Как се вземат решенията в ЕС?

За мое учудване, euinside са подкрепили "аргументацията" на Бойко Борисов за влизането в Пакта за еврото:

„Ако не се присъединим, ще научаваме от медиите какво се случва в Европа и тогава няма на кого да се сърдим, че тя е на една или две скорости"

Също така, за може учудване, те твърдят, че едва ли не участието ни в спасителния фонд за Еврозоната ESM е предопределено и няма какво да го коментираме.

Ще започна отзад-напред – промените в Лисабонския договор влизат в сила когато се ратифицират от всички страни членки. Т.е. без нашето съгласие спасителният фонд не може да се узакони. Това означава, че сме в силна позиция да настояваме, че няма нужда да плащаме толкова много. Не виждам никаква причина българският парламент да ратифицира промените в Лисабонския договор ако те ни натоварват несъразмерно.

Нещо повече, страни с нисък държавен дълг въобще не бива да плащат във фонда – а свръхзадлъжнелите страни трябва да плащат най-много. Това е позицията, която отговаря както на нашия интерес, така и на интереса на Еврозоната да се стимулират благоразумните страни.

По отношение на участието във вземането на решения – България участва във всички легитимни органи за управление на ЕС, вкл.:

- Европейски съвет (премиери)

- Съвет на министрите (отраслови министри)

- Европейска комисия (имаме еврокомисар)

- Европейски парламент (евродепутати)

Участвайки в институциите на ЕС можем да участваме и във всички решения на ЕС. Дали сме в Пакта за еврото или не по никакъв начин не променя абсолютно нищо от гледна точка на вземане на решения.

Участието във вземането на решения зависи от желание, капацитет и смелост, за да се изработват и отстояват българските позиции. За съжаление, липсват и трите – нашата администрация по презумпция приема всичко, което дойде от Брюксел и дори не се замисля, че може да има някакво мнение, което да отстоява; а повечето министри нямат смелост да защитават националния интерес.

Участие във вземането на решения не означава да подкрепяме всичко. Означава да не влезем в Пакта за еврото, след като е направен зад гърба ни и никой не ни е питал. Означава да удържим позицията си за ниска вноска в спасителния фонд, а не да се съгласяваме.

С други думи, самото влизане в Пакта за еврото показва, че не участваме във вземането на решения – обратно, ако бяхме отказали влизане щяхме да покажем, че държим на позицията си и щяхме да бъдем взети под внимание. Сега сме част от пейзажа, защото сме Mister Yes – ирелевантни сме в дебата, защото подкрепяме всичко.

Блогът за икономика 2011

Прочети цялата новина

Свързани новини: