Ко да праиш, да минава времето

Изглеждаше толкова безнадеждно, сякаш не му е стигнало само да се изгуби във времето. Но и главата му е трябвало да понесе удара на неясното родословно дърво, паднало поради житейско изгниване. Както не можеш да определиш възрастта му, така и си объркан – българин ли е, циганин ли е, някакъв друг ли е. Бившият човек просто изглеждаше скапано с двете си скапани тенекии за сирене на търговската улица в курортното градче. Липсваше ми идея какво може да продава, затова не се обзаложих и със себе си. А вътре в тенекиите нямаше нищо, даже стар вестник за облицовка нямаше. Толкова беше смахнато, че можеше да бъде единствено току-що прохождащ търговски авангард, налагащ продажбите на Нищо в кутия за сирене. Бившият човек обаче имаше не само маркетингов, но и житейски замисъл – Еми, ко да праиш, вика – да ми минава времето, вика. Това е добре, викам аз – много е добре дори, че на хора като теб така да им минава времето. Това прави всички останали значително по-спокойни. Всички останали...

Прочети цялата новина

Свързани новини: