Кое да празнуваме

Последните два дни в балчишко са почивни, което си е повод за празнуване. Официалното празнуване обикновено включва, както тази година, адреси на Гоце към "трудовия народ" и пожелания от дядо поп "да обичаме управниците си".

Въпреки тази помия, напомнянето, че преди 70 години Южна Добруджа е освободена, наистина си е повод за празнуване. Мисля си не само за тогавашната радост на хората, както я описват очевидците, а просто за времето, в което живеем.

В наши дни няма опасност чужди страни да окупират български територии по претенциите на някакъв договор или пък ние да направим обратното. Няма райони като Добруджа, които нарочна да се държат без водопровод и училища. Румънците на идват като окупатори, а като туристи, които си дават парите на нас. Хубавият дворец, построен от тяхната кралица, не е обект за събаряне, както добруджанци са искали преди 70 години, а просто местна атракция с хубаво осветление, градини и два ресторанта.

Свободата си е симпатично нещо, колкото и разни стефан-цаневци да ни говорят за "тоталния разпад на ценностите през последните 20 години". Въпреки всичките си кусури, времето, в което живеем, е може би най-свободното, което България е виждала някога. Това си е повод за празнуване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: