Няма да коментирам отново въпроса с дела на България в спасителния фонд на Еврозоната – вече на всички е ясно, че заблудата за "малката" вноска на България не минава. Колкото по-рано това се осъзнае от съответните хора, толкова по-добре за тях. Няма да коментирам и заблудата, че ЕС е прекратил процедурата по свръхдефицит срещу България (едва ли някой вярва в това).

Обаче, зам-министър Боряна Пенчева не престава да се опитва да ни убеди колко прекрасен, неповторим и дори неизбежен е Пактът за еврото. Често казано, това е неразбираемо за мен. Все пак, нали самият премиер Бойко Борисов призна, че Министерството на финансите и БНБ са били против влизането в Пакта за еврото. Защо госпожа Пенчева се опитва да пренапише историята? Не разбира ли, че ние историята я знаем, а и премиерът я потвърди. Не можем да се подведем.

Днес, в едно радиопредаване – на моя коментар, че раболепно приемаме пакт, договорен зад гърба ни – г-жа Пенчева се впусна в дълга тирада как пактът бил различен и ние сме имали бележки по него, но впоследствие сме си казали бележките, те са били отстранени и затова в крайна сметка сме го подкрепили. Извинете много, но историята въобще не се връзва.

Ето какво е известно:

1. Предложеният текст за Пакта за Еврото беше одобрен от държавните и правителствени ръководители на 11 март

2. В следващите десетина дни евродепутатът Калфин (от БСП и АБВ) ни убеждаваше по медиите как трябва да приемем пакта, а министър Симеон Дянков казваше, че не трябва

3. На заседание на правителството на 23 март точката е изтеглена от вносителя министър Николай Младенов, защото МФ и БНБ са против и по този повод по-късно през деня е насрочена среща на премиера с МФ, БНБ и МвНР.

4. На 24 март Бойко Борисов обяви пред парламента, че ще влезем в Пакта. По-късно в Брюксел премиерът добави, че ще влезем в Пакта "въпреки несъгласието на БНБ и МФ".

5. На 25 март Пактът за еврото е приет.

Ако зам-министър Боряна Пенчева е права, това би означавало две неща:

1. България е участвала активно в договарянето на пакта

2. текстът на пакта е променен между 11 и 25 март така, че да се преодолеят българските възражения

3. това се е случило на 23 март от сутринта до вечерта (сутринта МВнР изтегля точката заради несъгласията на МФ и БНБ – а след обяд решението е взето "на подпис")

За съжаление на зам-министър Пенчева, няма никакви доказателства, подкрепящи тази теза (а има доказателства за обратното). 1. България, като страна извън Еврозоната, не е участвала в писането на Пакта. 2. Текстът на пакта не е променян между 11 и 25 март, така че да се преодолеят българските възражения. 3. Точно на 23 март нищо не се е случило. Последното се потвърждава и от факта, че премиерът обяви, че е взел решението въпреки възраженията на МФ и БНБ. Въобще не е казал, че сме се преборили за промяна в пакта и затова подкрепяме (бъдете сигурни, щеше да се похвали, ако се беше случило така).

Историята "ние бяхме против, но убедихме останалите страни в нашата теза и затова вече сме за" очевидно не отговаря на истината. Забравете я. По-лесно щяхте да убедите Брюксел във верни неща, отколкото да убедите българската публика в неверни.

Блогът за икономика 2011

Понякога ми липсва спокойствието, към което привикнах в Швеция. Разходките с велосипеда след интересните лекции в университета… Горещият и ароматен чай в кухнята на общежитието… Дебелите книги, които бързо се трупаха по рафтовете на стената…

Затова и сега, когато се прибера вкъщи, се старая да забавя оборотите възможно най-много. Пускам си тиха и приятна музика – K-Pax OST, Бах или Моцарт, – посягам към една от книгите, подредени върху шкафчето с напитки в хола, и бавно започвам да разлиствам страниците. Не гледам телевизия.

Един час чета книга. Един час приготвям вечеря. Половин час седя на дивана, размахвайки тънък молив над поизмачкания бележник. И в края на вечерта сърдечният ми ритъм отново е нормален. Мислите в главата ми не се блъскат една в друга. А очите ми вече сами се затварят.

Понякога се чудя защо бързаме толкова много. Не вършим повече работа. Не раждаме повече свежи идеи. Просто бързаме.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

По официални данни съм родена през август. Най-вече, вярвам на думите на майка си.
И според това - казват - съм зодия Лъв.

Зачетох се в един седмичен хороскоп и научих, че трябва да имам рожден ден през март, началото на април... И то тази седмица.
...Поредната боза, както казва един приятел. Много вкисната при това.

Написано в популярен "женски" сайт, в стил с безлично обръщение, което става приложимо за абсолютно всяка зодия, група хора или пък животни. Защо ли се учудвам още на този род информация? Ако някой ден ви честитят рожденния ден през месец Тринайсти, не се чудете, ами честито!

---- Лъв (28.03.2011 - 03.04.2011)
През тази седмица вие демонстрирате всички свои лидерски стремежи и способностите, които ви е дала природата, пък и ги преувеличавате, стремите се да рискувате по начин, по който не винаги постъпвате. Сега имате толкова много сили, че за вас не е проблем, както казват, да преместите планината. Дори хора с много крехко здраве са в състояние в близко време да възстановят своето здраве, а здравите без грешка вземат решение къде на насочат сили и средства, при това не толкова свои, колкото на своите подчинени и семейството. При жените явно демонстрираното лидерство и диктат може да развалят отношенията. Децата могат да страдат от насилие над тяхната воля. Затова пък рядко някой от представителите на зодията ви през почивните дни няма да получи това, което иска. Онези, които сега празнуват рожден ден (!!!), през тази година задължително ще покорят височина, от която ще могат изцяло да контролират ситуацията и да диктуват на света своята воля. Днес е добре да се отбиете до сауната (!!! имайки предвид, че това е седмичен хороскоп и може да се чете всеки ден от седмицата кога точно е "днес"? Излиза, че всеки ден е добре да се отбивате във сауната. Що да не?!) . Във вторник е добре да започнете цикъл от физически упражнения. Постарайте се да ядете повече плодове и зеленчуци. Средата на периода е подходяща за очистителни процедури, с които да премахнете натрупаните 'шлаки' в организма. В петък не се ограничавайте с храната. Седмицата не е подходяща за пътувания. Особено за далечни пътувания. Ако имате възможност се ограничете само до разходки из магазините. На работа и на гости ходете само с обществения транспорт или такси. Ако се замислите и в това предложение да не използвате автомобила си има някои преимущества.

Палестинската национална инициатива инциира кампанията по завръщане на палестинските бежанци. Както можете да видите от сайта й, ПНИ е организация, която се стреми да разреши израело-палестинския конфликт по мирен начин.

Генерален секретар на организацията е д-р Мустафа Баргути – активист-демократ. Получил е медицинско образование в Москва и Ерусалим, магистър от Станфордския университет в САЩ. Той настоява за разрешаване на израело-палестинския конфликт чрез създаването на две държави; изповядва методите на мирната, ненасилствена съпротива. Често критикува “Фатах” и властите на Палестинската автономия заради корупция и непотизъм. Превод на български език на лекцията на д-р Баргути “Близкоизточният конфликт и глобалната сигурност” можете да видите ТУК (благодарение на Мариян Карагьозов).

На 3 февруари 2010 г. г-жа Мейрид Магуайър, лаурет на Нобеловата награда за мир от Северна Ирландия, го номинира за Нобелова награда за мир за 2010 г. Повече за т. нар. инициатива на жените-нобелови лаурети можете да научите ОТТУК.

Целта на новата кампания - “Свобода за Палестина” – е да събере до 1 август 1 милион подписа срещу незаконните израелски заселнически селища, които подписи да бъдат използвани и по време на сесията на Общото събрание на Организацията на обединените нации през септември, на която сесия се очаква още повече страни (след голямата група държави от Централна и Южна Америка) да признаят Палестина за суверенна и независима държава.

Отворено писмо до всички, които биха искали да участват и защо:

“Мое право като гражданин на Европа е да участвам във вземането на политическите решения в Европейския съюз. Мой дълг като гражданин на Европа, израснал с принципите на демокрацията и уважаването на човешките права, е да поема инициативата за прекратяване на несправедливостите спрямо уязвими и потиснати народи.

Несправедливостите, пред които е изправен палестинският народ вследствие на окупацията, заселническата колонизация, прогонване от родните места, погазване на свободите и нарушаване на човешките права, са очевидни и се признават от всички. Затова, упражнявайки свободно своите политически, социални и демократични права, аз искам и настоявам политическото ръководство на моята страна и на Европейския съюз да разработят и да приемат закони, които да попречат на страните от Европейския съюз като суверенни държави, на икономическите институции, както и на фирми и отделни лица в рамките на Съюза да търгуват с израелските селища, както и с всякаква продукция и услуги, изцяло или частично произведени в тези селища, независимо от естеството на тази продукция или услуги.

Основанията за това са, че тези селища са незаконни и в разрез с международното право, тъй като са построени върху окупирана територия и следователно онова, което е произведено или доставено от тези селища, е незаконно, защото произхожда от заграбената палестинска земя.”

Можете да подпишете петицията онлайн тук:

http://www.palfreedom.com/en/your-voice/

Отнема секунди за попълване, а означава наистина много. Тук реално всеки глас е важен.

*Текстът е публикуван с позволението на Мариян Карагьозов, а Intidar и авторите в блога застават напълно зад инициативата.

Палестинската национална инициатива инциира кампанията по завръщане на палестинските бежанци. Както можете да видите от сайта й, ПНИ е организация, която се стреми да разреши израело-палестинския конфликт по мирен начин.

Генерален секретар на организацията е д-р Мустафа Баргути – активист-демократ. Получил е медицинско образование в Москва и Ерусалим, магистър от Станфордския университет в САЩ. Той настоява за разрешаване на израело-палестинския конфликт чрез създаването на две държави; изповядва методите на мирната, ненасилствена съпротива. Често критикува “Фатах” и властите на Палестинската автономия заради корупция и непотизъм. Превод на български език на лекцията на д-р Баргути “Близкоизточният конфликт и глобалната сигурност” можете да видите ТУК (благодарение на Мариян Карагьозов).

На 3 февруари 2010 г. г-жа Мейрид Магуайър, лаурет на Нобеловата награда за мир от Северна Ирландия, го номинира за Нобелова награда за мир за 2010 г. Повече за т. нар. инициатива на жените-нобелови лаурети можете да научите ОТТУК.

Целта на новата кампания - “Свобода за Палестина” – е да събере до 1 август 1 милион подписа срещу незаконните израелски заселнически селища, които подписи да бъдат използвани и по време на сесията на Общото събрание на Организацията на обединените нации през септември, на която сесия се очаква още повече страни (след голямата група държави от Централна и Южна Америка) да признаят Палестина за суверенна и независима държава.

Отворено писмо до всички, които биха искали да участват и защо:

“Мое право като гражданин на Европа е да участвам във вземането на политическите решения в Европейския съюз. Мой дълг като гражданин на Европа, израснал с принципите на демокрацията и уважаването на човешките права, е да поема инициативата за прекратяване на несправедливостите спрямо уязвими и потиснати народи.

Несправедливостите, пред които е изправен палестинският народ вследствие на окупацията, заселническата колонизация, прогонване от родните места, погазване на свободите и нарушаване на човешките права, са очевидни и се признават от всички. Затова, упражнявайки свободно своите политически, социални и демократични права, аз искам и настоявам политическото ръководство на моята страна и на Европейския съюз да разработят и да приемат закони, които да попречат на страните от Европейския съюз като суверенни държави, на икономическите институции, както и на фирми и отделни лица в рамките на Съюза да търгуват с израелските селища, както и с всякаква продукция и услуги, изцяло или частично произведени в тези селища, независимо от естеството на тази продукция или услуги.

Основанията за това са, че тези селища са незаконни и в разрез с международното право, тъй като са построени върху окупирана територия и следователно онова, което е произведено или доставено от тези селища, е незаконно, защото произхожда от заграбената палестинска земя.”

Можете да подпишете петицията онлайн тук:

http://www.palfreedom.com/en/your-voice/

Отнема секунди за попълване, а означава наистина много. Тук реално всеки глас е важен.

*Текстът е публикуван с позволението на Мариян Карагьозов, а Intidar и авторите в блога застават напълно зад инициативата.

РождеНния ден на Доби се очертава една от паметните дати на редовия български трол. Предисторията е тук, а живата група с 17000+ потвърдили е тук.

Според някои хора цялата работа е нагласена и се копие на Kate’s Birthday, но не ми пука, важното е да става весело.

Ето част от творчеството по темата:

Милиони левове са отпуснати за медийна подготовка за АЕЦ „Белене” в последните дни. Инвеститорите от Русия са развързали бързо кесиите след аварията в АЕЦ „Фукушима”, за да убедят общественото мнение в България, че АЕЦ „Белене” няма да бъде опасна. С парите за медийна подкрепа се разпорежда Валентин Златев (който е консултант на руснаците по проекта), [...]

Скандалът между собствениците на купената наскоро от ВАЦ вестникарска групировка извади на показ …истината и повлече лъжи. „С какви очи ще поискам интервю от президента или от премиера, когато зад гърба ми стоят такива собственици?“Това попита днес мелодраматично журналистката с прякора, който бойкотирам, защото не искам Ахмед Доган да ми дава тон в живота кого [...]

Този текст ни бе пратен от наша читателка от София, във връзка със ставащото в Либия и по света през последните няколко седмици:

Понякога си мисля върху смисъла на древния надпис на т.н. Омуртагова колона: „Човек и добре да живее – умира и друг се ражда, и нека роденият по-късно…“ и така нататък… Мисля си за мъдростта, вярата, искреността, прозорливостта и още ред човешки качества, човешки добродетели, които виждаме и в които вярваме. И знаем, че битието на всеки един от нас е толкова кратко, толкова безвъзвратно и преходно. И се ядосваме, когато наред с всичко хубаво и добро, се срещаме с посредствеността, лицемерието, лъжата, престъпността и редица грозни човешки прояви.

Днес, 20.03.2011 г. всички средства за масова информация ни отрупват със сведения за военните действия в Либия. Муамар Кадафи се опитва да запази властта си, но може би ще се случи и най-лошото – война. А и стана ясно, че международни сили от САЩ, Германия, Англия, Франция и Канада вече бомбардират африканската държава. Не се знае колко вече са загиналите, ранените. Ясно е само, че населението, трудовите хора, са потърпевшите. Едва привечер се съобщи за протеста на Русия срещу чуждото нашествие в Либия, а също така, че и в Европейския съюз позициите са различни: от за… до твърдо не… И двете позиции имат своите категорични мотивации. И всичко това само седмица след трагедията в Япония поради тежкото земетресение, унищожителното цунами и заплахите от радиация и пожарите в атомната електроцентрала Фукушима. Колко е страшно, когато бушуващата природа руши, убива, а властта на човека е обладана от също такава воля да унищожава и материални богатства, и хиляди хора, само за да запази властта и придобитото си. Може да е тиранин Кадафи, но какво е виновен народът му, за да страда от чуждо военно нападение, макар да е облечено във формата на спасение от всевластния владетел. Намирам за справедливо изявлението на Русия срещу бомбардировките над страната и народа на Либия.

Винаги съм се дразнела от лицемерието на хора, които познавам. Но сега ми е страшно от лицемерието на ръководителите на големи държави, оправдаващи бомбардировките с мотива да освободят един народ от тиранина-ръководител. А всъщност прозира желанието да се възползват от петролното богатство на страната.

Нали това е вече изпитан начин за намеса в живота на страни като бивша Югославия, разпаднала се на няколко малки държавици; като Ирак, която и до сега още не се е съвзела от няколкогодишните военни сътресения, с помощта на многостранни военни образования. А какво да кажем за Афганистан, където десетилетия вече гинат хора, както от нейните граждани, така и от десетки други страни. Питам се защо е това престъпно унижение и унищожение на хора и материални ценности, сътворени от същите люде. Какво „удовлетворение“ носи това човеконенавистническо поведение срещу непознати. Или… злото е заложено в човешкия индивид. А може би всеки от нас е подвластен на двете сили – съзидание и унищожение. И зависи коя ще победи в отделния човек или в група от „мислещите тръстики“. Особено страшно е, когато в овластени групи вземе връх грозното, губителното начало. И тогава започвам да се срамувам и да страдам, че не всички човеци могат да бъдат само добри, честни, благородни, духовно богати. Такива са може би само пчеличките, неуморни, работливи, събирали прашец от цветенца, за да го превърнат в сладък ароматен мед за нас човеците, които искаме да напишем името си с главна буква „Ч“. Или това е невъзможно.

Този текст ни бе пратен от наша читателка от София, във връзка със ставащото в Либия и по света през последните няколко седмици:

Понякога си мисля върху смисъла на древния надпис на т.н. Омуртагова колона: „Човек и добре да живее – умира и друг се ражда, и нека роденият по-късно…“ и така нататък… Мисля си за мъдростта, вярата, искреността, прозорливостта и още ред човешки качества, човешки добродетели, които виждаме и в които вярваме. И знаем, че битието на всеки един от нас е толкова кратко, толкова безвъзвратно и преходно. И се ядосваме, когато наред с всичко хубаво и добро, се срещаме с посредствеността, лицемерието, лъжата, престъпността и редица грозни човешки прояви.

Днес, 20.03.2011 г. всички средства за масова информация ни отрупват със сведения за военните действия в Либия. Муамар Кадафи се опитва да запази властта си, но може би ще се случи и най-лошото – война. А и стана ясно, че международни сили от САЩ, Германия, Англия, Франция и Канада вече бомбардират африканската държава. Не се знае колко вече са загиналите, ранените. Ясно е само, че населението, трудовите хора, са потърпевшите. Едва привечер се съобщи за протеста на Русия срещу чуждото нашествие в Либия, а също така, че и в Европейския съюз позициите са различни: от за… до твърдо не… И двете позиции имат своите категорични мотивации. И всичко това само седмица след трагедията в Япония поради тежкото земетресение, унищожителното цунами и заплахите от радиация и пожарите в атомната електроцентрала Фукушима. Колко е страшно, когато бушуващата природа руши, убива, а властта на човека е обладана от също такава воля да унищожава и материални богатства, и хиляди хора, само за да запази властта и придобитото си. Може да е тиранин Кадафи, но какво е виновен народът му, за да страда от чуждо военно нападение, макар да е облечено във формата на спасение от всевластния владетел. Намирам за справедливо изявлението на Русия срещу бомбардировките над страната и народа на Либия.

Винаги съм се дразнела от лицемерието на хора, които познавам. Но сега ми е страшно от лицемерието на ръководителите на големи държави, оправдаващи бомбардировките с мотива да освободят един народ от тиранина-ръководител. А всъщност прозира желанието да се възползват от петролното богатство на страната.

Нали това е вече изпитан начин за намеса в живота на страни като бивша Югославия, разпаднала се на няколко малки държавици; като Ирак, която и до сега още не се е съвзела от няколкогодишните военни сътресения, с помощта на многостранни военни образования. А какво да кажем за Афганистан, където десетилетия вече гинат хора, както от нейните граждани, така и от десетки други страни. Питам се защо е това престъпно унижение и унищожение на хора и материални ценности, сътворени от същите люде. Какво „удовлетворение“ носи това човеконенавистническо поведение срещу непознати. Или… злото е заложено в човешкия индивид. А може би всеки от нас е подвластен на двете сили – съзидание и унищожение. И зависи коя ще победи в отделния човек или в група от „мислещите тръстики“. Особено страшно е, когато в овластени групи вземе връх грозното, губителното начало. И тогава започвам да се срамувам и да страдам, че не всички човеци могат да бъдат само добри, честни, благородни, духовно богати. Такива са може би само пчеличките, неуморни, работливи, събирали прашец от цветенца, за да го превърнат в сладък ароматен мед за нас човеците, които искаме да напишем името си с главна буква „Ч“. Или това е невъзможно.

„Дошло е време за нов тип истории за чудеса, в които ги няма всички онези страховити и смразяващи кръвта премеждия, чрез които авторите са искали да подчертаят поуката на всяка приказка.” Това казва Лиман Баум през 1900 г., малко след като романът му „Вълшебникът от Оз” покорява света. Разбира се, съгласих се с писателя и започнах да чета книгата му в очакване да се запозная с новия подход, който той така твърдо отстоява. Е, познайте! Оказа се, че между думите на Баум и разказа за Дороти зее една мааалка пропаст! Защото „Вълшебникът от Оз” е всичко друго, но не приказка, лишена от „страховити и смразяващи кръвта премеждия”. 

Според публикувания преди няколко дни шестмесечен обзор за напредъка на вътрешния пазар, изготвен от Европейската комисия, страните- членки продължават да транспонират успешно в националните си законодателства европейските правила, въпреки трудностите. България е една от най-добре представилите се държави, като по всички показатели данните й са измежду най-добрите в ЕС.

Да, правилно прочетохте! По случай Международния ден на детската книга 2 април издателство „Хермес” е подготвило приятна изненада за своите малки читатели от Пловдив, Русе, Стара Загора и Видин, с която ще се включи в кампанията "Походът на книгите. От 12 до 15 часа на 2 април, събота, във всяка от книжарниците стартира Маратон на четенето.

През 2010 – особено през последните месеци – вносният бензин преобладава на българския пазар. При дизела не е точно така, макар че и там има немалък внос, около 35-40%.

Ще е интересно да видим как ще се промени статистиката през 2011, след влизането на мерките, които утежняват и съответно ограничават вноса.

Внос на бензин, дял от месечното потребление

Внос на дизел, дял от месечното потребление

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2011

Веднъж бурсукът намерил покрита дупка. Решил да се пъхне в нея, но тя не искала да го пусне и казала:
-Няма за какво да влизаш! Тук е пусто, тъмно и хладно.
Но бурсукът разгребал клонките от входа и казал:
-Вече не е тъмно.
После влязъл вътре и казал:
-Вече не е пусто.
И като полежал малко, казал:
-И въобще не е хладно!

Рахил Баумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти:
1кг картофи
500г пресен спанак
3 стръка пресен лук
1 морков
3- 4 стръка пресен копър
1/2ч.л. сол
3с.л. зехтин

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и режат на кръгове. Спаначените листа се измиват 1 по 1 на течаща вода. Режат се много на дребно. Морковът и стръковете лук се почистват, измиват и режат на дребно. В тиган се налива 2с.л. зехтин и 2с.л. вода. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавят се всички зеленчуци без картофите. Запържват се за 5 минути. Взема се тава. На дъното се нареждат ред картофи. Отгоре се разпределят запържените зеленчуци. Поръсват се със ситно нарязан копър. Отгоре се подреждат останалите картофи. Поръсва се сол. Яденето се полива с 2ч.ч. вода и 1с.л. зехтин. Пече се на умерена фурна 30 – 40 минути. Поднася се топла.

Днешният пътепис ще ни отведе до не много известно място в подножието на много известно. Иван ще ни води до квартал Плака, който се намира почти в буквален смисъл в сянкта на Акропола. Приятно четене:

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Плака се намира в централната част на Атина в подножието на Акропола.

Плака е любимото място за разходка

Анафиотика

реставрацията на Акропола

1. Метеора – Атина – Волос (2)
2. Метеора – Атина – Волос (1)
3. Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!
4. Атина
5. Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола

В защита на жените, които не можем да паркирараме :)


Блондика на парковке

Да, днес е последният ден на нашия

ГОЛЯМ ПРОЛЕТЕН КОНКУРС ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ СРЪЧКОВЦИ”

Снимките, пристигнали до края на деня (24 ч.),

ще бъдат качени в близките дни  в нашите галерии.

Победителят ще бъде обявен на 4 април (понеделник).

Със сигурност няма да ни е лесно да изберем от това огромно богатство, което се събра, а и наградата не е най-важното.

Най-важното е, че всеки можа да покаже нещата, направени с любов и внимание.

Най-важното е, че на едно място се концентрираха  нови идеи, полезни за всички.

Самите ние се обогатихме много, след този конкурс.

Лек и усмихнат ден от КРОКОТАК!

В последните месеци цените на храните в света се вдигат драстично, основно заради климатични и политически проблеми. Кой как ще усети това повишаване и дали то ще доведе до още политическа нестабилност и глад? Средният американец, който отделя едва 7% от разходите си за храна, лесно ще може да поеме по-високата цена. В Пакистан ще е много по-тежко, там средно 45% от разходите отиват за храна.

Къде е България? Избрахме 16 държави, с които да се сравним. Ето какво излезе:

Какъв процент от общите разходи на един човек отиват за храна у дома?

—

Колко лева средно годишно харчи един човек за храна?

—

Явно парите, които харчим за храна са много малко, но изглежда можем да си позволим да отделим повече - процентът от общите разходи ни е под средното. Излиза, че или се наяждаме с по-малко или пък че тук храната е по-евтина. Има и трети вариант: храним се предимно с по-евтина храна, в смисъла на по-нискокачествена.

—

Данните са за 2009 година, извадени от доклад на Euromonitor Data, направен през юли 2010.

“Въоръжението и военната техника, произведени от руски предприятия за Сухопътните войски, изостават от характеристиките на подобни системи на НАТО и дори Китай.” Тази драматична декларация е направена от командващия Сухопътните сили на РФ, Александър Постников, на заседание на Съвета на федерацията и комисията по отбрана и сигурност. Генералът илюстрирал ситуацията като дал за пример основния [...]