ГРОБНИЦАТА НА АКБАР

Няма изход тая къща,
не разбрах къде е входа;
камък и сребро се сплитат
с вековечен дъх на вар.
Стъпала и мрак потаен,
и едва-едва се чува
тъпанът на хоризонта
в гробницата на Акбар.

Няма и следа от шаха.
Само десетина думи
върху мрамора си шепнат
и повтарят на света:
Легна тук преди години
този, който - млад и силен -
цял живот събира злато
да го позлатят в смъртта.

Цял живот събирал злато,
тюркоази и рубини,
дал за блясъка им чуден
и последния имот.
Седнал тъжен върху трона,
чували го да си казва:
Кратко нещо е живота,
а смъртта е цял живот!

Смятали, че е побъркан,
мислели, че се шегува,
лек му давали знахари ...
Ала шахът - вече стар -
се усмихвал и повтарял:
Истината ще ви каже,
утре или след години,
гробницата на Акбар.

Тичал вятърът пустинен,
виел с гласове на лютни.
Палмите зеленооки
натежавали от плод.
Властелинът не преставал
да изгражда туй, в което
бил прозрял, че ще живее
утрешния му живот.

Не преставали и други
да печелят славни битки,
после чезнели във мрака
на любимите коси ...
Но Акбар усещал дните
като тухли върху свода
и във гробницата влязъл
от смъртта да се спаси.

И сега у мен живее
не дъхът на вар и пясък,
нито палмите зелени,
трепнали с листа от жар,
а това, което мълком,
сред пустинята далечна,
ми разказа с десет думи
гробницата на Акбар.

Йордан Милев "99 нощи с Шехерезада"

Прочети цялата новина

Свързани новини: