Непознатите плажове на Беломорието

05/23/11 22:03
(http://komitata.blogspot.com)

Непознатите плажове на Беломорието

Мили деца,
Последна вечер ми е в Гърция и да ви кажа - тъжно ми е. Кога започна, кога свърши.

Сезонът още не е започнал, но само календарно, времето отдавна е подходящо за целта.

Вече започвам да и свиквам на колата (говорим за Ford Focus, последния модел), не само да ѝ свиквам, но да ѝ се радвам. Човек лесно свиква, когато го глезят.

Събудих се в Комотини, след поредната бирена вечер.

Аз съм виновен, че адвокат К плаща талони за синя зона. Вчера не отстоях правото му на паркиране пред хотела.

Името Чавдар, изглежда, доста е популярно в Тракия

Бюрекът е животоспасяващо средство за туриста в Западна Тракия

Този айран е съвсем местно производство, прави се на 5 км от града.

Свободно се продават турски вестници

Комотини много прилича на турски град. Каквото и да си говорим, турците са друга култура. Решихме да си купим от най-глупавите броенички на будката горе, и ни ги хванаха по три евро (!!!) Никаква милост към туриста. Решихме да не вдигаме скандали.

Какво е фтина – разбира се, евтиния, може би разпродажба? ;-)

С образователна цел, под всяко име на уличните табелки е обяснено, защо съответният човек е удостоен с тази висока чест. Горният е май някакъв възрожденец.

Картов автомат за разговори

Секс символ – на малката снимка

Излязохме от града, и почти веднага ми звънна телефона. Боже! Забравил съм да си пратя статията в „Седем“. А в момента навлизаме сигурно в най-дивия район на Гърция.

Камбаната на село Мароня е произведена в Русия (клик за по-голям размер)

Село Мароня е изключително живописно планинско село, на 4 км от брега. Било е щаб на Капитан Петко войвода. Въпреки че от мегдана се вижда Бяло море, местните нямат вкус към хубавите гледки. На площада, точно на най-хубавата панорамна гледка, са сложени пощенските кутии на селото....

Селото под Мароня тепърва ще се мъчи да става курорт Засега горното комплексче няма особено големи предимства. Дори нямат интернет. Тук започна моята одисея из най-дивия край на Гърция да търся интернет. Няма и няма. То, сгради и хора почти няма....

Форсирах река с форда. Справи се отлично! Не беше голямо геройство,. Реката беше съвсем плитка, а дъното беше постлано с бетон. ;-)

Между лагуната и морето. Проверяваме плаж след плаж между Марония и Порто Лагос. Направо не можем да повярваме - плаж след плаж, всичките са страхотни с пясък и прозрачна вода.

Кулминацията на днешния ден - плаж, къпане и слънце. Голям кеф!

Трябва да потегляме към града, защото слънцето вече отива към залез, а ние пак нямаме осигурено преспиване.

След леко загубване, открихме хотела си. Толкова е гот и на живо, колкото и на снимката. Мирише упойващо на средиземноморски липи. Рай, с една дума.

Залезите тук са умопомрачителни.

Няма смисъл да се ходи на плажа в Порто Лагос – толкова бавно става дълбоко, че най-добре да се ходи във Фанари.

Метохът Св. Николай

Изключително красивият метох Св. Николай, който е разположен върху два острова в средата на езерото. Уцелихме вечерна служба, както и един паун, който се беше качил на дървото и крещеше чат пат като вувузела и ни стряскаше.

Нашата кръчма за вечерта на пристанището в Порто Лагос. Изглежда страхотно, но щом седнахме отвън, комарите се опитаха да ни повдигнат във въздуха. Още докато се мажехме с Аутан, успяха да ни ужилят през дрехите. Трябваше спешно да се местим вътре.

Прекрасната вечеря в Порто Лагос. Рибката отляво е барбун. Много вкусна риба, и тоя път случихме на прясно уловена (или поне с такъв вкус). Шишето с Аутан се вижда дискретно горе вдясно. Собствениците на заведението бяха направили някаква магия и комари не влизаха вътре.

За втори път вместо сладкиши ни носят за десерт от заведението бири. Добре бе, толкова ли сме подозрителни?

Не искам в Софияяяя!