Политиката до голяма степен е изкуството да общуваш. То и много други занимания се свеждат до изкуството да комуникираш, ама сега няма да ги разглеждам.

Ако някой не умее да комуникира, може ли да бъде добър политик?

Какво ни казва горният билборд?

Хората, които са го поръчали, са хора с възможности – с пари или поне с много връзки (на това му викат административен ресурс) – мястото хич не е случайно.

ОЧЕВИДНО не разчитат да спечелят избори в конкурентна борба, защото горното творение е под всякаква конкуренция.

Хем са хора с възможности, хем грам не разбират от дизайн или са твърде стиснати, за да дадат пари за добър дизайн.

Как да го разкритикувам тоя дизайн, като няма едно нещо, направено като хората – нито шрифта, нито надписа, нито цветовете, нито композицията.

Хем грам не разбират от дизайн, хем част от тях са (бивши?) собственици на медии. Което много говори и изобщо за медийния бизнес у нас.

Ама толкова е зле, че последната дума се чете малко колебливо „Сили“ или „С или“...

Клуб „Сенатор“ изглежда трябва да ми внушава някакво ВИП усещане. Не повече, отколкото ВИП ми внушават имена като „Версай“, например.

Или колкото уважение ми вдъхва нашенският Cotton Club в сравнение с оригинала. Забележете удивителното сходство в логотипите.

То и горното ООД с билборда се опитва да попие поне мъничко от един успешен, но позабравен политически бранд, да попаразитира на стара слава.

Още веднъж ми се потвърждава едно старо наблюдение - „Както правиш дизайн, така правиш всичко“.

Доказателство.