Music of Revolution…или песните на арабския бунт

Музиката винаги е играела важна роля в протестните действия. Често именно песни обединяват хората, които са на дадена демонстрация. За разлика от миналото, днес протестната музика се разпространява главно с YouTube и Facebook, затова следващите песни са именно станали популярно чрез Интернет.

Тунис

Двадесет и един годишният Хамада Бен Аун, известен като El Général, който живее в град Сфакс, качи своя песен във Facebook на 7 ноември 2010, озаглавена “Rais Le Blad” (Президент на страната). Чрез това парче, Хамада критикува президентът на Тунис Бен Али за действията му срещу опозицията, за липсата на желание за справяне с корупцията и за лошия живот на тунизийците. Текстът се върти около:

“Г-н президент, вашите хора умират (ядат боклуци).

Вижте какво се случва (навсякъде има неволи).

Въпреки, че знам, че ще имам неприятности,

аз виждам несправедливостта навсякъде.”

Песента бързо тръгва по телевизия Tunivision и Al Jazeera и става хит за много младежи. Скоро правителството блокира Facebook страницата на музиканта и спират телефона му. Въпреки, че властта прави всичко възможно клипът да бъде премахнат, песента “Rais Le Blad” се превръща в химн на Жасминовата революция.

El General записва още една протестна песен, “Tunes Bladna” (Тунис, нашата страна), която излиза на 22 декември. В този момент режимът на Бен Али решава, че рапърът е минал границата и е арестуван от ДС на Тунис, от които е разпитван цели три дни.

Пред британския вестник Guardian, El General разказва:

“Питаха ме към коя политическа партия съм. “Не знаете ли, че е забранено да пеете такива песни?”, питаха ме, но аз просто отговорих: “Защо? Аз казвам истината.” Бях там в продължение на три дни, а ми се сториха като три години.”

Обществото се надига срещу ареста на младият изпълнител и той бива освободен. Президентът Бен Али е свален от власт на 14 януари. Това не е причина El General да спре своите протестни песни, което личи от популярността му сред демонстрантите в Бахрейн.

Египет

Египетският поет Ахмед Фуад Неджам, който е популярен сред бедното съсловие в Египет, прекарва 18 години от своите 81 в затвора. Едно от най-известните му произведения е “Магарето и кончето”, което представлява критичен коментър отправен към Хосни Мубарак и сина му Гамал. Музикантът Рами Исам, който свиреше на площад “Тахрир” още от началото на 25 януари, съчини музика специално за чичи Ахмед, както е известен сред народа поетът.

Исам пише песента “Върви си”, вдъхновена от лозунгите и скандиранията на площад “Тахрир”:

“Ние всички сме единни в едно,

и това е, което искаме.

Има само едно нещо: Върви си! Върви си!

Долу, долу Хосни Мубарак!

Хората искат само едно: Свалете режима!

Той си отива, ние няма!

Ние всички сме обединени в едно,

това искаме,

има само едно нещо: Върви си! Върви си!”

Амир и Адел Ейд от египетската рок група Cairo-Kee събират други изпълнители, за да запишат “Al Sout Horeya” (Гласът на свободата), която бързо се превръща в още един химн на революцията. Видеото към песента е заснет изцяло на площад “Тахрир” по време на демонстрациите с помощта на обикновена апаратура.

“Излязох по улиците, с обещание да не се завърна, за да изпиша всяка улица с кръвта си.

Нашите гласове са достигнали и тези, които не могат да ги чуят

и ние премахваме всички бариери,

нашето оръжия са нашите мечти,

и утре изглежда по-ярко, отколкото изглежда…”

Още две парчета:

Not your prisoner

 

Либия

Тук традиционните песни изиграват също важна роля. Протестните шествия започват с пеенето на стария национален химн, развявайки трикольора от преди 1969 г.

Арабска диаспора

Известният иракчанин, Narcicyst, който живее в Торонто, се присъедини заедно с други музиканти от диаспората към протестните действия на младежите в Близкия изток и Северна Африка. Към него се включиха известни в средите на арабската диаспора (и не само в нея) изпълнители, като Омар Офендум, Амир Сюлейман, Ayah. Те записаха песента #Jan25 Egypt, посветена на популярния таг в Twitter, с който се обозначаваха съобщенията, свързани с революцията в Египет. В интервю за Al Jazeera, Омар Офендум казва, че това парче е израз на солидарност с борбата на младите египтяни.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: