ПОЛИТИЧЕСКА ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

1. Защо заедно?

“Трябва да знаем защо живеем заедно в България” – каза по време на една дискусия външният министър Николай Младенов. Прав е човекът, трябва най-после да разберем. Аз лично например мога да изброя редица причини, заради които продължавам да живея в България. Основната е, че не се махнах навреме. Но, така или иначе, не знам нито една свястна причина, която, поне донякъде, да обяснява защо всички ние упорстваме да живеем заедно тук.

Доколкото това е живот, де. Имам предвид, че я караме като пчели в един и същи кошер, чиято основна цел обаче е не да си сътрудничат, за да живеят по-добре, а да се жилят постоянно една друга, за да живеят съседите им по килийка по-зле. Как от това ни става по-добре – не е ясно. Пък и реално май не ни става.

Струва ми се все пак, че само с образно описание на ситуацията и общ философски поглед към нещата, както подхождаме досега, работата и занапред няма да стане по-ясна. Тоест, необходимо е да погледнем към проблема и малко по-издълбоко, например от практическата гледна точка на прословутия обществен договор. Което ще рече – като не можем да разберем защо живеем заедно в България, поне да се разберем помежду си защо го правим.

Подтекстът на това изказване, който също ми се струва доста правилен, е, че ако и след упражненията по разбиране продължаваме да сме твърди в незнанието си, най-добре е да се разпуснем като дружина и всеки да си търси своя Чуждестранен легион. 

2. Ляво и дясно

“Не ме учудва фактът, че сини и червени действат заедно” – каза пред една телевизия премиерът Бойко Борисов. Той не е съвсем прав – те не действат заедно, а всеки за свой крак. Само видимият на повърхността резултат от това изглежда като да действат заедно.

Но няма как – идват избори. Едните искат да оцелеят, другите – да докопат пак властта под една или друга форма. Едните правят сметки без кръчмар, другите искат да се върнат на кръчмарското място, за да не им държи никой сметка какви сметки правят за наша обща сметка. Едните не разбират, че времето им изтече, другите не разбират, че времето им изтече твърде отдавна.

Всъщност не съм учуден от факта, че премиерът не е учуден. Нормално е дори по-семпли политици от него досега да са разбрали поне две основни положения. Първото е, че онова, дето клати феса на партийните върхушки и онова, дето клати гората, са две различни неща, макар понякога да изглеждат като едно и също. Второто – че като се опитваш да играеш политическата игра насред някакъв въображаем център, за да печелиш наляво и надясно, нормално е да те цакат и от ляво, и от дясно.

Третото ще го кажа като бонус за човека Борисов. Когато в политиката човек се ръководи от базисни принципи и има стратегическа визия за нещата – случва се възможното да се случи. Когато обаче се ръководи от идеята да направи единствено възможното – нищо не се случва. Или поне се случва нещо, което на никого не се харесва. И тогава околният пейзаж започва да ти изглежда така, сякаш в него сини и червени действат заедно. 

3. Белене тук, Белене там

“Ако не започне АЕЦ „Белене“ и се спрат 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, с цените на Мариците и вятърните централи, след 15 години икономиката на България ще банкрутира” – каза през миналата седмица в Парламента премиерът Борисов.

Не е ясно това негово изказване на някакви обективни проучвания ли се базира или е просто лично убеждение, дошло по капризите на характерната му вътрешна логика. Освен ако не е по метода на външни /не български или частично български/ внушения. Защото преди време самата държавна компания НЕК, която съвсем не може да бъде обвинена, че се назлъндисва за изграждането на “Белене”, извади конкретни разчети, според които България няма и няма да има нужда дори в средносрочна перспектива от такава атомна централа. С което НЕК само потвърди мнението и на редица независими експерти.

Да не говорим, че в цялата сага около “Белене” от страна на Борисов твърдо се споменава само и единствено за това колко ще струва или колко няма да струва тя в пари, дали ги има или няма налични тези пари, каква ще е евентуалната ефективност от централата, пак в пари. През това време Първанов, Станишев и другите рубладжии отричат, че тя ще струва чак толкова скъпо в пари, колкото изглежда, че ще струва и колкото дори самите руснаци казват, че ще струва. Но това са си закачки между тях.

В края на краищата, нас като общество би трябвало да ни интересува факта, че нищо от това няма отношение към истинската цена на централата, която не се състои само от пари, а и от политика – от онзи вид национално отговорна политика, която не би трябвало да може да се купува дори с много пари.

Но на всички споменати герои сякаш им е удобно да говорят единствено за пари – без никой от тях да калкулира в сметките въпроси като национален суверенитет, политическа независимост, европейско /не/доверие. А те като не го калкулират – и хората в България като цяло забравят. Забравят да си помислят, че утре животът в тук може да бъде управляван не от нашия избор в София, а от избора на Москва, прокаран с топла, братска, енергийна ръка. Тогава да видите вие банкрут що е.  

4. Изкривяването на горивата

“Няма изкривяване в цените на горивата. “Лукойл” е частно предприятие, което контролира своите производствени разходи и те не са високи в сравнение с други подобни предприятия в Европа” – каза министърът на икономиката Трайчо Трайков по повод оплакванията от страна на транспортните фирми, че по ниво на цените сме изпреварили цели 14 държави от ЕС. Напълно го разбирам, човекът – вместо да се гордеят, транспортните фирми се оплакват и искат даже държавата да им връща някакъв си акциз, защото иначе ще съсипе бранша.

Принципно много го харесвам този човек Трайков и ето че пак целокупно ни зарадва като народ. Така де, граждани, представяте ли си какъв смут щеше да настъпи в душите ни, а може би и по улиците на България, ако се беше оказало, че, освен високите цени на горивата, трябва да търпим и неумението на “Лукойл” да контролира собствените си производствени разходи. И така те изведнъж вземат да станат твърде високи в сравнение с европейските, а оттам и приходите на фирмата да намалеят.

Направо кошмар. Голям дерт ми беше това, не ми се мислеше дори за горките руснаци, пък и българи, които управляват рафинерията – как тогава ще се отчитат с достатъчно голяма печалба пред московските шефове. Но сега камък ми падна от сърцето.

Като говорим за производствените разходи на “Лукойл” обаче в сравнение с тези в Европа, надявам се министър Трайков коректно да е отчел дали българските работници в рафинерията получават заплати, осигуровки и пенсии в същия размер като своите европейски колеги – да речем средно за ЕС поне 2-3 хиляди евро заплата в бранша. Защото иначе работата с цените на горивата ще излезе малко не съвсем точна. Може да се окаже дори, че ще бъде съвършено неточна. А може да излезе и абсолютно фантастична, като онази история с яденето на зеле със свинско – например общото средно ниво на заплатите и тук да е същото като европейското, само че ако се погледнат разбивките на ведомостите, да се окаже, че българските работници ядат само зелето, а руско-българските шефове – само свинското от паничката.

Но аз вярвам на министър Трайков. Досега му вярвах единствено за “Южен поток” и АЕЦ “Белене” и с право – всичко, което каза той за тях, стана. В смисъл – протакаме, колкото можем пред руснаците, с предварително заявената готовност накрая да подпишем. С комсомолски плам в очите и радостни нотки в гласчето. Така че `що пък сега да не му повярвам и за цените на горивата?

В такива случаи обикновено малко ме гложди фактът, че винаги, когато стане дума за ниво на цените – на които и да било цени – българската администрация обяснява ръста им с факта, че сме европейска държава и гоним упорито всички останали, за да ги стигнем скоро и да бъдем горди с това. Но когато стане дума за заплати и другите подобни работи – обясняват се нещата със спецификите на българската икономика и българския пазар, които не се състоят от много поводи за гордост.

Ама този път въпросният факт не ме гложди – претръпнах вече. 

5. Морал и сила

“Поставянето на тези въпроси /за имуществото на президентското семейство – б.а./ от вицепремиера Цветанов би било смешно, ако не беше прекалено нагло” – заяви любимият ни президент Георги Първанов.

И той е прав, граждани, поне доколкото в тази страна всеки е прав за себе си. Прав е, да речем, че едва ли точно министър Цветанов има голямото морално основание в настоящия момент да повдигне въпроса, след като около самия него витаят сериозни съмнения по същата тема.

От друга страна, нали се сещате, че в случая Първанов го избива на морал, просто защото не може да приложи сила. Ако Цветанов не беше вицепремиер и министър, а обикновен телевизионен водещ като Иво Инджев, досега Гоцето да го е издухало ефективно от целия български медиен пазар – да си седи безработен в къщи и да драска в блога. Без да се сети за никакъв морал щеше да го издуха, разбира се. Или поне с ясното съзнание, че моралът се е строил изцяло на неговата, гоцева, страна.

Как го правят този номер с природата на собствената си съвест, бе, граждани? Това като някакво следствие от политическия пост, който заемаш ли идва, или е обратното – просто защото си такъв по природа, стигаш до заемането на съответния пост или друга някаква позиция в обществото? Защото познавам и хора, които изобщо не са на никакъв политически пост, а примерно в частния бизнес – и пак се държат по същия начин.

Верно, в държава като нашата отговорът на подобен въпрос е особено труден, ама все пак – упражнявам се повече от 30 години и не успявам да разбера. Пък минавам за иначе схватливо момче.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: