Санкциите не означават нищо

Последните три седмици в Близкия изток са най-меко казано горещи, особено в Дамаск.

 

САЩ затегна контрола върху няколко души от сирийското управление, включително президента Башар Асад. До това решение на Вашингтон се стигна, след като редица европейски държави също предприеха тази крачка в опит да се спрат репресиите върху протестиращите в Сирия. Белият дом обяви, че санкциите (съобщени в сряда вечерта) са “поти за засилване на натиска върху правителството на Сирия, за да спре насилието върху хората и да започне преход към демократична система”. Ограниченията се отнасят до Башар Асад и още шест души от управлението, като това включва и замразяване на активи, намиращи се под юрисдикцията на САЩ.

 

Всичко това би било изненада, ако вече не се беше случвало. Последните години отношенията между САЩ и Сирия сякаш започнаха да се стоплят, особено след усилията на президента Башар Асад да отвори страната към Западна Европа и Вашингтон. От администрацията на Барак Обама дори решиха, че е време да се върне американският посланик в Сирия, след прекъсване от 2005 г. Затоплянето се оказа временно или по-скоро сгрешена прогноза за времето. Санкциите върху Сирия не са нещо ново и едва ли ще стреснат която и да е от боричкащите се страни в момента. Сирийците са привикнали към наложеното с години ембарго върху страната и това е последната грижа на Дамаск в момента. Всъщност, положението в арабската страна силно се влоши през последните седмици в атмосферата на все по-задълбочаваща се политическа криза. Последните събития, от 15 май на израелско-сирийската граница, още повече повдигнаха адреналина на силите в региона.

 

Интересен е моментът около ембаргото върху оръжейните сделки и продажба на оръжие и муниции за Сирия. Това бе една от причините държавният секретар Хилъри Клинтън и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Катрин Аштън да обявят, че са все по-разтревожени от събитията в Сирия, където повече от 850 души са били убити от началото на протестите. Те предупредиха Башар Асад също, че е време да промени курса на политиката си, за да избегне още международни санкции. Той би го направил, ако беше сам. Но това не е така (Интервенция в Сирия? Не и днес, Руслан Трад, Foreign Policy, 19 май 2011).

Същевременно правителството на Сирия осъди санкциите върху страна от страна на Европейския съюз. Напрежението се показва с всеки изминал ден, особено след решението на опозицията на направи среща в Турция на 31 май. Тази конференция, планувана в Анталия, ще опита да състави преходен съвет, който да се свърже с протестиращите в Сирия, като след това да ги представлява пред международната общност.

През април, сирийските “Мюсюлманска братя” се събраха в Истанбул, където конференцията бе стартирана от Риад ал-Шакфа, ръководител на братството. Цялата среща бе предавана директно по “Ал Джазира” под егидата на Асоциацията на независимите индустриалци и бизнесмени, или MÜSİAD. Реалният организатор и спонсор обаче,  беше Гази Мъсърлъ, един от лидерите на “Мюсюлмански братя” в Сирия, който живее в Турция и има турско гражданство (Syria ‘offended’ by Turkish PM’s statement, envoy says, Hürriyet Daily News, 17 May 2011).

Очаква се конференцията да бъде отворена за всички привърженици на опозицията, независими личности и представители на всички религии. Това сподели Амар Кураби, председател на базираната в Египет, Национална организация за правата на човека (Syria opposition to meet in Turkey, Khaleej Times, 25 May 2011).

 

На фона на всички тези събития, експертът по Сирия, Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, описва дълбокото разделение в Сирия, където много хора се страхуват от промени. Ландис каза още: “Знаете ли каква е тревогата на много асирийции… Кой движи тази революция? Какво искат? Кой ще поеме властта, за да има стабилност?”

Прочети цялата новина

Свързани новини: