На 29 април 2011г. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и евродепутатът Илиана Иванова прерязаха лентата за официалното откриване на Европейски информационен център в град Кюстендил. Информационният офис на Илиана Иванова е трети в страната. Първият е в Стара Загора и работи успешно вече близо две години. През месец март 2011г. беше открит и вторият офис в град Велико Търново.

За архива слагам клипчетата от култовото неизлъчено предаване “На Обяд”, оказало се прекалено долнопробно дори за пернишката кабеларка Кракра.

Христо Миловски и Кристиян Цветков се разписват с хеттрик още при дебюта си

Моят не е чисто политически, тъй че за разлика например от уважавания колега Иво Инджев не съм нагазена масово от следното пишещо животно:

- по правило анонимно,
- осведомено дълбоко за миналото ти
- запознато издъно с творчеството ти

Ако си нормален пишещ журналист, а не журналистващ графоман, който си събира папка с изрезките - не можеш да помниш всяко изречение и всяка разгърната мисъл.

НО! Именно ако си журналист, а не политикантстващ графоман - знаеш и никога няма да забравиш всички свои мисли. При някои - и тези несвои мисли, които си бил принуден да публикуваш с името си.

Напоследък ми дойде политическо настроение и пуснах 3-4 политически постинга. И не закъсня представителят на форумно-блоговия хейтър. Поради пълзенето на това същество из всякаквия нет, слагам мои условия за присъствие на писанията му (досега бях либерал - всеки можеше да пише - без да бъде трит - каквото ще.) Край.

Всеки, който ми вменява публични мнения, възгледи, тези, изказвания, становища - трябва да ги аргументира - с линк към съответната е-публикация; или с е-копие на съответната моя статия. При днешното ниво на развитие на информационните технологии , всеки тийнейджър знае как се прави второто - сканираш, OCR-ваш, без да ебаваш качество и качваш на някой безплатен файл хостинг.

От всичко това какво следва (освен тежък мисловен проблем за червените комисари, изпратени на фронта на форумите и блоговете):

Всеки кретен като анонимния коментатор в предния пост, обвиняващ ме, че години наред съм писала в полза на енергийната мафия, която сега плюя - без да приведе капка доказателство - ще бъде трит без обяснения.

Горното ще бъде съответно допълнено към правилата на блога.

Текстът е предоставен на блога от Дорейд Ал Хафид, който се занимава с въпросите на арабските медии, арабския свят и социалните мрежи.

От съвсем скоро политическият и обществен дневен ред в арабския свят е от коренно променен (в някои държави) до сериозно застрашен (в други). Дългогодишните режими в Тунис и Египет паднаха и демократичните преходи в тези две държави са в действие. В Либия бушува гражданска война с международно участие. В Йемен сякаш се чудят чий пример да последват. Шиитското въстание в Бахрейн бе кърваво потушено с помощта на специализирани части от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства(ОАЕ), което поставя Иран в много деликатна ситуация. Сирийският президент Башар Ал Асад се опита превантивно да започне реформи, пускайки на свобода някои политически затворници и премахвайки преградите за достъп до „Facebook”, но вихърът на революциите не се смили над относително младия диктатор.

Хамас обстрелва с ракети Израел, а еврейската държава отговаря, бомбардирайки Ивицата Газа. Междувременно палестински активисти в Интернет трескаво пропагандират третата палестинска интифада.

Мавритания, Мароко, Алжир, Ливан, Йордания, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Оман и Джибути също не бяха подминати от протестната вълна, като в някои от тях вече се предприемат реформи за удовлетворяването на настоящите искания, в други – властите всячески се опитват да задушат народното недоволство. Даже в наскоро разделения на две държави Судан, се проведоха протести, които не можаха да достигнат успешен изход. Причината за неуспеха, според някои наблюдатели, е че опозицията не е съумяла да спечели общественото мнение.

Единствените островчета на пълна стабилност в това бурно море се оказват емирствата Катар и ОАЕ. Общото между двете богати на петрол държави е участието им в силови операции, свързани с  въстанията (Катар – на страната на бунтовниците в Либия, ОАЕ – в подкрепа на Бахрейнската династия). Немаловажен факт е, че на тяхна територия се помещават двата най-влиятелни арабски телевизионни канала – „Ал Джазира” и „Ал Арабия”.

На 1 ноември 1996 г. „Ал Джазира” стартира своята арабска програма, с което се открива нова страница в арабската журналистика. Фокусът на телевизията, по думите на нейния директор, Мухамед Яасам Ал Али е: „ Ние сме една арабска медия и се интересуваме най-вече от новините в арабския свят. Разбира се, интерес представляват и световните събития, но от арабска гледна точка”.(Al Ali, 2001г.)

„Ал Джазира” налага плурализма на мненията като стандарт в своите предавания, нещо рядко срещано до тогава в арабските телевизии. Тя е първата в региона, която търси израелската гледна точка. Не се колебае да интервюира и Осама Бен Ладен. Телевизията е единствената медия, допусната от талибаните да отразява войната в Афганистан. Офисът на „Ал Джазира” в Кабул, както по-късно и този в Багдад, са попадали под съюзнически въздушни нападения. Медията е критикувана за предполагаеми връзки с „Ал Кайда” и други ислямистки организации. Над катарските власти е упражняван натиск от американска страна на най-високо ниво за да закрие или поне смекчи позицията на медията. Още през първите години на съществуването си, „Ал Джазира” печели огромна популярност и днес продължава да е най-гледаният новинарски канал в близкия изток. Телевизията съумява едновременно да е обективна и проарабска. Това противоречие занимава медийните изследователи Мохамад Ал Науауи и Адел Ескендер, които наричат този феномен „контекстуалана обективност”. Това е термин от квантовата механика, който в случая обозначава „отразяването на всички гледни точки около всяка новина, по начин съобразен с ценностите, вярванията и сантиментите на целевата аудитория”. (El-Nawawy, Iskendar 2002)

Великият медиатор

Шейх Хамад Бин Халифа Ал Тахини е емир на Катар и реформатор с размах. Притежава перфектната комбинация от визия за бъдещото и възможности за осъществяването й. Днес гражданите на Катар са най-богатите хора в света по среден доход на глава от населението . Икономическият ръст от 19.4%  също държи първенството на световно ниво. Индекс на човешко развитие – отново първо място. Филяли на най-престижните световни учебни заведения обучават на място младото поколение. За осъщесвяването на тези цели Хамад Бин Халифа работи още преди да стане емир, но боязливостта и консерватизма на баща му – Халифа Бин Хамад му пречат да разгърне плановете си. Изходът –безкръвен преврат, годината -1995. Синът отстранява бащата в царството на патриархалните ценостти.

Проектът на шейх Бин Халифа Хамад е да изгради ексклузивна държава -„Швейцария на залива”, в която едни свободни и независими медии имат своето място. Една година след като узурпира властта в страната, е основана телевизия „Ал Джазира”, която е собственост на управляващата фамилия, но има и държавно участие, като първоначалната субсидия се равнява на над 300 милиона долара.

Емирът има и силно изразени външнополитически амбиции. През годините той се превръща в един от основните медиатори в региона като посредничи във вътрешно ливанските преговори, преговорите в Йемен, палестинските територии и в процеса по освобождаването на българските медицински сестри. Успява едновременно да поддържа добри отношения със Сирия и Иран от една страна и със САЩ и Израел от друга. Облича костюм когато се среща с президент Обама и се явява с традициона джалабия пред крал Фахд. Информира света с „Al Jazeera English”, а арабското общество с „Al Jazeera Arabic”.

Великият медиатор е един от най-големите инвеститори в глобалната икономика, а катарски фондове осъществяват инвестиции от над 20 милиарда долара годишно. Такива фондове имат и другите богати страни от залива, които инвестират стотици милиарди, като основната цел е да обезпечат бъдещето си  след изчерпването на петролните ресурси.

Световната икономическа криза се задълбочава в края на 2008 г. и арабските инвеститори претърпяват колосални загуби от вложениията си в Западния свят. Тук иронията е, че арабските икономики остават относително незасегнати. По това време се започват сериозни дискусии, засягащи потенциала на останалите арабски страни.   Може да се предположи, че без да правят задълбочени икономически анализи, шейховете са припознали корумпираните президентски режими като основна пречка за „национално отговорните” им капитали.

Психоатака

Преди две години, когато Израел предприе нападения над ивицата Газа, „Ал Джазира” буквално премахва програмата си и започва непрестанно отразяване.  С други думи -революционния в началото на 90-те формат на CNN “Breaking News” е надстроен в „Unbreaking News”. Редуват се коментатори в студиото, съобщават се всевъзможни новини, свързани със събитията. Набляга се на различни по вид репортажни свидетелства. Често се излъчват материали, заснети с GSM и се правят телефонни включвания с активисти на Хамас и жители на Газа. Репортерите на „Ал Джазира” се стараят да бъдат на предна линия на военния терен и са оборудвани с каски и бронежелетки, като видимо се стараят да акцентират върху драматизма на събитията. Останалият свят спира да съществува, външните новини се редуцират до минимум. Стремежът към постоянно отразяване в реално време води до отпадането на някои аналитични и дискусионни предавания. Всъщност някои тенденции в политиката на телевизията са обезпокоителни. Първо – прекомерното излъчване и многократно преповтаряне на кадри, показващи жертвите на нападенията, което е в разрез с журналистическите стандарти за етика.

И второ – периодичното излъчване на специално направени шапки, съдържащи подбрани драматични снимки или видеозаписи от войната, кадрирани много професионално, с резки и внушителни музикални фрагменти, с един или повече под-слогана като „Един народ под обсада” и един основен слоган на края „отразяването продължава”. Като цяло „Ал Джазира” излъчва професионални и изпипани шапки, но специално тези за интервенцията в Газа бяха много подтискащи. Истината е, че катарската телевизия има изключително силно влияние над палестинците, както в Газа така и на Западният Бряг.

Преди Революциите

„Ал Джазира” не щадеше критиките си към повечето арабски диктатори и излъчваше репортажи на чувствителни социални и политически теми. През 2008г. екип на телевизията заснема внушителен документален филм за Египет, засягащ кариерата на Мубарак, проблемите на неговаото управление и зараждащите се протестни движения. Интересно е как в последните месеци на миналата година, редакторите  на няколко пъти пускаха материали, снимани от любители, отразяващи малки социални протести в малки населени места, основно в Тунис и Алжир. Тези откъслечни прояви на  недоволство, продиктувано от повишените цени на храните, още преди самозапалването на Буазизи, бе първата индикация, че нещо предстои. Напоследък засилено се обсъждат създаденото през 2004 г. египетско движение „Кифая” (от арабски -„Стига”, бел. авт.), протеста на адвокатската гилдия в Кайро и младежкото интернет движение „6-ти Април”. Истината е, че те наистина имат своята обществена и медиаторска значимост. Трябва да се отбележи, че това са интелектуални кръгове, които традиционно са в опозиция. Такива организации има в целия арабски свят и доказателство за това са хилядите политически затворници, които далеч не са само членове на „Мюсюлмански братя”. В крайна сметка, Събитието е куражът на обикновения, изстрадал човек да въстане срещу многогодишна диктатура.

„Ал Джазира” показа лицето именно на този човек.

Самосбъдващи се пророчества

На 7. декември миналата година американският професор от ливански произход Фирас Уалид представя книгата си „The Coming Revolution: Struggle for Freedom in the Middle East”, издадена от „Heritage Foundation”. Авторът е коментатор в „Fox News”, член е на „Фондация за защита на демокрациите”(FDD) и изготвя доклади по въпросите на сигурността и тероризма за Европейският Парламент, Съвета за Сигурност към ООН и конгреса на САЩ. На представянето на книгата си, Уалид предсказва събитията от  следващите месеци, критикува недалновидността на американската политика, спрямо демократичните движения и „неефективното изразходване на стотиците милиони долари, предвидени за подкрепа на демократизацията в региона”. Американският експерт също предупреждава за опасността от ислямизаця на политическите процеси.(Walid 2010) Последното опасение съвпада и с първоначалния дискурс на водещите американски новинарски телевизии CNN и Fox News. Коментарите и дискусиите, последвали разцъфването на арабската пролет се концентрират изключително около следния въпрос: „Демокрация или фундаментализъм?”.

Праволинейността на неолибералните think-thanks* и свързаните с тях организации изумява – на 2 март, в центъра за култура и дебат „Червената къща”, е проведен дебат на тема „Какво ще дойде след протестите в Близкия изток – демокрация или шериат?” Този език, налаган вече едно десетилетие е втръснал най-вече на англоезичната публика и това вероятно е една от основните причини милиони зрители да предпочетат „Al Jazeera English” за източник на информация. (Червената къща, 2011 г.)

Страната на жасмина

Докато екземплярите на „The Coming Revolution…” си намират място по рафтовете на американските книжарници, един младеж на име Мохамад Буазизи – продавач на плодове и зеленчуци в тунизийския град Сиди Бузид, е проверен от органите на реда. След като се установява, че няма разрешително, полицаите конфискуват стоката и забраняват на Мохамад да използва сергията. Младежът прави няколко неуспешни опита да си върне взетото и да изкара разрешително от общината. Оставайки без доход и със задължението като най-голям син в семейството да издържа майка си и малката си сестра, младежът  решава да се жертва в знак на протест и се самозапалва на 17. декември в центъра на града. Свидетел заснема горящото тяло с мобилен телефон. Кадрите се разпространяват в „You Tube” и „Facebook”, стигат и до „Ал Джазира” и aфектират много хора. След две седмици Мохамад Буазизи умира в болницата. Властите в Сиди Бузид обграждат града, за да не може никой извън града да присъства на погребението, а на опечалените е наредено да не организират публично погребение. Тази заповед не се приема от хората и много от тях се стичат на погребението. Чрез социалните мрежи кадрите отново обикалят света.

Арабският свят се сдобива със своя Ян Палек.

Междувремено ливанският новинарски сайт „Ал Ахбар” (www.al-akhbar.com)   публикува получена от „Wikileaks” кореспонденция на американския посланик в Тунис, уличаваща туниския президент Бен Али и неговото семейство в корупция и извънредно охолен живот. Властите спират достъпа до „Ал Ахбар”, но това прави „забранената информация” още по-търсена и чрез „Twitter” и „Facebook” младежите я разпространяват чрез кратки пропагандни съобщения. На 19.декември е първият протест. Солидарността в страната и чужбина расте. Бунтарите започват мощна творческа дейност, създават се десетки страници в Фейсбук, към които се присъединяват стотици хиляди, пишат се блогове, монтират се кратки видеоклипове с емоционални кадри от сблъсъците с полицията. Ежесекундно се излъчват новини-съобщения в „Twitter”. След две седмици протестите обхващат цялата страна, след още две – Бен Али напуска  страната.

Младежите назовават своя подвиг Интифа. Тяхната борба е едновремено реална и виртуална. Слагат качулките, камък, спрей или коктейл молотов в ръка и влизат безстрашно в битката, докато приятелите им на по-задна линия ги снимат с мобилните си телефони. Вечер се събират в сайбер-кафето и качват в интернет дигиталните си ловни трофеи. Пишат рап текстове и рисуват карикатури, шаржове. Разговарят с виртуални приятели от Алжир, които също протестират. Предприемат действия, заедно с хакерски и антиглобалистки западни групи като „Анонимос”.

Младежите от Магреба, бидейки френски възпитаници споделят една обща (суб)културна среда с младежи от Франция, Белгия, Холандия (от африкански произход или от леви и маргинални субобщества). Именно поради това, действията им могат да се свържат освен не само с примера на младежите от последната палестинска интифада, но и с влиянието на миналогодишната студентска стачка във Франция, както и с бунтa във Френските гета от 2005г. Тази специфика липсваше в другите арабски страни, където младите хора бяха по-смирени. В този ред на мисли можем спокойно да говорим за глобализираща се култура на протеста.

Трябва да се отбележи, че ако не се бе появил импулсът на Магреба, с неговата социална характеристика, случилото(случващото) се би имало съвсем различно лице.

Факт е, че в очите на Света най-силно се набиха картини от кипящият площад „Тахрир” в Кайро. Но истината е, че този „кипеж” нямаше да го има без тунизийската стихия.

Отразяването на революциите от „Ал Джазира” е в характерения за медията стил на „непрекъснато отразяване” при кризисни ситуации. Тя силно се ангажира със събитията и ги митологизира. Излъчват се непрекъснато, даже и нощем, актуални новини, съобщения, мнения, коментари, видеозаписи заснети от очевидци, репортажи правени не само от журналисти, но и от участници в събитята! Следва/споделя се емоционалното развитие на протестиращите. Търси се мнението и на властите, но ограничено. Предимно се предлага гледната точка на протестиращите, въпреки основния слоган на медията „Мнението и другото мнение”. Случва се представители на властите да поискат сами да изложат позицията си. В такива случаи, особено с либийски представителни лица подходът на журналистите е агресивен, често се прекъсва събеседника с въпроси. В този контекст прави впечатление по-мекото събеседване с представители на сирийските власти и (понякога!) лекото, уж незабележимо укорително отношение към сирийските опозиционери, в смисъл –„Виждате сега Башар Ал Асад се старае, започва реформите, вие няма ли да проявите търпение?!”. По-малко, но се отразяват и протестите в съседните на Катар държави; Бахрейн, Саудитска Арабия, Иран и Оман. В Бахрейн специално, събитията много добре бяха отразявани до момента на влизане на чуждестраните сили в страната. След това намаля потокът от информация (особено пъвите 2/3 дни след нахлуването).

Прави впечатление многократно показване на жертвите от страна на протестиращите в Либия преди взимането на решение в ООН относно военната намеса.

Публичната кампания на президента Салех в Йемен е добре отразена, въпреки това има лек превес в полза на опозицията.

Йеменската, тунизийската, египетската и либийската революции имат специално изработени в епичен стил шапки, които предхождат отразяванията.

Новото лице на исляма и трите ключа към спасението

Кадрите от петъчните молитви на площадите в Тунис, Кайро, Бенгази и Сана, показващи милиони мюсюлмани да се молят за демокрация, възкресиха идеята за либерален ислям. Трудно е да се опишат силата, волята и трепета на тези моменти. На юг от Мека и на запад от Синай се роди източният еквивалент на Християндемокрацията. Това явление може да има голямо социално и политическо значение и е добре да бъде поощрено, най-малкото защото е единствената ефикасна алтернатива на радикалният ислям. Или метафорично казано – само ислямът може да убие Бин Ладен, защото фундаментализмът на запада го храни.

Близка до ислямистките движения, „Ал Джазира” им дава възможност да се представят в нова светлина. Представители на „Мюсюлмански братя” многократно се появяват в ефира на медията и декларират съгласието си с идеята за светска държава. Знакова бе и реакцията срещу изявлението на Иран, когато ислямската република приветства и припознава египетската революция като ислямска. От „Мюсюлмански братя” категорично опровергаха тази теза и заявиха, че „тази революция е на египетския народ”.

Опитът в Ирак и Афганистан показва, че изолацията на обществени фактори от политическият живот няма да доведе до затихване на конфликта. Полезно би било да се познават по-добре процесите в Близкият Изток. Ненужно е първосигналното отричане на парламентарно представена организация, каквато е „Мюсюлмански братия”. А именно това направиха от „Fox News”. Родната агенция Фокус пък нарече организацията „Братя мюсюлмани”, превеждайки дословно името от арабски.

Десет години след 11.септември, влиятелни кръгове в Западният свят продължават да приравняват една незначителна като численост радикална група с исляма въобще. Прави го индиректно, на нивото на езика. Умберто Еко много семпло и ясно излага проблема и сочи изхода: „Ако ти се случи да кажеш, че Бин Ладен е дявол, ти отговарят, че може би искаш да избиеш децата на Кабул, а ако пожелаеш в Кабул да не умират деца те определят като поддръжник на Бин Ладен. Въпреки това единственият начин да не участваме в неговата игра (на Бин Ладен бел. авт.) е да се откажем от кръстоносните войни в бяло и черно и да развиваме дълбоката мъдрост, която нашата култура ни е дала – способността да правим разлика.” (Еко 2010:259)

Ако успеем да заменим езика на конфронтация с езика на диалога и разбирането, ще има шанс да се опазим от ненужни битки. Хората в Египет и Тунис сякаш разбраха това. Не остава нищо друго освен да им пожелаем успех. А успехът на техните революции може да се окаже ключ към предотвратяването на предречения от С. Хънтингтън сблъсък на цивилизациите, защото общите ценности изграждат доверие. Забелязва се, че откакто разцъфна арабската пролет, гласът на радикалният ислям е заглушен.

И още нещо. За съжаление конфликтът в Светите земи навлиза в нова кървава фаза. Подписването на поредното споразумение се провали. Говори се за трета палестинска интифада. Освободени и еманципирани, много араби морално ще я подкрепят, но не бъркайте тези гласове с гласа на ислямският фундаментализъм! Първо – между тези гласове ще се чуят гласовете на милиони арабски копти, католици и православни. И второ – тези гласове ще извикат отново за свобода, ще извикат за чиста и свята Палестинска република с нейните християни и мюсюлмани –единствената гаранция за мир с Израел и вторият ключ за разбирателството между Изток и Запад.

Арабските революции трябва да ни предизвикат да отворим и дебата за решаването на глобални проблеми, като въпроса за водата и хляба на утрешния ден. Бунтовете, на които бяхме свидетели, бяха провокирани на първо място от цената на хляба и би било много по-мъдро да се захванем с тяхното решаване –третят ключ, отколкото прекалено да се фокусираме върху маргинални и, надявам се, залязващи групи като ислямските фундаменталисти. В това поле на действие, ролята на осъзнатата и „мисионерска” журналистика, може да бъде значителна.

София, март, 2011г.

Бележки:

*„think-thanks” са неправителсвени организации занимаващи се с идеи за развитие и експертиза. Тези организации влияят над процесите за вземане на решения в държавата. Някои леви изследователи смятат, че те не допълват а изместват гражданското общество, изземват функции на държавата и независимата акдемична общност.

Използвани източници:

Еко, У. (2010). Връща ли се часовникът назад. Сиела, София

Червената къща, (2011) Програма, Месец Март. Червената къща, София

Al Ali, M.(2001). TBS spoke with Al-Jazeera Managing Director Mohammed Jasim Al-Ali. Spoke withTBS Senior Editor S. Abdallah Schleifer and Managing Editor Sarah Sullivan. TBS Journal http://www.tbsjournal.com/Archives/Fall01/Jazeera_al-ali.html [посетен на 25.3.2011]

El-Nawawy, M. and Iskendar, A.(2002).The Minotaur of ‘Contextual Objectivity‘: War coverage and the pusuit of accuracy with appeal. TBS Journal http://www.tbsjournal.com/Archives/Fall02/Iskandar.html [посетен на 25.3.2011]

Walid, Ph. (2010). Phares Walid introduces “The Coming Revolution: Strggle for Freedom in the Middle East” at Heritage Foundation.http://thecomingrevolution.net/wp/   Video

  Онлайн регистрирането на Криса Коконата във велокроса ми отне не повече от минута и половина след прочитане на съобщението. Още толкова ми трябваше да пиша коментар "Браво" и после да го пусна на мейла на класа:) На нея й бе поднесено като приятна изненада и тя го прие с ентусиазъм, доста по-различен от този, с който обикновено приема 'Хайде, време е за домашните'... Веднага се метнахме да стягаме колелото: помпене на гумите, вдигане на кормилото, нова седалка и вече само трепетно чакахме. В оставащите ден и половина всички роднини, съседи, учители, съученици и случайни жертви (например продавачите на пазара) бяха разбрали, че Криса е записана да участва във велокрос. Не от мен, разбира се.

  И ето, нейният час дойде. 

   Az-deteto.com, екипът нa Аз медия във Варна, Жустин Томс, веломагазин 'Устрем' и слънчевото време наистина направиха пролетен празник в Морската градина. Имаше много родители и деца, фотографи и журналисти, музика, почерпки, страхотно добре оградено трасе, батко-водач, каращ пред децата,  рекламен Човечко и много радостно развълнувани физиономии. Участниците бяха разпределени по възраст, но не и по пол:) Много й говорихме, че това не е точно състезание, по-скоро детско забавление на открито, въпреки това в очите на Криса се забелязваше едно специфично настървение:)

  Жустин водеше страхотно, наистина се получи добре! Финишът не беше толкова възторжен колкото старта, но Криса по никакъв начин не се натъжи. Особено след като после й обяснихме, че ако беше на 10г и имаше колело с големи гуми, както другите деца, с които се състезаваше, може би нямаше да е предпоследна в серията си:) Това, че децата дори в нейната възрастова група (8-10г) бяха смесени и толкова различни още веднъж доказва, че събитието има повече забавен, отколкото състезателен характер. Освен това грамоти и награди получиха абсолютно всички участници, нали? Да, мамо...

  И все пак лично моето предложение е да се прави малко по-късно във времето. Когато децата вече са покарали и потренирали за сезона и са в по-добра форма, отколкото сега - в началото на пролетта - едва избърсали и постегнали колелата си след зимата. 

  Докато Криса Коконата се състезаваше, Мага Пушилката беснееше из поляните, стрелкаше се из трасето, тормозеше Човечко и се тъпчеше с филии с лютеница, пасти и бонбони, осигурени от спонсорите. От там най-после ги накара да тръгнат единствено обещанието за сладолед.  Та, благодарим на всички замесени (дори и на Община Варна, уф) за хубавия празник и до скоро пак, нали?!:)

Дарий Кутелов е интернет предприемач и консултант по дигитален маркетинг, а от скоро и мастър SEO (search engine optimisation). Завършил е международен туризъм в УНСС и бизнес администрация към Американския университет в България. Дарий е бил директор “Продажби” на Глобул. Професионалният му опит включва още и работа в Coca-Cola HBC и в British American Tobacco Bulgaria. В един момент решава да приключи с корпоративната кариера и да започне собствен бизнес. С опит в продажбите, Дарий стартира в онлайн търговията с Mobile Shop Company. Вече има няколко реализирани проекта, сред които са ibebe.bg, illka.com, buylaptop.bg, gsmzamen.com.

—

Поканихме го на Форум Бизнес за да ни разкаже за еко страната на онлайн търговията и предизвикателставото да стартираш собствен бизнес.

—

Коя е любимата ти игра от детството?
Не се сърди човече

Изброй три свои хобита?
Сноуборд, сърф, кино.

Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Гимназиалната емблема, която трябваше здраво да е зашита на горния джоб на сакото.

Кой е най-добрият концерт в България на който си бил?
George Benson & Al Jarreau

Кое е най-готиното име на град в България?
Трън

Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Хан Крум

Имаш ли любимо предаване?
Референдум

Без какво не можеш?
Интернет

А с какво можеш и без?
Опитвам се без кола

Twitter или facebook?
Twitter

Кои са блоговете, които следиш?
Seomoz.org

Кой е достоен за пример?
Честният човек.

Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Да мога да я върша от което и да е място по света.

Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да посетя още веднъж Япония.

Кой е най-големият ти страх?
Да се случи нещо лошо на детето ми.

Какво ще пише на корицата на биографична ти книгa?
Не зная още.

Как четеш книги? (на какъв носител)
Предимно на лаптопа.

От къде пазаруваш онлайн?
Amazon.com

Коя е най-голямата свобода?
Няма такава.

Кой ден от седмицата ти е любим?
Понеделник е един прекрасен ден.

—

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрация >>

Ядреният физик Георги Котев не успя да “впечатли” българската държава и подчинените й медии ( почти всичките, включително частните) нито с гладна стачка, нито с предупрежденията си за корупция в АЕЦ “Козлодуй” в особено грамадни размери. Беше ми споделил, че като акт на отчаяние би поискал политическо убежище в Иран, където търсят ядрени специалисти. Помоли [...]

Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града, а за последмо видихме превозните средства в града. А сега ще бъдем леко ретро ;-) Приятно четене:

Париж през май

Малко ретро за маниаци

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

1. Париж през май (5): Возила и ходила!
2. Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
3. Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
4. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
5. Париж през май (1)
6. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
7. Косова е Сърбия ;-) (майтап бе, Уили!)
8. Конкурс: Ти в Гърция
9. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
10. Щрихи от Франция: Панаир на независимите винари в Париж
11. Париж, обичам те!
12. Последният ни ден в Париж

Прпепубликувам цял материал от Wikileaks и съответния му преразказ от "Дневник" (с характерния за този вестник и уникален за българския печат изчерпателен, професионален и коректен подход).

ЗАЩО ПУБЛИКУВАМ ЧУЖД ТЕКСТ ЕДНО КЪМ ЕДНО

Защото енергийната мафия и делата й е най-тъмната тема в икономиката, но най-вече в политиката. Затова мисля, че е важно за обществото тази рядка, да не кажа единствена обективна информация да се разпространява по всякакви канали. Сиреч ако на 99 от 100 мои читатели тя досади и не я дочетат, ми стига единият, който ще я изчете внимателно. Защо, и как ще му повлияе - не ми е работа. Моята работа е в непретенциозния си блог да помогна за популяризацията на изключително важна кауза. Ще анализирам и коментирам проблема в следващ постинг. По-важно е да стане публично достояние.

ТЕКСТЪТ В "ДНЕВНИК":

Wikileaks: "Мръсна енергия: Корупция и непрозрачност измъчват българския енергиен сектор"

От Дневник

Последна промяна в 17:42 на 29 апр 2011, 6037 прочитания, 121 коментара

Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица, близки до организираната престъпност. Такава картина очертава кореспонденцията на дипломати от Посолството на САЩ в София, предоставени от Wikileaks на Ballkanleaks и bivol.bg.

В грама, озаглавена "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор", на 20 декември 2006 г., американските дипломати пишат: "Очистването на болезнената корупция в могъщия (и често сумрачен) български енергиен сектор, където практиката с подставени лица е жива и здрава, трябва да е между най-важните задачи в списъка на България.

"По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика", пише още в документа. Отбелязва се още, че "новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ "Белене" олицетворява всички болежки, мъчещи сектора – липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен – и дори парламентарен – контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства".

В грамата се говори директно за "енергийна мафия" и са цитирани конкретни имена и компании - "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирми на Христо Ковачки. "Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч", пишат дипломатите.

Те предупреждават, че България ще трябва да разплете гнездото от публични и частни интереси и да се придвижи към западните практики, ако наистина желае да овладее този ключов сектор в икономиката и да позволи на данъкоплатците и потребителите да спечелят. "Дотогава, американските инвеститори ще трябва да разберат, че секторът е перспективен за печалби, но също така и пълен с играчи със скрит дневен ред и невидими бариери пред успеха".

Пред "Капитал" бившият енергиен министър Румен Овчаров и изпълнителният директор на "Риск инженеринг" Богомир Манчев коментират твърденията на американските дипломати.

"Тук, освен името ми, май нищо друго не е вярно. Те може да си говорят всякакви глупости. Проблемът е, че България беше много системно разсипвана и на западните компании не им отърва да имат равнопоставен противник на наша територия... А колкото до енергийната мафия, някакъв Ковачки... Това е такъв пасквил, който не знам как бих могъл да го коментирам", казва Манчев пред "Капитал", попитан как си обяснява твърденията, че той е кръстникът на енергийната мафия в България.

"Тъжно ми е, че американски посланик твърди такива глупости", казва пред "Капитал" и бившият енергиен министър, сега депутат от БСП - Румен Овчаров.

Попитан как ще коментира твърдението за енергийната мафия в България, той отговаря: "Няма такова нещо, поне не в този директен смисъл". Допълва, че има големи енергийни компании, които работят в този сектор. "И в други сектори е така, примерно във фармацията. Но бихте ли каза ли, че "Софарма" е част от фармацевтичната мафия? Ако намеквате за Worley Parsons, да, те печелят. И ако не ме лъже паметта, те бяха американска компания. Тя е една от причините поради която и "Риск инженеринг" стана толкова силна. В енергетиката трябва да имаш компетентност, а в ядрената енергетика и лиценз, който се издава от независимия регулатор. Така че е естествено да има по-тесен кръг от участници, защото не може да влезе всеки, който поиска".

В отговор на цитати от грамата, че, заедно с Румен Петков, Овчаров е проруски настроен, има връзки с руския бизнес и дори организирана престъпност, Овчаров заявява: "Никога не съм искал пари. И това е абсолютно сигурно. Цялата кампания да бъда оклепан през 2005-2006 г. е поради факта, че правех това, което мислех за правилно, без да завися от този или онзи. А колкото до връзките с руския бизнес и организираната престъпност, просто нямам думи. Тъжно ми е, че американски посланик твърди такива глупости". Овчаров нарича "празни приказки" и констатацията на американските дипломати, че проектът "Белене" е типичен пример за корупция.

ТЕКСТЪТ ОТ BALKANLEAKS

ublished by Wikileaks & Bivol.bg

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 06 SOFIA 001691 

SIPDIS 

SIPDIS 

EUR/NCE FOR NORDBERG 

E.O. 12958: DECL: 12/20/2016 

TAGS: ENRG, ETRD, KCOR, KCRM, PGOV, PREL, BU 

SUBJECT: DIRTY ENERGY: CORRUPTION AND LACK OF TRANSPARENCY 

PLAGUE BULGARIAN ENERGY SECTOR 

REF: A) SOFIA 1652 B) SOFIA 1481 

Classified By: CDA Alex Karagiannis for reasons 1.4 (b) & (d) 

1. (C) SUMMARY:  Cleaning up pernicious corruption in 

Bulgaria's powerful (and often murky) energy sector, where 

cronyism is alive and well, should rank high on Bulgaria's to 

do list.  A closer look at the sector reveals an ideal 

environment for graft and abuse.  Accounting for a 

significant share of the country's wealth, Bulgaria's energy 

field is a closed-off, clubby branch of the economy, 

dominated by a handful of players who have a stranglehold 

over public procurement contracts and disproportionate 

influence over government decisionmakers and the country's 

energy policy.  Energy and Economy Minister Rumen Ovcharov 

claims he wants to rid the sector of shadowy influences.  Yet 

the government's newly-signed contract to build the Belene 

nuclear power plant (ref A) epitomizes all the ills plaguing 

the sector--a lack of transparency, little or no competition, 

weak public--and often parliamentary--scrutiny, and enormous 

waste and abuse of government resources.  END SUMMARY 

2. (SBU) XXXXXXXXXXXX

OPPORTUNITIES FOR ABUSE 

3. (SBU) Unsurprisingly, the energy sector is an attractive 

target for corruption and exploitive interests.  Energy holds 

the second highest share of Bulgaria's GDP (after industry), 

accounting for 16-20% of GDP.  Half of Bulgaria's top ten 

firms in 2005 (based on revenues) are in energy, while 

several others are related to fuel producers or traders.  The 

sector also tends to be small and "clubby"--owing to the 

technical complexity and uniqueness of its work and the 

enormous economic and national security implications. 

Technical and economic debates on important energy decisions 

are often closed.  This, along with the sector's strong 

dependency on external energy sources, creates conditions for 

the formation of political and economic rentseekers. 

According to a study by XXXXXXXXXXXX, there are one 

or more well-organized circles that control the sector 

regardless of who is in power politically. These energy 

consultants and traders have penetrated the top political 

circles (independent of party affiliations) and have close 

connections with the external--mainly Russian--suppliers 

of energy, who themselves enjoy close ties to high-level 

politicians at home. 

4. (SBU) Abuse takes many forms.  Many projects "require" 

the role of consultants, who assume a state-like function 

as the executor or manager of a project, despite their private 

character and frequent business ties to the venture itself. 

The consultants, whose actual work is hard to define and 

quantify monetarily, typically receive a percentage of the 

overall value of the project.  Many corrupt payments 

are believed to pass through such consultants.  Similar to 

consultants is the use of "middlemen or intermediaries" in 

the import and export of energy sources.  These middlemen 

will either add an additional "tax" on the price of an import 

or make a handsome profit by exporting a resource (usually 

electricity) that the state could have profited from itself. 

As with consultants, intermediaries, who are closely associated 

with state institutions such as the National Electric Company (NEK), 

are allowed to dominate and control their respective sectors. 

5. (SBU) The awarding of state tenders is another area of 

suspected abuse and corruption.  A number of expensive

 energy-related projects have been issued without competitive 

tenders (some involving U.S. firms).  Many of these projects, 

particularly in the nuclear field, have gone to the same firms.  

Other tenders have been awarded at clearly inflated prices--"cash cow" 

projects ideally created for corruption, according to critics.  

True competitive tenders have been cancelled on technicalities, 

only to be reissued later with a single candidate and at a higher price.  

For example, a U.S. firm, new to the sector, made the best offer 

(9 million Euro) in a 2004 tender to be a project engineer-consultant 

for the rehabilitation of the Maritsa East 2 thermal plant.  

Shortly after the bids were opened, the procedure was suddenly 

cancelled--reportedly for a lack of budget resources--only 

to be reopened a few months later for a slightly modified, 

but analogous, project.  At that time, only one candidate, 

well known to the contracting authority, submitted a bid 

and won with a offer worth 18 million Euro. 

SOFIA 00001691  002 OF 006 

6. (SBU) Other examples are more blatant and involve outright 

fraud and embezzlement, as was illustrated this summer when 

authorities discovered that the head of Sofia's District Heating 

company (or Toplofikatsia-Sofia), Valentin Dimitrov, stole and

 tried to launder at least 1.64 million Euro from the state-owned 

company.  Dimitrov's abuse consisted of issuing contracts at 

inflated prices, making phony purchases and issuing billings 

in increments just below the minimum value required to report them.  

The scandal caused a public uproar and triggered a (still ongoing) 

parliamentary investigation into Toplofikatsia and other allegations 

of corruption in the sector, including the role of consultants, 

energy exports and the modernization of Kozloduy Units 5 and 6. 

BULGARIA'S ENERGY MAFIA: BOGOMIL MANCHEV 

7. (C) Three names always mentioned as key players in Bulgaria's 

so-called "energy mafia" are Bogomil Manchev from Risk Engineering, 

Krassimir Georgiev from Frontier and Hristo Kovachki.  Manchev and Georgiev 

have been omnipresent in the sector since the early 1990s, while 

Kovachki is considered a new player. 

8. (C) Bogomil Manchev's presence in the energy field, particularly

the nuclear sector, is pervasive. His engineering and consulting 

company, Risk Engineering, founded in 1992, got its start working 

as a subcontractor for Westinghouse for a EU Phare project related 

to Kozloduy's Units 1-4.  From there, Manchev and Risk's influence 

grew as he won successive Phare projects for improving safety and 

security measures at Kozloduy Units 3 and 4, preparing documents 

for the development of Bulgaria's uranium mines in Simitli and Dospat, 

assessing a potential national storehouse for radioactive waste, etc. 

9. (C) By the time of Prime Minister Simeon Saxe-Coburg Gotha's

 government (2001-2005), Manchev's power in the energy sector 

was rumored to be all-encompassing.  XXXXXXXXXXXX, told us 

that Manchev controlled all public procurements in the sector, 

and others have echoed this.  Manchev held himself out, and was 

regarded, as the "shadow Energy Minister," with significant influence 

over then Energy Minister Milko Kovachev (Kovachev graduated 

from Sofia's Technical University three years before Manchev and

 the two were colleagues at Kozloduy).  Manchev controlled personnel 

decisions regarding state-related energy associations, according to 

XXXXXXXXXXXX, and advised Kovachev what actions to take related 

to government tenders.  Manchev's influence, driven in part by 

Kovachev's lack of political support within the coalition, earned 

the Ministry the nickname--"Ministry of Risk Engineering." 

10. (C) According to XXXXXXXXXXXX, Manchev receives most of the 

work in the energy sector.  Manchev has an ownership stake in 10 

different firms and is the sub-agent for hundreds of other firms.  

XXXXXXXXXXXX, told us that Manchev controls "everything" at Kozloduy.  

Manchev possesses the first license for trading electricity in Bulgaria, 

holds the sales quota for Kozloduy's (domestic) electricity, and is 

responsible for all of the plant's service and repair contracts.  

The common joke among many journalists is that he has "privatized" 

even the exit and entrance of Kozloduy. 

11. (C) Manchev is believed to have strong influence over the directors 

of Kozloduy and NEK, whose previous deputy chairman was a former 

Risk employee.  Likewise, NEK uses the Commercial Corporate Bank 

for much of its business, which according to XXXXXXXXXXXX has a secret 

partnership with Risk (Ref B).  Further corroboration came when a respected U.S. 

energy company recently complained to us that Kozloduy's management 

is trying to force them to use Risk Engineering as a sub-contractor or partner 

in areas where Risk Engineering is not qualified.  Company officials told 

us they fear that failure to do so will jeopardize this and other contracts, 

but they are concerned that working with Risk Engineering in this specific 

capacity could harm the product and the company's reputation. 

12. (C) Moreover, Manchev and Risk have a close working relationship with 

the Australian-U.S. firm WorleyParsons.  In 1998, Manchev and Risk formed 

a business partnership with 

SOFIA 00001691  003 OF 006 

Parsons, specifically its regional director in Europe, Djurica Tankosic, 

an American citizen.  The partnership, called GCR, was formed to modernize 

Kozloduy's Units 5 and 6, which has been conducted by Westinghouse.  

The relationship between Manchev and Tankosic is reportedly very close; 

the address for Parsons E & C Bulgaria is the same as Risk Engineering. 

It is this relationship that Manchev is likely referring to when, 

according to XXXXXXXXXXXX, he tells people that he is working for 

the United States--which, of course, has no basis in fact. 

MANCHEV'S REACH IN THE SECTOR 

13. (C) In 2004 NEK issued two contracts related to the building of 

Belene--an environmental impact assessment report and a 

technical-economic study)) with the goal of preparing a document 

for the parliamentary energy committee.  The contracts were valued 

at around 8 million dollars and were given)) without a public 

tender--to Parsons, with Risk Engineering doing much of the work, 

particularly on the environmental report.  A similar technical-economic 

study for Belene was conducted in 2000 by Energoproekt, the former 

state institution for developing energy projects, for 150,000 USD, 

as was an environmental impact study for Kozoloduy in1999. 

According to energy experts who worked on the former studies, 

Parsons and Manchev's reports were not significantly different 

from the earlier reports and were largely just "cut and pasted" 

from the old studies.  This should be no surprise since Manchev 

now owns the archives of Energoproekt, 

according to XXXXXXXXXXXX. 

Moreover, such reports in Europe and the U.S. cost no more than 

one million dollars, according to XXXXXXXXXXXX.  As one critic of the 

deal said, "you don't have to be an economist to realize that NEK 

could have gotten a better price for the study."  In 2004, Evdokia 

Maneva, former environment minister, tried to raise alarm bells 

about the deal and requested prosecutors investigate the matter. 

Minister Kovachev maintained that the contracts were legal and 

fell under Article 19 of the public procurement law, which states 

that research and development projects can be negotiated directly. 

14. (C) Bulgaria is the leading exporter of electricity in the Balkans, 

supplying power to Kosovo, Albania, Serbia, Macedonia, Greece, and 

others.  In 2005 NEK (which still maintains a monopoly over electricity exports) 

exported a then record 7.5 billion Kilowatts of power, making Bulgaria 

the fourth largest electricity exporter in Europe (after France, the Czech 

Republic and Poland).  However, 90 percent of these exports are not sold 

by NEK but by Bulgarian and foreign intermediaries, who receive the electricity 

from NEK at a low price and then resell it for a huge profit. 

15. (C) XXXXXXXXXXXX, argues that the use of intermediaries is clearly 

disadvantageous for the Bulgarian state.  According to XXXXXXXXXXXX, NEK)) 

through this arrangement--loses 47 million USD of potential profit a year.  

Moreover, the firms to which NEK chooses to sell its electricity are the same 

questionable ones.  In 2005, the main exporter of Bulgarian electricity was 

the Serb company EFT, which through its sister company, EFT Bulgaria, 

accounted for 70 percent of exports. Interestingly, EFT Bulgaria is owned 

by Manchev's firm, "Energy Finances Group."  Tankosic is likewise active in 

electricity exports; firms linked to him have exported power to Albania.  

Similarly, Manchev is the main intermediary responsible for the coal 

imports Bulgaria depends on to fire its thermal plants in Ruse and Varna. 

KRASSIMIR GEORGIEV 

16. (C) Another name that always emerges when people talk about problems

 in the energy sector is Krassimir Georgiev. According to the press, 

Georgiev is one of the richest men in Bulgaria and lives mostly in Switzerland.  

He and current Energy Minister Ovcharov both attended Moscow's 

Institute of Energy and were later reacquainted when Georgiev worked 

for a local Communist Party committee in Sofia and was directly responsible 

for Energoproekt, where Ovcharov was working. Georgiev's main company, 

Frontier, is present wherever there is money--energy, real estate, 

oil pipelines, highways, military offsets etc. 

17. (C) XXXXXXXXXXXX, told us that Georgiev 

SOFIA 00001691  004.2 OF 006 

usually develops the concept for a project and then outsources the 

actual work to various engineering or technical firms.  As XXXXXXXXXXXX 

explains it, he is basically a rent-seeker who aims to make a large 

percentage off multi-million dollar deals.  Georgiev was the primary 

legal consultant behind the notoriously corrupt Trakiya Highway deal. 

According to XXXXXXXXXXXX, at the height of the controversy 

surrounding Trakiya, Georgiev offered to pay XXXXXXXXXXXX 45,000 Euros 

to write a positive article on Frontier; when XXXXXXXXXXXX refused, 

Georgiev found XXXXXXXXXXXX to do it at a lower price. 

18. (C) Georgiev has been the consultant or lobbyist behind three major 

projects--"Lower Arda Cascade," "Marista East 1" and "Maritsa East 3"--where 

investments topped 800 million USD.  With Maritsa East 3, Georgiev acted 

as the principal lobbyist for the US firm Entergy, which won the project 

in a non-competitive process after being nominated by the then 

Energy Minister Ivan Shilyashki as a "strategic investor." 

Members of the Socialist party claim Shilyashki and most 

other top figures at the Energy Ministry during Ivan Kostov's government 

were under the personal wardship of Georgiev. Georgiev also was involved 

in the Tsankov Kamak hydropower plant and Yadenitsa dam projects, 

as well as the nuclear fuel contract for Kozloduy.  Moreover, Frontier currently 

owns a 45 percent stake in the Universal Burgas Terminal, a key piece 

of the infrastructure connected to the future Burgas-Alexandropolis 

pipeline, which is currently being  negotiated by Bulgaria, Russia and Greece. 

19. (C) Most Bulgarians are familiar with Georgiev from the Toplofikatcia 

scandal, when it was revealed that he and Valentin Dimitrov's elderly mother--who 

also faces charges of money laundering--are partners in a real estate firm.  

Many people expect Georgiev's influence in the sector to grow now 

while Ovcharov is Energy Minister.  XXXXXXXXXXXX told us Georgiev, 

who holds no official position at the Ministry, participates in Ovcharov's 

official meetings on a regular basis and has accompanied him on official 

visits abroad--often to the dismay of both local and foreign businessmen 

and officials.  Russian energy officials are reported to have raised the 

issue of Georgiev's presence at inter-government talks while Citigroup 

officials walked out of a presentation because of his presence. 

20. (C) Georgiev was involved in the Energy Ministry's recent decision 

to issue (without a tender) a 14-year contract to the Russian firm TVEL 

to supply nuclear fuel to Kozloduy. XXXXXXXXXXXX, told us the deal 

was clearly unfavorable)) with the fuel costing 40 percent more than 

in Russia and the markup allegedly being divided between the Bulgarian 

(25%) and Russian (15%) intermediaries. 

HRISTO KOVACHKI 

21. (C) Hristo Kovachki is the newest player in the sector and, according 

to XXXXXXXXXXXX, lacks the professional expertise and savvy of Manchev 

and Georgiev. Kovachki's roots are more directly associated with organized crime.  

He was a close associate of Konstantin Dimitrov (a.k.a. Samokovetsa), who, 

before being murdered in Amsterdam in 2003, was one of Bulgaria's 

biggest smugglers.  Some, like XXXXXXXXXXXX, believe that Dimitrov's 

illicit activities were the source of Kovachki's start-up capital, which he 

then used to buy into the energy sector. Others who are more acquainted 

with Dimitrov and Bulgaria's smuggling channels see Russia and Russian 

organized crime behind Kovachki's wealth. Regardless of the source of 

his initial wealth, Kovacki's current empire is vast.  Along with being the 

owner of the only brick factory in the Balkans (Brikel), Kovachki and 

his primary company "Atomenergoremont" own at least 4 mines, 

5 district heating facilities (in Burgas, Pleven, Veliko Turnovo, 

Gabrovo and Vratsa), several thermal power plants (TPP) including 

a 51% stake in Dimitrovgrad's mini-Martisa East 3, as well as controlling 

five coal companies and being a minority shareholder in Sofia's 

municipal bank.  More recently, he was the only bidder for the Sliven 

heating utility in late November. 

OVCHAROV: THE PROBLEM OR THE SOLUTION? 

22. (C) Energy Minister Ovcharov has said both publicly and privately 

that he would like to cleanse the sector of these "friendly circles" and 

have decisions based more strictly on competency.  In an August 8 

meeting with the Ambassador, 

SOFIA 00001691  005 OF 006 

Ovcharov (whose ties to Georgiev and Dimitrov became front page 

news after the Toplofikatzia scandal) eagerly highlighted the GOB's 

efforts to limit the activities of "big economic bosses" to control the sector. 

23. (C) Despite Ovcharov's claim to want to clean up the energy sector, 

the recently signed Belene contract (for 3.9 billion Euro) is yet another 

example of what critics are calling a "grand project for corruption."  

A number of observers have raised serious doubts about the project, 

saying the government has never presented clear evidence that Belene 

is beneficial or even necessary.  Many suspect it is largely a gift to 

the nuclear lobby, which has strongly pressed for the project, to make 

up for the loss of Kozloduy's Units 3 and 4.  The decision to build it was 

decided by the previous government--now part of the three-party 

coalition--with little or no public debate. 

24. (C) Ovcharov and the present government have justified Belene 

by raising fears that Bulgaria will face domestic energy shortages 

once the units at Kozloduy are shut down. People like XXXXXXXXXXXX, 

however, have demonstrated that Bulgaria will have more than enough 

excess (at least 2500 megawatts) domestic energy capacity following 

the decommissioning and won't need additional power until at least 

2020--instead of 2010 as Ovcharov contends.  Though Bulgaria's 

role as the region's leading electricity exporter may suffer, the 

lion's share of these profits ends up in intermediaries' pockets anyway.  

More important, building a new nuclear reactor is not necessarily 

the most economically efficient or effective way to make up for the 

loss of capacity, say critics. There are a number of other significantly 

cheaper alternatives including building another 600 MGW block at 

Marista East 3 for 800,000 USD, renovating the thermal plant at 

Varna, or even building another reactor at Kozloduy itself. 

25. (C) Kozloduy for a long time has been the "lifeblood" of the 

energy sector due to the countless activities related to its operation, 

servicing, safety enhancements, supply of fuel and decommissioning.  

The Belene project is similarly expected to be a serious windfall for 

the army of engineers and consultants that will help build it.  

NEK once again has picked its favorite consultants--Parsons and Risk--to oversee 

the project. Through their partnership GCR, Bogomil Manchev, 

along with Parsons, is slated to be the principle architect-engineer 

supervising the construction of Belene. For this, the company is 

expected to receive approximately 300 to 400 million Euro. 

26. (C) The resources in Belene are so huge that all of the competing 

energy and political lobbies will be able to get a piece of the pie, 

which is something Manchev apparently has in mind, according 

to XXXXXXXXXXXX.  Krassimir Georgiev and Frontier already have 

reserved a place for themselves in the structuring and possibly the 

financing of the project while Kovachki and Atomenergoremont are 

also likely to be involved, Manchev confirmed to XXXXXXXXXXXX.  

Firms close to the mainly ethnic-Turkish Movement for Rights and 

Freedoms and its leader Ahmed Dogan, which controls the Environmental 

Ministry responsible for issuing permits, also have the green light 

to participate.  In a nutshell, Belene is the posterchild for 

all of the ills plaguing the sector--a lack of transparency, an 

apparent waste of public funds and the continuity of entrenched 

and monopolistic groups. 

27. (C) COMMENT: Ovcharov is widely seen--even in his own party--as 

benefiting personally from his close ties to domestic and Russian 

energy interests.  While there is no smoking gun, BSP MPs privately 

accuse him of putting personal business interests ahead of the party's, 

if not the country's.  The EU's concern with the energy sector has been 

less about corruption and more about nuclear safety and improving 

competitiveness in time for Bulgaria's accession. Progress on the latter, 

which has been spotty, holds the greatest promise for eventually 

cleaning up the sector. Bulgaria is under pressure to break up NEK's 

de facto monopoly over power imports and exports when it accedes to 

the EU. Regardless, Bulgaria will have to untangle this nest of private 

and public interests and move towards more Western practices if it 

truly wants to ground this key economic sector and allow all taxpayers 

and consumers to benefit. Until then, American investors need to 

understand that the sector may be ripe for profits, but also is filled 

with players with hidden agendas and unseen barriers against 

success. END COMMENT 

SOFIA 00001691  006 OF 006 

KARAGIANNIS 

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 06 SOFIA 001691 SIPDIS SIPDIS EUR/NCE FOR NORDBERG E.O. 12958: DECL: 12/20/2016 TAGS: ENRG, ETRD, KCOR, KCRM, PGOV, PREL, BU SUBJECT: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР REF: A) SOFIA 1652 B) SOFIA 1481 Classified By: CDA Alex Karagiannis for reasons 1.4 (b) & 1. (C) РЕЗЮМЕ: Очистването на болезнената корупция в могъщия (и често сумрачен) български енергиен сектор, където практиката с подставени лица е жива и здрава, трябва да е между най-важните задачи в списъка на България. По-близък поглед към сектора разкрива идеалната среда за източване и злоупотреби. Представляващ голям процент от благосъстоянието на страната, енергийният сектор е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча с мъртва хватка върху обществените поръчки и с непропорционално голямо влияние върху взимащите решения в правителството и в националната енергийна политика. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърди, че желае да освободи сектора от сенчесто влияние. Въпреки това, новоподписаният договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ (ref A) олицетворява всички болежки, мъчещи сектора – липса на прозрачност, никаква или почти никаква конкуренция, слаб публичен – и дори парламентарен – контрол и огромно прахосване и злоупотреби с държавни средства КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО 2. (SBU) XXXXXXXXXXXX ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА 3. (SBU) Неизненадващо, енергийният сектор е цел за корупционни и хищнически интереси. Енергетиката е втора по дял от БВП в България (след промишлеността) и съставлява 16-20% от БВП. Половината от десетте най- силни фирми през 2005-та година (според приходите) са в областта на енергетиката, докато няколко други са свързани с търговци или производители на горива. Секторът, също така, е малък и „на клубен принцип“ -- дължащо се на техническата сложност и уникалност на работата му, както и на огромното икономическо значение и значението му за националната сигурност. Техническите и икономическите дискусии по важни енергийни решения често са закрити. Това, заедно със силната зависимост на сектора от външни енергийни източници, създава предпоставки за формирането на политически и икономически рентиери. Според изследването на ХХХХХХХХХХХХ, има един или повече добре организирани кръгове, които контролират сектора, независимо от това, кой държи политическата власт. Тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически кръгове (независимо от партийната принадлежност) и поддържат тесни връзки с външните -- най-често руски -- доставчици на енергоносители, които, от своя страна, поддържат тесни връзки с високопоставени политици у дома. 4. (SBU) Злоупотребите приемат много форми. Много проекти „изискват“ ролята на консултанти, които изпълняват държавни функции като изпълнител или мениджър на проекта, въпреки техния частен характер и чести бизнес интереси в самото предприятие. Консултантите, чиято действителна работа е трудно да бъде определена, и оценена в парично изражение, обикновено получават процент от стойността на проекта. Смята се, че много корупционни плащания преминават през такива консултанти. Подобна на консултантите е употребата на „посредници или междинни звена“ във вноса и износа на енергоносители. Тези посредници или добавят определена „такса“ върху цената на вноса или правят солидни печалби, като изнасят ресурс (обикновено електричество), от което държавата би могла да спечели също. Както и при консултантите, на посредниците, които са тясно свързани с Националната електрическа компания (НЕК), им се разрешава да доминират в и да контролират съответните браншове. 5. (SBU) Възлагането на държавни поръчки е друга област на подозираните злоупотреби и корупция. Голям брой скъпи енергийни проекти бяха започнати без конкурентни обществени поръчки (някои от тях включват и фирми от САЩ). Много от тези проекти, по-специално в атомната сфера, попаднаха при същите фирми. Други поръчки бяха възложени на очевидно надути цени -- „проекти-касичка“, които са идеално създадени за корупция, според критиците. Истински конкурентни конкурси бяха отменени по технически причини, само за да бъдат проведени отново с един кандидат и на по-висока цена. Например, американска фирма, нова в сектора, направи най-доброто предложение (9 милиона евро) в конкурс през 2004г., да бъде проектен инженер-консултант за рехабилитацията на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Малко след отваряне на офертите, процедурата беше внезапно прекратена -- уж заради липса на бюджетни средства -- само за да бъде започната наново само след няколко месеца, в леко променен, но аналогичен проект. През това време, само един кандидат кандидатства и спечели с оферта от 18 милиона евро. SOFIA 00001691 002 OF 006 6. (SBU) Други примери са още по-драстични и включват директни измами и мошеничества, както беше илюстрирано това лято, когато властите откриха, че шефът на „Топлофикация“ – София, Валентин Димитров, е откраднал и се е опитал да изпере поне 1,64 милиона евро от държавна фирма. Злоупотребите на Димитров се състояха от съставяне на договори на завишени цени, фалшиво закупуване и надписване на сметки, малко под минималната стойност, необходима за да бъдат докладвани. Скандалът предизвика голям обществен шум и стартира (все още продължаваща) парламентарна проверка на Топлофикация и на други обвинения за корупция в сектора, включително и ролята на консултантите, в износа на енергия и в модернизацията на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“. БЪЛГАРСКА ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ: БОГОМИЛ МАНЧЕВ 7. (C) Три имена винаги се споменават като ключови играчи в българската т.нар. „енергийна мафия“ – Богомил Манчев от „Риск инженеринг“, Красимир Георгиев от Frontier и Христо Ковачки. Манчев и Георгиев са вездесъщи в сектора още от началото на 90-те години, докато Ковачки се смята за нов играч. 8. (C) Присъствието на Богомил Манчев в областта на енергетиката, по-специално в ядрения сектор, е натрапчиво. Неговата инженерингова и консултантска фирма „Риск инженеринг“, основана през 1992г., е започнала работа като подизпълнител на Westinghouse за проект на ЕС ФАР, свързан с блокове 1-2 на АЕЦ „Козлодуй“. От тук, влиянието на Манчев и на „Риск“ расте, тъй като той печели няколко последователни проекти по ФАР за подобряване на сигурността и по мерките за сигурност в Козлодуй, блокове 3 и 4, за подготовката на документацията по разработката на урановите мини в Симитли и Доспат, за оценката на възможни депа за съхраняване на радиоактивни отпадъци и т.н. 9. (C) По времето на министър-председателя Симеон Сакс-Кобург-Гота, (2001-2005), мощта на Манчев в областта на енергетиката е смятана за всеобхватна. ХХХХХХХХХХХХ ни каза, че Манчев контролира всички обществени поръчки в сектора, което беше потвърдено и от други. Манчев се държеше като, а и беше смятан за „министър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху министър Милко Ковачев (Милко Ковачев е завършил ТУ София три години преди Манчев и двамата са били колеги в „Козлодуй“). Манчев контролира кадровите назначения, според XXXXXXXXXXXX, в свързаните с държавата енергийни асоциации и е съветвал Ковачев какви стъпки да предприема по отношение на обществени поръчки в сектора. Влиянието на Манчев, отчасти дължащо се и на липсата на подкрепа за Ковачев в коалицията, спечели на министъра прякор „Министъра на Риск Инженеринг.“ 10. (C) Според XXXXXXXXXXXX, Манчев получава повечето от работата в енергийния сектор. Манчев има дял в 10 различни фирми и е подизпълнител на стотици други. XXXXXXXXXXXX сподели, че Манчев контролира „всичко“ в Козлодуй. Манчев притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и е отговорен за всички обслужващи и ремонтни договори в централата. Често срещана шега между журналистите е, че той е „приватизирал“ дори входа и изхода на „Козлодуй“. 11. (C) Смята се, че Манчев упражнява силно влияние върху директорите на „Козлодуй“ и НЕК, чийто предишен заместник-председател е бивш служител в „Риск“. По подобен начин НЕК използва Корпоративна Търговска Банка за по-голямата част от бизнеса си, която според „Капитал“ има тайно партньорство с Риск (ref B). По-нататъшно потвърждение дойде, когато уважавана енергийна компания от САЩ наскоро ни се оплака, че мениджмънтът на „Козлодуй“ се опитва да им наложи „Риск инженеринг“ като подизпълнител или партньор, в области, където „Риск инженеринг“ не са компетентни. Служители от компанията ни съобщиха, че се боят, че ако откажат, ще бъдат застрашени както този, така и други контракти, и че са притеснени, че работата с „Риск инженеринг“ в това им качество, би могла да навреди на продукта и на репутацията на компанията. 12. (C) Още повече, Манчев и Риск поддържат тесни работни връзки с австралийско-американската компания WorleyParsons. През 1998г., Манчев и Риск сформираха бизнес партньорство с SOFIA 00001691 003 OF 006 Парсънс, по-специално с техния регионален директор в Европа, Джурица Танкошич (Djurica Tankosic), американски гражданин. Съвместна фирма, наречена GCR беше основана, за да модернизира блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, която беше проведена от Westinghouse. Взаимоотношенията между Манчев и Танкошич, според сведенията, са много близки. Адресът на Parsons E & C Bulgaria е същият като на „Риск инженеринг“. Изглежда Манчев препраща към тази връзка, когато казва на хората, според XXXXXXXXXXXX, че работи за САЩ -- за което, разбира се, той няма никакво основание. ОБХВАТЪТ НА МАНЧЕВ В СЕКТОРА 13. (C) През 2004-та година НЕК възложи две поръчки, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“ -- доклад за въздействието върху околната среда и технико- икономическо изследване, с цел подготовка на документ за парламентарната комисия по енергетика. Договорите бяха оценени на 8 милиона долара и бяха възложени, без обществена поръчка на Parsons, като „Риск инженеринг“ поема по-голямата част от работата, и по-специално в доклада по екологията. Подобно технико-икономическо изследване беше проведено през 2000г. от „Енергопроект“, бившата държавна институция за разработка на енергийни проекти, за 150 000 щатски долара., както и беше направено и изследването за околната среда в „Козлодуй“ през 1999г. Според енергийните експерти, които са работили върху горните проучвания, докладите на Parsons и Манчев не са били съществено различни от по-ранните доклади и са в повечето случаи просто „копи-пейст“ от старите доклади. Това едва ли трябва да изненадва някого, тъй като Манчев притежава архива на „Енергопроект“, според XXXXXXXXXX. При това, подобни доклади в САЩ и ЕС струват не повече от един милион долара, според ХХХХХХХХХХХХ. Както каза един критик на проекта „Не трябва да си икономист, за да разбереш, че НЕК можеха да получат много по-добра цена за изследването.“ През 2004г., Евдокия Манева, бивш министър на околната среда, се опита да бие камбаната за сделката и поиска прокурорите да разследват случая. Министър Ковачев продължи да твърди, че договорите са законни и са в съгласие с член 19 на Закона за обществените поръчки, според който проекти по проучване и развитие могат да бъдат договаряни директно. 14. (C) България е водещият износител на електричество на Балканите и снабдява с електроенергия Косово, Албания, Сърбия, Македония, Гърция и др. През 2005г. НЕК (която още държи монопола върху износа на електроенергия) изнесе рекордните 7,5 млрд. киловатчаса, и така превърна България в четвъртия най-голям износител на електроенергия (след Франция, Чешката Република и Полша). Обаче, 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чуждестранни посредници, които получават електричеството от НЕК на ниска цена и го препродават с огромна печалба. 15. (C) XXXXXXXXXX твърди, че използването на посредници е очевидно неизгодно за българската държава. Според ХХХХХХХХХХХХ, НЕК, чрез тези уговорки, губи 47 милиона щатски долар

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.

Източник: staniv.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Последният ми коментар в блога на Foreign Policy е за Палестина.

В контекста на арабските бунтове в Близкия изток и Северна Африка, израелско-палестинският конфликт сякаш остана встрани. Докато Египет и Тунис направиха голяма крачка в развитието на държавността си, времето в Тел Авив и Рамала изглеждаше спряло. Оказа се, че това не е точно така.

На среща в Кайро преди два дни палестинските главни движения “Фатах” и “Хамас” постигнаха съгласие по редица точки, които досега бяха проблем за сключване на споразумение между тях. Спорът, който продължаваше вече пет години, силно влияеше на палестинското общество, останало разделено заради дрязгите между фракциите. Сега реалността се променя с тези преговори в Кайро, още повече, че за първи път има подобно съгласие за бъдещето – съставяне на общо правителство, което да действа в Ивицата Газа и Западния бряг, а през септември ще бъдат насрочени избори.

Не бива да се учудваме на тези действия от страна на Палестинската автономия. Арабските протести оказаха влияние върху вземането на решенията в региона. До голяма степен “Фатах” загуби партньори си в лицето на Египет, където Хосни Мубарак беше напълно на страната на Абас. Същото се случи и с “Хамас”, които в момента не могат да разчитат на Сирия, изправена пред собствените си проблеми, разтърсващи страната. При това положение лидерите на палестинското движение трябва да избират между мир с Израел и мир помежду си. Очевидно избраха второто, което ядоса Тел Авив. Реакцията на Либерман е очаквана. Едно палестинско единство във вземането на решения за бъдещето на автономията сериозно пречи на израелските интереси в Западния бряг. Досега се разчиташе на факта, че “Хамас” и “Фатах” спорят помежду си, което разединяваше силно и самите палестинци. “Хамас” действа решително и в друг случай. Наскоро бе отвлечен и убит италианският активист Виторио Аригони. Екстремистката групировка бе напълно разбита от силите на “Хамас”, въпреки, че не успяха да спасят Аригони. Правителството в Газа обяви ден на траур в Ивицата, с което показа съпричастие към всички близки на убития, както и към мирното движение за съпротива.

(целият текст)

В Лондон се проведе церемония по награждаването на победителите от една от най-престижните изложби по фотография – Sony World Photography Award. Тази година в категорията “фотограф на годината” победителят е Александро Хаскилберг с фотосесия върху живота на хората от делтата на река Паран в Аржентина. Ловец Състезание с биволи в Индонезия. Първо място за фотографи [...]