ДА ЦУНКАШ ГОРГОНА МЕДУЗА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Най-мразя да се оказвам в ситуация, когато току подхвърля на управляващите някаква саркастична реплика, а те я вземат на сериозно и тръгнат да я реализират в живота. То е все едно на бала на чудовищата да направиш комплимент на Горгоната Медуза за нейната изтънчена красота, а вечерта да я намериш, изтегната неглиже, да те чака в леглото ти, с пипала, протегнати за страстна прегръдка и устни…..абе, да не ви описвам.

Преди време подхвърлих на Станишев, че като не е способен да се справи с управлението на европейските фондове, най-добре е да назначи европейски комисари, те ще се справят. И малко по-късно, ако си спомняте, онова правителство наистина заговори за подобна възможност, граждани, даже полуофициално пред Брюксел Калфин го предложи това. Тъпаци – дотам тъпи, че да не могат да си поделят едни пари, без да се сбият и да олигавят всичко наоколо.

После в един момент писах, че аз всъщност искам да ме подслушват – тотално и безконтролно, както се предвиждаше по тогавашния нов закон. Това изпълнено със сарказъм твърдение беше публикувано тук, в блога, на 25 март 2009 година и ето, едва две години по-късно, оказваме се в ситуация на тотално и безконтролно подслушване, за което никакъв закон няма. И очевидно никакъв закон няма никакво значение. Ама някой ще рече – сега ситуацията е друга, защото управляващите са други, не са като онези, лошите комунисти, а са като онези, добрите десни, дето ги чакаме цял живот да ни оправят. Живота да ни оправят, де, вие да не си помислихте нещо мръснишко, както сте свикнали…..

И какво по-точно и е другото на ситуацията? – питам аз. В отговор чувам внушенията, че за разлика от преди, когато комунистите подслушваха най-вече политически противници, сега от ГЕРБ подслушват най-вече собствени министри и други висши държавни чиновници, с цел да имат те постоянно едно на ум и по-добре, по-съвестно, по-граждански отговорно да си вършат работата. Да не взимат рушвети. Да не крадат прекалено. С други думи – както е правилно да се тълкуват тези внушения – подслушва се сега не във вреда, а в полза на българското гражданско общество. Даже самият ни премиер дебело намекна, че именно такава е работата. И прочие краставици на колелета.

Но да оставим премиера настрани. Той самият заяви, че е човек мнителен. Пък като го знаем също, че е бивш охранител и бивш пожарникар от Системата на МВР, напълно логично изглежда да си получава информацията и да дърпа юздите на хората си по единствения начин, който познава – доколкото това е единственият начин, на който са успели да го научат по метода на безкрайното повторение. Защото – за тези, които не знаят, да обясня – те хората от Системата на МВР по онова време дори за пожарите в центъра на София научаваха по метода на тоталното подслушване, иначе рискуваха да ги пропуснат.

Друга тема е дали в едно демократично общество изглежда толкова логично премиерът да продължи да заема поста си дори минута, след като е изказал публично подобни свои съкровени мисли върху технологията на демократичното управление. Защото абсолютна загадка не само за мен, а и за мнозина други, продължава да бъде например въпросът как Бойко Борисов успя да убеди сам себе си, а оттам да убеждава и нас, че е възможно хем да подслушваш едновременно всички министри и висши чиновници, хем да го вършиш напълно законно, хем нито един от тези министри и чиновници да не е престъпник, а човек невинен и чист като момина сълза.

Загадка е, граждани, защото, както се знае, дори лошият български закон за СРС-тата изисква те да се използват само ако на съдията са предоставени от МВР сериозни основания той да сметне, че лицето, евентуален обект на подслушване, е извършило престъпление, за което се предвиждат над 5 години затвор, тоест, доста тежко престъпление. Значи в случая или законът, добър или лош, но не е спазен, или работата е по-дебела. Но като говорим за България, всички си знаем, че тук не е образцовото царство нито на нормалната технология на държавно управление, нито пък на нормалната демократична логика, нали…..

Както и да е, важното е, че покрай последната история за СРС-та в България, не само от страна на премиера, но и от страна на редица отговорни министри в кабинета Борисов прозвучаха такива невероятни простотии, че ако човек случайно не харесва абсурда като естетическа база на нашето съвремие, а се плаши от него, както се плашеха на времето Камю и Сартр, би бил докаран до дълбока депресия, от която няма измъкване. И ще трябва да пие хапчета, които да му помогнат да си спомни, че трябва да пие онези, другите хапчета, с които да забрави.

Няма нищо лошо в това да ме подслушват, не се притеснявам, не ме интересува, не ми пука – общо взето такива бяха отговорите на половината министри, когато колегите журналисти ги питаха как, аджеба, възприемат тоталното подслушване, упражнявано върху тях. Все едно слушам себе си през 2009-та година, но без онзи отчетлив мой сарказъм, който крещи, че истинската ми мисъл всъщност е точно обратната.

Един пък министерски клоун даже се изцепи, че направо се радва, задето го записват. Това било като флашка. По този начин мъдрите му мисли щели със сигурност да останат като вечен завет за поколенията, иначе архивите изчезвали и за народа загуба велика, както казваше Иванчо Йотата. Ега ти гигантската и търпелива флашка!

Но така е, те флашките, доколкото са обикновени технически устройства, нямат вградени морал и логика, та не могат да трият сами онова, което сметнат за гигантска простотия – длъжни са да записват всичко, което някой идиот реши да им качи, без да подбират, горките. Защото само да напомня, че тази Йота с флашката е същата онази Йота, на която не само не и пука, ами направо си се радва публично, когато сключва с руснаците заробващи за България енергийни договори. Нали не се учудвате, че не съм учуден ни най-малко.

Но честно казано, от реакцията на външния министър Николай Младенов и на финансовия Симеон Дянков се учудих. И то много. Тези момчета, които досега стояха сякаш най-интелигентно, професионално и донякъде принципно в целия кабинет на ГЕРБ, изведнъж демонстрираха такова жалко безгръбначие като казаха, че не ги интересува дали ги подслушват, та направо ми идва да им шибна по два шамара с профилактична цел, за да се опомнят. Да се опомнят на тема що е демокрация, що е свобода на личността, що е отговорност на министър пред интересите на избирателите – все неща, които те със сигурност знаят, най-малкото доколкото са американски възпитаници.

Трудно ми е да си обясня защо тези двамата изведнъж се оказаха в позицията на Зиновиев и Каменев от времето на сталинските чистки – да се съгласяват, а на практика това значи и да възхваляват, действия и политически практики, за които със сигурност знаят, че по принцип са антидемократични, разрушителни за обществото като цяло и ще им изядат главите на тях лично. Ако не в този момент, то малко по-късно. Ами не може нормален човек в 21 век да вика “За Сталину!” докато палачите на Сталин го разстрелват по заповед на самия Сталин. Или само така ми се струва, пък всъщност може, а?

Някой вероятно вече очаква, че като роптая толкова силно срещу системата на тотален контрол и подслушване, смятам я за антидемократична, за система, останала ни от тоталитарните времена и за практика, която продължава да ни заразява с тоталитарен манталитет, време е да изръся и някакъв достатъчно мъдър съвет как българският народ ще успее да се освободи от нея, ще избере свободата, без да изпусне сигурността от ръцете си в този несигурен свят. То много акъли в такъв смисъл различни хора вече раздадоха през последните дни, а немалко хора раздаваха безплатно и през последните 20 години.

Само че цялата работа със съветите сега ми прилича на онази реплика, изтървана от самия главен подслушван Ваньо Танов. Като ти падне хуят, путки много – изтърси той на едно място в записа. И аз се присъединявам към смисъла на казаното от него, макар да ми се ще да се изразя по-меко, например: Късно е либе, за китка!

Затова няма да изброявам сега необходимите мерки, макар много ми се иска да кажа например, че никога не е късно цялата система на МВР и специалните служби да бъде разпусната и после да се изгради като съвсем нова китка – на базата на нови закони, с нови вътрешни правила за действие, с нови хора, които се трудят в системата и с реалистични възможности за обществен контрол върху техните действия. Пък и да кажа това, дори да изброя всичко останало, което мисля по въпроса, на кого му пука? Със сигурност не и на онези, от които реално зависи възможността нещата да се случат и работата да се оправи.

На тях даже най-малко им пука. Те изглежда отдавна са свикнали да се целуват любовно с Горгоната Медуза и зеленото слузесто, което капе от нейната устата в тяхната, не само не им пречи на потентността, ами по чудодеен начин им помага да ни оправят и нас. В най-мръснишкия смисъл.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: