Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия

Миналата седмица аха-аха да тръгнем за Умбрия и се оказа, че сме в Лацио. Днес отново ще бъдем из Лацио, за да видим градчето Сатурния. И под секрет да ви кажа, като едни истински римляни, ще идем на ... баня :) Янита ще ни води там :)   Приятно четене:

Пътуване до Сатурния

регион Лацио, Италия

 

Сатурния е градче в централна Италия,

което е било обитавано от древни времена. Административно се причислява към провинция Гросето и е известно с намиращите се в близост до него термални извори, които са местна атракция. Градът, носещ името на бог Сатурн, е вписан в историята като римска колония още от 183 година пр. Хр., а после е населяван и от етруски. През 1300 година Сатурния става свърталище на престъпници и градът е забравен в продължение на няколко века. Към края на 1800 година отново живота в него се възстановява, като до термалите са изградени своеобразни спа центрове. Хиляди посетители се къпят в горещите минерални води и до днес. Сред забележителностите в Сатурния е църквата "Санта Мария Магдалена", която е най- голямата църква в града. Най-ранните исторически записи, свързани с църквата, датират от 1188 година, а за последен път сградата е възстановена през 1933 година. В църквата се пази известната картина на Бенвенуто ди Джованни "Мадоната с младенеца", рисувана в края на 15-ти век.

Ех, Сатурния...

Още с приближаването ни до прословутото място с минерални извори пак в най- голямата жега, вниманието ми повече привлече намиращото се в близост голф игрище и останах доволна, че отиваме там. Приятелите ми изразиха притеснение от "късогледството" ми и въпреки, че ми посочиха другата посока (правилната), към минералния терасовиден басейн, аз пак нито една свястна снимка не направих. Е, остана ми надеждата

да поплувам в горещата над 45 градуса минерална вода, без да получа инфаркт.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Пристигайки на мястото, плуването се оказа мисия невъзможна.  

По глинестия стръмен склон бяха пръснати разноцветни купчинки от дрехи и хавлии на ентусиазираните посетители- все влюбени двойки, които ползваха мястото за далеч по- дръзки дела от моите с плуването и които, ако беше осъществил някой, рискуваше да си повреди детеродните органи или да си направи трайна татуировка от дребните камъчета, с които беше посипано навсякъде из този минерален природен феномен. Басейнът се оказа плитък до коленете, но на места дълбочината му достигаше до към един метър. И като тюлени трябваше да се пльоснем на избрано място, да притворим очи и да се наслаждаваме на водния масаж, който бързо движещата се вода услужливо правеше. Оказа се, че спокойно място трудно се намира поради гъсто населения басейн от една страна и от друга: че хората не се притесняваха да покажат с опипване и пощипване под водата това, че те харесват. Което ме изуми и отказа да стоплям българо- италианските взаимоотношения, защото никак не се вписвах в ролята на еротичен амбасадор. И след няколко сближаващи опита от страна на италианците, зацамбуркахме към най- отдалечения край на басейна.  

  Намерихме си идеално стратегическо място: пред нас останаха всички "тюлени", а зад нас- нищо, освен висок водопад, от който водата се изсипваше с всепомитаща гореща сила. Аз, Мира, Оги и Грета се

подредихме един до друг като кренвирши във вакуумна опаковка

така, че между нас никой фен на дружбата между народите да не се намести. Санти се пробва с масаж на водопада, ама бързо се оказа при вида на друг един смелчага, чиито сини гащенца водата отнесе и погълна, оставяйки го в цялото му голо великолепие точно на метър пред носовете ни. И докато се смеехме ту на случката, ту на гледката, Санти, държейки здраво банските си с две ръце, се потопи в една водна тераса под нас, предполагам обиден, че в нашата опаковка не се намери място за още един кренвирш. Колкото и да се провиквах, за да го извикам при нас, той си остана там дори и с риск от задушаване, когато до него се намести внушителна сто и петдесет килограмова лелка и вдигна нивото на водата с два метра. С Мира изпихме по литър минерална вода, докато се хилотихме и си фантазирахме как му излязъл късмета, ама лелката се оказа с гадже, разбира се съвсем "подходящ" за нея; около 40 килограмово рижаво мъжле, което пляскаше около нея като златна рибка покрай кит и тази мила италианска идилия създаде сериозен риск за нашето удавяне от смях. Ама то да беше само това...  

 

Термите бяха пред заплаха от срутване,

заради нашествието на "тюлените", хора всякакви и отвсякъде: млади, стари, дечурлига, хомосексуални, хетеросексуални, бели, цветнокожи... И всички едни такива щастливи, размазани, доволно ухилени. Единствено нахалните японски туристи, в които се спъвахме из цяла Италия, липсваха само тук, чак се зачудих, как така Сатурния за тях се е оказала terra incognita? Та отказахме се и петимата "извънземни" да се социализираме по местните обичаи и традиции, ама не се отказахме да воайорстваме, много ясно. И ако имаше възможност да сме с фотоапаратите във водата, то щяхме да направим култови еротични кадри. Наблюдавахме околните и се смеехме, всеки сам си знаеше защо, понеже от шума на водопада зад нас даже крясъците си не чувахме. Кисненето ни в минералната вода часове наред ни донесе не само емоции, ами и сериозно гъбясване, подухме се като родопски гайди. Но упорито чакахме да падне нощта, за да видя и аз небето над Сатурния. (Милите ми приятели, по всякакви начини се опитваха да ме култивират).  

Неусетно и тихо,

нощта се плисна над нас в акварелно индигово,

над водата затанцуваха полупрозрачни мъгли, като индиански привидения, а безлунното ниско небе се отрупа с милиони едри звезди. Във властта на това новоцарствие времето затаи дъх и спря. И когато индиговото на нощта преля в абаносово черно, и когато околният свят бе погълнат от нощната паст, звездите се отразиха във водата и сякаш заваля над нас звезден дъжд. Млечният път блесна с цялото си великолепие, като размотан шал от невидими нежни пръсти. Тържеството на тази красота ме грабна и ме запрати в други вселени. Разплаках се от щастие, че бях зрител на този космичен спектакъл...   От унеса ме измъкна Санти: "Хайде, тръгваме си", каза строго, после хвана ръката ми и за пореден път се оказа мой ангел пазител, предвид тъмнината, в която вървях и нищо не виждах, накъдето ме водеше, стъпвайки по камънаци и "тюлени": без значение, защото никой не изрази недоволство, явно и това беше обичайно за местното любезно гостоприемно сближаване. И макар, че беше средата на август и температурата на въздуха в Италия дори нощем не падаше под 32-33 градуса, излизайки от горещата минерална вода, ние се оказахме сякаш във фризер. Как не ни изпопадаха зъбите от студ не знам. Подобен паркинсонов танц тресеше и всички други около нас, суетящи се из тъмнината в търсене на дрехите си. Бяхме готови да оберем де що хавлии намерим по тесния бряг, да се омотаем с тях и да избягаме в неизвестна за никой посока. Мира, Оги и Грета предвидливо си бяха взели дрехи на принципа "Парен каша духа", ама ние със Санти трябваше да нахлузим тениските си и дънките върху мокрите бански, дрехите ни не изсъхнаха и в колата, въпреки, че надухме парното на max. Още тогава му заявих, че от толкова водни фиести за Коледа искам за подарък космодиск с магнитни наколенки. Но и този път мокрите дрехи не ни попречиха да спрем в едно кафене по пътя в

Питилиано (наречено от тях ПатиЛиЯно),

да седнем като опикали се идиоти на кафе и сладолед сред слисаните погледи на хората там. Освен това и хубави нощни панорамни снимки по пътя направихме, а крайпътните шубраци си взеха за спомен от мен половината ми коса. Ех, спомени, спомени... Минерални, звездни, "опикани", ама споделени радости, взели по шепа искри от скитническите ни души. И са живи. И са истински. И са си само наши. И още вадим камъчета от банските си и звезди от очите си. Още.

Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
2. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
3. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
4. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
5. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)
6. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)
7. Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска
8. Разходка из Адамело Брента в Италия
9. Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (1)
10. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
11. Талянски му работи (Италия)
12. До Италия и назад

Прочети цялата новина

Свързани новини: