Една изпълнена мечта

12/02/10 00:32
(http://komitata.blogspot.com)

Една изпълнена мечта

Бях в клуб „Angel Heart“, където имаше тематична вечер на Pink Floyd.

Очаквах да е пълно с такива като мен, ама нищо подобно, основната публика беше на 18+ години.

Тази вечер беше най-дългото време от много, много години насам, когато някой ми пуска НА МЕН Pink Floyd в продължение на часове, а аз слушам. В комбинация с две бирички и най-доброто озвучаване, на което съм ги слушал, много е лесно да изпаднеш в състояние близко до нирвана.

По наше време имаше поговорка „Пуснат ли Флойд, значи купонът е свършил“.

Флойд не са купонджийска музика, а музика, за която трябва специално да отделиш време да слушаш – като класическата и джаза. Изисква концентрация, вглъбяване и може би и малко въображение.

Когато слушам инструменталите им, винаги си представям космически пейзажи, огромни пространства, внушителни гледки.

Те правят това с инструментите си, което Евгени прави с фотоапарата.

Те са от групите, които оправдават покупката на скъпа многоканална уредба. И то от десетки (!) години.

Аз ги открих за себе си някъде около 3-ти клас, от една безименна касетка на нашите, от едната страна на която имаше „Тъмната страна на луната“, а от другата „Една вечер в операта“ на Куин.

За втори път ги открих от „Тухла в стената“.

И така ги откривах непрекъснато – и „The Final Cut“, и „A Momentary Lapse of Reason“. В един техен албум има повече материал, отколкото в един обикновен роман.

Като тинейджър им бях болен фен, имах почти всичко, което хич не беше лесно да се открие тогава.

Спомням си когато радио FM+ стартира почти официално, един от водещите се изцепи в ефир,

„Ето, сега в частното радио няма ограничения за дължината на парчетата, затова мога да ви пусна нещо любимо.“

И ни пусна „Shine on you crazy diamond“. Еххх. Няма кой да повтори сега този подвиг по радиото.

The Division Bell така и не го изкльопах. Звучеше ми като ехо на Флойд, а не като истинското нещо.

Много яко беше тая вечер, да ви кажа.

Ето ви една подборка от парчета, които никога няма да пуснат по радиото:

Pink Floyd Echoes 2001 A Space Odyssey