Пръстите на стъклото ми

Добро утро!

Събуди ли се вече? Аз станах и дръпнах пердетата – както всяка сутрин. Но за пръв път видях колко златен е въздухът зад прозореца. Капките са като малки инкрустирани перли във въздуха. Проследих ги с ръка, отворих леко и вятърът високо тук ме погали – само лек свеж дъх по миглите. Прекрасно събуждане, а тази песен натрапчиво продължава да звучи в главата ми – нали се сещаш за коя говоря? Затворих очи и се усмихнах. Представих си вкуса на закуската, която ще направя, аромата на кафето, което ще изпием заедно и звука от смеха ти, политащ над нарязаните портокали. И всичко друго в това златно утро.

И докато малките перли се търкулваха по повърхността на златния прозорец, се обърнах с усмивка. И хвърлих един любовен поглед към празната страна на леглото, където би трябвало да лежиш ти – потънал дълбоко в приказния свят на съня си. Естествено, тогава можех почти физически да усетя твоята топлина на чаршафа – там, където никога не си лежал. Естествено, това не беше истина. Но въпреки това закуската беше по-вкусна от всякога, кафето ухаеше страхотно, а в ушите ми звучеше мелодията на твоя смях, леещ се над портокалите. “Едно прекрасно дъждовно утро”, би казал ти. Но не го каза. А може би…

Още по темата:

1. Летен Ноември
2. У дома е там, където има пудинг
3. Светът в кафето ми

Прочети цялата новина

Свързани новини: