Поглед към геоинженерството и каква роля би изграл в усилията ни да се справим с глобалното затопляне.

Липсата на коoрдинирани действия за намаляване на отделяните от човешка дейност парникови газове, кара мнозина да търсят решение на проблема по алтернативен начин. Геоинженерството все по-често намира място в дискусиите затова как да се справим с глобалното затопляне и тук ви представяме същността, и няколко от познатите концепции, които то предлага.

През изминалия месец на среща в Перу проведена под шапката на Междуправителствения панел по промените в климата (IPCC), учени са определили методите на геоинжинерството, като по-скоро абстрактни и несигурни поради малкото направени проучвания за ефикасността, цената, а и за рисковeте, които може да се крият за климата, околната среда и самите нас. Въпреки това, този дял на инженерството има и своите привърженици - такъв е Бьорн Ломборг, оглавяващ Copenhagen Consensus Center. Тяхно проучване заключва, че технологията за улавяне въглероден диоксид от въздуха има страхотен потенциал и окуражават допълнителни проучвания за нейното приложение в стратегиите за справяне с предизвикателствата на промените в климата. Авторът на „Шест градуса” Марк Лайнас пък смята, че климатичното инженерство е несигурна, но важна застраховка при евентуално достигане на катастрофална за човечеството повратна точка в процеса на глобално затопляне. Малко от идеите на геоинженерството са прилагани на практика, но ето поглед към това какво е възможно:

Космическо охлаждане: Скъп проект предвижда поставянето на „сенници” в точката на Лагранж, където гравитацията на Земята и Слънцето се изравняват. Сянката, която те ще хвърлят би охладила завиращата с парникови газове Земя, блокирайки 2% от слънчевите лъчи.

В бяло: Боядисване на покриви в бяло - сигурно сте чували затова? По подобен начин в Перу побеляват не покриви, а скали по планините, където има сериозна загуба на ледници. Целта е скалите да отразяват слънчевата светлина повече, от колкото да я поглъщат и така да забавят топенето. Друга идея, спонсорирана от Бил Гейтс е увеличаването на плътността на облаците с помощта на безпилотни плаващи съдове, които ще разпръскват морска вода на почти километър височина в атмосферата помагайки на облаците да отразяват повече слънчева светлина. Засяването на големи площи с „изрусени”, чрез генетично модифицирани земеделски култури също би могло да има подобен ефект на горе изброените методи. Според доклад на ООН само ограничаването на отделяните от индустриални практики черни сажди в атмосферата би могло да снижи температурите с 0.5 градуса.

Хванах те CO2: Тази група методи са насочени към улавянето на въглеродният диоксид. Един от тях е да бъде подпомогнато абсорбирането му чрез захранване на водораслите в океана с железен оксид. Резултатите от подобен опит обаче, показват промени в екосистемите водещи до отровни токсини, които могат да попаднат в хранителните вериги. Друг вариант е интензивното залесяване, но този подход изисква време за дърветата, да израснат и да поемат CO2 . Една по-практична концепция е тази за големи филтри, наречени ‘механични дървета’ функциониращи на принцип подобен на истинските, но доста по-ефикасно. Те могат да бъдат поставяни покрай главни пътища, където ще филтрират емисиите от превозните средства.

Видимо е, че съществуват неизвестни при прилагането на разгледаните методи, но определено е добра новина, че има хора разработващи начини да охладят затоплящата ни се планета - дори да не ни потрябват. На тях казваме: Умната!