01/22/11 15:59
(http://mamamemi.com/)

ИСТИНАТА ЗА... ЗАХРАНВАНЕТО НА БЕБЕ

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, захранването... Какво пък толкова му се страхуват на това захранване? Като е гладно бебето – ще яде. Като му предлагам хубава храна – ще яде и още как! Няма да успявам да му давам. Нали съм виждала как лапат по градинките на чист възух – и всички са едни дебелички, червенобузести, сладички... Споко, това няма да е проблем. Пък и като гледам родителите, няма начин детето ни да е злоядо. Така, ами!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Майко!... Олеле, мамичко! Колкото душици има родени на белия свят, толкова претенции, вкусове и капризи има. Захранването си е крайъгълен камък – минеш ли го без жертви – смятай, че си извадила страхотен късмет!

Изпълнителните и грижовни майки (още родили – неродили) започват да четат по бебешките списания, да се ровят из майчинските форуми, да си купуват притурки и брошурки по въпроса и тогава започва голямото чудене:

·         Кога да захранят бебето – през втория месец ли (с плодов сок – безумие е, не!), след навършени 4 месеца ли, не по-късно от шестия месец ли, в никакъв случай преди да е навършило шест месеца или около десетия?...;

·         По коя система – българската, европейската, американската ли (ама северна или южна??), ами африканската?...;

·         С какво точно - със зеленчуково пюре  (Картофи? Моркови?? Тиква???) или с оризова каша?;

·         С какъв вид пюре - готово или домашно приготвено?...(aaа, не толкова бързо –  коя марка?!);

·         Ама преди обедното или следобедното хранене? Добре, чакайте малко - преди млякото, по време на млякото или след него??...;

·         С колко точно – една лъжичка или няколко лъжички, ама колко големи лъжички – от 2,5 мл или от 5? Ееее, няма да се разберем така – с пластмасова или метална!

/Божичко, да бях записала квантова физика/

 И така – до безкрай. Колкото капацитета има по въпроса (преса, сайтове, педиатри, гастроентеролози, диетолози, приятелки, братовчедки и лели), толкова различни примери и съвети ще получи скоро родилата майка.  Това е такъв хаос и стрес, че накрая при всички положения ще си мислите, че сте направили неправилния избор. Но вече няма да ви пука.

Фаворит обаче ми е любимият отговор на педиатрите – Според детето, то ще си покаже какъв му е вкуса... Бе как ще си покаже, бе – то в този период аз не си знам вкуса, пък какво остава да разбера вкуса на новороденото си бебе!

И тук стигаме до екзистенциалния въпрос – ще яде ли или няма да яде? Това е въпросът на въпросите. За съжаление, аз познавам само този отговор – ми няма да яде, да не е лудо да ми улесни живота!

Чувала съм, че наистина има бебета, които ръмжат от нетърпение между лъжичките и никога не им стига. Чувала съм, че имало бебета на диета! (Без майтап, това сериозно – ако са много тежки има риск от рахит, астма, алергии и т.н., не дай Боже). Но ще си остана с чуването.

Моята истина е, че ден след ден започвам храненията с няколко лъжички. И ден след ден удрям на ... венец! Стиска устата така, сякаш я храня с натрошено стъкло, поръсено с английска сол и рибено масло. Ако някой ме гледа как й натискам устата с лъжичката, ще ме обади на социалните. Ама така натискам, че ще й избия зъбките (дето още ги няма!). Искам да изяде всичко, сега, веднага, за 10 минути, до дъното на бурканчето, хайде, яж, че ще те оставя гладна, да знаеш, вбесяваш ме – ЯЖ! И ден след ден падам в неравната борба с бебешкия/рачешки инат (айде, може би и болката от растящите зъби, ама това оправдание докога?)  И ден след ден пасирам, добавям мляко и давам с биберон... Добре, как може да се гнуси и плюе с лъжичка, а да го изсмуква за секунди с биберон и да иска още?! Говорим за едно и също блюдо, все пак:(

Пфу, чак ме е срам да си призная – 10 месечно бебе! Хайде сега, може пък да става дума за бебето на приятелката ми, какво, не е срамно... Ха-ха.  Знам, че е безкрайно неправилно, но това е истината - нашата си истина... Бебето ме дресира и дори ме кара да се чувствам виновна и да крия от другите майки как го храня. Мисля, че във всеки тандем майка/бебе все има по някоя тайничка, която не е за споделяне (или поне за хвалене) – било начина на приспиване, начина за справяне с колики, болки в зъбчетата, хранене и т.н. и т.н. И  в това няма нищо лошо, стига да действа и да е временно, все пак.  

А повръщането? Бебето ми е шампион по повръщане! До 6-тия си месец имаше не чак толкова изявен рефлукс (ее, хайде сега, какво са 3-4 повръщания на ден?). Продължи да си спазва някои правила – гризе коричка хляб – повръща! Гризе солета – повръща! И така – с всичко, което гризе. Повръща дори от по-едрите части на пюретата. Всеки, когото е заливала, знае правилата:)

Истината е, че като не иска да яде с лъжичка, нищо не може да се направи. Нищичко. Оставяла съм я гладна, о, да! Аз не раздавам напразни заплахи. Но напразно се надявам на резултат. Стояла е гладна цял ден, а после – да не си помислите, че ще се нахвърли, че ще яде с лъжичка, че ще изяде повече? Тц! Нищо.

        При моето бебе много майки (разглезени от лапащите си отрочета) са се пробвали. Всички са се проваляли. Някои са се разплаквали. Други са ми се извинявали... Сигурна съм, че много от вас ще ме разберат.

 

ЪПГРЕЙД: Споко! Има надежда – прословутото бебе през лято ’08 е почти на година и един месец. Яде почти всичко с лъжичка, яде хляб, гризки и кашкавалени солети (не ме анатемосвайте заради боклучавите храни – ще стигнем и до морковите и краставиците!). Като казвам яде, имам предвид хапва малко преди да се задави, но определено напредък има – личи дори  и по бузите. Колкото-толкова... Който е гладен – да яде!

ЪПРГЕЙД 2:  Коледа '09 - Бебето вече е дете на 2.5 годинки, яде като разпрано (само каквото му харесва и обича, нали!), беснее и дивее със сестра си, също толкова инатливо и своенравно е и все още почти не говори членоразделно. Стига бе, пак срам! Как мислите, дали съм притеснена?;)

ЪПГРЕЙД 3:  В началото на 2011та Мага Пушилката е почти на 4. И продължава да е - следете устните ми - з л о я д а! Още не съм свикнала, но туй то. 

 

И ВСЕ ПАК? И все пак – няма незахранено бебе. Няма вечно пасиране, безкрайни биберони и постоянно повръщане. Всичко минава, с всичко се свиква. Полеека хоризонтът се разведрява, грешките в захранването се преодоляват, месеците стават години и всичко се забравя.

Ще ядат и още как! Щом не искат – да стоят гладни. Аз нали си ям. Мхм.  


Публикувана на 01/22/11 15:59 http://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=6140
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване