Бузлуджа – 30 години по-късно

Интересът към музеите, паметниците и отминалите времена се е зародил в малката ми глава преди много години и с времето растял заедно с нея. В петък точно този интерес, подкрепен от чистото вродено любопитство, ме отведе до Бузлуджа. Заедно със семейството покорихме връх Хаджи Димитър в пресния и дълбок сняг.

Пътят до там беше почистен, но запазил романтичния си бял чар.

А някъде там горе, на върха, срещнахме призрака на един не чак толкова далечен строй. Един дом на една партия, превърнал се в паметник на хроничната душевна беднота, прикрита зад недоимък и нищета.

Построен бил през 1981 г. в памет на Бузлуджанския конгрес от 1891 г. Издигането му отнело 7 години. Роден съм малко преди промените, затова и единственото, което знам за тези тъмни времена, от които толкова ни е срам, се основава на истории за банани, опашки пред магазини за хранителни стоки, списъци за Жигули, перални и хладилници. Тук-таме и от някоя книга.

Повечето от тези истории съм чул от дядо ми Иван, който така и не се отказва от желанието си да ми покаже, че и тогава монетата е имала две лица, въпреки че чакал цели четири години, за да се качи в своя нов Москвич.

От него съм чул и нещо друго:

Имената на глупците висят по стените.

А по стените на паметника на Бузлуджа висят много имена. И не говоря за тези на Маркс, Енгелс или Ленин. Нито пък на Живков.

А за всички онези, влезли там и оставили своите разрушителни следи. Не съм подвластен на ничия идеология, освен на собствената си. Убеден съм, че днес разполагаме със свободата да решаваме какви искаме да бъдем и да бъдем такива. Уви, повечето от нас влагат всички сили не в градене на собственото си бъдеще, а в отчаян стремеж да прикрият миналото. Минало, което дори не им е принадлежало. И докато са вперили изпълнен с омраза поглед назад, се препъват и падат по лице в калта, придобила още по-неприятна миризма от тази преди 10 ноември.

А днес паметникът на Бузлуджа можете да изглежда по подобен начин.

Снимката е от архива на „Изгубената България“, поддържан от Пейо Колев и неговия екип. В момента те събират пари, за да закупят фотографии от Руско-турската освободителна война. Ако имаш възможност, удари едно рамо!

Да ни напомня за грешките, които са били допускани тогава, за да не се повтарят. За да не стои безсмислено на отсрещния връх онзи, другият паметник.

Снимките може и да са черно-бели, но тези почивни дни бяха наистина цветни и красиви.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: