И няма как да не е добър, след като започна с изгрева на слънцето над китния квартал, в който кофите за боклук са подредени под конец, а на паркинга пред блока никой не е паркирал като селянин. На път за работа се качих в новичкия трамвай (вече не толкова новичък, все пак е на има няма 2-3 години), с който за по-малко от 15 минути бях в офиса. Но и колегите, които пътуват с коли, са щастливи да шофират по хубавите пътища, по които дупките са само блед спомен от войната. Щастлив съм да прочета във вестника, че цената на горивата се определя от пазара, а не от нечие "споразумение", че съдът е дал максимална присъда за обвиняемите във всички акции с цветисти имена от последните няколко месеца... че цената на хляба не се вдига заради напрежението в Сирия...

Всъщност, щастлив съм и заради самите вестници - в тях има новини, репортажи, разследвания, а не клюки и сензации, от които ти идва да се самоубиеш...

И защо да се самоубиваш - получаваш адекватна заплата за труда си, можеш да си позволиш почивка в чужбина, екскурзии през уикендите (със собствен транспорт? защо не?)

Щастлив си, че не е необходимо да садиш картофите, които похапваш, защото можеш да си ги купиш от магазина...

Усмихваш се - живеем в готина държава, егати! По улиците не те засичат келеши с черни джипове, които не знаят думата "предимство" и "червено". Не си ремонтираш окачването на колата всеки месец заради лоши пътища... Отиваш на лекции, а преподавателите - представи си!! - са там! - и преподават! А университетът полага грижи за теб, а ректорът му не хленчи като премазан помиар, разигравайки всички... Навън не си заобиколен от хора, гледащи злобно, зомбирани и навъсени като бандити, защото и те са щастливи и доволни...

Уви, както казва Джон Ленън: "You may say I'm a dreamer, but I'm not."