„Ръката на надеждата“

12/08/10 23:19
(http://psabev.blogspot.com/)

„Ръката на надеждата“

„Спина бифида“ (Spina Bifida) е вроден дефект, при който част от невралната тръба на гръбнака на новороденото не се изгражда напълно, т.е. пръстените на гръбначните прешлени не се затварят изцяло. Така след раждането нервите остават открити и уязвими. В повечето случаи това води до смърт или трайна парализа. Заболяването не е наследствено, т.е. може да се случи на всеки. В САЩ 3,1 от 10 000 случая имат подобни аномалии. По честота и там, и в България те са на второ място след дефектите на сърдечно-съдовата система. Приемането на фолиева киселина намалява риска от „спина бифида“ до 75%. Когато лекарите диагностицират с ехограф спина бифида в четвъртия месец от бременността, вече е твърде късно. Тогава като единствен изход специалистите препоръчват аборт.

Историята, която ще ви разкажем днес, се е случила преди повече от 11 години. Четиринадесет седмици след зачеването, бъдещият татко Алекс и бременната бъдеща майка Джули Армас отиват на ехограф, надявайки се да разберат пола на детето. Вместо това, те откриват, че бъдещото им дете е с вродена спина бифида… Въпреки съветите на много медици Джули да направи аборт, семeйство Армас решават да потърсят алтернативи…

Професията на Джули (медицинска сестра) й позволила тя да научи за високорисковите хирургически операции, извършвани в медицинския център Вандербилт в Невил, Тенеси, САЩ. През 1999 г. д-р Джо Брюнер е един от малкото в света специалисти по фетална хирургия, т.е. хирургия на плода – много спорна техника, прилагана дотогава само на няколкостотин деца. В крайна сметка, на 19 август 1999 г. д-р Джозеф Брюнер заедно с д-р Тюлипан започват 54-та си фетална операция с продължителност час и половина. На операционната маса е Джули Армас, или по-скоро нейното бебе в 21-та гестационна седмица. В залата е и фоторепортерът Майкъл Кланси, изпратен от USA Today да заснеме случващото се.

Самият Майкъл Кланси разказва (оригиналът на английски е тук), че огромното напрежение се е усещало във въздуха на операционната зала. Всяка грешка можело да означава смърт на плода, а и рискът от преждевременно раждане също бил огромен. И до ден днешен няма случай дете, родено преди 23-та седмица да оцелее, а плодът, както казахме, е бил в 21-ва гестационна седмица.

Операцията започва с по-лесната част: типично цезарово сечение, с което да се достигне до матката. След това с леки натискания по утробата, плодът се намества така, че с малък прорез да се достигне до гърба му. Следва сложна хирургическа процедура, при която д-р Брюнер с часовникарска точност слепва гръбначните прешлени в тяхната нормална позиция. Когато тази трудна част от операцията приключва успешно и всички си поемат въздух преди финалните шевове, Майкъл Кланси забелязва раздвижване от утробата на майката и за секунди през хирургическия прорез се подава ръка… ръката на бебето!

- Уау! – извиква фоторепортерът, докато щрака трескаво със своя Canon 1N.

- Какво има? – пита го сестрата.

- Бебето се показа!

- Постоянно го правят. – отговаря тя облекчено.

Операцията приключва напълно успешно.

* * *

За да предотвратят злоупотреби с дигитална обработка, USA Today изискват лентата да се предава непроявена. Така Майкъл Кланси дава своя филм без изобщо да знае какви са снимките, достатъчно осветени ли са, на фокус ли са…

Едва десет дни по-късно фоторедакторът му се обажда, за да му каже, че това е най-невероятната снимка, която е виждал:

Aвтор: Michael Clancy
(публикувана съгласно условията му за нетърговска употреба)

Тази наистина уникална снимка вече повече от десет години обикаля сайтове и пощи с името „Ръката на надеждата“. Препраща се между близки и роднини, става обект на редица спорове и дебати, свързва болници с християнски организации…

Какво се случва с бебето?

Самюел Армас се ражда на 2 декември 1999 г. като когнитивно нормално дете. Първоначално се налага да ходи със скоби на краката, но скоро и те са премахнати.

ВВС прави филм за уникалната операция, а историята на Самюел става основа на епизодите и в два медицински сериала – „Д-р Хаус“ („House“, сезон 3, еп. 17) и „Смешно отделение“ („Scrubs“, сезон 6, еп. 7).

Какво се случва със снимката?

Гледайки снимката, вероятно си мислите, че Майкъл Кланси е получил Пулицър и куп други награди, след като фотографията му се появява в две водещи издания – USA Today и The Tennessean Newspaper. Дa, aма не! Историята около снимката не е по-малко шокираща… Ето я „от извора“, посъкратена и преведена от сайта на Майкъл:

Почти седмица след публикуването на снимките, така и не се обадиха от медицинския център Вандербилт, така че аз звъннах на Джон Хоусър, техния PR шеф.

- Виж, снимката ти е много добра, но се боя, че такава снимка вече е правена.
- За какво говориш, Джон? – попитах.
- Списание „Life“ за техния последен брой преди Милениума искаха да покажат колко далеч е стигнала медицината през XX век и „позиционираха“ подобна на твоята снимка преди близо месец, която щеше да излезе на корицата на декемврийския им брой. След твоята публикация обаче те не са сигурни дали това ще е корицата.
- Колко голямо е бебето на тяхната снимка?
- 24 седмици.
- Със сигурност сп. „Life“ биха искали истинска снимка, а не стъкмена такава…

Джон обаче не звучеше особено ентусиазиран. Скоро се замислих над ситуацията, в която съм. Имах вътрешна информация за нагласената снимка и че ще сложат снимка от една операция, а ще пишат за друга… След три дни търкане на пода, обикаляйки в кръг в размисли дали да се обадя, реших да звънна на „Life“. Никой не ми обърна внимание, докато не им пратих моята снимка в умален формат и ниско качество. Най-накрая получих отговор от Браян Фелбер, който гласеше:

- „Life“ искат да купят снимката. Искат да я купят, за да я убият.

Неговите точни думи.

- Лош избор на думи – казах. – Няма достатъчно пари в света, които да позволят това да се случи. Ако „Life“" не искат да използват моята снимка, ще намеря агент, който да публикува историята преди това и информацията в декемврийския брой на списанието ще е вече стара.

След четири дни преговори, най-накрая „Life“ решиха, че няма да използват снимката ми. Така започна състезание кой ще пусне снимката пръв и до средата на ноември тя и историята ми бяха публикувани във вестници и списания в цяла Европа. „Life“ излезе с друга корица, а топ-историята им бе потулена в края на броя.

След като случката се разпространи обаче, се появиха редица въпроси и д-р Брюнер направи следните коментари и изявления пред някои водещи медии:

- Много хора се чудят дали снимката е фалшива… Някои противници на абортите заявиха, че бебето протяга ръка от утробата и хваща ръката на лекаря. Не е вярно. Самюел и неговата майка Джули са под пълна упойка и не могат да помръднат. Бебето не протяга ръка. То е под упойка. В зависимост от политическата гледна точка, това е Самюел Армас, протягайки ръка от утробата и докосвайки друг човек или това съм аз, който издърпва ръката му от утробата… което и направих!

Така д-р Брюнер ме дискредитира и унищожи доверието в заснетия от мен важен, исторически момент. Унищожи и кариерата ми, заявявайки, че снимката е нагласена от него.

Но думите на сестрата „Постоянно го правят“ ме преследват и до днес. Хората по света споделят тази снимка с приятели и близки. Самюел все още докосва сърцата им. На 25 септември 2003 г. Самюел, родителите му и аз свидетелствахме пред сенатска комисия по отношение на аборта и въздействието на снимката ми. Самюел всъщност сам отговори на въпросите на сенатор Сам Броунбък.

Все пак беше много трудно след изявленията на д-р Брюнер да продължа кариерата си като фотожурналист. Преустанових я. Обсебих се да докажа на света, че съм снимал най-ранните взаимодействия от бебе, регистрирани някога.

Аз съм мечтател… идеалист. Вярвам, че хората са добри. Смятам също, че медицинската сестра или някой друг ще излезе и все някога ще каже истината. Че Самюел, нероденото дете, ни даде нещо твърде важно. Той направи твърде голям подарък на света, за да го отричаме.

Как стоят нещата днес?

Самюел е жив и здрав. Той е напълно нормално дете, живее в Джорджия, обича да бяга и дори има спечелени медали по плуване. А историята и снимката му, както виждате и от нашия блог, се публикува и до ден днешен с най-различни заглавия – „Да се родиш два пъти“, „Детето, което помаха на цял свят, преди да се роди“, „Да се родиш известен“, „Ръката на надеждата“…

Д-р Брюнер вече не практикува фетална хирургия.

Вече 11 години Майкъл Кланси е активист срещу абортите. Снимката и това, което е видял, го карат да вярва, че „плодът“ е реагиращо, завършено човешко същество, което чувства и усеща. Майкъл Кланси има и собствен блог.

Мат Дръдж от “The National Enquirer” прави опит да публикува снимката на Кланси в шоуто си. От мрежата на Fox TV му забраняват. Разочарован от цензурата, Мат напуска Fox TV и шоубизнеса завинаги.

Снимката е публикувана на корицата на сп. Newsweek през 2003 г. с огромно заглавие „Трябва ли неродените да имат права“. Момчето на снимката по-горе е именно Самюел през 2003 г., от статията на сп. Nеwsweek.

* * *

Докато подготвяхме тази публикация, преровихме доста сайтове, опитвайки се да сме максимално точни и обективни. Но ние също се замислихме – ако е незаконно да убиеш дете след като се е родило, защо е законно да го убиеш преди да се е родило?

Попаднахме случайно и на една схема, която ни накара да настръхнем още веднъж… Бихме предупредили непълнолетните и бременните да не я гледат, но може би точно те трябва да видят какво всъщност е абортът. Защото от тях зависи бъдещето на света и броят на абортите:

Пишейки това, преживяхме много и най-различни емоции… Съпреживяхме кошмарите на семейство Армас, изпотихме се докато четяхме за операцията, възмутихме се покрай неуредиците със снимката, радвахме се за щастливото развитие на детето, шокирахме се от начина, по който се извършват абортите… Ужасихме се от факта, че 1/3 от бременностите в България завършват именно с аборт.

Знаем, че понякога животът е труден. Именно затова е важна контрацепцията и планирането на бременността. Можем да пишем по още хиляди въпроси – сексуалното образование, ранната бременност, нежеланата бременност, ин-витро процедурите, законодателството, тайните аборти, горнооряховските лекари… но ще спрем дотук и ще ви оставим да прецените сами кое от разказаното е истина, кое не е, кое е правилно и кое – погрешно. Ще ви кажем само това:

Животът е истинско чудо. Не погубвайте чудесата в живота си!