БОТУШКИ

(терапевтични приказки за деца)

Имало едно момченце. То толкова обичало новите си ботушки, че не искало да се разделя с тях даже нощем. Ботушките също обичали момченцето и се гордеели с това, че никога не ги събува. Веднъж момченцето лежало с ботушките си и почти заспивало, когато чуло:
-Не ни обича нас детето.
И втори глас отвърнал на първия с тежка въздишка:
-Да, не ни обича. Толкова се старахме днес - бягахме с всичка сила, въртяхме педалите на колелото, ритахме топка. Толкова се уморихме, а ни държи в ботушките като в тъмница.
И момченцето разбрало, че разговарят неговите крачета.
-Хе, хе, хе, - заскърцали и се разсмели ботушките - затова пък нас ни обича много и не иска да се разделяме!
-Ботушки може да си намери във всеки магазин, а ние сме му едни единствени - тъжно отвърнало дясното краче.
А лявото добавило:
-Момчето расте, докато спи. Заради вас е трудно да растем. Пречите ни, притискате ни от всички страни.
-Красота! - засмяло се едното ботушче. - Голямо момче с малки крачета!
-Нищо красиво няма! - отвърнало му второто. - И на нас не ни е излишно понякога да подишаме свеж въздух! Тези крачета са такива ... Така невкусно миришат ...
-Това е заради вас! Заради вас така миришем! - закрещели крачетата едно през друго.
-Ей! Стига се карахте! Пречите ми да спя! - намесило се в спора момченцето.
И извикало майка си, за да му помогне да смъкне ботушките и да измие крачетата си с топла вода и сапун. Защото то било стопанин и на своите крачета, и на своите ботушки. И искало всички да се чувстват добре.

Елмира Блинова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: