НИКОГА ВЕЧЕ NEVERMORE

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Вече почти месец в България продължава да се развива скандалът с незаконно разпространени записи на телефонни разговори, в които основни герои са шефът на митниците Ваньо Танов и премиерът Бойко Борисов. Въпреки че правителството се опита да успокои ситуацията, като през миналата седмица поиска и спечели вот на доверие, компрометиращите управлението записи, както се и очакваше, не спряха да се появяват. Последната серия от тях бяха разпространени в сряда, както и досега – от екипа на в. “Галерия”. Смята се, че това издание е силно свързано с бившия служител на специалните служби, а сега подсъдим като глава на българския “октопод” Алексей Петров, който пък има много сметки за уреждане с правителството на Бойко Борисов и специално с вътрешния министър Цветан Цветанов. Повечето анализатори обаче са на мнение, че Алексей Петров е само свързващо звено в цяла верига от засегнати – иначе противоречиви – интереси, които гласно или негласно напоследък са се обединили за атака срещу правителството. Става дума основно за интереси на хора от бившата Държавна сигурност, чието влияние в България се простира от тъмните кътчета на подземния свят до най-високите нива на официалната политика.

Съдържанието на последните записи разкрива неправомерна намеса на премиера Бойко Борисов в кадровата политика на митниците – факт, който в нормална ситуация и в нормална страна би довел до незабавна оставка на премиера. Това обаче в случая не става не само заради особеностите на българската политика, но и защото преди да реагира обществото по самото съдържание на записите, то трябва да получи ясни отговори на редица други въпроси, свързани с тях – например доколко са автентични лентите и какъв е истинският им произход.

За съжаление проверките на прокуратурата в тази  посока се оказват твърде бавни и това дава възможности манипулации, хипотези, почвени и безпочвени твърдения да се натрупват едно върху друго, така че общата картина, която и без това е доста сложна, се замъглява допълнително. 

- Пламен, освен всичко друго, последните изнесени разговори между премиера Борисов и шефа на митниците Танов съдържат и силен комичен елемент. Това намалява ли степента на сериозно отношение, с което те се приемат от обществото? 

- Всъщност, Фили, комизмът в този случай е потресаващо сериозен. Съвсем накратко ще разкажа, за да се посмеете тъжно и вие в Австралия. Историята е следната. Някакъв човек от митниците по обед ходи да играе футбол. Началникът му е недоволен от това отклонение и иска да го уволни, но по различни причини просто го преназначава на друга работа в системата. Обаче началникът на човека очевидно не знае, че той ходи да рита футбол по обед не с някой друг, а с премиера Борисов, който също е любител на играта. Човекът се оплаква на Борисов, който пък се обажда на Танов с препоръката да го възстанови на предишната служба, един вид – да не пострада заради това, че прави компания на премиера. 

- Но като махнем махленския елемент в цялата история, тя всъщност не звучи смешно, а жалко….. 

- Така е, Фили, само че истински смешното и истински жалкото идват сега. Защото всъщност премиерът Борисов просто набира Танов и му изпраща sms с ЕГН-то, единния граждански номер, на потърпевшия заради футбола човек. Танов получава съобщението, вижда, че е лично от премиера и съвестно се захваща – дръж се, Фили, да не паднеш от стола – да набира номера на полученото ЕГН като…..телефонен номер. Набира, набира, но оттатък, естествено, все му казват, че кодът е грешен. И той се отчайва. Чак когато се чува после с премиера, шефът на митниците разбира грешката си и въздъхва облекчено. След което се обажда на съответния началник и го строява да върне човека на работа, защото рита футбол с премиера.

И сега да ти отговоря директно на въпроса. Не знам доколко сериозно другите хора в България разглеждат тази истинска случка. На мен обаче тя ми изглежда толкова абсурдна, че направо може да служи за емблема на цялата ситуация в страната – като започнем от качеството на наличния човешки мат`рял, както се бе изразил преди време премиерът Борисов, очевидно без да включва и себе си в мат`ряла, та стигнем до начините и принципите на управление на самата държава. 

- Пламен, а как се вписва тази история в общото развитие на скандала с подслушаните разговори? 

- Като ясна индикация за това какви хора и по какъв начин ни управляват, Фили, историята се вписва идеално, защото в нея виждаме развити на практика същите управленски отношения и проявен същия управленски манталитет, както беше и в предишните записи. Може би затова, въпреки продължаващите от страна на този или онзи твърдения за манипулиране на записите, вече почти никой не се съмнява в тяхната достоверност. Достоверни са, да – дали са напълно истински е друг въпрос, отговор на който чакаме вече 20 дни от страна на прокуратурата. Специалисти казват, че това време е достатъчно поне за четири експертизи, но факт е, че нямаме налице резултат от нито една официална. 

- Няма отговор също кой и къде е направил самите записи, както и по какъв начин те са изтекли в публичното пространство….. 

- От половинчати изказвания на различни официални източници досега може да се съди, Фили, че записите наистина са правени по разследване на МВР и с разрешение на прокурор. Въпросът е какво става после с тях, защото те са класифицирана информация и щом в определен срок не е заведено дело, в което да участват като доказателства, би трябвало да бъдат отдавна унищожени.

Колелото на атаките се завърта така, че въпросът за произхода на записите дава допълнителни поводи за обвинения срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, макар логиката да сочи, че дори подслушването да е било поръчано от него, то използването на материалите после е изцяло срещу него. Тоест, той няма никакъв интерес от тяхното публично появяване, обратно – има интерес те да се скрият дълбоко или да се унищожат. И тук се намесва версията за някакви си иначе скромни служители от самото МВР или специалните служби, на които толкова им е писнало, толкова са омерзени от натиска, на който са подложени в момента от политическото си ръководство, че незаконно са изнесли записите и ги разпространяват. Но всъщност, дори да е незаконно, то е простимо, защото го правят в обществена полза – да видят хората в България какво представляват Борисов и компания. Да, най-вероятно точно служители на МВР са свършили работата, но тази приказка за добрите ченгета, които в името на правдата нарушават закона, я знаем отдавна, Фили, още от комунистическите времена. И ми се струва, че отдавна като общество не би трябвало да искаме да я слушаме. Аз лично бих предпочел прокуратурата и някои наистина съвестни служители от службите да издирят кои персонално са тези борци за правда сред тях и така да стане ясно по чия поръчка и в полза на чии интереси са извършили това, което са извършили. Чак след това, струва ми се, може да започне и истинският обществен дебат върху съдържанието на самите записи, да се види трябва ли заради тях да си ходи правителството, може ли работата да се размине само реформи в него и т.н. 

- Пламен, депутати от управляващото мнозинство твърдят, че случващото се всъщност е реалното начало на есенната предизборна кампания, която обаче започва твърде рано, при това с компромати, а не с борба на идеи. Доколко е вярно това? 

- При всички случаи, Фили, резултатите от предстоящите избори са замесени като цел,  важна цел за онези, които предприеха ранната атака срещу ГЕРБ и кабинета Борисов. Да не забравяме фактите за общите политически нагласи в страната, които, ако се запазят в днешния им вид, очертават буквално изхвърляне на левицата като цяло от властта. В смисъл – БСП е слаба парламентарна опозиция в момента, очакванията са в резултат на изборите да намалее нейното влияние и в местната власт, а най-сериозният удар тя ще понесе със загубата на президентския пост. Така ще се окаже, че левицата е в обща политическа изолация, в каквато се е намирала само веднъж за период от четири години през последните 20 – между 97-ма и 2001-ва, при управлението на Иван Костов.

Само че след такова пропадане сега, през 2011-та, когато България е член на ЕС и НАТО, за левите ще бъде изключително трудно после да се върнат отново на силни позиции в управлението. Това може да се окаже не просто изключително болезнено, а и буквално разрушително за тях. 

- Защо, не са малко демократичните партии по света, които дълги години съществуват в опозиция, а някои дори се зараждат и завинаги си остават там….. 

- Само че българската левица не е закърмена с нормалните демократични принципи, Фили, а при тази ситуация в страната и извън нея е ясно, че тя може да продължи реално да съществува само докато е във властта, независимо дали управлява пряко или чрез подставени лица. Като казвам левица в случая, имам предвид БСП като една мега лява партия, събрала на куп групи и хора с изключително противоречиви интереси. Ако стои по-дълго извън управлението, тя ще започне да ерозира, защото ще загуби контрол над онази невидима част от властта, която до момента упражнява върху бизнеса, бил той бял или сив, върху престъпния свят, върху медиите – невидимата власт, която всъщност я крепи в този и вид. С други думи – най-малкото, което ще се случи, е  червените барони да се отцепят от червеното кралство, за да не го носят на гръб, докато му плащат данъци. И тогава пред левицата ще останат само два пътя – да се разпадне на по-малки, незначителни формации, или да мине в нелегалност. По-вероятно първото – заради силните вътрешни противоречия в нея, и по-малко вероятно второто – заради липсата на подходящи условия за подобно действие. 

- Но в края на краищата, за обществото не е ли добре да се случи точно това – разпад на ненормално голямата и влиятелна сегашна формация в ляво? 

- Така е, Фили, само че не винаги това, което е добро за българското общество, е добро и за външните покровители на българската левица. Даже обратно. Имам предвид руските интереси в България, чиито основен политически изразител тук са БСП и персонално президентът Първанов, а основен инструмент за действие – хората от бившата ДС, които също са леви, независимо дали по служебно задължение не са се писали десни в даден момент. Така че всички тези сили по един или друг начин имат интерес до следващите избори сегашните обществени нагласи тотално да се променят. А тъй като БСП не е – и за няколко месеца няма как да стане – истинска алтернатива на управлението на Борисов, за тях е изгодно в страната се създаде общ хаос, да се стигне през есента до три, а не два избора в едно и като не ги спечели категорично никой, да се състави преходен кабинет или дори нещо като правителство на националното съгласие, в което левицата няма как да не бъде представена. Това ми се струва, че е концепцията, която е основен жалон специално в политическата линия на сегашните скандали. Дали тази концепция ще се реализира, зависи от много фактори, Фили. Това, което със сигурност може да се каже обаче е, че атаките срещу управлението на ГЕРБ няма да спрат, напротив, ще се засилват.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: