Желанието, което не желаеш да преодолееш

04/21/11 07:59
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Желанието, което не желаеш да преодолееш

* текст за сборник с есета на тема майчинство със съставител Емилия Миразчийска "Възможните майки"

За мен майчинството е най-силното нещо в света. Нямам двоумения да го кажа. То е инстинктът, който винаги ме е водил и спасявал в трудни ситуации. Кулминацията му е раждането, което реално не съм изживяла, защото родих със секцио, но не смятам, че съм пропуснала нещо, напротив.

Исках да имам дете от малка, още докато бях дете. Имах много кукли, обаче не си спомням да съм си играла с тях на майка и дете, нито да разнасям някоя претендирайки, че е бебето ми. Този майчински театър на малките момиченца някак го пропуснах за да скоча направо в желанието да имам истинско дете. За мен куклите ми не бяха мои деца, а красавиците, които исках да бъда.

Животът ми е разделен на преди да се роди дъщеря ми и след това. Ако баща й не беше загинал в катастрофа, едва ли тя щеше да остане без братче или сестриче. Може би щях да имам поне още едно дете, а може би не, никой не може да знае. Сега не съжалявам, че имам само една дъщеря, защото знам, че мисията ми е друга. Не е мисия на многодетна майка, а на свободен човек отгледал детето си. Животът е път, а пътят е пълен с неочаквани завои. Дали щях да бъда по-добра многодетна майка от писателка, не съм сигурна. Дори бих казала, че от разстоянието на времето, смятам, че Силата избра за мен това, което трябваше.

Силата винаги избира за нас това, което ни е нужно, въпреки, че когато прави избора си, често не сме съгласни с него. Доверието в нея дойде много по-късно отколкото реализацията, че за мен е изключително важно да имам тази изключителна, ексклузивна близост, която се установява между деца и родители. По особен начин вярата в Силата и майчинският инстинкт си приличат. Може би дори са едно и също, ако приемем, че Вселената е майка. За Вселената никога не се говори като за баща. Мисля, че и Бог е майка, не баща, но това е разговор търпял промени и кървави битки откакто свят светува. Аз лично вярвам в майчинството като в Бог.

Преди всичко останало, което съм – писател, режисьор, фотограф, търговец, купонджия, гадже, бивша съпруга, съчетание от гените на няколко рода – аз съм майка. Там е мястото, където нямам съмнения. То е просто, светло и абсолютно лично. Никой не бива да търси неща за себе си там където не се чувства сигурен, че трябва да бъде. Затова не окуражавам жени, които дълго са отлагали да имат деца да имат деца на всяка цена. Трябва да си много сигурна в инстинкта си. Не в себе си. В себе си никога няма да бъдеш достатъчно сигурна, не си прави илюзии за това. Търси в себе си гласа на който не може да се откаже, който преодолява всякаква логика, който не го интересува нито финансовото, нито гражданското ти състояние. Ако го чуеш, разбира се, трябва да се съобразиш с възможностите си и чак тогава да вземеш решение. Но ако не го чуваш, не се напъвай – не си глуха, просто не ти говори достатъчно силно.

Знам, че всичко това звучи много животински, и някак изтрива структурата на вземането на информирани решения. Да, така е. Обаче Вселената и Силата си знаят работата. Те не се занимават с информация, а боравят с процеси с които абсолютно не сме наясно. Тези процеси не са се променили откакто съществува светът такъв какъвто го познаваме, ние само си въобразяваме, че знаем нещо. Това, което знаем е на логично ниво, а това, което истински знаем, на инстинктивно. Информираността и инстинктите могат да работят заедно, абсолютно е възможно. И все пак има неща, които стоят над всяка информация и знание и едно от тях е желанието да си майка. Не желанието, а Желанието, което не можеш и не искаш да преодолееш. Вероятно то съществува дори в най-малката частица от която е създадена Вселената, защото всяка частица е създадена от нещо, а създаването е майчинство.

Децата са апотеоза на Вселенската програма, те са сигурността, че има нещо крайно. Тази сигурност е особено необходима при все по-ясната представа, че живеем в микроскопичен свят ситуиран в безкрая. Крайността, която децата ни дават, доказателството, че животът продължава – и свършва – е единствената гаранция, която имаме за относително безсмъртие. Тя е всичко, което бихме могли да постигнем като човешки същества на тази планета в този момент от историята ни. По-нататък може да стане друго, засега майчинството е единственото спасение за човечеството независимо дали се случва на всеки и по какъв начин се случва. Друга алтернатива няма.

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/21/11 07:59 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011/04/blog-post_21.html