КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, захранването... Какво пък толкова му се страхуват на това захранване? Като е гладно бебето – ще яде. Като му предлагам хубава храна – ще яде и още как! Няма да успявам да му давам. Нали съм виждала как лапат по градинките на чист възух – и всички са едни дебелички, червенобузести, сладички... Споко, това няма да е проблем. Пък и като гледам родителите, няма начин детето ни да е злоядо. Така, ами!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Майко!... Олеле, мамичко! Колкото душици има родени на белия свят, толкова претенции, вкусове и капризи има. Захранването си е крайъгълен камък – минеш ли го без жертви – смятай, че си извадила страхотен късмет!

Изпълнителните и грижовни майки (още родили – неродили) започват да четат по бебешките списания, да се ровят из майчинските форуми, да си купуват притурки и брошурки по въпроса и тогава започва голямото чудене:

·         Кога да захранят бебето – през втория месец ли (с плодов сок – безумие е, не!), след навършени 4 месеца ли, не по-късно от шестия месец ли, в никакъв случай преди да е навършило шест месеца или около десетия?...;

·         По коя система – българската, европейската, американската ли (ама северна или южна??), ами африканската?...;

·         С какво точно - със зеленчуково пюре  (Картофи? Моркови?? Тиква???) или с оризова каша?;

·         С какъв вид пюре - готово или домашно приготвено?...(aaа, не толкова бързо –  коя марка?!);

·         Ама преди обедното или следобедното хранене? Добре, чакайте малко - преди млякото, по време на млякото или след него??...;

·         С колко точно – една лъжичка или няколко лъжички, ама колко големи лъжички – от 2,5 мл или от 5? Ееее, няма да се разберем така – с пластмасова или метална!

/Божичко, да бях записала квантова физика/

 И така – до безкрай. Колкото капацитета има по въпроса (преса, сайтове, педиатри, гастроентеролози, диетолози, приятелки, братовчедки и лели), толкова различни примери и съвети ще получи скоро родилата майка.  Това е такъв хаос и стрес, че накрая при всички положения ще си мислите, че сте направили неправилния избор. Но вече няма да ви пука.

Фаворит обаче ми е любимият отговор на педиатрите – Според детето, то ще си покаже какъв му е вкуса... Бе как ще си покаже, бе – то в този период аз не си знам вкуса, пък какво остава да разбера вкуса на новороденото си бебе!

И тук стигаме до екзистенциалния въпрос – ще яде ли или няма да яде? Това е въпросът на въпросите. За съжаление, аз познавам само този отговор – ми няма да яде, да не е лудо да ми улесни живота!

Чувала съм, че наистина има бебета, които ръмжат от нетърпение между лъжичките и никога не им стига. Чувала съм, че имало бебета на диета! (Без майтап, това сериозно – ако са много тежки има риск от рахит, астма, алергии и т.н., не дай Боже). Но ще си остана с чуването.

Моята истина е, че ден след ден започвам храненията с няколко лъжички. И ден след ден удрям на ... венец! Стиска устата така, сякаш я храня с натрошено стъкло, поръсено с английска сол и рибено масло. Ако някой ме гледа как й натискам устата с лъжичката, ще ме обади на социалните. Ама така натискам, че ще й избия зъбките (дето още ги няма!). Искам да изяде всичко, сега, веднага, за 10 минути, до дъното на бурканчето, хайде, яж, че ще те оставя гладна, да знаеш, вбесяваш ме – ЯЖ! И ден след ден падам в неравната борба с бебешкия/рачешки инат (айде, може би и болката от растящите зъби, ама това оправдание докога?)  И ден след ден пасирам, добавям мляко и давам с биберон... Добре, как може да се гнуси и плюе с лъжичка, а да го изсмуква за секунди с биберон и да иска още?! Говорим за едно и също блюдо, все пак:(

Пфу, чак ме е срам да си призная – 10 месечно бебе! Хайде сега, може пък да става дума за бебето на приятелката ми, какво, не е срамно... Ха-ха.  Знам, че е безкрайно неправилно, но това е истината - нашата си истина... Бебето ме дресира и дори ме кара да се чувствам виновна и да крия от другите майки как го храня. Мисля, че във всеки тандем майка/бебе все има по някоя тайничка, която не е за споделяне (или поне за хвалене) – било начина на приспиване, начина за справяне с колики, болки в зъбчетата, хранене и т.н. и т.н. И  в това няма нищо лошо, стига да действа и да е временно, все пак.  

А повръщането? Бебето ми е шампион по повръщане! До 6-тия си месец имаше не чак толкова изявен рефлукс (ее, хайде сега, какво са 3-4 повръщания на ден?). Продължи да си спазва някои правила – гризе коричка хляб – повръща! Гризе солета – повръща! И така – с всичко, което гризе. Повръща дори от по-едрите части на пюретата. Всеки, когото е заливала, знае правилата:)

Истината е, че като не иска да яде с лъжичка, нищо не може да се направи. Нищичко. Оставяла съм я гладна, о, да! Аз не раздавам напразни заплахи. Но напразно се надявам на резултат. Стояла е гладна цял ден, а после – да не си помислите, че ще се нахвърли, че ще яде с лъжичка, че ще изяде повече? Тц! Нищо.

ЪПГРЕЙД: Споко! Има надежда – прословутото бебе през лято ’08 е почти на година и един месец. Яде почти всичко с лъжичка, яде хляб, гризки и кашкавалени солети (не ме анатемосвайте заради боклучавите храни – ще стигнем и до морковите и краставиците!). Като казвам яде, имам предвид хапва малко преди да се задави, но определено напредък има – личи дори  и по бузите. Колкото-толкова... Който е гладен – да яде!

ЪПРГЕЙД 2:  Коледа '09 - Бебето вече е дете на 2.5 годинки, яде като разпрано (само каквото му харесва и обича, нали!), беснее и дивее със сестра си, също толкова инатливо и своенравно е и все още почти не говори членоразделно. Стига бе, пак срам! Как мислите, дали съм притеснена?;)

ЪПГРЕЙД 3:  В началото на 2011та Мага Пушилката е почти на 4. И продължава да е - следете устните ми - з л о я д а! Още не съм свикнала, но туй то. 

И ВСЕ ПАК? И все пак – няма незахранено бебе. Няма вечно пасиране, безкрайни биберони и постоянно повръщане. Всичко минава, с всичко се свиква. Полеека хоризонтът се разведрява, грешките в захранването се преодоляват, месеците стават години и всичко се забравя.

Ще ядат и още как! Щом не искат – да стоят гладни. Аз нали си ям. Мхм.