Изказването ми за актуализацията на бюджета Днес България стигна до последното кръстовище, последната възможност да поемем по правилния път – пътят на излизане от кризата. Другият път, който до момента следва България, беше зададен от Тройната коалиция, води към тежка криза, води към Гърция, води към Румъния. Сега можем да вземем този избор. Сега ситуацията [...]

Вчера се появи информация, че режимът в Тунис е изправен пред преврат, което се оказа по-късно, че е фалшива информация. Но така или иначе, все още няма информация за генерал Рашид Амар, който застана на страната на протестиращите и заради това бе премахнат от поста си. Не се знае дали е в затвора или е убит.

Сахер ал Матери, зет на Бен Али и възможен кандидат за президент на Тунис, е пристигнал в Канада. Има информация, че през френското посолството и други членове на президентското семейство са напуснали Тунис.

Като жалък опит да укроти поне малко обществото, Бен Али уволни министъра на вътрешните работи, както и редица съветници, както и започна да действа комисия, която да разследва корупцията в страната. Разпоредено е освобождаването на блогърите и рап-певецът, който изпълни песен срещу президента, както и други активисти и протестиращи.

Министърът на външните работи Камел Морджане е подал оставка, като има информация в неговия личен блог. Писмото му към народа на Тунис завършва с думите “за свободен Тунис”, а лично той осъжда действията на правителството срещу протестиращите.

Интересен факт – Морджане е близък до президента Бен Али, като е женен за негова братовчедка. Често е бил показван като възможен наследник на Бен Али.

Днес продължаваха убийствата на протестиращи, въпреки всички думи на правителството. Снайперисти от полицията са убили няколко души днес (Al Jazeera говори за 10), като има сведения и за изнасилвания в град Касерин. Това предизвика още по-големи протести в страната, като в някои области бяха атакувани полицейски участъци.

Този видеоклип е заснет вчера с мобилен телефон, показващ хиляди по улиците на Сфакс:

Друг запис показва огромен протест в Кайруан:

Това видео показва една ужасяваща гледка, която смрази кръвта ми. Ако не искате да гледате кръв, по-добре не пускайте клипа. Заснето е на 12 януари в град Дуз. Убитият е професор в университета, Хатем бен Тахер:

Image via Wikipedia

Да си медия означава да имаш власт над дори минимална част от населението. Хората, които четат или слушат новини, малко или много биват повлияни от информационния поток на съответния източник – телевизия, сайт, вестник и т.н. Ето защо винаги съм бил много против подаването на грешна информация, дори без да се маскира.

Тази вечер по новините на НОВА чух:

“…Башир, който е отявлен привърженик на Ал Кайда…”

Думите бяха отправени към Омар ал-Башир, президент на Судан (след разделянето,което предстои- на Северен Судан). Обикновено, когато слушам международните новини на български телевизии (извинете ме, но е точно така) те ми звучат, като “blah-blah? Bla-blah-blablah.” Не само, че не пускат нищо от Африка и Близкия изток, но щом го направят, с първото изречение гафът е налице. Запознат съм със ситуацията в Судан, но си казах, че трябва да потърся информация дали и къде е наречен “ислямист” президентът на Судан. Защото той е всичко друго, но не и ислямист. Открих къде се крие объркването.

Башир влиза в суданската армия през 1960 г. Учи в военната академия в Кайро, а през 1966 г. завършва и военната академия в Хартум, Судан, като през 1973 г. участва във войната с Израел. След като се завръща в Судан, като полковник в армията, той организира военен преврат срещу министър-председателя Садик ал-Махди през 1989 г. Идвайки на власт, той премахва партиите и установява военен режим, като вкарва и някои ислямски норми в държавното управление. Малко по-късно става председател на Революционния команден съвет за национално спасение. В този период положението в Судан е повече от лошо. Освен военен режим, страната е разтърсвана и от етническо напрежение между Севера и Юга. Именно поради тази причина, той се съюзява с лидера на Националния ислямски фронт – Хасан ал-Тураби, в замяна на услуга, която Башир трябва да направи – да установи ислямското право, което до днес не се случва, освен в някои сфери на страната. След важен период за Башир, както и за отношенията му с ал-Тураби.

На 16 октомври 1993 г. Омар ал-Башир става президент на Судан, с което властта му става по-голяма. Веднага започва промени в страната – сменя паричната единица със судански динар, който вдига икономиката на крака. Променя и Конституцията на Судан, с което се създава възможност за опозиционни партии. Въпреки критиките срещу Башир, Судан развива икономически растеж.

На 12 декември 1999 г. Башир прави преврат срещу силите на ал-Тураби, който отдавна не върши работа на президента. Дълбокият конфликт се засилва, когато Башир уличава ал-Тураби във връзки с Ал Кайда и Осама бин Ладен. Именно заради връзките на Тураби, САЩ спира търговията на американски фирми със Судан, като страната е обявена за “спонсор на тероризма”. През 1998 г. следва американски удар по фармацевтичната фабрика “Ал Шифа”, тъй като американското правителство смята, че там се произвежда химическо оръжие за Ал Кайда. По-късно, заради натиск относно тази атака, започна ново разследване, което потвърждава тезата, че е слабо вероятно да има оръжие във фабриката:

However the U.S. State Department Bureau of Intelligence and Research wrote a report in 1999 questioning the attack on the factory, suggesting that the connection to bin Laden was not accurate; James Risen reported in the New York Times: “Now, the analysts renewed their doubts and told Assistant Secretary of State Phyllis Oakley that the C.I.A.’s evidence on which the attack was based was inadequate. Ms. Oakley asked them to double-check; perhaps there was some intelligence they had not yet seen. The answer came back quickly: There was no additional evidence. Ms. Oakley called a meeting of key aides and a consensus emerged: Contrary to what the Administration was saying, the case tying Al Shifa to Mr. bin Laden or to chemical weapons was weak.”

През 2000 година ал-Тураби е хвърлен в затвора, а редица членове на египетските ислямистки групировки са изгонени от Судан.

Това е накратко историята около “ислямиста” Омар ал-Башир. Не открих да го наричат ислямист нито в BBC, нито в New York Times или CNN. Остава почудата защо НОВА са решили, че трябва да му слагат етикета. Трябва да пиша и по въпроса за Южен и Северен Судан и проблемите там, но това ще остане за по-късно. Сега трябваше просто да се запитам защо някой не е превел нещо както трябва и бива пускано.

Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.

"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.

Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.

Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.

"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.

Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.

Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.

"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.

Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.

Откакто списание Foreign Policy започна да излиза на български, си имах мечта като прохождащ политолог и специалист по международни отношения (тогава бях 2 курс) да пиша за него. За съжаление списанието спря хартиения си вариант, преди да изпълня това свое желание, но днес успях да го осъществя поне частично с един материал за блога към българското издание.

"5 пъти мисли, 1 път кажи" е озаглавен материалът с някои размисли, свързани със стрелбата в аризонския град Тусън и с безотговорното и агресивно политическо говорене и противопоставяне.

Много ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата - в коментарите под материала.

Убеждаващата реч е нещо, с което писателите закусват, обядват и вечерят, но то е също толкова нужно / ценно / приложимо в битието на журналисти, блогъри, копирайтъри, лектори, ментори, мотиватори, публични говорители, учители, лечители, преподаватели, ръководители, търговци и политици.

Та кой не „продава“ нещо днес? Било продукт, услуга или идея? Колкото по-убедително ги представяш, толкова по-успешно ги реализираш. Понякога от един имейл може да зависи съдбата на цяла индустрия. Какво казваш е важно, но как го казваш е дори още по-важно!

Реших да споделя мъничка част от скромния ми опит като журналист, писател, блогър и копирайтър. Статията със сигурност ще бъде полезна за онези от вас, които са избрали Словото като съюзник в един все по-интерактивен свят, базиран върху информацията.

Пък, ако ви хареса, ще напиша продължение.

Приветствам допълнителни идеи.

И така, ето ви моите дребни „писателски” трикове за възможно най-убедително изразяване (и защитване на аргументи) в интерактивна среда:

Бъди уверен. Кучетата надушват страха. Те нападат само хора, които са по-неуверени от тях.

Придавай допълнителна стойност. Нека читателите / слушателите научат нещо ново, полезно и приложимо от това, което ще им кажеш. Така се изграждаш като авторитет и се отличаваш от останалите празнодумци.

Не казвай всичко. Запази си нещо, за предпочитане най-силните аргументи, за полемиката след това. Ако си успял да предадеш съдържанието качествено и убедително, то ще стигне до много хора и ще предизвика бурен дебат с различни противоречащи си мнения, част от които – насочени срещу теб. Добре е да си подготвен предварително за „битката” и най-силните „козове“ все още да са ти под ръка.

Пиши на популярни теми. Ако искаш да те четат. Може хранителният режим на червеношийката или тънкостите в дърворезбата да те вълнуват повече от всичко друго на света, но 99% от читатлите ти ги интересува интернет порното, връзките между двата пола, начините за изкарване на пари, забавленията, приключенията, клюките и възможностите за по-добър живот. Ето кои са най-популярните теми в моя блог. Това може да са най-четените и най-коментираните заглавия, но заемат последните места в личната ми класация. А тук сме се събрали сравнително интелигентна аудитория. Представи си какво става, ако пишеш за по-широк кръг от хора.

Пиши на конфликтни теми. Нищо не привлича читателския и слушателския интерес повече от личната или обществена драма. Колкото и престъпно да звучи това,  солидността на фактите си остава. Поне на това ниво от осъзнанването, до което е стигнала нашата човешка „цивилизация”. С други думи, пиши по „наболели” теми. Ето някои области, в които със сигурност ще пожънеш успех: браковете и развода, проблемите в семейството, конфликтите в държавата, религиозните убеждения, секса, данъците, медиите, бедствията, авариите, катастрофите, злополуките, скандалите, известните личности и т.н. Това са теми, които вълнуват всички. Ако не ти стигат, отвори някой жълт вестник за допълнителна информация. Или прегледай вечерните новини. Естествено, ти се изразяваш по-добре от жълтата преса и мисията ти е да направиш света по-добро място за живеене с таланта, който ти е даден свише. Няма нужда да се подиграваш с нещастието на хората  или да трупаш „рейтинг“ на чужд гръб. Просто използвай масовия интерес към драмите, за да привлечеш вниманието на публиката и да й кажеш нещо наистина важно.

Обяснявай сложните неща просто. Времето на витиеватите фрази мина. Никой няма да се впечатли от „умението” ти  да пишеш дълги, тежки изречения, в които прикирваш очевАдна некадърност зад сложен терминологичен апарат. Това в особено голяма стешен важи за университетските преподаватели.

Не засягай теми, в които си бос. В океана плуват много риби, малки и големи, а голямата риба винаги изяжда по-малката. Талант и дар слово не са достатъчни, за да бъдеш убедителен. Трябва ти и малко експертиза. За предпочитане е да избираш теми, в които ти си кит, а останалите са дребен планктон. Така ще имаш много, но слаби опоненти.

Пиши с афект. Мъдрият, спокоен и уравновесен текст е чудесно нещо, но той има един съществен недостатък – никой няма да го прочете до край. Не и ако не настъпиш читателя си по мазола. Използвай силни думи и крещящи примери. Пипай по „болните места”, дори с риск да засегнеш част от аудиторията. Така със сигурност ще привлечеш вниманието й. После можеш да го използваш, за да изложиш аргументите си спокойно и да постигнеш някаква цел. Тази цел може да е смислена и значима, може да допринася за общото благо. От теб зависи. Но няма да постигнеш нищо, ако си говориш сам.

Използвай опита на опонента си, а не твоя собствен, като аргумент. Никой не е запознат с личната ти история и никой няма да те разбере, докато се базираш на нея. Ако спориш с адвокат, добре е да знаеш какво точно правят адвокатите, с какви хора се срещат в ежедневието, какви проблеми решават. Какви са добрите и лошите практики в тяхната професия? А успешните примери? Кои са големите провали? Винаги е хубаво да „обуеш обувките” на хората, за които пишеш.  Това може да не са отделни личности, а цели професии, социални класи, общности или групи по инетреси. Малко предварителен рисърч винаги помага.

Ако защитаваш една теза, бъди абсолютно подготвен да защитиш и напълно противоположната. Така ще изпревариш опонента и ще използваш собствените му аргументи срещу него самия.

Използвай популярни аргументи. Сложните истини се доказват трудно. По-лесно е да използваш аргументи (дори да са заблуди), в които вярват всички. Например: Айнщайн е гений, Шекспир е велик автор, а Нострадамус е пророк. Точка по въпроса. В действителност, Айнщайн са искали да го изключват от основното училище, защото е бил прекалено бавен и е мислел прекалено дълго, преди да даде отговор на даден въпрос. После си признали, че всъщност човекът е задълбочен. Той самият казва за себе си, че публичният му имидж няма нищо общо с него самия, нито с възможностите му на учен и математик. Сам нарича себе си „любопитен човек” и не е далеч времето, когато ще го признаят по-скоро за духовен учител на човечеството, отколкото за гениален физик.  Но това не го прави по-малко велик. Шекспир е срещал големи трудности да убеди издателите, че изобщо има хляб в пиесите. Драматургията по него време е била едно, все още непознато, изкуство. Името му остава в историята, защото го е създал, а не защото умее да пише добре. Всъщност, познавам 300 поети, писатели и драматурзи, които боравят с перото по-добре от Шекспир. Някои от тях все още са живи, но Шекспир ги е изпреварил, защото се е родил преди тях. И не е спестил на човечеството някои дълбоки житейски тайни – чисти интуитивни прозрения, които му осигуряват място в историята, редом с личности като Исус, Буда и Лао Дзъ. Смея да твърдя, че „факсовете” на Шекспир са по-силни дори от „факсовете” на Нострадамус, когото така и не успяхме да дешифрираме. Едгар Кейси  е много по-успешен пророк, макар приживе да е бил известен предимно с уменията си в медицината.

Опирай се на авторитети. Виж по-горе.

Писаното слово е по-убедително от устното. Няма как да вървиш срещу сложната система на сетивните възприятия в човешката природа. Просто, когато цитираш, цитирай повече писмени източници и по-малко устни. Далеч повече хора ще ти повярват, ако им покажеш, че някой някъде е написал нещо, отколкото, ако им преразкажеш, че някой някъде е казал нещо. По твоя въпрос.

Използвай къси изречения. Ако се чудиш дали да използваш една дума или не, по-добре я зарежи.

Диалозите носят сюжета. Това в особено голяма степен важи за писането на разкази и романи. Няма диалог – няма действие. Мога само с един поглед да разбера дали в една книга се случва нещо – трябва просто да разлистя страниците, за да видя колко често има диалози в тях. Разбира се, описанията също са ценни, но главно диалозите носят сюжета в повествованието.

Хипнотизирай читателите и слушателите. Има елементарни трикове за оказване на хипнотично въздействие чрез писан или устен текст. Един от тях е да повтаряш три пъти едно и също, с различни думи, в различен контекст. Така влизаш в пряк контакт с подсъзнанието и задействаш неговите автоматични механизми за складиране на информацията в паметта. След време се оказва, че чутото или прочетеното изниква като собствено убеждение у хората, на които си предал съобщението по този начин. Ето и друг интересен факт: мерената реч има по-голямо въздействие върху психиката от немерената, още по-добре, ако е римувана. Поради тази причина четири стиха могат да бъдат по-въздействащи, по-запомнящи се и да носят повече послания, отколкото 400 страници с описание на природни картини. Колкото и да си брилянтен в описанията.

Не подценявай интелекта на аудиторията. Тълпата може да е по-глупава от най-глупавия си член, но когато се разпръсне, тя престава да бъде тълпа и единственото, което има значение, е дали си успял да предадеш съобщението на индивида по достатъчно убедителен начин.  Има по-голяма вероятност да постигнеш това, когато провокираш интелигентността му, а не когато ако я подценяваш.

Не влизай в открито противоречие. Възразявай с: „да, но…”, „съгласен съм, обаче…”, „разбира се, но има още нещо…”, „бих искал да добавя само…” и т.н. Схващаш смисъла.

Атакувай конкретни аргументи, а не личността стояща зад тях. Няма начин да спечелиш един спор, ако нападнеш или обидиш човека, с когото спориш. Можеш да оборваш неговите аргументи единствено с уважение към правото му на различна позиция. Иначе спорът се превръща в борба на егото и единственият изход от таква ситуация е да се изпотиш, подобно един велик и мъдър, но древен философ, който винаги се потял, когато спорел с глупаци. Всъщност, глупакът си ти. Ако има нещо, което те дразни у другите, със сигурност ще го откриеш у себе си. Нека цитирам един авторитет (Jesus): “Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?”

Не приемай нищо лично. Какво представляват споровете, в крайна сметка? Една ситуация, в която разни хора изказват мненията си, а те се оказват различни. Всеки се отъждествява с мнението си и така, да защитаваш мнение излиза все едно, че защитаваш себе си. Самозащитата винаги поражда агресия – желание за бягство или борба. Или може би мислиш, че защитаваш нещо значимо? Истината, например. Истината не се нуждае от защита. Единствено егото ти се нуждае от укрепване на фалшивата си идентичност. Разбира се, възможно е опонентът да бъде тотално заблуден в своите твърдения или пък да спориш с откровен лъжец. Тогава не ти, а фактите стоят срещу него. Винаги можеш да изтъкнеш фактите, без да вкарваш его в тях. Например, ако супата ти е студена и трябва да се притопли, достатъчно е да съобщиш този факт на келнера и учтиво да го помолиш да ти я притопли (като се надяваш, че няма да плюе в нея). Тук не участва никакво его. Но, „Как може да ми донесете студена супа (точно на мен?!)?” – това вече е его. И гаранция за конфликт. Или поне за човешки секрет в топлата супа. Ако опонентът отрича солидни факти – например, че светкавицата идва преди гръмотевицата, достатъчно е да погледате заедно бурята, вместо да се хващате за гърлата, защото единият е крив, а другият е прав. Тези и още много други примери за неадекватните прояви на егото може да откриете в прекрасната книга на Екхард Толе: „Нова земя”.

Давай живи примери от живия живот. Използвай за герои лица, в които повечето хора ще познаят себе си: излъганата жена; мъжът, на когото са изневерили; малтретираното в училище дете; онеправданият работник; ощетеният от кризата предприемач и т.н. Колкото по-лесно публиката припознава себе си в примерите, които използваш, толкова по-убедителни ще бъдат посланията ти.

Говори по същество. Увъртането е бягство, което издава слабост.

Ползвай интуицията повече от паметта. Добрите идеи обикновено са спонтанни.

Постарай се да изведеш някаква поука. Ако може така, че тезата ти да има двуяк смисъл, тоест, откъдето и да я погледнеш, винаги да е вярна. И лесно доказуема.

Ако следите блога ми ще видите, че редовно нарушавам тези правила. Точно това е причината да съм толкова добре запознат с тях и с ефектите от тяхното (не)спазване.

Отворен съм за всякакви допълнения към този текст.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

Image by FlickrJunkie via Flickr

Правителството на националното единство в Ливан се срина, след отказа на Хизбула и нейните съюзници да участват в управлението, водено от Саад Харири. Причината се корени в обвиненията към партията Хизбула, че е участвала в убийството на Рафик Харири, загинал при атентат в Бейрут през 2005 г. Новината съобщи министърът на енергетиката Джубран Басил на пресконференция в Бейрут вчера вечерта.

Хизбула, подкрепяна от Сирия, е обвинена от мнозина политици в Ливан за извършване на атентата срещу бившия премиер Рафик Харири, чиито син днес управлява в Бейрут. От партията Хизбула поискаха да прекратят обвиненията срещу тях, след като Саад Харири ги сне от Сирия, която бе обвинена първоначално. Басил говори за провала на срещата Сирия-С.Арабия да се намесят и оправят проблемите в Ливан, като обвини, че Харири се поддава на натиск отвън, най-вече на САЩ. Сега предстои важна задача пред президента Мишел Слейман, който трябва да състави ново правителство.

Напрежението в Ливан ескалира, след като Трибуналът на ООН подготви обвинителен акт, с който изрази опасения, че Хизбула е участвала в убийството на Рафик Харири. Това можеше да доведе до нови изблици на мъст и агресия, подобни на гражданската война, като през 2008 г. събитията бяха на крачка от този сценарий.

Хизбула и Сирия отричат да имат отговорност за смъртта на Харири. Лидерът на Хизбула, Хасан Насралла, обвини Трибуналът, че е политизиран и е явно, че зад обвиненията седят хора, които искат да ударят структурите на Хизбула (реч на Насралла на 11 ноември). Позицията бе твърда – няма да се позволи ареста на членове на партията и ще бъдат атакувани всички, които искат да арестуват хора на Хизбулла.

Според мен беше ясно, че правителството на Саад Харири нямаше да издържи. Скептицизъм и песимизъм имаше още в началото, когато се заговори за “правителство на националното единство”. На ливанците им се струваше, че нито е правителство, нито е единство. И бяха прави, това си пролича вчера. Решението на шиитските участници в кабинета вероятно е било взето по-рано, а поредният тласък на обвиненията е повода, от който се нуждаеше Хизбула. Хасан Насралла никога не е виждал единно правителство, което е основано на обвинения между партиите. А именно в този дух бе създаден кабинета на Харири. Срещага между С.Арабия и Сирия, страните с най-голям дял влияние в Ливан, също не успяха да успокоят искрите, възпламенили отново страстите в ливанското политическо пространство.

Прокурорът от ООН Даниел Белемаре се очаква да представи своя обвинителен акт пред съдията Даниел Франсен до края на март. Първоначалното разследване на ООН засегна четирима души, служители в ливанските служби за сигурност, които имат про-сирийски възгледи. Те бяха държани в затвора четири години преди да бъдат пуснати през 2009 г. от съда поради липса на доказателства.

На 13 януари 2011г. в рамките на Комисията по бюджетен контрол на ЕП, евродепутатът Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ) участва в изслушване на еврокомисарите Андрис Пиебалгс, отговарящ за политиката за развитие и Андрула Василиу, отговаряща за образованието, култура, многоезичието и младежта. В дискусията взеха участие и представители на Европейската сметна палата.

Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов Сряда, 12 Януари 2011, автор: Стойко Стоянов Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, [...]

Литва отбелязва 20-годишнината на Деня на защитниците на свободата Днес, на 13 януари, се навършват 20 години от събитията във Вилнюс, по време на които е направен опит за държавен преврат с използване на въоръжените сили на Съветския Съюз и КГБ с цел да се възстанови политическата власт на Съветския Съюз в Република Литва. Загиват [...]

Както вече добре знаете, преди три месеца и един ден, на 14 октомври 2010 г., се състоя срещата ми с министър Трайков и компания. Към нея дата лицето Александър Николов е господин никой в АЕЦ „Козлодуй”. Това ясно се вижда от...

Вчерашна статия в рубриката "новини" на Nature за науката в България и Румъния има подзаглавие "перспективите на румънските учени се подобряват, докато учените в България ги очаква мрачно бъдеще". Всъщност, по-добре не разчитайте на подзаглавието, а прочетете цялата статия.

1. В статията има една графика за разходи за изследователска дейност и в нея ясно се вижда, че в 9 от последните 11 години България дава повече пари за наука от Румъния (вкл. в кризисната 2009 година). Не се вижда някакво по-добро финансиране на румънската наука, за което българските учени да завиждат.

2. В статията се казва, че през 2009 година разходите за наука в Румъния са намалени с 50% като антикризисна мярка, а след това новото правителство ги е върнало на предишните нива. Това било подобрение? В България разходите за наука също са близо до нивата от 2008 година (през 2008 разходите на държавата за наука са 202.9 милиона лева, а през 2011 са 209.7 млн.лв). Къде тогава е разликата?

3. Ако се погледнат данните на Евростат в Румъния броят на учените е по-малък отколкото в България. Всъщност, Румъния е на последно място в ЕС, като е по-назад и от нечленки като Турция. Едва ли е страна за пример.

4. В статията се цитират румънски учени-емигранти, които казват, че имат надежда един ден да се върнат в Румъния (но не са се върнали, нито имат скорошни планове). Не виждам особена разлика с България.

Между другото, най-съдържателното нещо в статията е друго – споменава сече румънският министър на образованието е успял да прокара реформите във висшето образование и финансирането на науката, въпреки съпротивата на университети и учени. Правителството е прокарало закона като е поискало вот на доверие от парламента, защото лобитата са го блокирали с процедурни пречки (представяте ли си Бойко Борисов да прокара реформаторски закон и то по този начин?).

Блогът за икономика 2010

Вчера пристигна една страхотна книга написана преди 150 години, описваща лудости и нелепи постъпки случвали се както по време оно, така и наследени и повтарящи се от хиляди години назад във времето.