Капанът „Евро плюс”

Защо България ще плаща отново? Защо липсваше дебат за подписването на подобен договор? Липсваха реакции и сякаш хората не си дават сметка, че “Евро плюс” e крачка назад.

Не, аз не разбирам от икономика. За съжаление. Но ме интересуват икономическите проблеми и аспекти на политиката и обществото. Затова искам да пускам информиращи статии в Intidar, защото вярвам, че икономиката дава отговори на много от процесите, които наблюдаваме в двешно време. Затова поканих моят приятел и колега блогър, Явор Алексиев – Хофарт, да напише коментар за пакта “Евро плюс” и българското участие в него. Аз лично вярвам, че това не е добър ход от страна на българското правителство. Но тъй като аз не разбирам от материята, оставих Явор Хофарт да напише вместо мен повече за пакта. Приятно четене!*

 

Вече минаха близо три месеца откакто пактът Евро Плюс и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) за пръв път надянаха анонимните терлици на Лисабонския договор. Поредното голямо, важно, съдбоносно решение, определящо бъдещето на гражданите на ЕС, прибяга тихомълком из коридорите на европейската бюрокрация.

В много страни от съюза, включително България, обществен дебат по въпроса на практика отсъстваше. Една сутрин българите се събудиха, само за да открият,  че повече от 6 милиарда лева са обещани в името на непозната, далечна и неясна кауза – „спасяването” на закъсали европейски държави и стабилността на еврозона, от която все още сме доста далеч.

Лишен от обещаните стенограми и гарантираната прозрачност, българинът примирено сви рамене и отиде на работа, без да си дава ясна сметка за кашата, в която се е забъркал. Опитите на хора като Георги Ангелов да привлекат внимание към въпросите „Какво правим в този пакт, след като дори не сме в еврозоната?” и „Какво печели България от това?” не успяха да ангажират широката общественост. Противоречивият характер на дискусията по високите нива на властта  и първоначалната съпротива на Симеон Дянков и БНБ срещу участието ни в „Евро Плюс” също бяха потулени, а „най-бедната страна в ЕС” (според Eurostat) поведе хоро, на което страни като Великобритания, Чехия, Унгария и Швеция отказаха да се хванат.

Шарките на новата носия на европейската общност са ясни: финансова стабилност, повишаване на заетостта и конкурентоспособността. На хартия всичко звучи добре – поне за повечето страни-членки на еврозоната. Къде обаче е ползата за България във всичко това? Страната ни не беше поканена на обсъждането на пакта, но въпреки това от нас се очаква да гарантираме средства, които възлизат на 12-17% от БВП на страната, което по този показател е най-високата вноска от всички страни по споразумението. Надничащото между редовете потенциално  координиране на данъчната политика на страните подкрепили пакта заплашва да намали аткрактивността на страната ни като инвестиционна дестинация и да възпрепятства по-нататъшния ни икономически растеж, поне що се отнася до „наваксването” на изоставането ни от другите европейски икономики, което от своя страна далеч не подпомага конкурентоспособността.

Освен с посочените вече шарки на носията, аргументите на  повечето защитници на пакта „Евро Плюс” се изчерпват с твърденето на премиера: „ако не подкрепим пакта, няма да можем да влезем в еврозоната”. Донякъде иронично, това ни връща към основния въпрос, а именно: „Струва ли си да влизаме във валутния съюз на този етап?”

Понастоящем еврозоната е изправена пред сериозни предизвикателства, които според много анализатори могат да доведат до нейния евентуален упадък. Обвързването на страни с коренно различни фискални и монетарни нужди и икономически потенциал в общ валутен съюз е проблематично дори във времена на икономически растеж. В условията на световна финансова икономическа криза задачата става още по-трудна, ако не невъзможна.

Въпреки това, вместо да адресира структурните недостатъци на еврозоната Брюксел се опитва всячески да запази статуквото – политика, която в крайна сметка може да коства много както на страните в еврозоната, така и на тези извън нея. Рано или късно терлиците на Лисабонския договор и пакта „Евро Плюс” ще се износят и въпросът за бъдещето на вропейската интеграция ще се върне там, където му е мястото – в ръцете на европейските граждани и данъкоплатци, в пълен унисон с принципите на прозрачност и демократичност, в чиито дух Европейския съюз би следвало да функционира.

 

* Явор Алексиев – Хофарт е студент в магистърската програма по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски” и стажант в Института за пазарна икономика, както и водещ на “Скучното” по студентското радио “Реакция”.

През 2010 г. завършва международни отношения (отново в СУ), след което за кратко време работи в Министерството на външните работи.

Личен сайт: http://notepicenough.wordpress.com/

Прочети цялата новина

Свързани новини: