ДА ТИ СТАВА ИЛИ ДА НЕ ТИ СТАВА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък самокритично забелязвам, че на нас, българите, нищо не ни става, граждани. Поне нищо не ни става като хората, докато се намираме в самата България. Навън когато сме, в чужбина, по-иначе стоят нещата – на някои им става.

Казвал съм го и преди – ако българинът Джон Атанасов се беше родил и живял по нашите земи, не компютър, ами цървули нямаше да измисли и сглоби, защото вероятно щяха да го пратят да се учи за овчарче. А ако пък Айнщайн се беше родил българин, какъвто е умен, сигурно пак щеше да си сътвори теорията на относителността, само че никой, никога и никъде нямаше да научи за това, та светът и досега щеше да си ходи безпросветен.

Ама да не отиваме толкова нагоре по върховете на общочовешкия разум, да вземем за пример нещо просто, да речем виното. Оказва се, че виното, което уж всички тук си правим от хилядолетия – и то не ни става. Поне не като хората. Онзи ден с приятели си купуваме бутилка италианско вино от най-нисък клас, доколкото може да се съди по цената – 8 лева или 4 евро. Само за уточнение – купуваме си италианско поради любознателност, да го опитаме, а от нисък клас – поради бедност. За сравнение, `щото от философията се знае, че при преценката на нещата база за сравнение винаги трябва да има, си купуваме и една бутилка българско вино от 8 лева, което, за сведение, далеч не е от най-ниския клас сред българските вина.

И установяваме, че италианското става за пиене, много добре даже става, а българското – не става. Накрая го изпиваме, разбира се, но с голям зор, едва, едва, колкото да не го хвърлим, щото пари се е давало. Междувременно сондираме мнения и стигаме до общото заключение, че ако с това си качество италианското беше българско, щеше да струва някъде от порядъка поне на 20 лева.

Възниква резонният въпрос – защо да си купувам скъпо българско вино, след като мога да си купя евтино италианско със същото качество. Още по-резонния – защо дори и виното не ни става като хората. И много други въпроси възникват.

По-рано пък с други приятели обсъждаме една реклама, в която малко момиченце в националния ефир възкликва: “Еба ти!” Всъщност никой от нас не е сигурен дали според авторската концепция момиченцето трябва да възкликне точно “еба ти”, но всички сме категорични, че точно това се чува по телевизора. И докато мрънкаме малко на тази тема, някой се сеща и твърде нецензурно коментира другата гениална идея, пръкнала се напоследък в рекламния свят, който ни заобикаля – за онзи шеф, дето като не знае какво да си прави продукта, просто му сменя името с доволна усмивка, съвсем по социалистически.

`Ма, граждани, това не става, бе.

Дотолкова не става, че чак му се повръща на човек като гледа подобна тъпотия, окичена с претенцията да ти продаде нещо. От друга страна, в чалга обществото, в което живеем от години, вече не съм учуден от самата гениалност, бликнала сред  авторите на подобни реклами. Учуден съм от тъпотията, бликнала сред онези тъй наречени бизнесмени, които плащат пари за реализация на такива гениални идеи, без да си дават сметка, че силно замърсяват околната медийна и мисловна среда. Но да оставим общия план настрани – да бяха си дали поне сметка, че закопават собствения си продукт с антиреклама. Което обаче също не става. А това само по себе си пък показва доколко от някои наши бизнесмени дори чеп за зеле не става, следователно показва и защо общото ни икономическо положение е съответно.

Да си причиниш ти сам подобна реклама…..Еба ти! А ако ви кажа дори приблизително колко струва изработката на това чудо, граждани, направо ще се отвратите от нерадостната съдба, която ви подтиква да смятате заплата от 1 000 лева за добра заплата. Ама няма да ви кажа, за да не възникват обществени вълнения като в Тунис и Египет. Той и без това бат` Бойко си има достатъчно главоболия.

Ама то и около него като гледам напоследък работата хич не става. В смисъл – не става като в нормалните страни, а типично по български. СРС-тата, които му извадиха някои  неизвестни извършители, не изпълняват целта си да го свалят от власт, защото не са читави дори за компромати. Собствената му защита реакция обаче пък, вместо да използва некадърността на компроматорите и да издигне самия Борисов до нови висини в очите на любящия електорат, също не му върши работа, защото и тя излезе чурук, пълна с противоречия и неясноти, та като цяло не става.

Ами да вземе пример от приятеля си Берлускони. На него очевидно всичко му става, ако се съди по факта, че италианските ударници му спретнаха далеч по-сериозен удар – обвиниха го, че склонява към проституция малолетни арабски девственици. Но Берлускони  трепна ли? Не трепна. Никога в живота си не съм плащал на жена – вика. И ще видите, граждани, почти сигурно ще се докаже, че наистина никога не е плащал на жена. Макар в такива ситуации винаги да е спорно дали подаръците в пари са плащане или не са плащане.

Като говорим за Берлускони обаче аз харесах още повече една по-ранна негова политическа изява – когато дълбоко, искрено се възмути, че някои го подозират да е спал с девойки от левицата. `Ма много се възмути и лично удостовери човекът, че към жена с леви убеждения дори ментално не посяга, колкото и мъчително да му става понякога от този факт. Ето, точно такова поведение, граждани, аз определям като проява на твърдост и последователност в съблюдаването на политическите принципи, не като повечето нашенски политици.

Е, истина е, че и в България има някои достойни стожери на политическата принципност и последователност. Да вземем за пример вече бившият президент Георги Първанов. Преди време, ако си спомняте, те бяха отявлени противници с Бойко Борисов. После, през лятото на миналата година, когато Борисов започна да кляка по въпроса за изграждането на руските енергийни проекти в България, двамата наглед се сближиха и започнаха да се превръщат в нещо като приятели или поне партньори. Най-малкото, бат` Бойко така си помисли, защото президентът викаше – “с Борисов често си говорим по телефона”.  

Е, сега се разбра, че Първанов, независимо от приятелските разговори, пак си е оставал последователен негов противник, само че под формата на приятел. Или на някой, който склонява някой друг към някакво си нещо срещу заплащане. И реалният резултат от тяхното приятелство, граждани, май ще излезе твърде подобен на оная работа с бременността и раждането, която е леко отложена във времето. Сиреч – миналата година на двамата си гукаха по телефона, пък резултатите от тази телефонна любов се появяват чак сега под формата на вторични ефекти, записани на СРС-та.

И странното е, че като му стана на бат` Бойко криво от този отложен резултат, възприе го като предателство от страна на президента, та онзи ден в Парламента чак намекна за топлата връзка между Първанов и сегашния бурен скандал. От което президентът пък се засегна. Сякаш Борисов едва ли не пръв, а не последен в тази страна прозря истината и заговори за нея…..Но, така или иначе, Първанов се закани, че направо главния прокурор ще сезира за изказването на премиера, с откровено образователната цел да се научи той да си държи устата затворена.

Аз лично отначало се учудих защо му е на главния прокурор тепърва да се учи да си държи устата затворена, след като той и без това си я държи затворена. Особено по важните дела в държавата. После обаче се сетих за какво иде реч и направо завидях на Първанов. Толкова последователност в думи и действия май наистина не съм срещал у никой друг български политик. И толкова принципност в защита на безпринципни каузи.

Ама с оглед на днешната ни тема, граждани, важното е, че президентът ни е сред малкото наши политици, на които изобщо им става. Като гледам дори – винаги му става и всичко му се получава, поне през последните десетина години. Вярно, при него и в това отношение нещата са малко обратни в сравнение с всички нас, обикновените  българи. Имам предвид, че, както казах в началото, на нас ни става едва когато се махнем оттук и се запилеем по пустата чужбина. А на него пък му става само тук, в Родината, иначе в чужбината – не. Поне не в онази чужбина, която наричаме нормален свят. Е, в Русия му става понякога, но пък ние Русията за чужбина ли ще я броим. Хеле пък за нормален свят…..

То в сегашната ситуация, в която се намираме, и самата България да броим за нормален свят е леко неприлично, но какво друго ни остава, като сме дълбоко закърмени с патриотизъм. Родина, синко, родина! – както казал големият торен бръмбар на малкия, когато малкият го попитал защо през цялото време живеят в лайната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: