Не жалете динаджиите!

Производителите на дини искали държавата да им помогне. Тя може да го направи, като ограничи вноса, като сложи високи мита или като плати субсидии. Какво означава това? Митата са данъци. За разлика от ДДС-то при митото се облагат само част от стоките: тези, които се внасят. Това увеличава техните цени. Така митото всъщност го плащат тези, които си купуват дини. В същото време местните производители на дини могат да увеличат цените. Ако цените на вносните стоки са по-ниски, всеки ще купува вносните. Ако обаче вносните поскъпнат, поскъпват и местните, макар че разноските на местните производители са останали същите. Така тяхната печалба е наша загуба. Такова е положението и с ограничаването на вноса. Примерно администрацията забранява да се внасят дини от Турция. Когато не се състезава с чуждия производител, родният може да вдигне цените. Отново това става за наша сметка. При субсидиите държавата първо събира пари от данъци. Искаш или не искаш да ядеш дини – плащаш данъци! После...

Прочети цялата новина

Свързани новини: