АРИЯ НА КЛЕВЕТАТА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Много съм спокоен вече, граждани, относно цялостното бъдеще, което ни предстои. Най-много се успокоих, щом научих, че ГЕРБ подготвят специален закон за клеветата. Доскоро се придържах към по-широко разпространеното мнение, че ако се прави изобщо нещо такова, добре е то да бъде против клеветата, не за. Но и за клеветата може, на кого му пука – важното е законът да върши работа на този, който го прави. А всеизвестно е, че ако си управляващ политик, закон с толкова разтеглив предмет винаги може да ти свърши дадена работа.

Е, разбира се, може, ако не очакваш от него някакви съвсем частни чудеса – да ти прекопае лозето или да ти удовлетвори жената например, а нещо доста по-обществено значимо като разправа с преки политически противници или с неудобни устати журналисти. Пък защо не и с онези обикновени граждани, които вече 20 години след промените свикнаха на воля да псуват властта -  всяка власт, която са имали неудоволствието да си изберат. Псуват я съвсем  безнаказано, клеветят я долно и я обиждат незаслужено. Защото нали сме сигурни, че всяка власт намира себе си за всеотдайна към подопечния си любим народ и много учудена, често и обидена остава, когато случайни минувачи я наричат с клеветнически епитети.

След като влезе в сила този закон например, аз със сигурност ще спра да разпространявам наляво-надясно твърдението, което силно намирисва на клевета – че ГЕРБ са популистка партия и като цяло нямат нищо общо с нормалните, демократични десни формации. Имам предвид не нормалните в България, а нормалните в нормалния демократичен свят. Защото тук ляво и дясно са така объркани, че сред тях нормални няма.

И ще спра да го твърдя, граждани, не защото няма и занапред популизмът на ГЕРБ според мен да си е истина, видима с просто око, както досега, а защото в съда ще трябва да го доказвам с факти пред хора, в чието съзнание представите за ляво и дясно са така объркани, че…..ами прочетете си предишното изречение. И ще трябва да го доказвам също пред закон, който не се интересува от простотиите, сътворени от партиите чрез думи и действия, а само от наличието на първичната им съдебна регистрация. Сякаш тя може да бъде някаква индулгенция за почтеност, принципност и политическа отговорност.

В допълнение срещу мен ще бъде изваден и аргументът, че ГЕРБ е член на дясната и несъмнено демократична Европейска народна партия, което би трябвало напълно да ме срази със силата на втора, още по-ефективна индулгенция. Не че не мога да изръся няколко подобни на клевети твърдения и по въпроса защо ЕНП прие ГЕРБ и за какво ги ползва, но като цяло пак нищо няма да мога да докажа, а ще си остана в сферата само на абстрактните, общи политически разсъждения.

Но аз все пак съм лесен – започвам занапред изцяло да хваля управляващите или изобщо спирам да пиша за българска политика и толкоз. И без това отдавна ми се ще да спра, защото ми омръзна толкова години да играя глас в пустиня. Но какво ще правят например Татяна Дончева и Атанас Атанасов? Последно те и двамата се изцепиха публично, че ГЕРБ не просто обича да използва СРС-та за лични и партийни цели, а и че все по-настъпателно, с оглед наближаващите избори, провежда цялостна политика на полицейско подслушване и следене на политически противници по места. Дончева даже каза, че управляващите са “шизофренни” на тема СРС-та, спецслужби и активни мероприятия.

Което си е клевета отвсякъде, защото в съда както Дончева, така и Атанасов със сигурност не биха могли да докажат с цифри и факти доколко масова е била практиката на подслушване преди ГЕРБ, дали по времето на ГЕРБ тази практика е станала още по-масова, а особено не могат да докажат каква, по дяволите, от гледна точка на истинските демократични принципи, е разликата между масовото и не масовото подслушване. Да не би едното да е по-законно от другото? Или поне да е по-обществено приемливо като незаконно действие? Не че някой ще ги пита точно тези последните работи, но все пак…..

Аз например смятам, че подслушването и следенето на политически противници в България от край време си е било – и си е – достатъчно масово. Така де – дори чисто философски да го погледнеш, абсолютното винаги е достатъчно, защото повече от абсолютното няма как да се реализира. Само че предишните управляващи използваха получената по този незаконен начин информация по-невидимо, чрез подставени лица, когато трябваше да я огласят публично, или чрез сключване на задкулисни сделки, когато не трябваше. А сегашните управляващи или са по-некадърни, или го удариха през просото, като правят всичко открито, на мегдана.

За онези, които се сетят да се попитат коя от двете практики, откритата или закритата,  все пак е по-добра като цяло за българската демокрация, ще кажа, че и двете са еднакво лоши, в случая дори не говорим за избор на по-малкото зло, както правим обикновено по време на избори.

Има обаче и по-важни въпроси от този. Един такъв зададе например онзи ден меродавният френски вестник “Монд” – какво ще се случи, когато България поеме ротационното председателство на Европейския съюз. Това питане, освен от абстрактни съмнения в способностите на България да вирее в демократична среда, на работно ниво очевидно е стимулирано и от конкретен случай – оформилия се огромен европейски скандал около силно рестриктивния унгарски медиен закон, скандал, разиграл се точно в дните, когато Будапеща поема за шест месеца председателството на съюза. Този унгарски закон предвижда глоби до 730 000 евро за аудио и телевизионни канали, които допуснат „посегателство върху обществения интерес, реда и морала“ и  „пристрастни информации“.

Така де, теоретично е правилно – точно толкова, колкото теоретично е правилно твърдението на депутата от ГЕРБ Красимир Велчев: „Аз не вярвам някой да се опълчи срещу това, че трябва да се борим срещу клеветата.” `Ми така си е, срещу това никой не може и няма да се опълчи. Даже Наказателният кодекс не се е опълчил, напротив, в него има текстове, които дават достатъчно инструменти за такава борба – при доказан случай на клевета е предвидена глоба от 5 до 15 хиляди лева, което за България никак не е малко.

`Айде, предвидената също в Кодекса допълнителна мярка “обществено порицание” можем да я пренебрегнем като наказание, защото то е нещо като строгото мъмрене. Забелязал съм, че като ти наложат наказанието “строго мъмрене”, никой в действителност не идва едно “мън” да ти измънка, какво остава пък да го измънка пред строя. Затова всички, особено онези в администрацията, продължават да си действат, както си знаят. Та същото е и с наказанието “обществено порицание” – но, все пак, струва ми се, в случая и глобите стигат.

Обаче – ако не може като цяло срещу безсмислените твърдения на Велчев да се опълчи човек, при всички случаи може и трябва да се опълчи срещу прозрачното желание на ГЕРБ съдържанието на думата “клевета” да се раздуе до невъобразима степен, да се дефинира обтекаемо и да се използва за борба с политически противници, пък били те социалистите от БСП или някои още по-вредни за обществото. Защото какво, ако не “пристрастна информация, която е посегателство върху обществения интерес, реда и морала” е една клевета, нали? Точно като нищо не значещата формула в унгарския медиен закон. Но въпреки това някой ще се зачуди защо европейците отхвърлят подобни, всъщност абстрактно правилни, формули.

Европейците отхвърлят подобни формули не по принцип, а най-вече когато са предназначени да служат като основания за наказателно преследване – защото те са твърде всеобхватни и чрез тях можеш да осъдиш дори някое невинно дете, че говори пристрастно и посяга върху реда и морала, ако изрази недоволство от факта, че ГЕРБ правят глупости в сферата на образованието например. И ги отхвърлят европейците също, защото отдавна са минали по този път и знаят, че той не работи в обществена полза, обратно, работи в обществена вреда. Да не говорим, че неотдавна пък в страните от бившия Източен блок комунистите бяха най-големите блюстители на реда и морала от този вид, наложени чрез наказателно преследване срещу несъгласните – така че европейците като странични наблюдатели имаха възможност да си направят и добри изводи от нашето тогавашно нещастие.

Така или иначе, въпросът стои – какво става, когато България поеме председателството на Евросъюза? Не, не си плюйте в пазвата, граждани, не се успокоявайте с факта, че времето, когато това ще стане, не е съвсем предстоящо. То времето си се търкаля бързо, а възможността ние дотогава да се превърнем в нормална държава намалява и вече е не твърде съмнителна, ами направо клони към нула.

Но какво пък чак толкова ще стане? “Монд” не е дал задоволителен според мен отговор, затова съм принуден да го направя аз. Първо – ще наложим масовото подслушване като демократична практика в Европа. Второ – ще въведем медийни ограничения да се разсъждава публично срещу това. Трето, който все пак продължи да разсъждава, ще го праснем с истински, работещ и ефективен Закон за клеветата.

Вервайте ми, така само за шест месеца ще успеем да вземем цялата власт в Евросъюза – при това да я вземем за постоянно, не само за някакви си жалки шест месеца да я държим. И като я вземем, ще я накараме пълноценно да работи за нашите национални интереси. Е, малко интереси и на руснаците ще отпуснем, защото нали са наши истински братя. Пък европейците – да го духат…..

Освен да го духат, европейците трябва и да му мислят. А ние пак няма да му мислим, защото сме му свикнали. Ама нали ви предупредих още от самото начало, граждани, че съм твърде голям оптимист относно цялостното ни бъдеще…..Да не кажете после, че не съм ви предупредил.   

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: