Снощи проведох един разговор, който приличаше на това:

Ние спориме 
       двама със дама 
               на тема: 
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете - 
тропа, нервира се, 
           даже проплаква. 
Залива ме с кални потоци 
                   от ропот 
и град от словесна 
              атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте, 
                             нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито: 
- Ах, моля, запрете! 
                Аз мразя човека. 
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой 
           насякъл с секира, 
насякъл сам брат си, човека. 
Измил се, 
   на черква отишъл 
                подире 
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко. 
Но аз 
   понакуцвам 
        в теория 
и рекох полека, 
         без злоба, 
               човешки, 
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила. 
Бащата бил скътал 
               пари. 
Синът ги подушил, 
           вземал ги насила 
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък 
              във седмица само 
властта го открила и... съд. 
Ала във съдът 
      не потупват по рамото, 
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея 
                злосторен, 
затворили този субект. 
Но във затвора попаднал на хора 
и станал 
     ч о в е к.

Разговорът ме запрати в размисли за най-най-важното в живота и какво правя с всичките тези часове, когато не пиша в блога.

Искате ли да говорим по някоя тема? Може да напишете в коментарите.