Присъствах на кръгла маса за фискалната дисциплина в ЕС, която беше проведена в Народното събрание и организирана от евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова, поканата ми дойде именно от нея). Фискалната дисциплина не е точно моята дисциплина, но очаквах че ще стане дума за това как се обещава преди избори и как се изпълнява след избори.

Присъствието беше на много високо ниво - освен представителите на ЕП, в залата имаше посланици, депутати, хора от НПО и др.


Събитието беше открито от г-жа Нейнски, която посочи няколко ключови въпроса:
„Необходимо е съхраняване на общностния дух и икономическата стабилност“
„Какво трябва да направи ЕС, за да не харчат популистките правителства?“ (думам ти дъще, сещай се снахо)
„Ще живеем ли хазартно или ще живеем дисциплинирано?“
„Какво ще се случи след преодоляване на кризата - как ще намерим точната мярка на разумния риск, който е двигател на прогреса и как ще го съчетаем с исканата дисциплина?“

Министър Томислав Дончев описа въпросите на фискалната дисциплина като съдбоносни, а не просто като технически или политически.

Мартин Димитров изтъкна колко е важно да се излъчват позитивни сигнали, когато доверието на инвеститорите намалява и особено когато единият ти съсед в ЕС е Гърция, а другият – Румъния, както и че въвеждането на фискални правила ще доведе до незабавен ефект за икономиката. И да не чакаме Европа да се реши, а да действаме.

Ален Ламасур от Франция каза, че добрите не трябва да плащат за лошите и че ако искаме да постигнеме някакви цели през 2020г., трябва да се преборим с бюджетните дефицити.

Много атрактивен беше Ласло Шуриан от Унгария, който разсъбуди и развесели публиката:
„Източна Европа е мястото, където западните цени срещнаха източните заплати.“
„Преди нямахме идея какво са данъци, енергията беше почти безплатна, апартаментите или ги нямаше или бяха евтини, аз със 200 долара заплата имах апартамент, кола и всяка година ходех до Западна Европа“
„Промените доведоха до изчезване на парите в икономиката, защото ниските заплати останаха, появиха се данъци, а дотациите изчезнаха.“
„Затова сега има огромен натиск правителството да харчи повече, и единственият изход от ситуацията е бързото нарастване на брутния национален продукт.“
„От друга страна, лекарите например, напускат Унгария в големи количества, в момента се чака месеци за операция, трябва да се вземат спешни мерки, за да запазим кадрите си.“ и каза, че в никакъв случай не трябва да се изоставя основния принцип на ЕС за финансиране.

„Пари срещу резултати!“

Салвадор Гарига от Испания каза, че наблюдаваме най-голямата криза в доходите от основаването на ЕС досега и че ще е много трудно да се примирят амбициозните цели на ЕС с рестриктивните национални бюджети.

После беше дадена думата за мнения от останалите присъстващи гости.

Георги Ангелов отново даде примерите с Естония и Гърция, като посочи ключовата роля на фискалната дисциплина за националните икономики. Припомни, че противно на очакванията на „Економист“, който дори бил посветил корица по въпроса, големите рискове дошли от Западна, а не от Източна Европа. И че ако парите за земеделски субсидии се дадат за наука, ЕС вероятно ще разреши проблемите с конкурентноспособността си.

Камен Колев от БСК даде идеи, които много ми харесаха
„Държавата и общините да станат нормални стопански субекти“, а не както е в момента, да упражняват диктат върху пазара.
„Да се въведе електронно правителство“ и така да се подобрят публичните услуги.
„Да се ограничи преразпределителната роля на държавата.
И той припомни позитивния пример на Естония, която е похарчила в пъти по-малко пари от нас за електронно правителство, но реално е успяла да го въведе.

Следващата чудесна идея даде холандският посланик Карел Ван Кестерен, който предложи политическите партии да дават програмите си на независими НПО, които да преценяват доколко обещанията, дадени в тях са изпълними. Аз бих се включил с удоволствие в мониторинга на такава инициатива от името на Фондация 14-ти януари и politikat.net.

Муравей Радев припомни, че ЕС е доброволна общност и че когато някой се отклони от правилата, това води до риск за цялата общност и затова е важно да има автоматични и незабавни санкции, ако това се случи, за да не се задълбочават кризите. Той изрази и мнение, че промяната на конституцията може би не е най-добрия вариант това да се случи.




Димитър Бъчваров от ДСБ разкритикува новите критерии на Евростат за изчисляване на бюджетния дефицит, които се опитват да включат и сивата икономика в сметките и че много по-важно е да се включи състоянието на банковата система.

След това, в разговора стана дума и за принципа на кофинансиране (колко пари дава ЕС и колко – тези, които получават парите), който е започнал от 50:50 и в момента е стигнал до 85:15. Стана дума и за това, че във Франция простото изливане на пари под формата на помощи води до повишаване на вноса извън ЕС и че е напълно контрапродуктивно.

Накрая Надежда Нейнски обобщи, че най-добрият отговор на популизма е фискалната дисциплина и че членството в еврозоната не е панацея за България, но ще и даде повече маневреност при справянето с подобни кризи.

Много съм доволен от срещата, още повече че успях да изтествам парламентарния бюфет, където хапнах три кюфтенца и пълнени чушки за сума по-малка от тази на латето, което пих извън парламента и така запазих добра лична финансова дисциплина.

Канете ме още в парламента, моля!