БОГ ГИ МЕРНАЛ СМУТЕНИ В ГРАДИНАТА…..

• Бойко го познаха, Станишев го напсуваха, Костов ни е виновен, а Първанов трупа предизборни точки за пореден голям шлем, увенчан с комсомолска прическа 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74 . Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Бойко го познаха. Не в библейския смисъл, разбира се, а в Ню Йорк, току пред хотел “Уолдорф Астория”. Позна го, както се предполага, някакъв от многобройните роднини на султана на Бруней и хвана да го прегръща. Така казано, иска пак да се напомни – не за в библейския смисъл на човешкото познаване говорим.

Представете си – пред хотела си стои лъскава бяла лимузина и Бойко като естет се захласва по нея. Изневиделица се появява нейният собственик, който се оказва непознат брунейски фен, захласнат пък по българския “прайм министър” и му се нахвърля с думите “Бойко, хау ар ю?”. Ще рече – Бойко, как си?

То добре, че точно тези думи е използвал човекът, не други. Тези са сред малкото английски думи, които премиерът със сигурност знае, та в случая не е реагирал инстинктивно, като обикновен каратист, а запазил достойнство и отговорил на братската прегръдка. Даже с постъпката си възхищение предизвикал сред външния министър Николай Младенов. Той го изчеткал, че от сума време опитва да уреди правителствена среща в арабския свят, пък се оказва, че шефът може и сам да си я уреди. Така де, още по времето на комунизма бяха известни онези основни правила, според които шефът може всичко, а ако той не може нещо, то значи никой друг не го може.

Лошото е само, че бат` Бойко изобщо не помни кой е човекът, с когото се прегърна насред Ню Йорк, та да му се обади и така да подпомогне външния си министър. Но и самият външен министър не знае – явно е решил, че човекът е важен, само заради факта, че притежава много лъскавата лимузина. Пък и службите май не знаят. Изобщо – на този етаж от властта очевидно цари пълно безхаберие.

`Айде, за Бойко е някак по-разбираемо, толкова неща са му на главата, не може да познава лично всичките си фенове и фенки по света. Но Младенов? А службите? Те сал` един Бойко си имат, би трябвало прекрасно да знаят кой кой е около него, за да не стават сакатлъци.

Веднага давам конкретен пример. Както се оплака бившият премиер Станишев на сбирка на червени кметове в Перник, през миналата година неговите собствени фенове в България са реагирали малко необичайно като го видят по телевизора – или сменяли веднага канала, или започвали да псуват енергично. Та изводът от това, е, че службите още тогава не са си вършили работата както трябва – ако познаваха лично всичките станишеви фенове, можеха да контролират и техните спонтанни реакции. Но ядец, не са ги познавали, не са ги контролирали и виж, човекът падна от власт. Да не вземе така и с бат` Бойко да стане, че тогава закъде сме…..

Не ми се щеше да задълбаваме в Станишев, но не ми се ще и да се връщаме на него по-късно, затова да го довършим сега. Онзи ден ръководното тяло на партията му се опита да приеме политическа програма под мотото “България 2020”. Злите езици веднага казаха, че ако цифрите в заглавието бяха 666, по-нямаше да е грешка, отколкото амбициозното 2020, което е след цели десет години. Но така или иначе стана ясно, че с програмата БСП хем предлага алтернатива на управлението на ГЕРБ, хем тази алтернатива не е пълна. Дали не е пълна, защото те харесват част от стъпките на ГЕРБ, например задълбочаващото се обвързване с руснаците в енергийната сфера, и няма нужда точно на тях да измислят алтернатива? В подобно предположение има резон. Дали им пречи подсъзнанието, че след като вече пробваха да измислят алтернатива на пенсионната, здравната, образователната и други реформи, но не успяха, сега трябва да кротнат, поне временно? Не, ако се съди по вота на недоверие, който подготвят, нямат подобно подсъзнание, имат друго – че при тяхното управление здравеопазването беше почти цъфнало.

Лично мен в документа обаче ме изненада най-много единодушната оценка на социалистите, че “неолибералният фундаментализъм е една от причините за многото неуспехи в 20-годишния български преход”. Това ме кара още повече да се учудвам на странното им подсъзнание, което очевидно напълно е изтласкало от главите им информацията, че самите те или техни креатури и мекерета управляваха пряко през 15 от последните 20 години. Да не говорим за 45-те години преди това, които също са много важни за развитията през сегашните 20.

Но така или иначе, ясно е, че БСП няма да остави нещата в България да се развиват от самосебе си и ще тормози бат` Бойко до века. Затова най-важно е да се каже, че думите на онзи султански брат`чед – “Бойко, хау ар ю?”, изглеждат пророчески. Те са много точни, много премерени и много на място казани с оглед развитията на българския политически живот в момента и занапред. Защото имам чувството, че оттук нататък, поне до изборите догодина, все по-често ще се налага всички ние да го питаме “Бойко, хау ар ю?” – сякаш е някакъв боксьор в нокдаун и треньорът му се интересува ще издържи ли още някой и друг удар в мача. 

Да вземем за пример основния му съперник, президента Първанов. Докато премиерът Борисов се размотаваше сред фенове в Ню Йорк, сред фенове в Добрич Първанов направи стъпки в защита на две политики, които могат да се окажат важни козове в предстоящата предизборна игра. На първо място той даде да се разбере, че няма нищо против въвеждането на вероучението в българското училище. Даже се закле съвсем скоро да отърчи при патриарх Максим, за да му изложи позицията си. Те нали доносниците са затова, да търчат и си донасят един на друг, след като бившата ДС формално вече не съществува, та да донасят на нея. Навици, к`во да ги правиш…..

Засега от президентското изявление остава неясно на какво точно вероучение ще бъдат подложени децата на над един милион мюсюлмани, които живеят в България. Какво ще правим с децата на католици и протестанти, с арменските и еврейските деца. Или пък с децата на онази малка, но според демократичните принципи за зачитане на човешките права – твърде важна група от ескимоси, както се бяха записали неколцина тук при едно преброяване в началото на 90-те. За ескимосите са знае, че са заклети езичници. И ако приемем все пак, че всеки ще добие правото да си вероучи собствената религия, то откъде ще внесем специалисти по многобройните ескимоски истукани, изработени от китова кост? Как ще им плащаме? И какво ще каже православната църква, ако учим децата на езичество?

Как ще запазим светския характер на българското образование, конституционния принцип за разделение на църквата от държавата, а оттам и светския характер на цялата държава, очевидно също не е въпрос, който на този етап вълнува президента, макар това да насочва към директно нарушение на Конституцията от негова страна. Нито пък го вълнува въпросът дали самата православна църква в настоящия си вид – с фундаменталните позиции, които заема през последните 60-70 години, а и с онези, които изобщо не заема по изключително важни за обществото въпроси – играе прогресивна или ретроградна сила. Президентът се интересува само от трупане на предизборни козове и точки, които евентуално ще му позволят в даден момент да ни нахлупи поредния голям шлем, увенчан с комсомолска прическа.

Другата тема, по който Първанов се произнесе в Добрич, беше интеграцията на ромите и тук комсомолската прическа започна да прилича на конска опашка. “Толерантността е нещо, за което трябва специално да се замислим” – призова президентът, но, забележете, в същия момент не обели и дума срещу антиромския протест, който националисти организираха същия ден в София. Дори не намекна, че това е недопустимо, по-скоро обратното – даде да се разбере, че според него основанията за този протест са ако не друго, то поне разбираеми. “Двадесет години едно индийско романско племе издевателства над нашия хилядолетен народ” – бе заявено по време на антиромския протест. И последваха призиви, че който иска да интегрира ромите, трябва да си ги прибере, ако ще и в посолствата. А ако тези простотии са разбираеми от първанова гледна точка, то аз ще започна твърде много да уважавам президента ни, защото явно има доста сложно устроен мозък и ги разбира, за разлика от мен.

Защо обаче смятам, че президентските козни с вероучението и ромския въпрос са опасни за здравето на Бойко Борисов и може да му попречат след време, когато го попитаме “Бойко, хау ар ю?”, той да отговори – “Файн, тенкс!”. Ами просто е, бе, граждани – защото това са сложни и болезнени обществени теми, по които нито премиерът, нито някой от неговия екип дава вид, че знае какво трябва да се прави. И когато предизборната ситуация се нагнети около тях и други подобни, хич няма на ГЕРБ да му е до това да отговаря – “добре съм”.

А тя ще се нагнети, точно около такива теми ще се нагнети, защото ни познават те нас, поданиците, как лесно сме готови да се нагнетим около подобни безсмислици. Във всеки смисъл ни познават, включително в библейския, та и лесно ни манипулират. Но вие не сте учили вероучение, затова не знаете в детайли библейската история за първородния грях.

Като свършили Адам и Ева основната работа, свързана с познанието, Бог ги мернал смутени в градината и веднага разбрал какво е станало. Попитал Адам “защо?” и онзи малодушно отвърнал – ами тя Ева ме накара. Всъщност според мен точно от това малодушие му прикипяло на Отца, та ги изгонил и двамата от Едем, граждани, не толкова от самия акт на познание помежду им.

Защото като Бог абсолютен той акта трябва да го е предвидил и заложил предварително в концепцията, нали. Но чисто човешкото желание да изкараш другиго виновен няма как да е предвидил на онзи ранен етап. А за разлика от много народи, които си взеха поука в това отношение, ние, българите продължаваме да следваме плътно адамовата традиция – все друг ни манипулира нас да си направим кефа, а после да го сочим с пръст като лош човек.

Да вземем например Иван Костов. Вече близо десет години е в опозиция, а  продължава да е главен виновник за всичките ни беди като народ и управляващи политици. И ще става още по-главен – защото се кани на изборите догодина да бъде конкурент на ГЕРБ. Това вече минава всякакви граници. Току-виж успял Костов да обясни на българите, че да критикуваш ГЕРБ от ляво и да критикуваш ГЕРБ от дясно са две различни неща. Че повече европейска България означава по-малко руска България. Че да спазваш демократичните правила на моменти е по-губещо предприятие, отколкото да търгуваш с тях, но в дългосрочен план е правилният път за обществено развитие.

По различни причини Костов не може и няма да убеди българите във всичко това. Но ви съветвам, граждани, когато един ден питате Бойко “хау ар ю”, да тълкувате отговора му не спрямо общото “как си”, а спрямо идеята за реалната му ориентация към тези и някои други фундаментални принципи. Иначе той ще продължи да ви отговаря “добре съм”, пък вие ще продължите да не се чувствате добре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: