(това са впечатленията ми от филма Супер 8. ако не сте го гледали и мислите да го гледате, не четете нататък, защото ще ви споделям части от сюжета)

Помните ли филма „Извънземното“?

Ако ви е харесал, сигурно ще ви хареса и „Супер 8“.

Това е носталгичен юношески филм, каквито вече няма (то и думата юношески вече я няма).

Не и след като гледахме Kids на Лари Кларк.

Накратко, група смахнати по киното дечица (мои кино-връстници) се забъркват в история с извънземно, само че тоя път  преживяването е травматично-трагично-постмодерно за разлика от оптимистично-хумористичното настроение на „Извънземното“.

Действието се развива през 70-те. Дали просто не са изровили някой стар сценарий от шкафа, не знам.


Децата играят прекрасно. Тръпки ме побиват от малката Мери Ел Фанинг, която дава големи надежди в една такава крехка възраст и е тръгнала да задминава кака си по майсторлък. Тепърва ще видим какво ще направят с нея славата и пубертета.

Другата голяма детска роля е на Райли Грифитс, който играе най-добрия приятел на чувствителния главен герой Джо – Джоуел Кортни.

Production value!

Възрастните също играят окей, само че очаквах повече, както от Кайл Чандлър (таткото), така и от Ron Eldard (другия татко). Твърде много се оставят малките звезди да ги засенчат.

Има загадки, има трупащо се напрежение, има екшън. Има отчаяние и надежда. Приятелство. Любов. Много симпатичен хумор.

Краят е хубав и типично спилбъргов, макар че Спилбърг тук е на заден план, като продуцент.

Освен, че ме върна в младостта, филмът ми хареса. Препоръчвам.

Страшничък, но става и за деца на около същата възраст.

Замислих се, защо беше необходимо действието да се развива през 1979г. Просто сценарият не го позволява и затова си мисля, че са го изтупали от праха на архивите. Тогава човек трябваше да се ПОМЪЧИ, за да направи филм.

Сега сме малко по-цинични и прагматични и имаме в ръцете си техника с която можем да правим чудеса. И малките също.