Това, което изразих, като притеснение и до някъде песимизъм за бъдещето на новата държава Южен Судан, може да се види и от данни относно южната част на бившия вече Судан. Вижда се голямата разлика между Северна и Юга, за която не без основание можем да обвиним постоянните сблъсъци между милиции и конфликти.

Проблем 1: От пръв поглед се забелязват и петролните залежи – намират се почти само около границата, установена между Хартум и Джуба (столицата на Южен Судан). Това може да породи в бъдеще сблъсъци за контрол над залежите – имаме достатъчно основания, за да се съмняваме, че няма да се стигне до подобен момент на изпитание за двете държави. Много петрол…ниско развитие.

Проблем 2: етническото разнообразие на Южен Судан се вижда с просто око. Докато северната част на Судан е заселена главно с представители на арабския етнос, то южната част се състои от множество народи и племенни общности, които е важно да постигнат съгласие помежду си след установяването на независимостта на държавата. Само единно мнение ще може да задейства достатъчно добре механизмите за развитие на страната. Обратното може да доведе до сблъсъци на етническа основа.

Проблем 3: образованието е на различно ниво. Докато северната част на Судан се отличава с по-голям процент на достъп на децата до основното и средното училище, то в южната част положението е различно. Данните са ясни – разликата е в почти 20%. Ниското образование също може да доведе до проблеми в Южен Судан и развитието на страната.

Проблем 4: водата е основен ресурс. Не просто важен, а жизненоважен, особено за този регион от света. По-богата на водни ресурси е северната част на Судан, заради течението на Нил. Южната част има повече залежи на петрол, но липсата на водни такива, може да е проблем за развитието на селското стопанство, намаляване на бедността и глада, които в момента са с висок процент.

Тази сряда имах удоволствието да дискутирам проблемите на Гърция в “Скучното” с Явор Хофарт  - предаване, което силно ви препоръчвам, ако се интересувате от ставащото в света на икономиката и международните отношения.

В предаването говорихме за омразния дълг на Гърция, пряката демокрация, криминалната приватизация и спекулата срещу гръцката икономика:

 

 

От първите минути на 9 юли 2011 година учебниците по география ще трябва да бъдат пренаписани. Причината е, че от този момент най-новата държава на света ще е факт – Южен Судан се откъсва от Судан след години на нестабилност и войни между Севера и Юга.

Какво следва сега? Това може да прочетете в коментара на Rosebell за приключението, което предстои на Южен Судан. Моето мнение все още не е изградено, най-вече поради липсата на информация. И не само. Няма да крия, че за мен е тъжен фактът, че Судан бива разделен на две. И, че трябва да бъдат пращани отново “сини каски”, за да наблюдават за спазването на границите и мира.

Честно казано не знам какво да мисля за раздробяването на Судан. Какво ще е бъдещето на южната част? Как ще се развие? Ще бъде ли поредната африканска държава с конфликти? Кои държави ще признаят държавата и по-важно – кои от региона? Това тепърва ще разберем. В момента можем единствено да пожелаем на добър път на Южен Судан и дано не сподели съдбата на останалите държави в региона.

По въпросите около Северен и Южен Судан, Al Jazeera English са направили много добър раздел - тук.

Точно време

Ако погледнете часа в часовника си, GSM-а и компютъра си може би веднага ще забележите, че има разлика между тях трите. При три различни часа няма как точно да знаете, кое време е вярно и актуално и за това е добре да ги сверите от едно място, за да са актуални и трите. Преди години повечето хора сверяваха часовника си като ползваха услугата на домашните телефони, но с навлизането на интернет може да достигнете тази актуална информация и чрез компютъра си. Ако потърсите в интернет ще намерите доста сайтове с точно време, но за да си спестите търсенето съм подбрал няколко сайта, от които може да сверите точно часовника си веднага на момента.

В този сайт на почти целия екран ви е разположено точното време по което може да сверите вашите часовници Sofia, Bulgaria - current and accurate time

Тук има карта на планетата в която може да кликнете на страната за която ви интересува времето Точно време, часът е точно ...

И още три сайта за точно време:
Time.is

Timeticker.com

Speaking clock

Валя Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на Монумента на Окупационна Червена Армия ( МОЧА), е написала в интернет следното: “ В моя квартал има отскоро Руски гастроном „Березка“. Никога досега не съм виждала такъв специален. Отбягвах го дълго време и накрая влязох. Имах намерение да купя от тези хубави шоколадови бонбони, които помня [...]

Учениците в Южна Корея скоро ще забравят тежките раници, след като образователното министерство обяви тази седмица програма за дигитализиране на всички учебници до 2015 година. Това означава, че учениците ще могат да отиват на училище само с таблет или лаптоп.

Министерството обяви в сряда, че всички деца ще имат достъп до учебното съдържание през техните смартфони, компютри или smart-телевизори през схемата „Smart Education“. В началните училища програмата ще приключи до 2014 година, а през 2015 вече и за прогимназиите и гимназиите. В преходния период все още ще могат да се ползват и традиционните учебници.

„Корейските ученици са на първо място в света по отношение на своята дигитална грамотност сред развитите държави, както стана ясно от проучване в рамките на програмата International Student Assessment на организацията OECD“ – обявиха от образователното министерство на страната – „Учениците в Южна Корея са напълно подготвени за дигиталното общество и заслужават този скок в образователната система.“

Съгласно доклада на OECD южноокорейските ученици на възраст между 15 и 19 години учат най-добре с помощта на компютър и интернет, сравнени със своите връстници от 34 от най-развитите страни. До края на 2011 година се очаква собствениците на смартфони в Южна Корея да достигнат 20 милиона, което е почти половината от жителите на страната. В столицата Сеул до 2015 година прогнозите сочат, че 80% от жителите ще имат „smart gadget“.

Програмата на образователното министерство предвижда адаптиране на учебната програма и интензивно обучение на учителите; осигуряване на безжичен интернет във всички училища до 2015 г., създаване на мрежа за „cloud computing“, което ще позволява на учениците да ползват учебниците и да запазват домашните си чрез интернет връзка. Предвиждат се и национални online-тестове.

Още през 2013 някои от уроците ще бъдат достъпни в интернет, така че учениците, които не могат да посещават занятия поради заболяване или някакви други причини, да не прекъсват своето обучение. Очаква се дигиталните учебници да бъдат по-евтини от хартиените. Също така програмата да даде силен тласък на развитието на IT-сектора.

По материали от: thejakartaglobe

Имало един козар. Веднъж, като си пасъл козите по витошките ридове, една коза току вдигнала глава, заврескала и побегнала надолу из стръмнината. Козарят я забелязал и се спуснал по нея: козата все бягала и той по нея и я настигнал в шумака, където днес се намира княжевската баня. От търчането из камънаците и ровищата, козарят си загубил цървулите, та нозете му се все изподраскали и от тях се струила кръв. Като хванал козата, той не взел да я бие, както правят другите козари и овчари, но започнал да я милва и целува по очите и затова, че бил толкова арен и праведен, Господ му дал знак, та веднага се посветил на същото място. Като се посветил козарят, селяните започнали да се събират на това място и да палят свещ. Като видели това турците и те почнали да идват на същото място, като на светилище, и от това се завързал спорът: от коя вяра е светецът.
Българите думали: агалар, този светия е наш, защото от нашата вяра е излязъл. А турците отговаряли: чорбаджи, ако да беше ваш, нямаше на наше място да се посвети. Като се препирали така, из пътя се задал един винарски керван. Турците рекли на българите: ако е ваш светецът, това вино, което карат кираджиите, да стане на вода, а ако е наш - да стане на мед.
Като отишли при кираджиите, погледнали и видели, че виното станало мед. Тогава турците усвоили светеца и от свети Илия го прекръстили Балъ-баба, а после го нарекли Бали-ефенди.
При гроба на светеца оставили тоягата, торбата и япанджака му, за да може пак да си ходи ноще по Витоша и да обикаля местата, където си е пасъл овцете. Понеже си загубил цървулите, за да не ходи бос, турците му оставили нови еминии. От скитането по Витоша еминиите се скоро изпокъсвали, затова и често на мястото на скъсаните благодетелите - почитатели на пастирския светец оставяли нови ...
В чест на светеца през 1635 г. Етмекчи Ахмет паша построил голям хан - керван-сарай, покрит с олово, с 50 стаи за пътници и 45 дюкяна. До нашето освобождение в селището Бали-ефенди е имало и една голяма фабрика за изработване на платове за турската войска. Но както от тези постройки, така и от старото гевгирено кубе, построено по заповед на султан Селим ІІ, вече няма никаква следа. Но и до ден-днешен в Княжево се пази гробът на великия юрушки светец и проповедник на братството между народите. Малкото някога селце около неговия гроб сега е грамадно селище в перваза на Голяма София.
Гробът на Бали-ефенди се съхранява в малко параклисче до самата княжевска църква, посветена също на св. Илия.
Поверието, че Бали-ефенди е християнски светец, обсебен от всесилните някога мохамедани, владее и досега верските представи на местното селско население. Вярата, че допирът до гроба на светеца лекува болести, още се поддържа. Гробницата се отваря от пазачката кадъна всеки четвъртък и неделя, а напоследък само в четвъртък. В този ден все ще се намери някой болен, дошъл с непоколебима вяра, че "отъвнатия" от турците светия ще му помогне. Особено много болни идват на храмовия празник св. Илия. Турците, предимно цигани-мохамедани, празнуват деня на Бали-ефенди тридесет дена преди нашия Илинден. И те също така още вярват, че допирът до гроба действа целебно.
Бали-ефенди с проповедите си за братство между двата народа - турци и българи, е изпреварил историческото развитие с няколко века. Желаното разбирателство, обаче, е могло да се осъществи, само когато двата народа се поставят на еднакво равнище на права и задължение и когато всички противоречия между тях бъдат отстранени. Обаче, българският народ е ценил много високо голямата човечност на юрушкия проповедник и вярата му в него е била толкова голяма, че е преставал да мисли, че той е друговерец и чуждородец. За потъпкания народ Бали-ефенди е могъл да бъде само голям човек от "нашата вяра" и от "нашия род".

откъс от публикацията "Княжевският светия Бали ефенди" на Павел Делирадев, сп."Сердика", бр.2, 1941 г.

Бали ефенди е суфийски мистик, живял през ХVІ век по времето на Сюлейман Великолепни. Бил непримирим към отстъпниците от собствената си вяра и в същото време покровител и защитник на християнското население, с което спечелил такова отношение, че след смъртта му българи и турци се скарали за родовата и верската му принадлежност.
Отправяйки се на военен поход към Унгария, великият султан му оказал честта лично да го посети, която Бали ефенди не приел - избягал и се скрил в гората. След смъртта и на двамата, синът на султана заповядал около гроба на светеца да бъде изградено дервишко теке. На мястото на разрушената по-късно джамия е изградена княжевската църква "Свети Пророк Илия". Гробът на светеца е запазен и до днес в двора на църквата. Гробницата е възстановена наскоро.

YouTube извършва тестове на нов дизайн, който трябва да предложи на потребителите по-изчистен и удобен външен при някои от елементите в сайта. Новият дизайн е тъмен и е част от експеримент, наречен Cosmic Panda, информира Mashable. „Постоянно тестваме нови неща в YouTube, а намерението ни е да подобрим цялостното качество на преживяванията в рамките на сайта. Призоваваме всички потребители да вземат участие в експеримента и да споделят с нас какво мислят по въпроса.”, е заявил представител на видеопортала. Всеки, който реши да тества Cosmic Panda може да види от първа ръка върху какво експериментират инженерите и дизайнерите на YouTube. На потребителите се предлага да изгледат някое видео или да разгледат някой от каналите в сайта, които са обзаведени с новия дизайн. Първото, което прави впечатление е, че новият дизайн подхожда на промените, които вече влязоха в сила при търсачката на Google. Информационният гигант е собственик на YouTube и е логично да опита да уеднакви дизайна на всичките си услуги. Особено голяма е приликата във външния вид на бутоните. Променен е цялостният дизайн на каналите или тъй наречените профилни страници. Там също преобладават тъмните краски. Информацията за собственика на профила е преместена отдясно, а в левия край има големи изображения, които обозначават последните качени клипове. При гледането на отделни клипове фонът е тъмен. Това е драстична промяна, която едва ли ще се хареса на хората, които са свикнали с класическото бяло. Препоръчаните клипове са изнесени по-надолу и са на една линия с коментарите. Ако искате да тествате разработките в Cosmic Panda трябва да последвате тази връзка: urlhttp://www.youtube.com/cosmicpanda/url.

Датата 4-ти юли е историческа вече не само за американците. От тази година тя влиза и в историята на възобновимата енергия със забележителното постижение на концентриращата соларна централа на испанската компания Torresol, която конвертира слънчевата светлина в електричество 24 часа без прекъсване.

Централата има мощност 19.9 MW и включва 2 650 огледала, които концентрират слънчевата светлина върху централната кула. В инсталацията също така се използват солеви стопилки, които акумулират топлината и позволяват инсталацията да продължи да генерира електричество и в тъмната част на денонощието.

След като беше завършена през май, централата започна да работи с пълен капацитет в края на юни. Няколко последователни слънчеви дни позволиха пълното „зареждане“ на солната батерия и направиха възможно 24-часовото непрекъснато подаване на електричество към мрежата.

Според Torresol централата ще подава електричество средно 20 часа всеки ден, като в определени летни дни и 24 часа. Това значително превишава продуктивността на една фотоволтаична централа със сходна мощност. Например 21.2 мегаватовата централа на Solarpark Calaveron в Испания генерира около 40 GWh годишно. По-малката като мощност централа на Torresol се очаква да генерира около 110 GWh годишно.

По материали от: thinkprogress

Във Великобритания се теглят все повече и повече пиратски филми. Това твърдят анализаторите на консултантската фирма Envisional, според които през последните пет години британците, които теглят нелегално филми са се увеличили с цели 30%, информира BBC. Според Envisional, петте най-популярни филма от боксофис класациите са били изтеглени 1.4 милиона пъти в рамките на Великобритания през миналата година. Босовете на филмовата индустрия твърдят, че загубите от пиратството на Острова възлизат на 170 милиона британски лири, а хиляди работни места са застрашени от дейността на пиратите. Изследователите са отбелязали, че се увеличава лавинообразно и обемът на телевизионните филми, сериали и предавания, които се качват без разрешение в световната информационна мрежа. Растежът в размерите на пиратството се дължи на четири основни причини. Първата се корени в развитието на технологиите. Скоростите постоянно скачат, а цените падат, което позволява на все повече хора да теглят за минути каквото си поискат от мрежите за обмен на файлове. Методите, които се използват за пиратство са улеснили неимоверно много нелегалното теглене. Почти всеки човек с основни компютърни познания вече знае как да тегли филми. Според Envisional, новото поколение има много по-малки угризения и не вижда проблем в тегленето на пиратски филми. На последно място, но не по важност е факторът с достъпността на съдържанието. От интернет се теглят някои американски сериали и филми, които не могат да бъдат получени легално защото не се предлагат на територията на Великобритания.

Двойник на Стив Джобс участва в тайванска реклама на чай. Актьорът е слаб, леко оплешивяващ и носи очила – досущ като оригиналния шеф на Apple. Приликата изобщо не е случайна, а продавачът на чай наподобява Стив Джобс дори по отношение на дрехите. Като допълнително изкушение, купувачите на чая участват и в томбола с награди, които са таблети iPad 2. Тайванската реклама се разпространи лавинообразно сред потребителите на видеопoртала YouTube, а към момента няма реакция по въпроса от страна на истинския Стив Джобс, информира Mobiledia. Рекламираният чай е Tong Yi Cha, а любопитното клипче е забелязано първо от блогъра Дан Блуум, който е пратил новината на големите IT сайтове. Фалшивият Стив Джобс рекламира тайванския чай на сцена, която досущ прилича на подиумите, които истинският шеф на Apple използва при представянето на новите продукти, пускани от неговата компания. Рекламата е потвърждение на голямата популярност, която има Стив Джобс. Изпълнителният директор на Apple вече официално се превърна в част от културата на съвременното IT общество. Личността му се използва в популярни анимационни филми, комикси, карикатури и други пародийни медийни продукти. Миналата година, в популярният анимационен сериал South Park беше включен персонажът на Стив Джобс, който беше представен като мегаломан, който иска да получи пълен контрол върху човешката раса.

Изследователи от Delft University of Technology са разработили пакет от инструкции, които имат за цел да подобрят торент системата за обмен на файлове. Благодарение на разработката при теглене и качване на файлове чрез торенти скоростта може да се подобри значително, спрямо това, на което са свикнали хората в момента, информира TechSpot. Детайлите около разработката на учените са публикувани в научен труд, озаглавен Fast Download but Eternal Seeding: The Reward and Punishment of Sharing Ratio Enforcement. Той ще бъде официално представен на тазгодишната P2P конференция, на която ще се разглеждат актуалните въпроси, свързани с обмена на файлове между потребителите в интернет. Новите технологии са приложени в софтуерна програма за управление на торенти, наречена Tribler. Приложението се разработва от пет години насам и в него за първи път беше въведена възможност за децентрализиран обмен на файлове, чрез торент системата. Последната версия на Tribler е 5.38 и в нея са приложени последните разработки на учените от Delft University of Technology. Новият стандарт се нарича Superior Seeding Standard и при него потребителите, които качват най-много получават предимство пред останалите. Един от проблемите на децентрализираната торент система е, че потребителите нямат стимул да сийдват файловите, които са свалили. С новата система това ще се промени, а хората, които поддържат живи по-непопулярните торенти ще получават допълнително предимство при теглене, като награда за усилията си. Tribler

Докато Бойко Борисов бибосваше и тупаше с телешки възторг Бениямин Натаняху по рамото обсъждайки възможни, но малко вероятни израелски инвестиции в България и признаването на Палестинска държава , в българския Парламент катастрофира най-важния закон на ГЕРБ. Депутатите отхвърлиха Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Новата Тройна коалиция от БСП+ДПС+Сините заедно с Атака [...]

Докато Бойко Борисов бибосваше и тупаше с телешки възторг Бениямин Натаняху по рамото обсъждайки възможни, но малко вероятни израелски инвестиции в България и признаването на Палестинска държава , в българския Парламент катастрофира най-важния закон на ГЕРБ. Депутатите отхвърлиха Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Новата Тройна коалиция от БСП+ДПС+Сините заедно с Атака [...]

Вчера срещнах една съседка на стълбите в кооперацията, в която живея. Освен стандартните общи приказки, които си разменихме, тя с възбуда ми се похвали, че за първи път от години е попаднала на домати, които "миришели на истински". Дори ми подари 2-3, та и аз да си направя салата от истински градински домати. Толкова се беше въодушевила от удара си, че ми разказа как за доматите й помогнала друга съседка. Малкото квартално магазинче, от което се купували "истинските домати", било известно на малцина. Но дори и те ходели рано сутрин да се запасят с истински зарзават, защото може другите биочревоугодници да изкупят продукцията. В поведението на съседката няма нищо странно. Просто през последните няколко месеца българинът има нова кауза - да се храни здравословно, да консумира само биохрани, които да му "миришат" като истинските храни от соца. В това нямаше да има нищо странно, ако душенето за биохрана и здравословен начин на живот не се превръщаше в поредната мания. Западните...

Учителката пита Иванчо: - Кой е Христо Ботев? - Де да го знам този! - Кой е Васил Левски? - Де да го знам! - Кой е Стефан Стамболов? - Не го знам! - Сядай, 2! След часа Иванчо отива и пита госпожата: - Госпожо, знаете ли кой е Конса? - Не го знам! - Знаете ли кой е Ицо Хазарта? - Не го знам кой е този! - А Мишо Шамара? - Не го знам! - Е, тогава к'во ме плашиш с твойта мизерна банда. Усмихни се, България! След като кандидат-студент написа, че Левски е ходил гол и бос, за да възбужда българите, ясно беше, че няма лесно да го оставим на мира. Не стига, че по стадионите не спират да го разкъсват между "Долу Левски" и "Само Левски", ами и всепоглъщащата паст на фейсбук му хвърли око. Националният ни герой се бори за влияние в мрежата редом с Ботев, Стамболов и други момчета от "мизерната банда". Засега Апостола има най-много почитатели - 237 666, нищо, че го изписват на латиница. Ботев тъжно крета след него с 4 пъти по-малко фенове. Стамболов пък е направо за оплакване с...

Последното излитане на космическа совалка в историята вече е факт. Atlantis напусна планетата Земя преди няколко минути и се отправи на последната си мисия в космоса. Космическият кораб на NASA ще се скачи с Международната космическа станция и ще остане там почти до края на мисията си. Atlantis излетя в 18:26 часа българско време от стартова площадка 39А, която се намира в космическия център Кенеди, щата Флорида. Излитането стана в изключително трудни условия. Близо до стартовата площадка удариха няколко светкавици, но ръководителите на полета бяха твърдо решени да спазят графика и да не отлагат последния полет. Основната цел на мисията е транспортна. До Международната космическа станция ще бъдат доставени няколко тона полезни материали от рода на храни, консумативи, техническо оборудване и други полезни товари. Последната мисия на флота от космически совалки на NASA ще продължи 12 дни. Совалката Atlantis излетя за своя тридесет и трети полет, а общата бройка на всички мисии, изпълнени от совалките е 135. След като приключи последната си мисия, совалката Atlantis ще бъде изложена като част от музейна експозиция. Преди да я изпратят в музея, специалистите на NASA ще премахнат всички опасни субстанции и уреди от нея. Същата ще бъде съдбата и на другите две совалки – Discovery и Endeavour.

Не спират, не спират прелюбопитните явления в политическия живот на нашата малка весела страна. Сега пък, почитаеми, се оказа, че и доцент Алексей Петров ще се кандидатира за президент на републиката заедно с госпожа Душана Здравкова за вице, която пък от своя страна била „духовна майка” на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов според твърденията на Петров. Ако следваме тънката нишка на логиката, ще достигнем до заключението, че доц. Петров и доктор Борисов всъщност са нещо като духовни братчета – което, съгласете се, звучи скандално, макар и само на пръв поглед. Въобще, почитаеми, взаимовръзките и отношенията в тази духовна общност са доста странни и отдавна създават напрежение в спокойния обществено-политически живот на нацията. Толкова ли е сложно дългогодишни приятели и духовни братя да седнат спокойно и да се разберат, ами се налага да се провеждат акции и арести, да се пускат СРС- та, да сe разобличават кой с какъвто вестник намери, или пък сега - това най-последното:...

Дори само опитът да се търсят сходни характеристики между народите на Япония и Гърция е сериозно предизвикателство, достойно за заниманията на най-авантюристично настроения социолог. Ако въобще има нещо общо между двете нации, то е, че те имат честта да бъдат наследници на велики цивилизации, включили се активно в писането на човешката история. Днес обаче ги сближава и още нещо – неприятното стечение на обстоятелствата, в резултат на което и двете страни пропаднаха в бездната на макар и коренно различни моментни кризи. Причините за тяхната поява, а в още по-голяма степен и визията за преодоляването им ясно разкриват противоположните черти на двете народопсихологии. Докато Страната на изгряващото слънце беше връхлетяна от колкото унищожителни, толкова и непредвидими природни стихии, пред чието могъщество всяка държава би склонила глава, то гърците бавно и постепенно потъваха в тресавището на собствената си безотговорност. Прекалено горди да лазят на колене пред Европа и да се...

Огнян Каменов е роден през 1960 година в София. Завършил е специалност „Българска филология” в Софийския университет. Работи като експерт във фондация ”Здравни проблеми на малцинствата”. Работил е като учител и фотограф. -Г-н Каменов, ромите се делят на множество групи. Бихте ли разказали за някои от основните? - Основните деления са две - на мюсюлмани „хорахане” и християни „дасикане”. Другото е на уседнали и номади. Уседналите са турските роми, които отдавна са по нашите земи. Номадстващите са калдерашите. Те идват от Румъния в България. Друга група са копанарите или рудари. Някои казват, че се делят на урсари и копанари. Урсари и идва от румънското „урс” - мечка. Това са хората, които обикаляха из България с мечките. Те всички са влашкоговорящи цигани. Обикновено обаче заедно с показването на мечките те си продават копаните и съдовете и от тази гледна точка това е изкуствено деление. Рудари пък идва от румънски и означава обработващи дърво. Копанари има много в...

Както са казали французите: далеч от очите – далеч от сърцето. Десетдневният ми роман с Фокус свърши и аз примирен се върнах при големия си джип като при дебела съпруга. Но нещо остана в сантименталните гънки на паметта ми и понякога наднича оттам за да мами сърцето и да разбунва в него забравени копнежи. Като към това прибавим и другото, че обещах на Мото Пфое да се снимам с Фокус, ето снимах се за спомен:

Tweet

Никак не обичам преките пътища. Всеки ден, като се оправя вкъщи, като подредя телесните си сили и мислите си, аз потеглям навън. И не тръгвам право към "Цариградско шосе", по което, както вече разказвах, са докарани тук какви ли не странни хора – примерно печенегите след битката при Левунион от 1091 (и сега аз виждам свирепите и лъжливи степни черти в лицата на техните потомци) – а тръгвам надолу. Надолу, надолу. Как майсторски можем да определим кое е надолу и кое – нагоре! Във времето на тая битка, при Левунион (сегашния Енос на устието на Марица), картите са били обърнати. Доколкото си спомням – само арабските карти, но като че ли те са били единствените свестни карти по това време. Така че – всичко е въпрос на гледна точка. И на човешко решение. Кое е горе и кое е долу – решаваме ние. Та в тия карти Север е бил отдолу. И аз тръгвам надолу. Не вървя през правия и прашен като строителна площадка квартал, а заобикалям и се спускам към това място, което е известно на...

В края на следващата седмица в Истанбул ще се събере така наречената Контактна група за Либия. Това са двайсетина, главно западни и арабски държави, признали своевременно противниците на Кадафи, които се очертават като основната външнополитическа опора и главните икономически партньори – сега на бунтовниците, утре на Либия. България не е сред тях. Посещението на външния министър Младенов преди десетина дена в Бенгази стана с такова закъснение, че от него не може да се очаква някакъв особен резултат. Либия става поредната страна, в която шансовете ни за икономическо присъствие се стопяват въпреки създалата се покрай бунта срещу полковника благоприятна обстановка. За да не бъдем голословни, нека видим какво трябваше и какво не трябваше да прави България спрямо Либия. Първо: отношения с бунтовниците трябваше да се установят веднага след като френската авиация спря правителствените войски пред Бенгази. Посъветвах за това правителството преди повече от 4 месеца. Тогава жестът щеше...

Е, слуша ли новините днес, питам Маестрото. Разбира се, ти не ги ли слуша? Слушах ги, викам – бяха чудесни. Нали? На теб коя ти хареса най-много? Онази, дето премиерът посетил Сомалия, открил я и прерязал лентата, а после я спасил от гръцкия сценарий... Страхотна новина наистина, каза Маестрото, а времето беше хубаво, но малко облачно... Обстановката не беше променена – нямаше хора, имаше фигури. Данъците бяха най-ниски в Европейския съюз, цените на горивата – също, както и заплатите. В някакъв забравен на масата вестник съзрях обява ТЪРСИМ СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР И СЧЕТОВОДИТЕЛ, КОЙТО ДА ИМА ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ, С АНГЛИЙСКИ, РУСКИ, БИЗНЕС-КИТАЙСКИ И ЕСПЕРАНТО – 400 ЛЕВА, но се... Не показах обявата на Маестрото, но се обадих и се оказа, че мястото вече е заето. Във вестника също така имаше интригуващ репортаж за това как кучетата на премиера сами си построили колибката, а той прерязал лентата и след това я открил. Наложи се да си поръчаме по чашка водка. Наоколо течеше...

Наскоро се проведе поредният конкурс за красота. И както името на предишната победителка, ще забравим името и на тази, ако въобще някой си направи труда да го запомни. Може би мъжката част от населението ще обърне внимание на един друг конкурс – "Мис Силиконов бюст". Там поне претендентките за титлата са по-пищни. И докато днес конкурсите за красота се роят, то едва ли има кореняк столичанин, който да не помни първата "Мис България" и "Мис София". Кога се провежда първият конкурс за красота в Стара София? И тогава ли, както сега е имало задкулисни игри и предварително се е знаело името на победителката? И така. Първият конкурс за красота, който се провежда в София, става в далечната 1906 година. Тогава, на 5 октомври, във Военния клуб се избира и „Хубавица на София”. Титлата печели дъщерята на покойния вече премиер Петко Каравелов и бъдещата изгора на Пейо Яворов - Лора Каравелова. Традицията се възстановява едва 22 години по-късно. През 1928 година се избира първата „Мис...

Едва ли за някой данъкоплатец в България ще прозвучи като новина констатацията, че в държавата ни няма обвързаност между плащането на какъвто и да е налог, такса или друго задължение, с предоставянето на съответна услуга срещу това. Нито държавата, нито общината са ангажирани със светли мисли в посока на създаване на съответни удобства за гражданите, които си плащат за това. Уж ни баламосват, че според правилата не можело да се прехвърлят пари от едни сметки в други. Ама как да си обясним примерно, че средствата за почистване, за бездомни кучета и т.н. непрекъснато се увеличават в бюджета, но София никак не е по-чиста, а пък скитащите четириноги се множат на воля, вероятно на принципа „родени от скопени”. Защото от години ни лъготят, че уж кастрират кучетата от улицата и затова харчели милиони левове. Накрая пак се оказа, че тези пари просто са били откраднати. Но пък се правят наредби, изискващи от гражданите да плащат стриктно и редовно за своите домашни любимци. Какво ще...

Тази седмица ни върви на рождени дни. Мина заветният 7 юли, но ето че днес празнува още един любим наш приятел и автор в сайта - Доника Ризова. Със сигурност сте забелязали нейните прочувствени текстове за книгите на Исабел Алиенде, както и коментара й за изследването на грамотността сред учениците PISA. Доника е едно от лицата на очакващата своя старт Bulgaria on air TV и ние й желаем успех. А сега - да видим как чете.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не похапвам докато чета . Предпочитам да не чувам други звуци освен „думите“.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от сезона. Понякога зависи и от книгата. Най-приятно ми е да чета през лятото с фрапе или с "Корона" на плажа.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книгите. Дори мисълта ме ужасява. Утре внуците ми ще мислят, че баба им е била със слаба памет, та се е налагало да си подчертава най-важното. Когато нещо ме впечатли, го качвам като статус във Фейсбук или... просто го препрочитам наново и се замислям... за малко 

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам си книгоразделители. (Подозирам, че с тези въпроси искате да ме изкарате педантична...)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете според ситуацията. Напоследък дори препрочитам учебника по история на дъщеря ми.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Налага ми се да спирам по всяко време. Имам „пренаселено“ с деца и телефони читателско време.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Като за начало, няма да съм си я купила, ако не ми харесва авторът. Макар че често кофти хора пишат гениално.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
По скоро се ориентирам за значението и в движение, по смисъл. Ако е съвсем нова за мен - Google знае всичко.

Какво четеш в момента?
В момента чета няколко книги наведнъж, което не е в мой стил. Исках да препрочета „Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци“ на Исабел Алиенде, но междувременно направих интервю с Джонатан Уийнър и книгата с автограф от него също е на нощното ми шкафче („Странната наука за безсмъртието“ - б.ред.). Междувременно си купих „В главата на италианците“ на Бепе Северини. И понеже Италия е моята „amore grande” нямах търпение да я започна.

Коя е последната книга, която си купи?
Последната е "Любов" на Елиф Шафак. Ще почака за началото на август и гръцките ми плажни следобеди.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Почти отговорих на въпроса. Не обичам да се разсейвам с няколко книги. Понякога се случва. Според ситуацията.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимите ми места са люлката на двора, спалнята и както вече споменах - шезлонгът на плажа. Мога да прекарам часове в четене. Едно лято поставих собствен рекорд – от 8 до 20 часа с книга и леки прекъсвания за кафе.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците ми доскучават бързо.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Алиенде. Мисля, че сме много еднакви като светоусешане.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам библиотеки на няколко места: в детската ми стая при родителите ми, в лятната ни къща и у дома. Тъкмо в момента планирам ремонт на едно подпокривно пространство, което ще бъде моята библиотека в бяло.

Съгласно условията на нов договор на ICANN, VeriSign ще продължи да оперира интернет домейна от първо ниво .net до 2017 година. Финансовите условия на сделката не се разкриват, освен че съгласно договора, VeriSign няма право да увеличава цената за регистрация на адрес с разширение .net с повече от десет процента годишно. .Net е третият най-популярен интернет домейн от първо ниво, след .de и лидера .com – който също се оперира от VeriSign. VeriSign спечели договора след усилена конкуренция и оспорвана процедура през 2005 година. Договорите, с които ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) предоставя на компании да оперират подобни интернет домейни, предвиждат клауза за подновяване и то бива отказвано само при много сериозни нарушения от страна на оператора. Тази клауза има за цел да стимулира операторите да инвестират в инфраструктура и добри практики. Договорът на VeriSign да оперира .com е много подобен на този за .net и изтича през следващата година. North American Regional At-Large Organization (NARALO) е в опозиция на предоставянето договорите за опериране на интернет домейни от първо ниво с клауза за подновяване. Според организацията, ICANN трябва да действа в интерес на обществото чрез организационен модел на управление „от дъното към върха” (bottom-up organizational model) и е необходимо да бъдат извършвани икономически изследвания преди да бъдат предоставяни права за управление на домейни от първо ниво.

Има ли вероятност Йемен да се раздели на две, подобно на миналото си – разделен на Север и Юг?

По стените на южния град Аден, по мнение на мнозина – най-развитата част от страната – се виждат отново нарисувани знаците на Южен Йемен – синьо, червено, черно и бяло, както и червената звезда, въплътени в знамето на бившата държава.

Народна демократична република Йемен, както е официалното име на Южен Йемен до 1990 година, просъществува за тридесетина години, наследила Федерация Южна Арабия и протекторат Южна Арабия през 1967 година. Усилията на сегашния президент на обединен Йемен, Али Абдула Салех, да поддържа единството на страната не достигат до желаното ниво и ефект. И днес хора от Аден наричат онези, които живеят в Сана, dahabashi или  ”диваци”. Пред списание TIME, Касим Дауд, член на Йеменската социалистическа партия заявява, че няма желание да отговаря за племенните дрязги на Севера и Южен Йемен е готов да възвърне границите си. Неговото мнение явно се споделя от мнозина в Аден, тъй като по улиците на града, за разлика от Сана, почти не се виждат правителствени войски, а административните сгради са празни.

Дали във времена на масови протести и недоволство срещу президента Салех, е възможно Йемен да се окаже отново разцепен, както в голяма част от историята си? Това се пита и списание TIME – интересна статия, която може да прочетете тук: Is South Yemen Preparing to Declare Independence?

Във вторник през настоящата седмица хакери са придобили контрол върху профил на PayPal в платформата за микроблогове Twitter, съобщи агенция Ройтерс. След това са критикували компанията, че допуска втора поредна атака от този тип в рамките на два дни. Било е публикувано и съобщение, препоръчващо интернет сайта PayPalSucks.com, който е посветен на „описване на кошмара да правиш бизнес по начина на PayPal.” Говорител на PayPal е съобщил, че атаката не е засегнала дейностите на компанията, нито вътрешните й компютърни мрежи. PayPal е дъщерна на компанията за електронна търговия Ebay Inc. Похищението срещу бе извършен пробив в профил на Fox News и бе публикувано фалшиво съобщение, че президентът на САЩ Барак Обама е бил прострелян смъртоносно в престрелка. Профилът на Fox News е бил пробит от хакерската група Scriptkiddies, за която не съществуват данни да е свързана пряко с другите две хакерски групи, извършили почти всички, добили популярност в последните месеци пробиви – Anonymous и LulzSec. Последната от двете Anonymous обяви, че ще „наследи“ дейността от Lulzsec.

Две изследователски лаборатории, финансирани от правителството на САЩ и един доставчик в сферата на отбраната са станали жертва на две „високо усъвършенствани” кибернетични атаки през миналата седмица, съобщава Reuters, позовавайки се на информация от засегнатите. Организациите, срещу които е била извършена атаката, са Pacific Northwest National Laboratory (PNNL), Thomas Jefferson National Laboratory и Battelle Corp – доставчик в областта на отбраната, който управлява PNNL. И трите организации се прекъснали интернет връзката си в петък, след като са установили извършените срещу тях атаки. Двете лаборатории са процес на възстановяване достъпа до интернет сайтовете им. PNNL съобщава, че не е „изтекла” класифицирана информация, нито е била засегната. Атака следва пробивите в t Lockheed Martin Corp – доставчик № 1 по продажби на Пентагона и Oak Ridge National Laboratory, управлявана от UT-Battelle за целите на Департамента по енергетика на САЩ. Атаката срещу Lockheed Martin бе извършена през май, като според компанията, атаката е била упорита и масивна. Компанията също така съобщи тогава, че никакви лични данни на клиент, програма или служител не са били компрометирани благодарение на защитните действия, предприета почти незабавно след като атаката била открита на 21 май.

Понякога разбираме себе си, докато гледаме другите. Така се случи и с този филм. Но нека първо ви го разкажа. Филмът се казва Conviction, нееднозначно заглавие, думата се превежда и като „осъждане”, и като „убеждаване”. Във филма става дума и за двете неща. Направен е през 2010 година въз основа на нашумяла история в САЩ. Историята започва през 1980 година в малко градче в Масачузетс. Главната героиня Бети-Ан Уотърс (тя се казва така и във филма, и в живота) е незавършила гимназия сервитьорка в местния бар. Брат й Кени е черната овца в градчето, симпатяга с умерени алкохолни проблеми, веселяк, побойник. Гадна полицайка го мрази. В градчето става жестоко убийство. Над трийсет пъти с нож е намушкана старица при обир. Съмненията падат върху Кени. На мястото на престъплението е намерена кръв от двама души. Едната е с кръвната група на жертвата, другата съвпада с кръвната група на Кени. Кени отива в затвора с доживотна присъда, гадната полицайка тържествува. Никой не вярва, че Кени...

Докато работех на гореща линия за деца, преживели насилие, се сблъсквах с какви ли не истории, но това, което ме възмути тогава, беше личната култура на българския тийнейджър. Няма смисъл да споменавам това, че за какви ли не глупости звъняха. То не бяха купони, откъдето да ме поздравяват, то не беше от скука, не бяха шеги, то не бяха позвънявания от класна стая по време на час и каквото ли не. Както вече казах, тук няма да се спирам на този аспект на проблема. Служителите от телефон 112, 150, 160 постоянно отправят апел към по-отговорно отношение и ползване на тези телефони, да не се правят шеги, а още по-малко да не подават фалшиви сигнали. През цялото време, докато работех там, се чудех защо го правят. Толкова ли е трудно за българина да разбере, че това са телефонни разговори, които плащаме всички ние, че така заемат линията и ако в същия момент някое дете, което наистина има нужда, няма да може да се свърже със съответния консултант. При всеки подобен сигнал се обяснява...

Адам Георгиев е роден в Прага на 4 юли 1980 г. Баща му е българин, а майка му – чехкиня. Има високо признание от критиката и читателите както за поезията, така и за прозата си. Премиерата му като прозаик са три книги, известни като „Хомосексуалната трилогия“. Характерни за тях са оригиналният литературен почерк и хомосексуалното откровение, рядко срещани не само в чешката литература. Адам Георгиев е най-продаваният гей автор в страната. В следващите си прозaични книги Адам Георгиев се оттласква от образа на собствената си генерация и третира теми като неонацизма и феминизацията на Европа. Адам е у нас за премиерата на книгата си „Хомоголгота”, изд. „Жанет” 45. Преводът от чешки е на Васил Самоковлиев - За да бъдем максимално честни с читателите, Адам, ти хомосексуалист ли си и имаш ли проблем да го заявиш публично? - Не крия, че съм гей. До мен стои моят приятел, водя си го в България. Той е чех и се казва Марек. - Толерантен ли си към хората, които не харесват гейове? -...

Ако сте гледали филма Mad Max, сигурно сте били впечатлени от уникалната постапокалиптична атмосфера, в която остатъците от човечеството за да преживеят майсторят  машини с подръчни средства. След това с тези машини те водят жестока битка помежду си за контрол над петрола. През последните четири месеца метежниците в Либия в редиците, на който влизат дезертьори [...]

Ако сте гледали филма Mad Max, сигурно сте били впечатлени от уникалната постапокалиптична атмосфера, в която остатъците от човечеството за да преживеят майсторят  машини с подръчни средства. След това с тези машини те водят жестока битка помежду си за контрол над петрола. През последните четири месеца метежниците в Либия в редиците, на който влизат дезертьори [...]

Знаейки как звучи това в ушите на западните колеги, съм споменавал пред тях, че „работя за Мърдок“, като „собственик“ на Би Ти Ви-интересно ми беше да проуча дали има изключение от правилото в оценката за магната. Реакцията обаче винаги е била еднозначна: гримаса като при зъбобол. Мразят го този медиен магнат, макар че мнозина работят [...]

Предложенията на Европейската Комисия относно дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 година бяха посрещнати с много критики, но и с признание от страна на евродепутатите. Откривайки дебата председателят на ЕП Йежи Бузек заяви, че Многогодишната финансова рамка (МФР) ще бъде един от най-важните въпроси, разглеждани в Европейския парламент през следващите месеци. Председателят на Комисията Жозе Мануел [...]

Продукти за 4 порции:
4 домата
2 тиквички
1ч.ч. извара
1ч.л. сол
2с.л. ехтин
1/2 връзка копър

Приготвяне:
Доматите и тиквичките се почистват. Режат се на кръгове. Поръсват се и от двете страни със сол. Мажат се с мазнина. Запичат се и от двете страни на грил- тиган или скара. Подреждат се в чиния. Когато се опекат всички зеленчуци, се вземат 4 чинии. В средата се подреждат на сандвич в няколко реда, ред домат, ред тиквичка /5- 6 реда/. Най- отгоре се слага по 1ч.л. извара. Предястията се поръсват със ситно нарязан копър.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ “Ден без Бойко Борисов” се проведе в България по призива на инициативна група в социалната мрежа “Фейсбук”. Идеята бе подкрепена директно от над 30 хиляди души, а за събитието бе избрана датата 5 юли – денят, когато преди две години ГЕРБ спечели парламентарните избори и Бойко Борисов оглави правителството.

Инициативата бе стимулирана от все по-налагащото се сред българското общество мнение, че премиерът Борисов е преекспониран в медиите, което става не само с неговото съзнателно участие, но и по един или друг начин е стимулирано от него и екипа му.

“Имаме усещането за налагането на автокрация” – писаха организаторите на събитието във “Фейсбук”. “Не просто имаме усещането за автокрация, а сме отвратени от това, че този модел всъщност напоследък доминира цялата българска публичност” – писа пък меродавният електронен сайт Медиапул, който се присъедини към гражданския призив за бойкот на името Бойко Борисов.

Самият Бойко Борисов пък определи инициативата като “глупост” и каза, че той няма никакво желание, а и никаква нужда, да бъде показван постоянно по медиите, но те вървят след него и го търсят за новини. 

- Пламен, как премина денят без Бойко Борисов, имаше ли някакъв ефект от него? 

- Денят премина както обикновено, Фили, тоест, с доста Бойко Борисов по медиите. Не бяха много онези, които си позволиха да отрежат човека изцяло от програмите си. Парадоксът е, че дори и тези, които се присъединиха към инициативата, заради професионалния подход се чувстваха длъжни да информират читателите, слушателите и зрителите си, че днес е Ден именно без Бойко Борисов и така денят пак се оказа пълен с Бойко Борисов.

Естествено, никой не е очаквал да се случи някакво чудо, но обществото сякаш наистина имаше нужда от миг почивка. България наистина за първи път е управлявана от премиер, който присъства в домовете на хората поне по три пъти на ден, заедно с редовните хранения на закуска, обяд и вечеря. Има хора, които се кълнат, че са виждали Борисов понякога да теква и от чешмата, когато завъртят кранчето, но аз лично не вярвам на подобни инсинуации – най-вече заради нормалната човешка логика, която сочи, че това е технически невъзможно. Е, сигурен съм, че ако беше технически възможно, наистина щеше да се реализира, но при сегашното положение на нещата – не вярвам. 

- Може да се шегуваме доста по този повод, но ако помислим сериозно, сякаш наистина става въпрос за някакъв феномен. Каква е неговата основа? 

- Базисните причини за появата на медийния феномен Борисов, Фили, са много. Първо обаче нека да припомня, че ако за България това е нещо ново, то все пак като цяло не е български патент. Доколкото имам информация, в Италия премиерът Силвио Берлускони, а във Франция президентът Никола Саркози, се държат по подобен начин, затова дори и идеята за ден без Бойко Борисов е копирана от подобни френски и италиански граждански инициативи. Така че нека да видим какво е общото между тримата управници, за да тръгнем да търсим и базата на самото явление? 

- И какво е общото според теб? 

- Мисля, че първото нещо, което трябва да се отбележи, е времето, в което споменатите политици живеят и са на власт, време, неизменно свързано с новата информационна среда, която съществува и се разраства особено силно през последните десетина години. Това е среда, която новите технологии създадоха и която разтърси традиционния медиен пазар, промени изцяло статута на медиите в самите общества, като силно демократизира производството и обмена на информация.

Наред с плюсовете от това обаче, появиха се и много минуси. Разбираемо е например, че в политическите форуми хората, говорим за обикновените хора с вкус към политиката, но без специална подготовка, гледат постоянно към върха и коментират най-вече действията и поведението на човека на върха. Разбираемо е, защото в масовия случай човек трудно се ориентира в това кой кой е на втория и третия политически план, какво е влиянието му, трудно се ориентира също в смисъла и стойността на обществените  движения и явления, които съществуват някъде по-дълбоко в подмолите на политиката и цялостния живот.

Те виждат човека на върха, виждат го като Шефа, и тъй като свързват всичко случващо се директно с него, започва едно безкрайно, най-вече емоционално, повтаряне на вариации по две основни теми – “осанна” или “разпни го”, които обаче заливат цялото общество и го зомбират, едва ли не. Това е много забележимо в България, където сериозните медии и предавания като цяло и без това са малко, а от години има и определено отдръпване на публиката от тъй наречените традиционни медии. Така че все повече хора се информират – не, а направо твърде лесно и безкритично изграждат представите си за света наоколо и за политическия живот само от Интернет, който често, освен стойностна информация, бълва небивалици, глупости и откровени лъжи. 

- Искаш да кажеш, че не само новата медийна среда, но и самата обществена представа за това как реално се движат нещата в едно демократично общество донякъде се размива и елементаризира? 

- За съжаление, така е, Фили. Вторият от споменатите фактори, които стоят в основата на…..нека го наричаме за по-лесно “феномена Борисов”, вероятно трябва да се търси в обществените нагласи, в характера и особеностите на самите общества. Защо подобно нещо като медийно преекспониране на думи и действия не се случва например с британския премиер или с германския канцлер? Или защо хората в скандинавските страни не смятат, че е някаква голяма изненада, още по-малко – голяма новина, ако всеки ден срещат на улицата премиера си, който отива с велосипед на работа? 

- Може би защото самият премиер не се опитва да превърне това в голяма новина….. 

- Да, и това е третият фактор – личностните качества, представата на политици като Борисов, които, нека си го кажем направо, са чисти, откровени популисти, че обществото няма да забележи каква работа са свършили, ако информацията за това не се набива всеки ден и по няколко пъти на ден от телевизията, радиото и вестниците. Тази популистка представа наистина съдържа в зародиш елементи, които при определено стечение на обстоятелствата могат да се окажат много опасни за демокрацията. Друг е въпросът, че общество като френското има доста защитни механизми срещу това и засега сякаш приема поведението на Саркози повече като личностно отклонение, като шоу, което ще отмине и нещата ще се върнат в нормалното си русло, без да се страхува от него. По-малко защитни сили има италианското общество и затова там Берлускони все повече започва да се осъзнава като проблем. А най-зле е ситуацията в България, където проблемът Борисов съществува, но дори не се осъзнава пълноценно като проблем. 

- Какво имаш предвид? 

- Ами например факта, че тук сред най-големите критици на елементите на автократизъм при Бойко Борисов са представителите на левицата, които обаче представят нещата изкривено, само от гледна точка на своите преки политически и личностни интереси. Например от БСП най-силно атакуваха Борисов за недемократични действия, когато в началото на управлението му редица отговорни фигури в партията бяха изправени пред заплахата от съдебни процеси заради нарушения и престъпления, извършени при управлението на Тройната коалиция. Когато обаче Бойко Борисов смекчи тона към тях или се направи, че вече е забравил за какво лидерът на БСП Сергей Станишев трябваше да бъде разследван и съден, социалистите също позабравиха кампанията си.

Всъщност според мен в сегашната ситуация най-големият проблем не е в това, че премиерът, както казваха преди време от БСП, “управлява страната директно чрез медиите”, а в това, че всичко, като започнем от начина, по който той реално управлява страната и стигнем до резултатите от това управление, буквално се вкарват в една система на страхотен фонов шум, от което хората се объркват безкрайно и не могат да отделят рационалното зърно от излишната плява. Това допринася за допълнително увеличаване на и без това съществуващото сериозно отдръпване на всеки отделен гражданин от обществените проблеми и властовите решения.

Когато премиерът ти сутринта каже едно нещо по дадена тема, вечерта друго, а на следващия ден – съвсем трето, какво ти остава, освен да махнеш с ръка и, както беше по времето на комунизма, да подхвърлиш – абе, остави ги да правят каквото си искат.

И струва ми се, че точно такава беше всъщност целта на инициаторите за тъй нареченият Ден без Бойко Борисов – да има време обществото поне за няколко часа да се спре и да помисли трезво какво става около него и вътре в него. 

- Очевидно не смяташ, че тази цел е постигната? 

- Не, а и нямаше как да бъде постигната. Това е все едно да се излезе с инициатива – една година, без да плащаме сметките за ток на мръсните монополисти от енергийните компании. Или – една година без болести.

Това са си неща, които съществуват като даденост, вън и независимо от човека, Фили. Факт е, че по същия начин до голяма степен се възприема в момента и самото съществуване в българската политика на премиера Бойко Борисов – като някакъв абсолют, като нещо досадно и натрапчиво, което обаче не можеш да удариш с палката за мухи, защото няма алтернатива.

Липсата на алтернатива, разбира се, е привидност. Само че не може да се осъзнае като привидност, ако обществото просто получи един ден за обмисляне на нещата без присъствието на Борисов, а обратно – това може да стане само ако всеки човек всеки ден си дава сметка и добре обмисля нещата, които произтичат именно от неговото присъствие. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world. Indeed, it is the only thing that ever has.

Margaret Mead

Наскоро излезе доклад, че България е направила крачка назад в демокрацията си. Темата бе дискутирана в медиите вяло, но някакъв отзив имаше.

Предполагам, че за да анализираме нивото на демокрация в България е необходимо да си отговорим поне на три въпроса:

1. Как функционират институциите;
2. Как се държат медиите;
3. Каква чувствителност има гражданското общество към възможните проблеми.

Ще дам няколко примера:

1. Биреният запис на премиера;
2. Телефонното му назначение на футболен партньор, работещ на софийската аерогара;
3. Преговорите с Росатом за АЕЦ Белене, участието на български бизнесмен, консултиращ руската страна и сервилното отношение на правителството към заинтересованата чужда страна;
4. Приятелските отношения на премиера с този бизнесмен, въпреки че въпросният много лъже на карти;
5. Отношението на държавата и премиера към проблема с почти пълния монопол на пазара на горивата, държан основно от една компания, със собственик, който консултира чужда страна по казуса Белене;
6. Присъствието на повечето водещи министри в Банско, при откриването на ски сезона, в компанията и по покана на друг близък до властта крупен бизнесмен и последвалото "опипване на почвата", с цел прокарване на законови промени, "опрощаващи греховете" на въпросния, свързани с незаконното завземане на територии, надвишаващи договорените при концесията в Пирин с повече от две-трети.

Има и други примери, но тези ми хрумват на пръв поглед. Какво ни казват те? Със сигурност ни казват едно — държавата се управлява по полу-законен, вероятно и престъпен начин, в услуга на олигархични кръгове. Ако не сте съгласни, коментирайте.

Как се държат медиите? 

Спорно. Бързо забравената тема със записите не беше разгледана задълбочено. Вниманието беше насочено към евентуалния източник на записите, сякаш това, че човекът с каскета може да се окаже и отрицателен герой, щеше да омаловажи факта, че премиерът покровителства евентуални нарушения на закона и действа неправомерно, прекратявайки проверка за възможна престъпна дейност с едно телефонно обаждане, по силата на уговорка между него и друг висш политик - президента.

Футболното назначение, колкото да е комично, то е цинично по своята същност, която демонстрира крещящо нежелание на премиера да се придържа към правовите и демократични механизми на управление на една цивилизована държава, която има за глава не "диктатор-абориген", а се ръководи от принципа за Върховенство на Закона...

Трансформацията в позицията на премиера по отношение на Белене, която преди 2-3 години за него бе символ на корупция, до жизненоважен проект, от който зависи българската икономика, е отново показателен за безсилието на настоящото управление да отстоява националните интереси. Участието на български бизнесмени в процеса по преговорите, но на чужда страна; неспособността на правителството да заеме твърда, национално отговорна позиция пък подсказва за възможна зависимост и от чужди икономически и енергийни интерес и лобита, а едностранчивото отразяване на проблема в медиите, почти без никаква алтернатива и аргументиран диспут по темата пък вероятно говори за огромен финансово-пропаганден стимул и зависимост, услужливо притъпяваща иначе изострения медиен интерес към чувствителни и продаваеми теми.

Хвърленият в очите на обществото прах, по отношение на цените на горивата и подписания напълно безполезен мораториум с един монополист отново показва неспособността на кабинета да защитава обществения интерес, в услуга на ограничен бизнес кръг с мощни финансови възможности.

Така стигаме и до актуалната в момента идея държавата да узакони 640 декара, незаконно ползвани от друга, близка до политическата класа бизнес структура, свързвана основно с един човек и неговите финансови инструменти, интереси и възможности... Изключая две-три Интернет издания, тази тема също е обречена на информационно табу, вероятно не без връзка с готовността на въпросния бизнесмен да достави огромен телевизор плазма за футболните пристрастия на премиера при неговото посещение в Банско, по негова покана...

Какво направиха гражданите?

При записите те предложиха, организирайки се основно в Интернет, една относително високо професионална експертиза на звуковите файлове, за разлика от наетите от БАН специалисти, които вече месеци не казват дали записите са монтирани, или не.

За разлика от масовите и влиятелни медии, други журналисти, организирали се в частен журналистически проект, успяха да получат експертиза от високопоставена и уважавана френска лаборатория, която никак не беше в интерес на Борисов. И този факт не бе удостоен с нужното обществено и медийно внимание, докато интересът към темата избледня до пълно безразличие...

Високите цени на горивата успяха да мобилизират хиляди да протестират по улиците, но това не бе достатъчно нито на политическата класа, нито на медиите, да артикулират ясно и точно проблема с почти пълния монопол на горивата, в полза отново на един бизнесмен неговата корпорация...

Казусът с Пирин и Банско по традиция мобилизира една сравнително активна и будна група граждани, които не са безразлични към хуманитарните, морални и обществени измерения на проблема със сервилното безсилие на държавата и правителството пред полулегалния бизнес и неговите посегателства над природните богатства на страната. Техните действия обаче трета седмица са почти изцяло пренебрегвани от медиите, претендиращи да имат обществена функция и самоопределящи се като четвърта власт... С много малки изключения (Медияпул, Дневник, Дарик, БНР, Пари и вероятно още една-две медии) за нарушенията и протестите се мълчи.

Въпреки сериозното ембарго, природозащитниците се справят да решават повече или по-малко успешно най-крещящите казуси, свързани с нарушения и действия, увреждащи околната среда, без никаква мисъл за бъдещето и поколенията.

Към всичко това добавете и драстично, почти трикратно нарасналия брой подслушвания и достъп до трафични данни, издаващ вероятен страх у властта от инакомислещи. Добавете и това, че лично вътрешният министър Цветанов до скоро е разрешавал по едно подслушване на всеки три дни. Замислете се и за това, че купуването на гласове е инкриминирано и как ли би използвал той вратичката в законите, позволяваща на министъра на вътрешните работи, който е и шеф на щаба на управляващата партия, да подписва такива разрешения за ползване на СРС? Не е ли това чудесна възможност за ГЕРБ да осъществи политически злоупотреби с този инструмент и да ползва неправомерно механизмите на властта по време на изборите тази есен?

Очевидно, констатациите за стъпка назад в демокрацията у нас не са преувеличени, а "малката група мислещи и отдадени хора има потенциала да промени света", в който живеем. Случаите със спасените и природни обекти до сега, показват, че инициаторите, с подкрепата на всички нас, са единствените, които могат да го направят!..

Не ги псувайте, когато попаднете в задръстване, заради някое блокирано от тях кръстовище.

Подкрепете ги отново!

Днес в Английската седмица на нашия сайта се включва и нейния инициатор – Вили :) Тя ще ни разкаже за провинациалния Лутън, където освен да се влюбиш (т.е.има летище) едва ли очаквате да се случи нещо. Какво може да ѝ се случи на Вили обаче? Както винаги в нейния случай – какво ли не! :) Приятно четене:

А какво има в Лутън?

Този път вадя късмет - без бутанки се оказвам сред първите и незабавно се насочвам към място до прозорец след крилото, с идеята, ако е речено, да мога да се повзирам в Алпите отгоре. На другото крайно място от тройката се настанява някакъв англичанин, който със сядането си щраква колана и затваря очи. Мястото помежду ни остава свободно. Двигателите почват да вият и, след минутка-две, самолетът хуква по пистата. Йее... :) доволна съм!... Е, как защо? Че представяте ли си до мен да се беше настанила някоя тлъста мома-англичанка и да ми спре въздуха, заклещвайки ме между себе си и илюминатора?! Или пък някоя лелка, която за пръв път отива в Англия при сина/дъщерята, да ми се лепне? Няма лошо, ще й бъда придружител докато се срещне със своите на летището, ама ако държи да ми обясни как има по-по-най-син/дъщеря? ...Да де, да, ама не. Защото, първо, 20 мин. след като излетяхме и до края почти непрекъснато си бяхме все над облаците, и второ, защото дремещият англичанин внезапно се събуди. И - егати кречеталото! Бил в Македония - О, езерото! О, Охрид! О, бююютифул!... После отишъл в Благоевград, после до Банско (или обратното беше), па и до Велинград - о, бююютифул!... Но сега си отивал у къщи си. А, и там бе, си било бююютифул! :) Обаче, бай дъ уей, мнооого му харесало в България - яденето, бирата, виното, природата... А жените - ооо, жените пък колко са бююютифул!... ;) Кимах, кимах учтиво, (е, нищо ново не ми казва!) и таман почнах да се чудя как по-елегантно, уж, да го отсвиря, като ме закова с едни такива ми ти мъдри мисли: Едно от нещата, което ме впечатлява в храната е, че тя е мулти сензорна, т.е. можеш да я видиш, да й усетиш аромата, да я чуеш... Да, да (клати глава) като печеш един стек на скарата, чуваш как цвърчи, нали така? И, разбира се, можеш да опиташ вкуса й. Същото е и когато пътувам из непознати места, непознати и, извинявай, "зачукани" уж страни, из разни малки градчета и селца, които нямат някакви специални забележителности, но те също имат своя визия, своя миризма, свой микроклимат. И също, както храната, можеш да ги видиш, усетиш, помиришеш и вкусиш, местната кухня имам предвид. Нали? Искам да кажа, че мен не точно топ забележителностите на дадено място ме впечатляват, а ей такива нищо и никакви наглед неща. А ти как мислиш? Хммм... Ами аз (наистина съм изненадана, че мислим сходно) - отговарям му - мисля по подобен начин, без да изключвам, обаче, и стандартния, по отношение на топ забележителностите... После ми захвали какви свежи местенца имало из неговото родно графство Девън, как имали и те някакъв фестивал на танци, подобно на нашите кукерски... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Та така, дъра-бъра, неусетно кацнахме на

летище Лутън

[caption id="attachment_24134" align="aligncenter" width="574" caption="Летище Лутън"][/caption]

• Непоискано от мен обещание-покана "Ако все пак си промениш намеренията и дойдеш в Ексетър, обещавам, аз лично ще ти го покажа и няма да съжаляваш!". Тикна ми някаква визитка в ръцете и отиде да си чака багажа, а аз се насочих към шатъла за Лондон... Аха, еей с'а! Нямам намерение да си променям намеренията!
• Но, секунда преди да се кача в автобуса, идеята пусна корени: Всъщност, имам ли нещо определено за Лондон? Не. Планът ми е само да го използвам като отправна точка към Норфолк... Обхваща ме раздвоение... И расте... Тоя пък сега... откъде му хрумна!... Що ме подкокоросва?... Ааа, не... И все пак, Ексетър или Сендрингам?... Офф... Ама, оня що не си спа като хората, ами се разплямпа?!...
• Вече съм пред вратата на буса и трябва да взема решение!... О'к....О'к... остава Норфолк!
• Защото... ами, да, точно така, защото вече си имам резервация за хотел в Норич! Ексетър - някой друг път :)
• Уф, мирясах! И, значи, си "влизам в пътя".
• К'во, мирясах ли? Хмм... в момента е колко? 14ч. Ми, Лутън - ей го къде е - да взема да дръпна два тегела да видя какво има там и после да замина за Лондон, а? Айде сега, двете лири ще ги прежалим ;) /при предварителна резервация за шатъла, билетът е само две лири, но ако си изпуснеш съответния автобус - изгарят/. И след още петнайсетина минутки слизам насред Лутън.

[caption id="attachment_24135" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - някъде из центъра"][/caption] Събота е, рано след обед. Мрачно, облачно, хладно за сезона (според мен). И доста безлюдно. Първа мисъл - ъ, скапано. Като някой отвят от вятъра парашутист съм - понеже и през ум не ми беше минало да надничам в Лутън, нямам никаква, ама грам информация дори за него! Но очевидно съм в центъра и тръгвам на автопилот. Скоро установявам, че доста от сградите из града са в червено-ръждиви нюанси. Може би понеже Лондон е едно постоянно гъмжило, съм удивена от почти безлюдието в Лутън. От самолета ми се мерна като немалък град, а сега... всъщност центърът му се оказва малък и компактен. Нали обикновено в центъра на съответното населено място се намира кметството? Е, щом е така, значи съм в центъра - мина оттук, мина оттам, и все: оп - излизам пред сити-хола или някъде на пешеходната Джордж стрийт, в единия край на която е... ами, сити-хола :) И малкото магазини, доколкото работят, също нямат много клиенти. И заведенията полупразни, даже някои са пуснали кепенците... Странна работа. Събота е бе, ей хора, ден за шляене, къде сте се изпокрили?! Постепенно разширявам радиуса, в който се размотавам, като си набелязвам за ориентир няколкото по-високи сгради: хотел Стретмор и Уесли хауз, 9-етажна, вероятно административна сграда; малко по-натам и хотел Aйкън. Между трите разстоянието не е голямо. Я, колко хотели имало в Лутън! Отделно, и на летището мернах май три хотела. Че кой толкова идва в Лутън? Има ли какво да се гледа в Лутън? Е, към този момент не разбрах, защото съвсем притъмня и почна да вали, сериозно и без изгледи скоро да спре. Айде стига ми толкова. Хладно е, разпъвам чадъра и шляп-шляп, тръгвам на бърз ход към гарата. Инфо: Лутън-Лондон (Кингс Крос) - 50 мин./12,90 лири     [caption id="attachment_24155" align="aligncenter" width="553" caption="Лутън - Св. Матю"][/caption] [caption id="attachment_24136" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - из центъра"][/caption]  

След четири дена по обед отново съм в Лутън.

Самолетът ми е чак в 22:20ч. и имам време за по-подробна разходка. Този път грее слънце. Бе, топло, но на мен все пак не ми е съвсем за къс ръкав. А по улиците срещам всякак облечени хора - от летни блузета с презрамки и боси крака, до якета и вълнени шапки на главите. Предполагам, че бяха новаци от Африка тия с вълнените шапки, все черни бяха. Впрочем, скоро стигам до извода, че и в Лутън е като в Лондон - пълно с изселници от всички краища на света и всеки си ходи облечен по своята си мода и своите си разбирания. Минавам отново по Джордж стрийт, по площада, покрай театъра и МОЛ-а. Правя пак едно кръгче около църквата Св. Мери, която май им е главната, но отново нещо е затворена. [caption id="attachment_24139" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - този път времето е идеално ;)"][/caption]   [caption id="attachment_24138" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - из центъра"][/caption]

Лутън се оказва и университетски град.

Точно в центъра на града се намира Университетът на Бедфършър, който е комплекс от няколко съвременни, но не модернистични чак сгради. А Парк скуер отпред е възлово място на градския траспорт. Докато се озъртам по коя ли улица да хвана, и току пред мен спира някакъв автобус №35... Хм, накъде ли отива? С думите "Към Хай таун и нататък", шофьорът посочи противоположна на летището посока. Ами, метнах му се. На автобуса бе, не на шофьора ;) Апропо, малко транспортна информация: Целодневен билет за целия градски транспорт на PLUSBUS, включително и крайградската зона, струва 2,50 паунда (за деца и пенсионери е с намаление). Но този билет не важи за "train2plane", т.е. за шатълите от Лутън до летището или обратното, както и за автобуси 755, 757 на Green Line /летището-Лондон/. Цената на билета летището-Лутън и обратното е 1,5 паунда. Само през юни и юли има една екстра: ако си купите билета онлайн, ще ви струва само 1,50 паунда (целодневен за цялата градска мрежа). В сайта на PLUSBUS подробно е указано как става. Освен това, тази цена 1,50 паунда за целодневен билет я има също в Лондон, Норич, Единбург и др. градове. Но, както казах, важи само за месеците юни и юли, като за Лондон има и условия да не се ползва в пиковите часове и т.н.

Така. И продължавам из Лутън :)

Опааа... уцелила съм си автобуса - след няколко спирки тръгва покрай един парк с езеро. Слизам там. И какво да видя? - Я! Точно в този парк се намирал музеят и художествената галерия. Ама язък, душата ми - някакви работници с каски носят разни кашони навътре-навън и... ясно, друг път ще гледам. Сега правя обратен завой и - към езерото. Ама каква страхотна лежерна разходка стана! Ходя, снимам, седя на една пейка, воайорствам малко по едно време - какви ги вършат тия буболеци из тревата... клеча на ръба на езерото и снимам патките, радвам се на цветята, кефя се на спокойствието и красотата... Ох, за тия паркове направо им завиждам на англичанЕте! Даже при едно барче (пак там) с една мама-рускиня, Тамара се казвала, на една масичка си бъбрим един чай време (на чай с мляко - нали сме в Англия все пак) ;) А бебчето Алекс нани в количката. Тази Тамара беше изключително доволна, че можела да си поговори малко с някой на родния си език - носталгия, понимаеш... Еее-ми, та нямаше ли някой руснак за нея из толкава Русия, та се залетяла чак за англичанин?... [caption id="attachment_24137" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - парк"][/caption] [caption id="attachment_24141" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - езерото с патоците"][/caption] После вървя из улиците на квартала край парка.

Как ме кефят английските къщички самооо!

И си снииимам... Но, както всички английски градове, и Лутън е "разлят" град, понеже не живеят като нас в блокове, а в къщи. Tа, все пак, трябваше да се кача на автобус, за да се върна в центъра.   [caption id="attachment_24143" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - без думи :)"][/caption]   От Парк скуер - накъде, накъдее сега... и се засилвам по една улица с по-малки магазини и всякакви и не чак супер лъскави заведения. До самолета имам още близо пет часа, така че ще седна някъде на кафе, после - де да знам, а към 19:30 ще си взема за хапване нещо "тейкъуей" и ще се ориентирам към летището. Планове, планове...

И така, какво видях/разбрах от Лутън?

 

• =Самият град е на около десетина минутки (с автобус) от летището.
• =Хотели - предоволно и от всякаква класа; поне три-четири са само на летището; но също има в центъра, дори из по-близките квартали има хотелчета и къщи за гости.
• =Магазини - точно в центъра; Джордж стрийт (може би около 350м дълга) е пешеходна, търговска и банкова улица; супермаркети от различни вериги, Мол, търговски центрове - все там, в центъра.
• =Заведения за хранене - мноого богат избор! Освен "нормални" ресторанти има и пъбове, заведения от типа "тейкъуей" за топла и студена храна (т.е. вземаш си нещото за ядене и изчезваш оттам, не го ядеш там); китайски, индийски, тайландски, ливански, полски, марокански, френски, турски; пицарии и отделно рИсторанте италиано :)
• =Театър, музей, художествена галерия, университет, библиотека, паркове, църкви, джамия, индийски храм.
• =Градски транспорт - автобусен и според мен е много добре развит. За цените му казах по-горе.
• =Хората - хм... може би колкото англичани, толкова и чужденци живеят в тоя Лутън! Ако не и повече! Най-вече пакистанци, индийци, араби, турци, поляци.

Такаа... Сега въпрос: Нали има логика в това, в ориенталско кафене да сервират турско (арабско, гръцко) кафе, т.е. от джезве?

Е, ама то няма да съм аз, ако не ми се случи случка ;)

Значи, гледам да не се отдалечавам много от Парк скуеър и фиксирам едно заведение "3 в 1" за кебаб, дюнер и кафе. Хич не му мисля и влизам вътре. Сядам и едва тогава се оглеждам: в ъгъла двама мустакати играят на табла, трима седят около тях и ги гледат; на друга маса един "чеченски" типаж чете вестник; в другия ъгъл - двама мъже на възраст, с едни мърляво бели шапчета на главите, пият нещо и си говорят; до прозореца един брадясъл самотник си бърка в носа. Буквално.. На стената плазма с изключен звук предава някакво шоу, но никой от присъстващите май не го и поглежда. Обаче всички очи... Яяя... що...к'во ми има? (пооглеждам се - не съм разголена, не съм се изцапала с нещо, в дънки съм, не с мини... Ааа... и май почвам да вдяяявам... Въййй... ма, това нещо арабско ли е?... Да бе, нали "кебаб, дюнер"... Ами друго пишеше ли?... Ауу... овца заспала, що блея така?!... Ми сега, какво да правя - да се омитам? Или да се правя на ударена?... И тъкмо решавам, че май е по-добре да си обирам крушите, един кльощав младеж щръква до мен и пита какво ще желая. Еееми, майната им на всички! Искам кафе. След секунди ми го носи... Оо, не бе, какво е това?! Той ми вика: Кафе, мадам... Чакай малко, това ориенталско заведение ли е?... Да, мадам... Аз, наперена: ми що не ми носиш турско кафе в хубава порцеланова чашка, а тоя боклук в картонено канче?... Момчето се сконфузва, мига, запецна... Ама вие, вика, турско кафе ли искате?... Казвам му: турско, я! Турско, арабско или както там му казвате. Искам едно хубаво кафе от джезве с мъничко захар. И да е в порцеланова чаша, о'к? Тамам? След малко ми сервира истинско турско кафе в красива порцеланова чашка с чинийка. Добре ли е така, мадам? - пита... Идеално! - казвам - А нещо сладко към кафето? Той ми вика: има, сникерс, баунти... Аа, тц - отказвам - тия не стават за такова кафе! И му се усмихвам, правя се на отворка: На турското кафе му отива баклава, кадаиф, кюнефе, или поне локум... ама вие нямате тук. Язък!... Вдигна рамене и се врътна към тезгяха. А аз моментално забравям... Обаче след две минутки може би, пред мен - оп, кацва една чинийка с три баклавички! А?! Шашкам се! Момчето ми се усмихва и ми вика: Буюрум, мадам!... И още нещо ми казва на турски, ама разбирам само "анне" (майка)... А така! Турчин си, така ли? Това турско заведение ли е?... И стана тя! Какво стана нататък ли? Ами, брат му предния ден имал рожден ден, та затова случайно имали баклава, майка му я направила за празника. Казал на майка си за мен (живеят на горния етаж на къщата) И майка му казала да ме почерпи, понеже явно съм "като тях" и съм табиетлия, т.е. кафето да е турско, сервирано в порцеланова чашка, а към хубаво турско кафе върви и хубав татлъ (сладкиш), а какво по-хубаво от баклава? И аз, опитвам баклавичката и трогната от жеста, се изцепвам "Еее, ама аннен алтън елер вар!" (Майка ти има златни ръце! - това случайно го знам от миткосванията ми из Турция). Той се ухилва до ушите, вика "ташекюр едерим" и отлита нанякъде. След малко пак идва и ме пита имам ли нещо против да се запозная с майка му, тя искала. Че защо да имам? И идва Гюлназ ханъм, усмихната до ушите, леко притеснена, но и доволна. И си бъбрим на... :) българо-английски-турски. Тази Гюлназ е родена в едно разградско село, но когато била на 8-9 години родителите й се изселили в Измир. Затова знае много малко и много лошо български, но това няма никакво значение - добрите ни чувства бяха взаимни :) А най-удивителното беше, че аз се познавам с един нейн братовчед - Али, с който ехее, преди вече десетина години, бяхме колеги, но той замина със семейството си в САЩ. Устроил се в Чикаго, каза Гюлназ. Разбира се, пратих му поздрави чрез нея, защото Алито беше много точен колега, много услужлив, и изобщо добър и свестен човек. Мъжете наоколо (в заведението) също демонстрираха много добро отношение към "комшийката". Точно така, макар и от години вече да живеят в Англия, всички реагираха еднакво като чуха, че съм от България, в един глас: Ооо, комшууу! Хошгельдиниз, комшу! (добре дошла) Стана весело, надонесоха още баклави, локуми, соленки и разни ядки, портокалов сок и турски чай. Чак в 20:45 си тръгнах (а самолетът беше в 22:20). Момчето ми връчи един страхотен дюнер, а брат му (рожденника) ме закара до летището. И категорично отказаха да ми вземат пари. Това било черпня послучай рождения ден на по-големия син и затова, че се познавам с Али, и изобщо, светът е малък :) Със зор си изядох дюнера на летището, защото иначе трябваше да го хвърля, а ми беше жал и съвестно - беше вкусен, момчето ми го беше направило като за свой човек :)

Както и да е, следва финала :)

Самолетът не беше пълен и аз бях сама на тройна седалка. Литнахме, и нали цял ден обикалях, емоции, уморена, и моментално съм заспала. Събужда ме "Лейдис и джентълменс, след няколко минути кацаме на летище София, коланите" и т.н.... Ооох, иска ми се да си опружа малко кракатааа... Размърдвам се, сънено отварям очи... тоя кога е дошъл? - На една ръка разстояние седи един казак - на масичката му има шишенце уиски и пластмасова чашка. Поглежда към мен и вдига за наздравица чашката "Проснулась? Проснууулась... И правильно, скоро посадка будет. Ну, наздоровье!" И широооко ми се ухили. Хии! - хлъцнах - и окончателно се събудих - тоя, с тия два реда златни коронки в устата, беше като някой терминатор!... А, разгеле, кацнахме! Още няколко кадърчета от Лутън: [caption id="attachment_24147" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - някъде из центъра"][/caption] [caption id="attachment_24150" align="aligncenter" width="574" caption="Лутън - църквата Св. Мери"][/caption]

Автор и снимки Вили Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="4046"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="4046" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="4046"] Още пътеписи от близки места:

1. Добре дошли в кралското имение Сендрингъм (Sandringham, Norfolk)

Дъщеря ми непрекъснато си играе със сламки. Прави си квадрати, триъгълници, ” вълшебни пръчици” и какво ли още не…

Вижте една лесна и красива морска звезда, направена от 5 цветни сламки за сок. Накрая сме захванали с телбод една хартиена панделка и сме залепили очички за декорация. Това са нашите морски звезди!

Покрай морските звезди, се сетих за тези задачки (принт вариант):

Можете ли  да нарисувате  звезда и плик за писма, без да отделяте молива от листа?

Покажете на вашето дете как става и оставете то само да ги направи)

Изследователи и учени по целия свят работят над изобретяването на нови способи за получаване на електрическа енергия, необходима за работата на различни устройства. Съвсем наскоро професор Манос Тенцерис и група учени от Института по електротехника и компютърна техника в щата Джорджия, САЩ, разработиха нов и много интересен метод за "събиране" на електромагнитна енергия с помощта на сензори, които се носят върху дрехите. Още по-интересен е методът за тяхното създаване - те се... отпечатват на принтер, естествено, с използване на специална технология за печат. Според Тенцерис, около нас има огромно количество неизползвана електромагнитна енергия, но засега ние все още не можем пълноценно да използваме този източник. Ученият и неговият екип са създали миниатюрни сензори, включващи вградени антени, които се отпечатват на "хартия" от гъвкави полимери. В резултат на процеса на печат се създават безжични сензори с автономно захранване, които могат да намерят приложение в отбранителната промишленост или в цивилни индустриални проекти. Изследователите заявяват, че при лабораторните изпитания при взаимодействието си с електромагнитните полета от телевизионния спектър техните сензори са създали енергия с мощност стотици микровата. Според учените, мултичестотните сензори ще могат постоянно да създават повече от микроват електроенергия. Това не е много, но такава мощност е достатъчна, например, за захранване на микропроцесори.

Новият бюджет на НАСА предвижда съкращаване на финансирането за космически изследвания. В частност е предвидено прекратяване на работите по проекта за космическият тепескоп 'Джеймс Уеб'

На Кейп Канаверал започна предстартовото броене за последният старт по програмата 'Спейс Шатъл' . Старта на американската совалка 'Атлантис' е запланиран за 8 юли 2011 в 18:26 наше време.