Комбинаторика

Не помня почти нищо от химията в училище, но една фраза на учителката ми по органична химия се е забила в главата ми. “Всичко в природата се старае да формира двойки.” Тогава ставаше дума за валентност, но май фразата се простира далеч отвъд това. Днес погледнах вкъщи. Имам 2 чаши за кафе. 2 чинии с едно плато, на което ще се събере храна за двама. 2 вилици, 2 лъжици, 2 ножа…

Не, не чакам – не чакам да се появиш и да седнем да вечеряме (на малката маса с точно 2 стола). Не съм съвременна Рапунцел с дълга коса, стигаща чак до долу от осмия етаж. Но нещо дълбоко в съзнанието на човека го кара да живее, сякаш с него постоянно има някой. Приятно ми е да готвя само за себе си, наслаждавам се на първата чаша кафе сутрин, удобно ми е да сънувам на двойно легло за един. Ще се радвам на това сега, защото съм сигурна, че ще дойдеш. И тогава втората чаша за кафе ще участва пълноправно в сутрешното представление на закуската. И тогава, по законите на учителката ми по органична химия, като пълноправни двувалентни деца на природата, ние ще направим всичко възможно да формираме двойка. Защото знаеш, че си вкъщи, ако имаш поне две чаши за кафе.

Още по темата:

1. Летен Ноември
2. Светът в кафето ми
3. Греяното вино на годината

Прочети цялата новина

Свързани новини: