Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Обществените поръчки, възлагани от руската държавна корпорация „Росатом“, са непрозрачни и се провеждат в нарушение на федералните стандарти, твърдят анализаторите на руския клон на „Трансперанси интернешънъл“ и групата „Екозащита“. В корпорацията съществуват колосални възможности за корупция, според двете организации, цитирани в петък от руското електронно издание Газета.ру. „Дейността на подразделенията на държавната корпорация се регулира [...]

1. КАУЗА

2. ГРАДСКА КУЛТУРА

3. КРЕАТИВНОСТ

Любимите лафове на хората, които затварят лайна в буркани за продан.

И така…

Blizoo са организирали конкурс, в който нашата история е финалист. Малко трудно се разказва цялото ни предложение за брак в някакви си 1500 символа, но явно сме заинтригували журито.

Оттук нататък обаче имаме проблем – 4 истории са избрани по брой гласове, 4 – от журито. Ние сме от втория тип. И имаме само три дни, за да спечелим по брой гласове. Към момента на писането на тази публикация ни водят с над 800 гласа.

Сега е моментът да ви помолим за съдействие – гласувайте за нашата история от Facebook или от e-mail-а си, препратете я на приятели, публикувайте я в Twitter и Facebook…

Този блог се посещава дневно от над 1000 души, така че ако ни се кефите, сега е момента да ни помогнете… В неделя каляската се превръща в тиква.

Нашата история е тук:

http://4svatbi.blizoo.bg/single_story_2tour.php?id=71

Останалите истории и условията на конкурса са тук:

http://4svatbi.blizoo.bg/

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 14.06.2010 -- Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 01.02.2010 -- Женени ли сте? (4)
• 30.12.2009 -- Сватбата ни… (14)
• 06.04.2006 -- Сватбите… (2)
• 12.02.2006 -- Снимах любовта!!! (0)

Конфликт с Първанов накарал Бойко да извади далаверите по Цанков Камък Руските интереси в Белене са опасни за живота. от Биволъ Четвъртък, 25 Ноември 2010 Огласяване на СРС в съдебната зала по делото за даване на подкуп от Николай Цонев и съдията Сантиров извади наяве някои любопитни детайли от кухнята на властта. Стана ясно, че [...]

Държавната дума на Русия прие в петък декларация, в която се казва, че ръководството на СССР е отговорно за разстрелите на полски граждани в Катин през 1940 г., съобщи агенция Интерфакс. „Катинското престъпление е било извършено по прякото нареждане на Сталин и други съветски ръководители“, се казва в декларацията, озаглавена „За Катинската трагедия и нейните [...]

Когато преди 12 години поживях за няколко месеца в Брюксел, много бързо научих къде да пазарувам най-изгодно - в Lidl.

Във франкофонски Брюксел е трудно да се оправиш на английски, макар и по-лесно, отколкото във Валония (франкофонската половинка на Белгия). А когато влизах в Лидъл, попадах на езиков остров - отвсякъде се чуваше разбираема славянска реч (полски, руски, чешки, български) и арабски.

Пазарувах си храна за цяла седмица, за около 100 днешни лева. Единствените неща, които бяха вътре от познат производител, бяха кока колата, марсовете и сникърсите.

Не се ограничавах много - купувах си камамбер (2лв питката), пиле с къри, сирене фета (около 4 пъти по-скъпо от България, но пак много евтино за страната), полуфабрикати, всякакви меса и зеленчуци. Картофите бяха направо без пари (левче за 4 килограма). Алкохол не съм си купувал и тогава отвикнах да пия.

Единственото неудобство беше, че трябваше да влача торбите на трамвай и метро, за да си ги занеса у дома.

Със сигурност ще отида да преслушам някой от магазините в София през близките седмици, поне за евтин камамбер и бри.

За тези, които критикуват масовата истерия около магазините, едно напомняне. Ето, сега можете да си представите съвсем нагледно, как беше по комунизма. Евтини магазини, но грамадни опашки, защото всичко хубаво бързо свършваше. Това беше всеки божи ден. И много малко хора (ама наистина само една шепа) можеха да си позволят да критикуват животинските нрави по опашките, защото не им се налагаше да висят по тях. Защото други магазини просто нямаше. Съвсем обичайно беше през ден да висиш на такива антихуманни опашки я за топъл хляб, я за кока кола, я за някой деликатес от месо, да не споменавам зимния лукс - бананите и мандарините. И никакво разнообразие - по един вид от всичко (в редки случаи - по два). И нито помен от лъскавия имидж на Лидъл, соцмаркетите бяха обикновени грозни халета с желязна дограма и прашни прозорци.

Да, в нашето семейство имаше повечко неща - родителите ми пътуваха и влачеха през граница какво ли не, включително неподозирани луксове - шоколади тоблерон, ядки, сиропи, кока кола и др. Това не ни спасяваше от опашки, а само ни подсещаше къде точно живеем, предполагам че и на моите родители им е помагало при бизнес разговори с майстори или тенекиджии.

Как ще ви се стори всеки ден да висите на такива Лидъл опашки, ама не за да гепите нещо на промоция, а просто за да имате какво да ядете у дома? Сега сигурно ви става ясно, защо магазинерите бяха толкова желана професия и ценно познанство. И защо всяка есен бурканената икономика на село вървеше с пълна пара.

Затова сега хипермаркетите тръгват с евтини банани, защото в съзнанието на много потребители „банани = празник“. „Пускането“ на бананите ознаменуваше началото на (Коледно)-Новогодишните празници.

Кой още жали за онова време, когато всеки божи ден беше унижение за човека? Евтино да, но със задължителните опашки. Точно такива.

Благодаря на Lidl, че припомниха как изглеждат.

Днес посетих сайта на „Астрал Холидейз“ привлечен от достатъчно ниската цена за празнуване на Нова година в Тунис и в други кътчета на света, където всеки би мечтал да посети и да усети светлините на града :)

Оказа се, че обявената цена не е реална – тоест, ако тя е 200 Евро (примерно) и ако отида ей сега да ги дам и да бъда радостен, няма да стане.

Като отидете да видите повече детайли, осъзнавате, че ще трябва да дадете още 95 Е за летищни такси, да си платите новогодишната вечеря, да си платите и още нещица и минималната цена за да заминете става по не още толкова, което си е чиста проба заблуждаваща реклама, затова ги засилих към КЗП на момента.

Това е практика на повечето фирми в бранша, която се надявам да престане много бързо.

Eто и малко повече детайли.

Още по темата:

1. Нова година – нов късмет

Нов параклис до село Борово, преди Кръстова Гора.

1. Прочети заглавието на поста

2. Виж снимката

3. Превърти страницата надолу до Коментари

4. Напиши гневен коментар в който правиш контра на автора. Разработи снимката и заглавието в няколко абзаца.

Спомняте си сигурно за тази моя публикация и още много такива в българските блогове и медии.

Както се казва, идиотията продължава и може да се намери ето тук, като този път са намесени и банкер „на годината“ и прокурор.

Още по темата:

1. Не купувайте продуктите на „Белла“ – България. Tе са убийци.

На семинара вчера Херман Сакристан показа едно страхотно видео, което е не просто размазващо забавно, но и поучително. За самия семинар ще пиша по-подробно съвсем скоро, а сега вижте клипчето, което ще ви покаже колко опасно досадни можем да бъдем в социалните мрежи – независимо дали сте майка на отроче-колежанче, или бранд, който досажда на феновете.

Тук основната поука за потребителя е да не добавя майка си като приятел във Facebook А марките могат да си извлекат няколко важни поуки:

• Научете се как правилно да комуникирате с публиката: ако три пъти на ден им пишете да си изпият лекарствата (или да купят новия ви революционен и хипер-висококачествен продукт), те бързо ще ви намразят.
• Използвайте информацията за тях умно: хората споделят информация и знаят, че тя се чете, но не обичат да бъдат “изненадвани” с нея. Затова по-добре не пишете на съпругата на клиента си, която сте намерили във Facebook, за новата ви промоция. Да, може би е парадоксално, но не обичаме да ни напомнят колко много споделяме в интернет. За сметка на това използвайте информацията, за да прекроите посланието си в съответствие с интересите на потребителя.

Ако спазвате тези правила, определено ще се отдалечите от образа на марка-чудовище, а ще изглеждате като марка-екстрасенс, която отгатва желанията на потребителите.

Още по темата:

1. Да чуваш феновете във Facebook
2. Top 50 от Facebook
3. Маркетингов успех във Facebook

В предишния си пост за икономическите постижения на Костов получих коментар от Svetlio /Светослав/, който е твърде интересен, за да му отговарям с коментар, защото поставя много, и то сериозни критични въпроси за икономическата политика на Костов - които си поставят много хора и немалко от тях си отговарят като Светльо. Като изходна позиция ще кажа, че с фактите му съм съгласна, но не и с изводите му и ще се опитам да го докажа. Тук е коментарът на Светльо, цитирам го изцяло:

Svetlio каза...

Светослав:

По принцип ми харесват вашите позиции дори, когато не съм съгласен с тях. За Костов може да се пиша наистина много. Вие сте написали добите неща - аз ще напиша мъъъъничко от лошите. Далаверите му бяха безброй /цитираният Гад Зееви вкл. една огромна измама в световен мащаб/. За първи път корупцията беше центарилизирана и превърната в държавна политика. Митниците бяха превърнатив в ЕООД-та на Костов... Чудовищна корупция за времето си. Електроника, всякаква техника всъщност, храни, цигари и т.н. се вкарваха до 95% нелегално с благословията на същия този Костов. Славчо Христов ... този да го споменавам ли изобщо?

Извинявам се за дългия пост, но понеже бях от страната на бизнеса в онова време трябва с ръка на сърцето да кажем, че всичко беше задушавано и именно за това икономическият растеж дойде точно след неговото управление.

13:48

1. Гад Зееви и АК "Балкан". Напълно съм съгласна с вас, че е огромен мошеник. Но тогава това не го знаеше не само Костов, но и никой. Каква бе алтернативната на Костов освен да продаде авиокомпанията на чужд, макар и неизвестен инвеститор?

Вариант 1:
Да я продаде на някои от представителите на така наречения тогава "национален капитал" (не знам възрастта ви, тъй че може би не помните "величия" като Илия Павлов, Емил Кюлев, Краси Стойчев и Ангел Първанов и прочие пишман "родни" капиталисти), които за 10-тина години доказаха, че освен да оглозгват до кости и най-добри предприятия, друго не умеят. Да, Гад Зееви направи същото като тях - но кой е казал, че подобни елементарни хищници се въдят само в посткомунистическа България? Той направи същото като "националния капитгал" - разпродаде де-що може, изсмука де-що-може и остави едно фалирало предприятие. Но същото със същия успех щяха да сторят "родните капиталисти". Разликата бе, че "родните"ги знаехме всички. А Гад представи разни международни препоръки (сега вече знаем - чунким международните препоръки се пишат, пардон съчиняват по-различно от нашите?) А реномирани инвеститори за скапаната ни авиокомпания не можеше и Господ да привлече.

Вариант 2:
Да се опита сам да оздрави "Балкан". Това означаваше първо да съкрати купчина персонал, които щяха да вдигат, подстрекавани от вредните синдикати, гигатнски вой; второ - продавайки огромните ненужни собствености на авиокомпанята - да предизвика още по-страховит вой от опозицията и от гнусната преса; да набута банките-кредитори на "Балкан" с нови тежки задължения, които щяха да доведат някои до фалит; четвърто и най-важно - при тогавашното българско търговско и свързаното гражданско законодателство това щеше да продължи може би до ден днешен.

Вариант 3:
Най-логичният: да фалира "Балкан". Първото възражение е това от предишния вариант - заради идиотското българско законодателство това щеше да продължи поне десетилетие. И трябва ли да обяснявам, че обществено това бе съвършено невъзможно? А авиокомпанията още през 1995 Виденов я завари в технически фалит и затова през 1996 бе включена в списъка за изолация.

2. Случаят "Кремиковци". Той бе още по-трагичен. Предприятие, създадено да живее от дотации (евтините съветска руда, въглища и газ, карани от черноморските пристанища на безумно евтини цени от БДЖ) създаваше илюзията, че то е печелившо. Дрън-дрън. В пазарни условия този гигант бе умирающ динозавър. Но по държавни решения (от всички правителства до това на Бойко) той продължаваше да бъде кредитиран къде пряко - от банките, къде индиректно - чрез изкуствено поддържаните ниски цени на газа и на превозите на БДЖ. Нали не забравяте, че това изчадие на безумни мозъци е построено далеч от находища на руда, въглища или друго гориво, както и едва ли не най-далеч от пристанища, което поне би спестило изумляващите разходи за транспорт на всичко, което му е нужно да работи?

Социалистическият монстър "Кремиковци" трябваше да бъде ликвидиран не от Бойко а 10-15 години по-рано. Но никой не посмя да предизвика 15-20 хиляди кремиковски работници, подстрекавани от едни от най-вредните лица на прехода Константин Тренчев и Кръстьо Петков (за по-младите пояснявам - лидерите на двата мощни синдиката), които само с възможността да докарат 20 хиляди работници с каски в София довеждаха до ужас всеки премиер. В този контекст е съвършено разбираемо и логично, че Костов продаде кремиковския изрод на сульо и пульо за без пари. Защото в случая многократно по-важна бе социалната цена - не правителството чрез хилядните уволнения да е отговорно в очите на обществото за безумията на комунистическата власт. А трябваше постепенно някой друг - не държавата, да намали размерите на смъртноболния динозавър до социално приемливи за фалит.Не оправдавам Вальо забравих кой (първия купувач), нито Митал младши , че се нагушиха от този процес - но го проведоха. Обаче ще наплюя пазарните фундаменталисти - за тяхната аксиома, че предприемачът/капиталистът винаги води предприятието си към изгода. Бабина ти трънкина! Приватизационният опит (не само на БГ, но и на други социалистически, както и несоциалистически държави) сочи, че нерядко капиталистът води предприятието към фалит, защото в хода към фалита може да извлече повече печалба, отколкото в опита (често невъзможен) да го оздрави. И в това междудругото се проявява великата логика на пазара, обявена от Хайек, като сила на съзидателното разрушение.

Социалистическият обор на икономически лайна трябваше да бъде изринат - и не е вина на Костов, че той не бе Херкулес да направи това сам.

За останалите въпроси на Светльо (които съшо са основателни) - по-нататък.

Русия няма да свали цената на АЕЦ „Белене“ до исканата от българското правителство сума от 5 милиарда евро, заяви директорът на „Росатом“ Сергей Кириенко пред български журналисти днес в Москва. Той даде да се разбере, че при това положение Кремъл може да се откаже от проекта. Така за първи път Москва допусна, че АЕЦ “Белене” [...]

В категорията ревюта ти представям магазини за храна и подправки (може би по-късно и за вина), в които обичам да пазарувам и които най-често може да срещнеш в страницата „Кое откъде?“. До момента представих малкото златно магазинче, което вече си има име – Бахара, Be Fit – тук и тук, и много бегло Слънце Луна. От последното ревю на магазина на Слънце Луна измина доста време и мисля, че настъпи момента, в който да ти покажа новостите там.

Пазарувам често там и понякога прекарвам известно време в преглед на интересна книга с чаша кафе. Кафето, което се предлага е Origin и е сравнително ново за българския пазар. Не е разпространено навсякъде. Аз като пиеща много кафе ти го препоръчвам. Цената му в опаковка, смея да твърдя е висока, но мога да си позволя чаша кафе в неделния следобед.

Обичам да пазарувам там, защото мога да разглеждам на спокойствие предлаганите продукти, атмосферата ме кара да се чувствам като у дома. Получавам компетентно мнение или препоръка, а хората там са винаги весели и дори в мрачен ден мога да усетя Слънцето.

Има голямо разнообразие на зърнени храни, от които мога да си взема точно колкото ми трябва (за една манджа, например), защото са насипни. И няма да ми ги сложат в найлонов плик.

Откакто открих Слънце Луна, все по-рядко меся хляб вкъщи. И причината е, че те произвеждат пълнозърнест хляб, замесен с квас, който ако опиташ, няма да посмееш да вземеш друг. Имам два любими хляба – пълнозърнест пшеничен хляб с мак, слънчоглед и мащерка и пълнозърнест пшеничен хляб с орехи. А, обичам и хлябът наречен ръжена спелта – замесен от пълнозърнесто ръжено брашно и брашно от древния сорт пшеница спелта, също пълнозърнесто. Всъщност, като си говорим за Слънце Луна, споменавайки брашно, ми се струва излишно да пиша, че е пълнозърнесто. То винаги е такова и е смляно на каменна мелница, както дядо е правел преди, а баща ми му е помагал.

Дори веднъж занесох на баща ми в Ловеч от този хляб, а той след като го опита ми каза: “Като си идваш, винаги такъв хляб да ми носиш!“ Спомни си, как преди, на село, се е пеклъл пълнозърнест хляб, замесен с квас. В пещ. И се е правил хляб за цяла седмица напред. Баща ми ме изненадва понякога с тези негови спомени. Сигурно, защото прекалено бързо живеем във времето.

Отскоро там има и истинско кисело мляко и сирене които се произвеждат от монаси. А какъв кашкавал има! Опитах го суров и като във филма Рататуй се върнах в детството си, когато баба приготвяше сирене и кашкавал от млякото на няколкото овчици, които си гледаше. После, приготвих огретен и го наръсих обилно с въпросния кашкавал. Няма друго такова нещо! Миришеше си подобаващо – на овчица. Така мирише истинският овчи кашкавал.

Последният път видях да се продават круши и три сорта есенни ябълки. Пак от монасите. Въпреки, че са екологично чисти, няма да ги слагам под вече комерсиалния знаменател „био“. Те са си такива, но за мен са круши и ябълки, расли в слънчева градина. С грапава повърхност тук-там, но много сладки и сочни.

За моята страст – сладкарството, си купувам какаови зърна, какаова паста, какаово и кокосово масло, краве масло (българско, но уникално), тахани от различни ядки, агаве. И още много неща, които няма да ти изреждам сега. Като споменах масло се сетих, че винаги съм ти казвала да купуваш българско краве масло, само ако си сигурен от източника. Е, това е мястото.

Минавам на следващите асортименти, извън храните – козметика. Предлага се козметика от две от най-известните (и много добри) био козметични фирми - Logona и Sante (немска) и Cattier (френска). Ползвам продукти и от двете фирми. Има и други женски глезотийки.

За финал няма да ти представям рецепта. Защото там има толкова много вкусни неща за хапване, че решавам да се оттегля за кратко от моята кухня и да се насладя на тяхната във вегетарианския ресторант. С обедното меню винаги ме изненадват. Съчетават се продукти по такъв начин, че оставам озадачена и приятно изненадана.

Хлебопекарна и вегетариански ресторант Слънце Луна се намира на ул. Гладстон 18 Б, София

Магазин Слънце Луна се намира на ул. Юрий Венелин 1, София

За повече информация посети техния сайт – sunmoon.bg

Слънцето и Луната от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Продукти:
700г телешки шол
3- 4 червени домата
2 глави кромид лук
1ч.ч. червено вино
1/2ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. мед
1 дафинов лист
1ч.ч. кус- кус
3- 4с.л. олио
1ч.л. краве масло

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие мръвките. Похлупва се и се слага на включен котлон да поври 40 минути. Доматите се измиват, почистват и стържат на ренде. Луковите глави се белят, измиват и режат на филийки. Кус- кусът се слага в тенджера. Налива се 500мл вода. Варивото се похлупва и се слага на загрят котлон. Оставя се да ври на кротък огън 30 минути. Накрая се отхлупва и се пуска парченце краве масло. Оставя се да се задушава под капак на изключен котлон. Месото се отцежда от водата. Слага се в друга чиста по- дълбока тенджера. Телешкият бульон се прецежда и налива при мръвките. Добавят се луковите филийки, 1ч.ч. вода, 1/2ч.л. сол, 1ч.л. червен пипер, 1ч.л. захар и 1ч.ч. червено вино. Ястието се похлупва и слага на включен котлон. Похлупва се и се оставя да се готви на слаб огън. След 30 минути се отхлупва и се добавя доматения сок, 1 дафинов лист и 3- 4с.л. олио. Похлупва се и се оставя да ври така, още 50 минути. Ястието се поднася в плоски квадратни чинии. В единия край на чинията се оформя топка от задушения кус- кус. В средата на чинията се сипва от гулаша.

Лесни гирлянди без лепене, при това здрави:)

Имате нужда от цветни правоъгълни листчета и ножичка. Освен че са лесни за изпълнение, тези празнични гирлянди стоят  много весело и красиво! Малко по-големите деца със сигурност ще могат да си ги направят сами без да се налага помощ от възрастен.

От един лист А4 стават 8 правоъгълни парчета за гирлянда – първо го прегънете на четири и след това по още веднъж. Използвайте различни цветове. Нагънете листчето на четири и с ножичката изрежете както е показано на снимките. Когато формите са с прави страни става по-лесно:) Може да експериментирате с всякакви форми.

Вижте още:

Тихомълком FilmOn.com прави за разпространението на телевизия, това, което iTunes направи за музиката. Глобална промяна, която не е териториално зависима, като (горе-долу) Hulu или сериозно съдената в САЩ Ivi. Интернет телевизията излиза от китайската стрийминг епоха и става сериозна. Даже има плеър за всички по-сериозни мобилни платформи (iOS, Android, BlackBerry).
И за разлика от много други опити, FilmOn е със сериозен гръб – основател е милиардерът Alki David и засега поне изглежда готов за неизбежната съдебна битка. Е гомемите американски мрежи, веднага си издействаха съдебна забрана от услужлив съдия и американските канали изчезнаха, засега временно.

Определено историята заслужава да се следи, ще видим какво ще стане в съда. Жалко е че напоследък всяка нова технология трябва да мине оттам… Ще може ли това, което е безплатно на небето, да е безплатно и в интернет?

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Миналата седмица един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. С днешния пътепис на Темплар лека-полека и само географски се приближаваме към желаното от нашия читател място – но ще стигнем само до Етрополе и Правец. Темплар ще ни покаже Етрополския и Правешкия манастири – с чувство за хумор и снимки. Приятно четене:

Етрополе, Правец и манастирите им

Не знам дали постпътешествения синдром е описан от науката, но след като лобистката реформата на нафукания образователен министър се срина с гръм и трясък под шутовете на Конституционния съд, а пък и нереформираната нАука и тя не е стока явно трябва да вземем нещата в свои ръце. И така, прибрал си се от дълго пътешествие. При сутрешния душ кожата ти се свлича на парцали, ромският ти тен стои парвенюшки неестествено сред бледоликите колеги (изглеждаш като боядисана с унгарска еко-кал златка). Сутрин с раздразнение мачкаш часовника в черни зори и вместо английска закуска или закуска на тревата, хукваш гладен към офиса. Академичната общност от близък до София университетски град пърпори на слалом със старите голфове (учЕните са бедни и карат скапани коли) и предизвиква в съненото ти съзнание агресивен блян по облите бели бутове на все още представителните им майки (ромите и българо-ромите раждат непосредствено след полово съзряване. И правилно, ако зачакат умственото такова, отдавна да са изчезнали). Докато чакаш на светофара нервният поглед се спира на червена формичка за пясък – слонче, три шишарки, черупка от рапан и водолазния ти нож, който е паднал между седалките. Артефакти от миналите дни, изостанали в колата. Когато на края на ужасния ден най-после положиш морна глава на възглавката и решиш да забравиш, отваряш книгата и върху добре развития ти гръден кош и изваяните коремни плочки се посипва златист морски пясък... Не не може да е толкова гаден животът и добрите времена да се свършили... Няма да им се дадетш. Ще се бориш до край. Ще намериш начин. Ето, ако стиснеш зъби, само още 4 дни ... И тогава ще отидеш поне до вулкана Попокатепетъл и ще им покажеш на тия мазохистични зомбита със стъклени погледи и безмислени папки, че можеш временно да вържеш пътешественика в офис, да експлоатираш труда и да смучеш потта му чрез финансова принуда, но не и да победиш волния му дух на Easy Rider. Ето тази амалгама от чувства се нарича Постпътешествен синдром. Идва събота. По време на английската закуска, през уханния дим от печени наденички и парата над кубинската кафеварка, мазваш маргарин на препечената филийка, отпиваш шумно първата глътка кафе, повишаваш авторитетно глас за да привлечеш вниманието на славните пътешественици и делово им свеждаш няколкото възможни дестинации на днешния ден-отмъщение. Мальовица и Рилският манастир отпадат (времето е колебливо), Габрово остава за по-добри времена (изисква преспиване), вулканът Попокатепетъл е замразен като проект, защото не си сигурен дали съществува. По методът на изключването последен остава Етрополският манастир.

За зоната Етрополе - Правец знам твърде малко

Свързвам я с другаря Тодор Живков, откъдето си мисля за тъпи и прости хора, комунисти, паметник на дебилния сатрап (сатир), бате Бойко и Гоце от двете му страни... Някога на път за Плевен винаги спирахме на шатрата на Правец, купувахме си сладолед – сандвич (между две вафлени плочки) и плюехме малки парченца в езерото, за да гледаме как рибките се боричкат за тях. Виждал съм Етрополския манастир на снимки от 1933, когато баба ми е била там в „ученическата колония” на III Софийска девическа гимназия. В тези противоречиви чувства везната накланя картата, от която се вижда, че до там се стига по магистралата, с много късо отклонение след Правец, което прави пътуването кратко и приятно, особено подходящо ако тръгваш от София чак по пладне. Дълго и досадно излизаме от София, но след караулката на Казичане слънцето грейва и пътят (дао, до) се разстила пред теб като сив килим, който светът на пътешествениците е търкулнал за да посрещне тържествено своя блуден син. Приятно, кратко и весело пътуване по магистралата до Правец, по време на което разучаваме песента „ах тез панталонки колко много знаачат”. Около шатрата на езерото в Правец днес се намира голф-комплексът на Златев. Прави добро впечатление – чисто, лъскаво, просторно. Паркингите са пълни с коли. Отминаваме го, минаваме покрай „Правешки ханове”, което също изглежда прилично и без да влизаме в града на tatto di tutti carvulli се отклоняваме към

Етрополе

Още след Правец пейзажът става старопланински, пътят се вие между хълмчета, а зад тях се зеленее и чернее планината. Голям разклон с табела за правешкия манастир Св. Теодор Тирон поставя и този обект в точка „разни” на дневния ред. Красотата на пейзажа е превърнала пътуването в пътешествие и душата ми тържествува. От обиколния път на Етрополе се виждат панелки. Вярно, нисички, 3 – 5 етажни, но въпреки това стоят като... изходил се е правешкия гений в този прекрасен ambiance. Минаваме покрай конна база, няколко вилни зони и след поредния завой с табелка за манастира юрваме по стръмен път нагоре. Пътят е идеално гладък, но е тесен. Минава през още няколко вилни квартала и навлиза в разкошна гора. Вием се в зеленикавия мрак още 2 – 3 километра, обясняваме на децата, че това е гората от книжката за Горското училище, в което „Ежко, мъдър горски жител, назначен е за учител” и изведнъж изскачаме пред масивната порта на манастира.

Етрополският манастир „Св. Троица - Варовитец”

има голям двор, покрит с окосена и поддържана зелена трева. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] До масивната 4-куполна църква, строена 1859г. има няколко детски катерушки, люлки и пързалка. Жълта. Не знам защо е важно, но е важно. Слънцето безмилостно жули, децата обаче нямат никакво намерение да спрат да се катерят по жълтата пързалка. Дори обещанието да им покажа малки прасенца се посреща от дъщеря ми с безраличие, а от сина ми – с насмешка, граничеща с неуважение. Зарязвам ги с мама и отивам да разгледам интересния каменен свод на храма, който изглежда като ориенталски елемент. В манастира е отседнала група свещеници със семействата си, които правят впечатление с интелигентни физиономии и достолепна осанка. Напомнят ми на дядо и на починалите наскоро отци Грозев и Станой Андонов. Църковното магазинче е на самообслужване. Една от манастирските килии на първия етаж е

музей на революционната дейност на манастирското братство

Игуменът йеромонах Хрисанд е бил деен член на революционния комитет и в специалното скривалище изкопано под одъра е крил Левски и куриерите на БРЦК. Музейчето прави добро впечатление – непретенциозно, чистичко, автентично, без традиционните за подобни места помпозни лозунги със стиропорени букви.

Връщам се при моите хора и отново подканвам да оставят за малко нагрятата от слънцето жълта пързалка. - Гйуупавата пъйзайка – поправя ме настойчиво моят собствен наследник, откъдето разбирам, че майка му е започнала да изтрещява от слънцето и трябва да се намеся. Демокрацията бива брутално погазена и двамата членове на хунтата с бърз ход понасяме по едно крещящо дете към задната порта на светата обител.

Малките прасенца, въргаящи се в калта не успяват да потушат справедливи гняв на гражданското общество, но рибките в поточето, водещо към няколко бетонни рибарника дават резултат. Спокойствието на планината е възстановено и Ловчанска епархия може отново да заживее пълноценен духовен живот. Навлизаме в гората и само на 30-тина метра ни цапардосва невероятна гледка.

От висока 4-6 метра скала падат струи и капки на широк водопад.

От пръските околните скали са вечно влажни и са покрити със зелен мъх. И всичкото това под купола на огромни дървета с високо разположени корони. Няколко десетки такива гледки, които ни е писано да видим осмислят цял живот!

Мотаем се още малко из манастира и поемаме

обратно към Етрополе

Панелките, споменати в началото пораждат скептицизъм, който се засилва от гледката на многолюдна и шумна ромска сватба. За някой културолог от НБУ нещото може да е манна небесна, но аз се сещам за христоматийна финална сцена с хеликоптерите от известен американски филм, озвучен с Вагнер. Зад тази външна обвивка на Етрополе ни очаква много приятна изненада.

Градчето е чисто, спретнато,

с широка пешеходна гладна, оградена от подчертано градски къщи от началото на миналия век.

Е, блок тип „китайска стена” не е спестен, но пред него има чудесен стар паметник на загиналите във войните.

Минаваме покрай десетина кафенета, но само един ресторант – непретенциозен, с пластмасови маси с покривки „Пепси” пред ъглова стара къща. Затова пък има богато меню, в този ден предлагат телешко варено, изпипано както за постоянните посетители на изискан будапещенски ресторант с оркестър от 30 невръстни цигулари. Буца крехко сварени месо, цял белен картоф и цялаотлично обелена глава лук, меки като мозък плуват в чиния бульон. Любопитни са сградите на първото местно училище, историческия музей, съдебната палата,

а на края на главната се намира

стара часовникова кула от 1710г

На тръгваме почти случайно минаваме покрай

църквата Св. Архангел Михаил

е строена вероятно през 30-те години на XIX век. Има широко, изнесено и оградено с колони преддверие. Когато влизам в двора тъкмо бие камбаната за вечерня. Зарадвах се, че ще мога да разгледам храма, но на входа се сблъсквам със свещеника, който с бързи стъпки се кани да излиза. Успявам само за миг да зърна хубавата вътрешност на църквата. После научавам, че в града има 4 църкви, разположени във формата на кръст около центъра и той ги обслужва всичките. В двора на храма има десетина стари надгробни паметници, които впечатляват със своята типично градска пишност. От порцелановите портрети гледат богати търговци, индустриалци, общински упарвници и чорбаджии от по-миналия век. Вече си обяснявам хубавите къщи в центъра.

На връщане се отбиваме по отклонението за

Правешкия манастир Св. Тодор Тирон

Не знам дали бай Тошо е приемал Св. Теодор за свой закрилник, но си спомням някогашния майтап за „Св. Тодор Правешки и 8 милиона мъченици”. Пътят до манастира е отличен. Самия манастир не е нищо особено. Представлява голяма порта, след която пътя продължава да се вие по хълм, а на върха има доста странна църква и една къща тип „възрожденска”, в която живее духовникът.

Има голяма ливада по склона, лехи с цветя, а гледката, която се открива към Средна гора е прелестна. С две думи: малко, но отлично поддържано, с чудесен въздух и пейзаж. Едно изящно русо момиченце с ангелски къдрава коса любезно пожелава да играе с щерка ми. Тя се скрива зад крака ми и започва да реве. Когато я гушкам, успокоявам и питам защо не иска да си играе с детето, тя отговаря - Йошаво е! (рошаво). В странната църква, строена през 1866 са вградени плочи с релефни иконографски изображения от предишните храмове, унищожавани от турците. Явно в Правец има някакъв самодеен кръжок по гоблени, защото много от иконите са рамкирани гоблени. Кичозно, но изключително мило. Свещеникът е приготвил храма за сватба. Изнасяме се, преди да са дошли сватбарите и да са развалили идилията. Докато пътуваме по обратния път получаваме дружеска покана за гостуване у другата половина от консервативната общност в Бистрица. Приемаме. Децата ще спят у родителите ми. Никой не е длъжен да гледа на бабите внуците. Автор: Темплар Снимки: авторът Други разкази свързани със Стара планина – на картата:КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

В началото на кризата се твърдеше, че чуждите банки могат да пренесат финансовата криза в малките страни, в които действат. Обаче, засега фактите сочат точно в обратната посока – финансовата криза се пренася там където местните банки имат голям дял (т.е. където няма достатъчно чужди банки).

В Исландия банките фалираха – местните им собственици не можеха да им помогнат, дори държавата беше твърде малка, за да спаси банковата система. Банките бяха оставени да фалират, а държавата създаде нови банки, в които прехвърли влоговете на местните граждани. Страната се обърна към МВФ, за да финансира тази операция и за да подкрепи стабилността на валутата си (която се срина).

В Латвия, за разлика от други страни от региона, местните банки заемат голям дял в банковия пазар. В същото време, в латвийските банки има влогове на много руски граждани. В началото на кризата руснаците започнаха да си теглят парите от латвийските банки – и втората най-голяма банка се оказа пред ликвидни проблеми. Местните й акционери не можеха да й помогнат, а се оказа, че и латвийската държава не може да го направи. Трябваше да се обърне към МВФ.

В Ирландия местните банки имат преобладаващ дял. Точно тези банки сега имат проблеми и биват спасявани от правителството (с цената на огромно задлъжняване на правителството). Шефът на централната банка на Ирландия казва "що се отнася до мен, банките са на тезгяха за продажба"; и още: "дълго време съм настоявал малките страни да имат чуждестранни собственици на техните банки".

Чуждестранният стратегически собственик на местна банка носи поне още няколко степени на защита в случай на криза – помага с ликвидност или капитал в случай на нужда, а често дори това не се налага, тъй като е достатъчно доверието, което се поражда от наличието на такъв стратегически собственик. Чужда банка, която е инвестирала милиарди в местна банка, едва ли лесно би я оставила да фалира (защото ще понесе големи загуби и ще пропусне бъдещи ползи – особено, ако дългосрочно местният пазар има потенциал за растеж и печалби). В същото време, местната банка може да съществува и оцелява и самостоятелно дори и ако чуждият собственик има проблеми (освен ако не става въпрос за клон).

Все пак, да уточним – преобладаването на чуждестранни банки на местния пазар носи много повече стабилност при равни други условия (но не абсолютна стабилност). Затова е необходимо и местната икономическа политика да подкрепя макростабилността, особено чрез стабилност на държавния бюджет и политики за растеж.

Блогът за икономика 2010