Пореден организиран скандал тече със СРС-та у нас. Публикувана разпечатка от СРС-та във вестник по твърдение близък с разследваният Алексей Петров. Дискусията от своя страна е подкрепена от Румен Петков, по твърдения от СРС-то, рядко трезвен.

И всички се фокусират върху това, кой го публикува, кога и какво съдържа разговора.

Външният министър Младенов пита защо това се публикува сега?

Танов, Цветанов, Дянков и премиера Борисов пък казват, че разкритото съдържание не е кой знае какво и от него голям проблем няма, ако се изключи факта, че се намеква, че има протекционизъм върху фирмите от групата на Лукойл.

Обаче какво значение има какво е съдържанието, аз съм съгласен, че то не разкрива нито незнайна информация, нито нещо ново или наистина проблемно.

Както и какво значение има кой го публикува и кога точно? Тъй като това не е първи случай. Много по важен въпрос, е защо въобще може да се случва, и защо това няма да е последен случай.

Важните за мен въпроси, на които всички сякаш се опитват да избягат да отговорят, а всички журналисти старателно се опитват да заобиколят са:

Тези въпроси за изключително важни. Тъй като самият факт, че мога да ги задам, демонстрира една разбита система, с невероятен хаос, невъзможност за проследяване на това, което става, изтичане на информация, свръх подслушване в полза на политически лица (министъра, политическо лице, нормално не би трябвало да има информация), и изключителна неефективност (имайки в предвид че според експерти у нас се дават 50 пъти повече средства за подслушване отколкото във Великобритания, но от тях стават доказателства 10 пъти по малко).

Без отговор на всеки един от тези въпроси не може да се реши проблемът с неефективността на СРС-тата. Защото безспорно информация от тях изтича. Изтича и информация за употребата им (ако не изтича за съдържанието им). Отделно има прекомерен достъп до информацията от политически лица. Отделно се вижда, че контролните системи (вътрешни за МВР, и външни - в парламента) очевидно не работят.

Бързият отговор на тези въпроси е изключително важен. Защото отново, в рамките на последните 4 години за 5ти път, е създадена работна група за промяна на ЗЕС а вероятно и ЗСРС, с цел разширяване на достъпа извън тежки престъпления, в полза например на защитата на авторското право. И отново някой ще обяснява по телевизора, че рискове няма, отричайки очевидното. А аз си спомням старият виц - "докторе едно виждам, друго чувам! а-а-а от социализъм не лекуваме!".

И да не забравя, важно е да отбележа, че тези проблеми не са от вчера.

Такива проблеми имаше и по времето на -

Румен Петков и Тройната Коалиция - случайното изпадане на СРС, което уж трябвало отдавна да е унищожено, за един доктор, случайно предвождащ в същият момент протест на лекари от Пирогов. И куп обвинения и други СРС случаи.

Костов и ОДС - Бръмбъргейт и Никола Филчев, както и няколко други скандала (Богомил Бонев и ген. Атанасов).

НДСВ.

БСП и Виденов.

Филип Димитров и СДС - множество случаи, правителството е сериозно засегнато от скандала.

Анализ за тези скандали на Българският Хелзински Комитет може да прочетете тук - http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14514

Това не са единични случаи и говорят за проблеми тлеещи отдавна. Фокусирането върху последствията, а не причините никога няма да реши проблемите. Днес СРС-тата ги вадят едни, утре други. А трябва да бъдат разрешени проблемите защо СРС-тата излизат не по предназначение и поради какви причини се правят въобще.

Определено подслушващите служби са в невероятен дълг към обществото, и аз държа да чуя тяхното оправдание, а не отново разчитане в стил Румен Петков и президента Първанов (и катастрофите на НСО) - да принижим три дни и да се надяваме нещата да преминат.