например, че с политическия проект, който подготвя за времето, когато вече няма да е президент, Георги Първанов щял да се превърне в алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ. Макар във връзка с тази опция да няма налице никакви доказателства, а само думи, интригата определено поддържа интереса на политическата публика в страната донякъде жив, а в някои среди поражда и определени опасения, които пък водят до негативни реакции.

Цялата работа започна с натрапчиви покани от страна на премиера Борисов към президента Първанов да си признае за готвения от него политически проект, а не да се прави на умряла лисица и да играе национален президент, докато всъщност ползва сегашната си власт за бъдеща лична изгода. „Първанов прави свой политически проект и се изказва не като държавен глава, а като представител на алтернатива“ – това е едно от последните открития на Борисов, свързани с темата.

Още по-добре ми звучат обаче онези други негови думи – “Сега Първанов е политически субект и всички знаете, но се правите, че не знаете, че той прави политически проект”. Това тутакси значително издигна в очите ми нашия премиер, за когото мнозина твърдят, че бил…..ами леко едностранчиво образован. И го издигна, защото казаното си звучи направо като цитат от знаменитото стихотворение на Коста Павлов “Интервю в утробата на кита”, където Йон Библейският заявява – “Всички виждате. Нарочно питате.” Има две възможности – или Борисов е чел Коста Павлов и го перифразира умело, или не го е чел, но е стигнал до същата идея, като дори използва и същите поетични изразни средства. Какъвто и да е случаят – достойно ест. 

Президентът обаче дълго не си признаваше за готвения политически проект. Дори на моменти имах чувството, че той никакъв такъв проект не замисля, а самият Бойко го подтиква да замисли, с цел да не остане сам на ринга, да си има все пак някакъв спаринг-партньор отсреща си. Но макар да съм донякъде любител на тъй наречената “теория на конспирацията”, никога не съм възприемал конкретната тази идея на сериозно, а повече на майтап.

Оказа се обаче, че политик като Татяна Дончева я разглежда съвсем сериозно. Онзи ден тя сподели, че от години насам в България управлява политико-икономически триумвират, който се състои от Георги Първанов, Бойко Борисов и шефа на “Лукойл” Валентин Златев. Те тримата си прехвърляли топката, парите, властта, решенията в държавата и други неща. Честно – не мога да коментирам, защото подобно нещо е над нивото ми на компетентност. Само искам да припомня на публиката първото златно правило от Теорията на конспирацията – ако няма никакви доказателства, че някаква конспирация някъде съществува, то това не означава, че такава конспирация не съществува.

Така или иначе обаче, онзи ден на Първанов изглежда му писна. Или най-после му просветна за каква игра иде реч. Или пък просто му дойде времето да си признае. „В държава, в която премиерът се опитва да превърне осем милиона сънародници в обекти на своята политика, не е зле да има и един политически субект с алтернативна визия и политика“ – каза той. Абе не е зле, воистина, само че дали точно Първанов е онзи човек с главно Ч, който…..Въпреки съмненията по този повод, бат` Бойко веднага го похвали, че ето, това изказване вече му прави чест.

Ако питате мен, по този начин той намекна, че всичките досегашни изказвания не са правели никаква чест на президента. Това някак хем е истина, хем не бива така да се говори публично, защото може да се нарани сериозно крехката психика на Първанов. Току-виж съвестта му се обади и го накара да се оттегли изобщо от политиката – дейност, която му нанася толкова душевни рани – за да се отдаде на плетенето на ковьори. Което пък да го излекува от раните. Не че е чак толкова вероятно да стане, де, но все пак не се знае…..

За разлика от сегашния премиер обаче, бившият премиер Сергей Станишев изобщо не се показа въодушевен от признанието на президента. Тъй като самият той, пък и всички останали, свързват пряко евентуалния бъдещ политически проект на Първанов с повторно овладяване от негова страна на партията БСП, то сегашният червен лидер очевидно се почувства застрашен.

“Само БСП е и ще бъде алтернатива на партията на Борисов и тя ще продължи да го доказва с всяко едно свое действие или инициатива през следващите месеци” – каза Станишев в опит да защити честта и поста си. Така де, донякъде е прав – никой друг, само БСП…..Ама нали точно затова се смята, че Първанов ще си овладее обратно БСП-то – първо `щото никой друг няма да му се въже на акъла да се впусне заедно с него в предварително провалена алтернативна политика и второ – след като си има готова структура под ръка, защо да се бъхти той тепърва да гради друга. Не е много честно спрямо Станишев, ама няма как, обстоятелствата го изискват. Може би е изискване на социалистическия реализъм даже.

Аз обаче в цялата работа съм най-учуден от факта, че всички пряко замесени, пък и мнозина от страничните, уж независими наблюдатели, еднозначно свързват евентуалния политически проект на Първанов с думата “алтернатива”. Ама осъзнайте се, бе, граждани, както се знае, то, дори да си президент, никак не е лесно да се плува в сярна киселина. Казано с библейска алюзия – по лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото Георги Първанов да произведе алтернативна политика на каквато и да било политика. Емпирични доказателства за това – колкото щеш.

По времето на Иван Костов, когато още беше само партиен лидер, единствената алтернатива на тогавашното управление, която Първанов успя да измисли, беше да брани България от посегателствата на НАТО. Забравихте ли вече? То не бяха нефтено-финансови прегръдки със Саддам, то не бяха манифестации в защита на Милошевич, то не бяха лозунги “НАТО – вън”.

После на власт дойде тъй нареченият “цар” в дуалистична прегръдка с Доган и по това време алтернативното поведение на Първанов се състоеше от скромно публично мълчание за безобразията на жълтите и задкулисни договорки с тях, а алтернативните му идеи се простираха ча-а-а-к до възможността да бъде избран за втори президентски мандат.

Истина е, че в един момент той демонстрира и подобие на истинско алтернативно мислене. Верно, малко сгреши посоката, доколкото с построяването на тъй наречената Тройна коалиция  донякъде създаде алтернатива на собствената си партия БСП. Но то се случи вероятно защото в хода на общата далавера така се харесаха с царя и Доган, че решиха да се вземат дългосрочно. Или защото беше ясно, че ще трябва да се разпределят негативи, не само позитиви от управлението. Или защото страната имаше нужда от по-добра координация на различните финансови потоци към определени политически и олигархически джобове, все едно.

Не, не съм прав. Все пак Първанов през последните години произведе и една съвсем истинска алтернативна политика, като за учебник. Е, за онзи дял от учебника, където са добрите поуки от лошите исторически уроци, но все пак…..Искам да кажа, че с настойчивото си застъпничество за изграждане на големите руски енергийни проекти в България той създаде алтернатива на европейското развитие на страната. Наистина, това може да се нарече алтернатива само ако се разглежда в абстрактно-теоретичен план, в практически е точно обратното. Но нали не сме толкова наивни да смятаме, че в живота доброто винаги побеждава злото, както ни учат холивудските филми?

Така или иначе, самият президент продължава да настоява, че ще бъде алтернатива на ГЕРБ, макар че, както правилно отбеляза премиерът Борисов, сега му остава да каже само най-важното – алтернатива на какво точно ще бъде и какво предлага. `Щото то, ГЕРБ, както се знае, е разтегливо понятие и действията му в управление никак не са еднозначни.

Та ще ми се да разбера дали например по отношение на борбата с престъпността ще бъде алтернатива Първанов и дали това означава, че, както доскоро, ще спрем като държава да се борим с престъпността? Дали ще бъде алтернатива на стремежа ни като общество да усвояваме повече европейски средства и ще се върнем към старото положение те да се усвояват само от определени, близки до него самия и до партията му кръгове и хора? А в икономическата сфера? Някакъв нов ленински НЕП ли ще ни предложи той? Ама като проучиш въпроса се оказва, че той дори ленинският НЕП се е състоял от повече капитализъм, от повече дясна политика в икономиката, не от по-малко…..

Ето защо, граждани, изпитвам сериозни съмнения, щом Първанов започне да представя себе си като алтернатива, а отстрани хорът на наивните, невинните или недоразбралите девици да му приглася. Ясно е, че той ако имаше сили, желание и разум да направи нещо по въпроса, щеше да го направи досега. И цялото думкане на тъпана в тази посока е просто с цел да се заглуши гласът на общия ни електорален разум. Затова, хора – не се хващайте на въдицата!

А ако чак толкова не можете да си избиете от главата усещането, че страната наистина се нуждае от алтернатива, потърсете я някъде другаде, може би в себе си. Технически, първата стъпка е съвсем лесна. Започвате да си повтаряте натрапчиво думата – Първанов, Първанов, Първанов и само след няколко минути ще видите колко нелепо звучи това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: