11/30/10 10:26
(http://www.kulinarno-joana.com/)

За Форум Храна

Миналата събота се проведе Форум Храна с 11 лектора, които изложиха своите възгледи за храната. Всички имаме пряка връзка с нея, но нека сега да ти покажа каква точно е тя, в преразказ на техните лекции.

Започвам с Виргиния Захариева, чиято книга „9 зайци“ прочетох това лято. Препоръчвам я. Темата на Виргиния беше какво още е храната, освен за хранене и проблемите, които могат да настъпят между нас и храната. „Храната е форма на заземяване“ – когато сме сити, ние сме спокойни. „Храната е заместител на действието“ – с приемане на храна ние смиламе емоции, преживявания и получаваме утеха. Оказва се, че ние самите сме проблема. За да не се тъпчем, утешавайки негатвните емоции, по-добре би било да се раздвижим. След фитнес или просто разходка в парка, това което първо изниква в съзнанието ни е сочен плод. Дотук, добре. Прибираме се спокойни и сготвяме вкусна вечеря.

Но колко да ядем? „Половината на това, което иска окото.“ – казва Виргиния, а на екрана се изписа: Less is more. Храната е форма на внимание към себе си, но ни е по-приятно и когато я споделяме с любим човек (или повече хора). За финал, Виргиния призовава да бъдем оптимисти и позитивни личности.

Д-р Георги Гайдурков е лекар, психолог и последовател на Лидия Ковачева. Но вместо лекар, може би по-добре би било да го нарека лечител. Прочела съм както книгата на Лидия Ковачева, така и една негова книга. Практиката му показва, че здравето може да се поддържа лесно чрез природата. „Здравето е много просто нещо“ – казва д-р Гайдурков. Единственото нещо, което трябва да направим е да бъдем в хармония с екосистемата, в хармония със себе си. Тогава дисбалансът в организма ни изчезва, а клетките, енергията и мислите ни се захранват от храната, която приемаме. Разбира се основната храна, която трябва да приемаме са плодове, зеленчуци, ядки и зърнени култури.

Д-р Гайдурков говори много увлекателно и се надявам някой ден да имам честа да го познавам лично.

Яна Петкова казва, че хубавата храна е благословия от природата, дълг и култура. Факт е, че доста хора приемат храната като средство за засищане. Повечето хора нямат култура на хранене и това може да се види от 10 минутно наблюдение в някой ресторант. Би трябвало да имаме уважение към храната и към този, който я е приготвил. Когато станем от масата да кажем: „Благодаря, нахраних се.“ Според Яна, занаятите са на изчезване и това включва и готварството. Темата е изключително дълга, защото аз също имам мнение по въпроса, но мисля, че с всяка статия в блога го изказвам.

„Любопитни, скромни и работливи“ – такива трябва да бъдем, казва Яна Петкова.

Патрисия Кутюр-Гюрковска се надсмя над всички диети, заляли книжния пазар. Храната вече се е превърнала в маркетинг и мода, под агитация за здравословно хранене. Всички казват: „Аз знам“. “Важно е да ядем локална храна (в радиус 100 км.), да ни е вкусно, приятно и да пием малко вино“. На въпросът „Колко малко вино?“, Патриция не отговори точно, а просто малко. Дано и аз се включвам в това малко. :)

Димитър Стоянов или чичо Митко, както всички го наричаха се занимава с биодинамично земеделие и е единственият в България, който го практикува. На 3 декара земя отглежда зеленчуци, овошки и грозде. Според чичо Митко, човекът все още не е намерил своето място в природата. Мислим се за велики и отгоре на нещата. Природата е тази, която ни храни и ние трябва да я уважаваме. За да бъдем в хармония със себе си и с нея, трябва да се храним с локални продукти. Потресаващото и ново за мен, е че българската захар не е сертифицирана. За производството ѝ се използва много химия, а компотите на чичо Митко, приготвени с неговите плодове и българска захар не могат да се сертифицират. Той е принуден да купува захар от чужбина.

Ивелина Иванова е шеф готвач на списание „Меню“, но ти вече знаеш това, защото аз не веднъж съм се възхищавала от нейната работа. Не мога да не бъда пристрастна. Може да видиш нейни прояви във висшата кулинария, но същевременно е стъпила здраво на земята. За Ивелина, храната е нещо специално, а готвенето е изкуство.

Ивелина ни представи две статистики, които ме озадачиха. В едната, на въпроса към българите каква храна ядат, на първо място те посочват плодове, зеленчуци и млечни продукти. Другата извадка идва от няколко български семейства, дали предложения на менюто, с което най-често се хранят. Менюто им показва, че месо няма само в десерта. От салатата до основното ястие всичко е с месо, колбаси, майонеза и пържено. Всички си правим извода – много добре знаем с какво трябва да се храним и какво е полезно за нас и здравето ни, но просто не го правим. „210 грама месо на седмица са достатъчни за да се чувстваме добре“.

Ивелина засегна и темата за маргарина. Знаеш, че е вреден, няма да те убеждавам в това. Но това, че не си го купуваме, не означава, че не го ядем. С маргарин са пълни всички сладкарски изделия от масовата индустрия, бутер тестото, полуфабрикатите.

Друга тема, която също много обичам е за пърженето. Ако аз направя статистика за себе си, мога гордо да кажа, че приготвям храна, чрез пържене два-три пъти годишно. И все пак, ако ни харесва пържена храна, то нека тя да се пържи на 170 – 180°C. При по-висока температура олиото започва да пуши и е по-добре да го изхвърлим, съветва Ивелина. При по-ниска температура, храната ще поеме много мазнина. Така, че златната среда е 180°C. A за тези, които нямат термометър за готвене, Ивелина сподели, че кубче хляб, потъмнява на 180°C точно за 10 секунди. Ей, много е добра!

Използвайте фъстъчено и сусамово олио за пържене и в никакъв случай рапично и царевично.

Като заключение - приготвяйте храната си у дома, хранете се балансирано и слушайте организма си. Ако някоя храна не ви понася просто я спрете.

Антони Георгиев ни напомни абсурдите в българските ресторанти и изобщо заведенията за хранене. Отново тема, по която имам мнение, но ще се опитам да бъда кратка. Всъщност, в България нищо не е както трябва. От влизането в заведението, до излизането от него. Като цяло няма добро обслужване. Връзката клиент-сервитьор-готвач се свежда в повечето случаи до псувня (това го казвам аз), а НЕвръщането на ресто е нещо обичайно. Тази тема има много общо с думите на Яна Петкова, че занаятите са на изчезване. А един пример, който г-н Георгиев даде за типичен отговор на сервитьор/барман от българско заведение – „С безалкохолното не даваме лед“.

Положението, когато отидем на гости също не е розово. За да уважим домакина, трябва да ядем колкото се може повече. И на нищо да не отказваме. Аз съм жив пример за това, как обиждам разни хора като не си взимам от предложената от тях храна или напитка. Ами не ми се яде/пие това сега. Защо не уважавате моето желание? От опит знам, че в Гърция е същото. Само че там се сърдят още повече, дори те намразват. От немай къде, взимаш нещото, което ти дават и буквално го тъпчиш в устата си пред тях. Това го правих първите два пъти (от уважение), после и аз им теглих по една.

В дискусията се засегна и въпроса за менюто-книга. Толкова дълго меню, че ти се отяжда докато го прочетеш. Като заключение ще ти кажа два основни момента, по които да прецениш един ресторант. Менюто – колкото по-кратко е то, толкова по-добре. Предполага се, че готвачът е изготвил менюто сезонно и приготвя храна именно със сезонни продукти. И второто – овкусена салата. Това изключва нуждата от олио, оцет и сол на масата. Разбира се има още критерии, но това са двете неща, на които първо обръщам внимание. И хайде, забравете ги тези балкантурист изпълнения и си намерете готвач, който да ви приготви вкусна салата.

Марина Бракалова говори за хранителните банки – тема, с която не съм запозната. Но като цяло разбрах, че по пътя от производителя, до крайния потребител се изхвърля много храна. Марина изнесе потресаващи факти и се опитва хранителните банки да станат възможни и в България. Какво се случва? Храна, която залежава в склад и не стига до потребителя, умишлено се оставя да се развали, за да може да се бракува и изхвърли. Тази храна (докато е годна) не отива за благотворителност или дарение, защото върху нея трябва да се плати данък. Излиза, че е по-угодно да се изхвърли. В същото време дядо Георги получава стотина лева пенсия, която дели между храна и лекарства. Марина, успех!

Джун Йошида изложи тезата си за фаст фууд. Живеещ в България, но с японско потекло, Джун има различно виждане за бързата храна. Е, да никой не приема McDonald’s за здравословна храна, но виж сушито също е фаст фууд, но е добра храна, приготвена на момента с пресни продукти.

Джун също е на мнение, че културата на хранене в България е ниска и не се замисляме какво ядем. Пълнени чушки за 3.50 лв. или домашен сандвич? Не си падам по сандвичите, но в случая бих избрала него. Защото аз ще си приготвя хляба и ще сложа в сандвича продукти, които знам че ще бъдат добри за мен.

„Хем хубаво – хем евтино. Да ама не!“ - тези думи на Джун са в моето съзнание, откакто започнах да водя този блог. Да, точно така. Няма как да стане. „Хубавите продукти струват пари.“

Юрий Ковачев представи храната чрез Аюрведа. А Аюрведа определи като набор от знания, всичко онова, което касае живота – как се храним, ходим, спим и т.н. Всичко, което касае живота се пречупва през храненето. „Храненето е неизбежно“, но от това как и с какво се храним, зависи нашата вътрешна хармония. Отвсякъде ни заливат с информация как да се храним здравословно и всяка представена теория звучи логично. Но би трябвало да се замислим, кое е добро за нас. Според Юрий Ковачев чистите храни са тези, които са пресни, неконсервирани и приготвени непосредствено преди да се ядат. „Храненето не е проста работа.“ Не е само снабдяване с белтъчини, въглехидрати и мазнини. Храната, която ядем трябва да е вкусна. Ако ядем безвкусна храна, колкото и да приемаме от нея, ние оставаме неудовлетворени. Чрез храната, подходяща за нас ние се зареждаме с положителна енергия, развиваме качествата си, развиваме себе си. „Храненето е психология“. От това, кои храни предпочитаме и обичаме, може да определим характера си и обратното.

Според Аюрведа консервираните храни са вредни. Както strawbana туитна: „Сбогом на туршиите. Българино, не страдай, за твое добро е!“

Обикновено аз слушам организма си и се храня с това, което искам в момента и тогава, когато почуствам нужда. Но Юрий апелира да не се предоверяваме на вътрешния си глас. Може би това се отнася не само до храненето. Като финал: „Бъдете разумни!“

Сава Чанков е млад симпатяга, който се е ориентирал към пермакултурата. Той ни обясни какво означава това – как може да отглеждаме плодове и зеленчуци като копираме природата и работим с нея. В съвременното земеделие се използват много препарати, които правят храната некачествена. Използват се машини, които черпят от ресурсите на Земята. Пермакултурата ни представя нов начин да отглеждаме храната си и то без да е нужно да копаем и плевим.

И може би трябва да се замислим над думите: ’Храната не се произвежда, тя си расте сама.“

За финал Сава цитира..  (не знам кого цитира), но ми хареса: „Земеделието не култивира растения, а усъвършенства човека.“

Слушах всички лектори с голям интерес, научих много нови за мен неща и започнах да си задавам още повече въпроси. Би било добре да се замислим откъде са зеленчуците и плодовете, които купуваме, колко често се храним навън с храна, за която нищо не знаем (дори от кого е приготвена), с какво изпращаме децата си на училище?

Нямам намерение да те убеждавам да не си купуваш банани, защото не са расли в радиус от 100 км. от дома ти, да престанеш да излизаш с приятели на по бира с пържени картофи или да се върнеш на село за да копаеш в градината, вместо да градиш кариера и да обиколиш света. Но може да се интересуваме (без да ставаме фанатици) и да се опитаме да се храним с добра за нас храна, която да приготвим сами. Дали да не изпратим детето си на училище с домашен сандвич и ябълка, вместо с 2 лв. за баничка? Това, всъщност се отнася и за нас.

Колкото повече научавам, толкова по-объркана ставам. Колкото и да се опитваме да променим нещата, в съвременния, консуматорски свят вече ми се струва почти невъзможно да живеем здравословно. Радвам се, че има загрижени хора, но както една птица не прави пролет, така и един форум няма да промени света (в частност България). Защото проблема с културата на хранене е закоренен в самите нас и би трябвало първо да започнем от себе си.





Кулинарно - в кухнята с Йоана За Форум Храна от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.
Публикувана на 11/30/10 10:26 http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/Yr9CtS3Ssq4/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване