02/07/11 10:33
(http://de-zorata.de/blog/)

Монументални вълнения в Източна Европа

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.
Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.

Уютният и така европейски център на естонската столица Талин стана тази пролет сцена на яростни стълкновения. Страстите се разгоряха около един невисок чугунен войнишки паметник. Миниатюрната балтийска държава и нейният мощен източен съсед Русия влязоха в открит спор дали преместването на мемориала в памет на Съветската армия е недружелюбен акт и проява на непризнателност към героите от Втората световна война, или просто суверенно решение на естонските власти.

През 1939 г. независима Естония бе прегазена от Съветския съюз съгласно споразумението на Сталин с Хитлер и загуби само през първата година на окупацията 6 % от населението си в подземията на съветската тайна полиция и в сибирските лагери. След настъплението на Вермахта през 1941 г. съветската армия напусна панически Естония за да се върне в страната пак през 1944 г. Естония бе провъзгласена отново за съветска република, а естонците се оказаха един от най-безмилостно репресираните от Сталин народи. Те бяха по свидетелството на Александър Солженицин и едни от най-непреклонните обитатели на съветската лагерна и затворническа система. В комунистическата митология на следващите десетилетия прогонването на германската армия и повторната окупация бяха прославяни като жертвоготовен и безкористен акт на Червената армия. Прибалтийската република бе покрита с паметници и братски могили на загинали за свободата ѝ съветски войници.

Един от тези паметници в столицата Талин стана повод за последните вълнения. За мнозинството от естонците образът на съветския войник е свързан завинаги с трагичните събития през десетилетната окупация. Властите отдавна бяха обявили решението си съвсем не да ликвидират паметника, но да го преместят заедно с останките на погребаните под него 12 съветски войници с тържествена церемония на градското военно гробище. За Русия и за многобройното рускоезично население в Естония паметникът е символ на победата над фашизма и реакциите не закъсняха.

Тълпи от младежи, организирани, както се предполага от Москва, предизвикаха многодневни улични безредици в Талин. Протестите срещу така нареченото „събаряне“ на съветския паметник бързо се превърнаха във вандалски и грабителски нападения над търговския център на столицата.

Без да загубят спокойствие, естонските власти извършиха ексхумацията, проведоха тържествената церемония и възстановеният и обновен монумент вече се издига в подходящата обстановка на военното гробище.

Естония не е първата страна в Източна Европа, която се освобождава през последните години от необичаното съветско наследство. На други места обаче досега това минава без публично внимание и напрежение.

В Будапеща съветският войник от паметника на хълма Гелерт бе отстранен и бяха заличени имената на съветските военни, загинали при превземането на столицата през 1945 г. В Прага бе демонтиран от постамента му съветският танк Т-34, станал на няколко пъти преди това обект на артистичен хепънинг. В Полша министърът на културата представи неотдавна проектозакон за отстраняване на паметници и имена на улици, които „възхваляват нацистката и комунистическата диктатура“. Тъй като е трудно да си допусне, че в Полша може да е останал до днес и един мемориал, „възхваляващ“ фашизма, става ясно, че законът визира полското и съветско комунистическо монументално наследство. В Чехия и в балтийските републики не спира публичният дебат за съдбата на съветските паметници. Основен мотив е дипломатичният подход към въпроса, за да се избегне открит конфликт с чувствителната на тази тема Русия.

България е страна, в която темата отсъства изцяло от дневния ред на обществото. В самия център на София на площ от 2000 кв.м. прелестният изглед към планината Витоша е преграден от масивна 50-метрова фигура на съветски войник с шмайзер в ръка. В основата на комплекса се намират многолюдни композиции, изобразяващи комунистическата Октомврийска „революция“ в Русия с развято знаме и надпис „Цялата власт на Съветите“. През 1993 г. градският парламент на София взе решение за демонтирането на паметника, издигнат в чест на държава, която не е загубила и един войник в бойни действия на българска територия. Въпреки решението, устна заповед на министъра на вътрешните работи спира на 14.04.1993 навлизането на техниката за демонтиране на паметника. Така безславно завършва и се забравя единственият опит за отстраняване на паметника на Съветската армия в София. Преди 3 години група интелектуалци стартираха подписка за премахване на паметника на „една армия окупирала България“, който е „предизвикателство към хилядите гробове на жертвите на режима, установен на щиковете на тази армия“. Акцията бе пренебрегната или осмяна в масовия печат, а директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, водещ член на управляващата БСП, нарече инициаторите „политически маргинали“ и „запъртъци на недоубити фашисти“.

Формално погледнато и Германия е страна, в която всички паметници на Съветската армия стоят непокътнати и тяхното присъствие никога и никъде не се поставя под въпрос в обществения дискурс. В Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, се извисяват на постаментите си два бойни съветски танка. В парка Трептов гигантският съветски монумент бе неотдавна освежен и ремонтиран за € 5 милиона. Днес декориращите входния ареал плочи с цитати от трудовете на Сталин отново светят със златист блясък. Изходната ситуация в Германия обаче бе специфична. Когато през 1990 г. се готвеше решаващият за обединението на страната Договор за добросъседство и сътрудничество между Германия и СССР, в него бе включено положение, задължаващо Германия да се грижи и поддържа за вечни времена съветските мемориали на нейна територия. По това време в Германия бе разположена почти 340-хилядна съветска армия, която се изтегли едва през 1993 г. В заключителните спогодби за напускането бяха включени още по-детайлни ангажименти на Германия за запазване на съветските паметници. В резултат на това в Източна Германия днес почти няма градче без полиран и обграден с цветни лехи паметник за слава на Червената армия.

И без сключени договори в България въпросът за съдбата на Паметника на съветската армия е извън вниманието на обществото през мандата на последните правителства. Нещо повече. При последното си посещение в Москва премиерът Станишев, син на рускиня и на някогашен секретар ЦК на БКП, без да го питат, при всяка възможност заявяваше пред журналисти и пред домакините, че България никога няма да събори съветските паметници и винаги ще се грижи за тях.

Както изглежда единственото, което може да застраши бъдещето на мемориалния комплекс са апетитите на бизнеса към този последен, неизползван терен в центъра на София. Говори се, че целият ареал е вече парцелиран и разпределен между мощни инвеститори. За сега само един чугунен паметник в средата смущава размаха на проектантите.

07.07.2007

Публикувана на 02/07/11 10:33 http://de-zorata.de/blog/2011/02/07/monumentalni-valnenija/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване