Възпитание и наказание

11/17/10 06:55
(http://www.kenanoff.com/blog/)

Възпитание и наказание

Една от често споменаваните препоръки при възпитаването на деца е да не плашиш с наказание, което нямаш намерение, или не можеш, или не искаш, или те е страх да наложиш. Абсолютно близко до ума е, че при всяка следваща, но неизпълнена заплаха, провиняващият се все повече се убеждава че нищо няма да му се случи. И си прави каквото иска. И номерът му минава. И започва да си мисли, че може да му се размине за нарушаването на абсолютно всички правила. Което прави задачата на родителя още по-трудна с времето. Или трябва да наказва постоянно, защото провиненията нарастват лавинообразно или цялата дисциплина заминава на майната си.

Е, в контекста на горното, защо Столична община продължава да ги слага тези табели? И малките деца знаят, че никога на почти всички места с тях не се е появявал, нито има вероятност да се появи паяк. Или изобщо някой да наложи глоба. Всеки си прави каквото си иска. И знае, че няма контрол за паркирането. Значи вероятно може да паркира и на тротоара. И в градинката. И да си хвърли боклука на улицата. И да си залепи обявата/табелата на стълба. И още и още…

Като нямате намерение да следите дали правилото се спазва, защо изобщо харчите парите на хората за тези безсмислени табели? Сложете такива само там където наистина можете да контролирате. Ако можете да контролирате двете улици пред общината – сложете табели само на тях. Като не можете да накарате някой да спазва правила, поне бъдете честни за своята некадърност. Или първо – през вратата.

| | Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!