За стените като част от човешката природа,Уилям Полк и външната политика

Кой модел имитираме, ако не този, който сме ние самите. Това, което става в света ни, действията ни, възгледите ни, са просто продължение на микро войната, която се води в собствените ни тела. Изграждаме стени, за да се предпазваме от болести, нападения на външни врагове, пазим територията си, а понякога същите тези мерки ни погубват. Тялото ни е площадка за война. Стените, които градим с камък и бетон са нищо повече от материализиран страх към чуждото.

Когато започнах да чета книгата на Уилям Полк, „Съседи и чужденци“, бях убеден, че изграждането на стени е приумица на владетелите през различните епохи, за да защитят слабостта си. Че без стени не биха могли да оцелеят, защото тълпата би ги унищожила.

Прелиствайки страница след страница пред мен се откри нова теория, която не бива да бъде подценявана. Тялото ни постоянно воюва. то изгражда имунитет, вид стена, срещу натрапници или врагове, които то оценява като опасност. Ето защо съществува тази стена. В света на разумния човек, откакто той може да използва най-голямото си оръжие-умът си- стената играе важна роля. Уилям Полк защитава тезата си, че това, което се случва в телата ни се прехвърля и извън тях. Има защо да се помисли върху това.

Книгата на Уилям Полк в България се издава от издателство „ЛиК“, като преводът е на Ася Ангелова.

Кой е Уилям Полк? Авторът има достатъчно голям опит, за да се сметнат публикациите му за силни и важни. Освен това, той има дългогодишни наблюдения над политическите процеси по света, международните отношения и външната политика, особено на САЩ. Уилям Полк преподава история в Харвард и е професор по история към Университета в Чикаго. Работил е в администрациите на президентите Кенеди и Джонсън. Основател и президент на Института за международни отношения „А Стивънсън“. В момента Уилям Полк пише по въпроса за Афганистан и ролята на САЩ в региона, като често критикува прилаганата днес стратегия.

(вижте интервюто му с France24)

Въпросът за изграждането на стени от човека е главен въпрос в книгата му „Съседи и чужденци“. Имайки предвид, че днес сме свидетели на все още съществуващи стени, разделящи хората, това изследване е важно и най-малкото интересно. Да споменем само стените в Западния бряг на р. Йордан, стената в Северна Ирландия, между САЩ и Мексико, в Кашмир, в Корея. Достатъчно примери, за да видим, че днес човечеството далеч не е толкова единно, както се опитват да ни убедят защитниците на глобализацията. Всъщност войната е редом до нас, макар да не се вижда от обществото по начина, който са имали съвременниците на големите конфликти през миналия век. Но в големи части от света все още се воюва, а няма изгледи това да се промени.

Символът на стената присъства още от времето, когато хората са ловували по полетата и са събирали плодове. Археологически изследвания показват, че са се изграждали редица подобия на стени, които ограничавали достъпа на едно племе до територията на друго. Стените на близкоизточния град Йерихон са първите документирани в историята, стени от типа, който си представяме днес. От тогава до днес човекът просто развива идеята за стената, като ги прави по-големи, по-трудни за превземане, по-сложни. Пример е Берлинската стена, но не само. Т.нар. военни стени, например френската система от укрепления „Мажино“ и немския им вариант „Атлантическия вал“, изиграли важна роля през Втората световна война.

Разбира се една стена има и символно значение – тя предпазвала от духове, зли сили, оново отвън. Всъщност „отвън“ е дума, която характеризира много добре голяма част от политиката. Тя е причина да се изграждат стени, да се създават гета, да се учредяват шпионски служби и т.н. За всяка държава е важно какво се случва при съседите й. По презумпция съседите никога не се ползват с пълно доверие, а чужденците изобщо. Има случаи когато на един чужденец се гледа по-добре от на съседа. Това е интересен момент в отношенията, тъй като се предполага, че познатият е по-близък.

Уилям Полк показва ролята на търговията в политиката и развитието на международните отношения. Тя изиграва важна роля и в психологическо отношение. Търговията е първият опит на човек да общува с далечни и непознати народи, разбира се с дистанция. За мен беше интересно да прочета за сделките, които са се правели между западни и източни търговци и как тези факти са влияели на развитието на цели държави. Интересно описва Уилям Полк източните градове и китайските кораби. Те са се отличавали с огромна вместимост, нещо, което европейците дори не са виждали. Жаждата за злато и сребро и плячкосването на Южна Америка, част от книгата, на която авторът обръща голямо внимание.

Най-общо можем да кажем, че Уилям Полк прави изследване върху дипломацията, военното дело, създаването на армията, шпионажа, търговията, което се базира върху развитието на самия човек. Интересен поглед върху историята – новите нужди на човешкия организъм и интелект, които се отразяват на самото му развитие, на човешката цивилизация.

Интересна теза развива Уилям Полк относно етническите прочиствания. Те са любопитен и мрачен момент в развитието на човешката цивилизация и сякаш винаги са съпътствали човека в неговото развитие. Звучи ужасяващо, но етническото прочистване се оказва заложено в човешката природа или поне на обществата, като такива. В едно и също време човек иска да се отваря към света – чрез търговията – и да се защитава от този свят – с крипости, стени и кланета. Кланетата всъщност не представляват нищо друго освен допълнение към страха от чужденците. Всяко общество е съмнително към новодошлите, още повече, ако те са с различни вярвания, различен цвят на кожата и т.н. Тогава държавата реагира по няколко начина за приобщаване на чужденците, а ако не се стигне до решение, започва  прочистване. Този елемент от отношенията между народите е добре засегнат при Уилям Полк и вие може да прочетете повече в книгата му.

Книгата е изключително добре структурирана – от началото на човешката цивилизация до днес. Нека не ви звучи несериозно. Наистина не би могло да се обхване толкова много време в рамките на 400 страници, но пък Уилям Полк няма тази цел. Той разглежда историята от друг ъгъл, а не във вид на факти, хронология и събития. Още един плюс- библиографията и бележките в книгата са над 100 страници! Това именно прави книгата на Уилям Полк толкова ценна, а прави чест на издателство „ЛиК“, че са я пуснали в България. Преводът също е много добър- липсват неточности в имената на местности и личности, което е голям плюс и показват познание в областта.

Прочети цялата новина

Свързани новини: