Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Милен Радев

Един от любимите ми военни филми (а всъщност той е много повече от само военен филм)  е „We Were Soldiers“ на Рендъл Уолъс с Мел Гибсън в главната роля на подполковник Хал Мур.

Едноименната песен от саундтрека към филма не се забравя.

Нека тази песен прозвучи днес тук в памет на един герой, загинал на днешния ден – 11 септември – преди 10 години за да могат да живеят хиляди други.

Името му е Кирил „Рик“ Рискорла – боец в американската армия във Виетнам, директор по сигурността на „Морган Стенли“ в една от кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. На 11 септември 2001 той остана завинаги там, под развалините.

Рик Рискорла е изключителна по нашите човешки измерения фигура. Неговата съдба идва сякаш да ни напомни, че всеки живот има съдбовно предопределение, макар Провидението не винаги да я открива за нашите ограничени сетива. В жизнения път на Рик Рискорла неяснота няма. Кристално бистро в него прозира високото му назначение.

Рик е роден през 1939 година в славния Корнуол – борческия и мистичен келтски край в югозападната част на Великобритания. През 1962 г. той се преселва в САЩ и постъпва в Армията. Завършва офицерско училище като десантен боец и е зачислен в легендарния 7 кавалерийски полк (традиционният полк на генерал Къстър, бил се  в индианските войни на 1876 г. при Литъл Бигхорн, но извършил също така срамното клане при Уундид ний през 1890).

Рик Рискорла заминава за Виетнам през 1965 и като взводен става един от героите в сраженията с комунистическите виетнамско-китайски орди. Най-голяма и непомръкваща слава му носи битката при Иа Дранг – станала основен сюжет и на филма „We Were Soldiers“. Генерал Хал Мур, командващият при Иа Дранг казва, че Рик е  най-добрият взводен, който е срещал някога. Съслужещите му го боготворят за човечността му, за съчувствието, за смелостта му и бойните му качества. Рик Рискорла е войникът, изобразен на корицата на едноименната книга, по която е направен филмът. Нему е посветена цяла глава – „Ястребът от Корнуол“…

След демобилизацията Рик Рискорла следва в Оклахома и завършва като магистър по англистика. След това записва второ висше образование и се дипломира по правото през 1972. Занимава се с научна юридическа работа, издава учебник по криминално право, работи в банки из цяла Америка, премества се през 1984 г. в Ню Джърси. Тук се развива като един от големите специалисти по сигурността в банковия сектор.

През 1992 Рик анализира опасността от атака срещу носещите колони на Кулите в Манхатан с използването на взрив поставен в камион. Той предупреждава Пристанищните власти (собственици на Световния търговски център – СТЦ), но сигналът му е пренебрегнат. През 1993 следва първият атентат срещу Кулите точно по начина, предвиден от Рискорла. Той участва активно в евакуацията на сградите и съвсем в съгласие със строфата на песента от филма „…the first one in the last one gone…“ е последният човек, напуснал Световния търговски център след атентата.

През 1997 Рик Рискорла е назначен за директор по сигурността на най-голямата банка „Морган Стенли“. Една година по-късно ракът на простатата, от който той е опериран през 1994, се обажда отново с разсейки в костния мозък…

Нов анализ на сигурността, извършен от Рискорла, го убеждава, че СТЦ продължава да е атрактивна цел за световния тероризъм. Един от вариантите, които изследва, е атака с цивилен самолет срещу Кулите. Той препоръчва на ръководството на „Морган Стенли“ най-безопасния вариант – да изнесе главната си квартира от СТЦ 2 в друга сграда в Ню Джърси. Бордът отклонява препоръката на Рискорла, тъй като договорът им със СТЦ изтича едва през 2006.

Тогава директорът по сигурността разработва подробни евакуационни планове и налага всички служители на банката да провеждат учение за евакуация веднъж на всеки три месеца.

Въпреки, че на 11 септември е в отпуска, Рик Рискорла поема извънредна смяна, за да може заместникът му да замине на почивка. Когато в 8:46 часа първият самолет се врязва в СТЦ 1 Рискорла активира незабавно своя план за евакуация на разположената на 20 етажа във втория Близнак „Морган Стенли“. Той игнорира препоръката на администрацията на сградата всеки да остане на мястото си, алармира и ръководи лично евакуацията на служителите.

Свидетели си го спомнят да се движи от етаж на етаж с мегафон в ръка, да призовава към ред и спокойствие, да пее за душевно укрепление на бягащите God Bless America, военни маршове, песни от Корнуол  и преди всичко историческия марш „Men of Harlech“. Видян е да достига 72-рия етаж, проверявайки стаи и коридори и проправяйки си път надолу.

Към момента, в който вторият самолет се забива в СТЦ 2 в 9:03 часа, Рискорла вече е успял да изведе по-голямата част от 2.700-те служители на „Морган Стенли“ от тази сграда и да се разпореди за евакуацията на останалите 1000 служители от СТЦ 5. Той влиза многократно в горящата Кула и се грижи за хора от други фирми. Когато един от колегите му го призовава да остане вече отвън, той отговаря “Веднага след като се убедя, че всички са напуснали”.

Твърди се, че е видян за последно на 10-тия етаж, изкачвайки се нагоре. Малко по-късно Кулата се сгромолясва. Останките на Рик Рискорла никога не са открити.

Благодарение на усилията и саможертвата му всички 2.700 служители на „Морган Стенли“ с изключение на трима са спасени от СТЦ 2. Двама от тези трима са самият Рик и неговият асистент Уес Мърсър.

През 2002 г. книгата на лауреата на приза Пулицър Джеймс Б. Стюарт „Сърцето на войника“ бе определена като най-добра на годината. По нея е създадена опера, чиято премиера трябва да се е състояла вчера в Сан Франциско.

Само в мрежата и то трудно може да се открие днес документалният филм на History Chanel от 2005 за подвига на Рик „Човекът, който предвиди 9/11“.

В памет на Рик Рискорла и като помен за всички невинни жертви на ислямисткия терор, заплашващ междувременно всички нас, жителите на просветения и демократичен Запад, привеждам (и превеждам любителски) песента от филма „Ние бяхме войници“:

Johnny Cash & Dave Matthews – For You (We Were Soldiers)

Милен Радев

Един от любимите ми военни филми (а всъщност той е много повече от само военен филм)  е „We Were Soldiers“ на Рендъл Уолъс с Мел Гибсън в главната роля на подполковник Хал Мур.

Едноименната песен от саундтрека към филма не се забравя.

Нека тази песен прозвучи днес тук в памет на един герой, загинал на днешния ден – 11 септември – преди 10 години за да могат да живеят хиляди други.

Името му е Кирил „Рик“ Рискорла – боец в американската армия във Виетнам, директор по сигурността на „Морган Стенли“ в една от кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. На 11 септември 2001 той остана завинаги там, под развалините.

Рик Рискорла е изключителна по нашите човешки измерения фигура. Неговата съдба идва сякаш да ни напомни, че всеки живот има съдбовно предопределение, макар Провидението не винаги да я открива за нашите ограничени сетива. В жизнения път на Рик Рискорла неяснота няма. Кристално бистро в него прозира високото му назначение.

Рик е роден през 1939 година в славния Корнуол – борческия и мистичен келтски край в югозападната част на Великобритания. През 1962 г. той се преселва в САЩ и постъпва в Армията. Завършва офицерско училище като десантен боец и е зачислен в легендарния 7 кавалерийски полк (традиционният полк на генерал Къстър, бил се  в индианските войни на 1876 г. при Литъл Бигхорн, но извършил също така срамното клане при Уундид ний през 1890).

Рик Рискорла заминава за Виетнам през 1965 и като взводен става един от героите в сраженията с комунистическите виетнамско-китайски орди. Най-голяма и непомръкваща слава му носи битката при Иа Дранг – станала основен сюжет и на филма „We Were Soldiers“. Генерал Хал Мур, командващият при Иа Дранг казва, че Рик е  най-добрият взводен, който е срещал някога. Съслужещите му го боготворят за човечността му, за съчувствието, за смелостта му и бойните му качества. Рик Рискорла е войникът, изобразен на корицата на едноименната книга, по която е направен филмът. Нему е посветена цяла глава – „Ястребът от Корнуол“…

След демобилизацията Рик Рискорла следва в Оклахома и завършва като магистър по англистика. След това записва второ висше образование и се дипломира по правото през 1972. Занимава се с научна юридическа работа, издава учебник по криминално право, работи в банки из цяла Америка, премества се през 1984 г. в Ню Джърси. Тук се развива като един от големите специалисти по сигурността в банковия сектор.

През 1992 Рик анализира опасността от атака срещу носещите колони на Кулите в Манхатан с използването на взрив поставен в камион. Той предупреждава Пристанищните власти (собственици на Световния търговски център – СТЦ), но сигналът му е пренебрегнат. През 1993 следва първият атентат срещу Кулите точно по начина, предвиден от Рискорла. Той участва активно в евакуацията на сградите и съвсем в съгласие със строфата на песента от филма „…the first one in the last one gone…“ е последният човек, напуснал Световния търговски център след атентата.

През 1997 Рик Рискорла е назначен за директор по сигурността на най-голямата банка „Морган Стенли“. Една година по-късно ракът на простатата, от който той е опериран през 1994, се обажда отново с разсейки в костния мозък…

Нов анализ на сигурността, извършен от Рискорла, го убеждава, че СТЦ продължава да е атрактивна цел за световния тероризъм. Един от вариантите, които изследва, е атака с цивилен самолет срещу Кулите. Той препоръчва на ръководството на „Морган Стенли“ най-безопасния вариант – да изнесе главната си квартира от СТЦ 2 в друга сграда в Ню Джърси. Бордът отклонява препоръката на Рискорла, тъй като договорът им със СТЦ изтича едва през 2006.

Тогава директорът по сигурността разработва подробни евакуационни планове и налага всички служители на банката да провеждат учение за евакуация веднъж на всеки три месеца.

Въпреки, че на 11 септември е в отпуска, Рик Рискорла поема извънредна смяна, за да може заместникът му да замине на почивка. Когато в 8:46 часа първият самолет се врязва в СТЦ 1 Рискорла активира незабавно своя план за евакуация на разположената на 20 етажа във втория Близнак „Морган Стенли“. Той игнорира препоръката на администрацията на сградата всеки да остане на мястото си, алармира и ръководи лично евакуацията на служителите.

Свидетели си го спомнят да се движи от етаж на етаж с мегафон в ръка, да призовава към ред и спокойствие, да пее за душевно укрепление на бягащите God Bless America, военни маршове, песни от Корнуол  и преди всичко историческия марш „Men of Harlech“. Видян е да достига 72-рия етаж, проверявайки стаи и коридори и проправяйки си път надолу.

Към момента, в който вторият самолет се забива в СТЦ 2 в 9:03 часа, Рискорла вече е успял да изведе по-голямата част от 2.700-те служители на „Морган Стенли“ от тази сграда и да се разпореди за евакуацията на останалите 1000 служители от СТЦ 5. Той влиза многократно в горящата Кула и се грижи за хора от други фирми. Когато един от колегите му го призовава да остане вече отвън, той отговаря “Веднага след като се убедя, че всички са напуснали”.

Твърди се, че е видян за последно на 10-тия етаж, изкачвайки се нагоре. Малко по-късно Кулата се сгромолясва. Останките на Рик Рискорла никога не са открити.

Благодарение на усилията и саможертвата му всички 2.700 служители на „Морган Стенли“ с изключение на трима са спасени от СТЦ 2. Двама от тези трима са самият Рик и неговият асистент Уес Мърсър.

През 2002 г. книгата на лауреата на приза Пулицър Джеймс Б. Стюарт „Сърцето на войника“ бе определена като най-добра на годината. По нея е създадена опера, чиято премиера трябва да се е състояла вчера в Сан Франциско.

Само в мрежата и то трудно може да се открие днес документалният филм на History Chanel от 2005 за подвига на Рик „Човекът, който предвиди 9/11“.

В памет на Рик Рискорла и като помен за всички невинни жертви на ислямисткия терор, заплашващ междувременно всички нас, жителите на просветения и демократичен Запад, привеждам (и превеждам любителски) песента от филма „Ние бяхме войници“:

Johnny Cash & Dave Matthews – For You (We Were Soldiers)

На 09 септември 2011 кандидатът за кмет на Единната народна партия Петър Якимов и Павлина Панова. Те издигнаха плакат "Борисов, дрога, избори" по време на благотворителен мач в София, с участието на премиера. След 24 часов престой в ареста Петър Якимов и Павлина Панова, обвинени в нарушаване на обществения ред и подтикване към противообществени прояви по време на спортно мероприятие, бяха оневинени от Софийски градски съд. При отвеждането му в районното Петър Якимов не е оказал никаква съпротива и е сътрудничил на полицията. Информация за решението на съда може да бъде прочетена в препратката по-долу.

На 09 септември 2011 кандидатът за кмет на Единната народна партия Петър Якимов и Павлина Панова. Те издигнаха плакат "Борисов, дрога, избори" по време на благотворителен мач в София, с участието на премиера. След 24 часов престой в ареста Петър Якимов и Павлина Панова, обвинени в нарушаване на обществения ред и подтикване към противообществени прояви по време на спортно мероприятие, бяха оневинени от Софийски градски съд. При отвеждането му в районното Петър Якимов не е оказал никаква съпротива и е сътрудничил на полицията. Информация за решението на съда може да бъде прочетена в препратката по-долу.

Почти няма да има! Почти казах. Почти няма да има... Няма да окажат съществено влияние...

Там, където има много отсъстващи избиратели. Нещо, което отдавна се знае, е, че в редица общини в България населението го няма. Емигрирало е, само че си стои в списъка. Пълно ли е с фантоми? Пълно е с фантоми! Може ли да се злоупотреби с фантомите? Може. Търсете общини, в които има три пъти повече хора в списъка, отколкото е населението. Не съм казал, че задължително ще се злоупотреби, но е много възможно.

библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка. библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса - място, на което могат да ...

Изборният туризъм в Кърджали — разследвне на бТВ. Разследването е част от националната кампания срещу купуването на гласове на предстоящите местни и президентски избори, реализирана със съдействието на МВР, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, както и фондация „Америка за България”. http://www.youtube.com/watch?v=703wxsw0oF4 http://www.youtube.com/watch?v=mnoUJ45a5-M

Изборният туризъм в Кърджали — разследвне на бТВ. Разследването е част от националната кампания срещу купуването на гласове на предстоящите местни и президентски избори, реализирана със съдействието на МВР, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, както и фондация „Америка за България”. http://www.youtube.com/watch?v=703wxsw0oF4 http://www.youtube.com/watch?v=mnoUJ45a5-M

На 09.09.2011 г., от публично изявление на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, стана известно, че преди да стане министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници в София, които през 2007 г. са му поискали подкуп от половин милион евро, за да придвижат проекта за Бизнес-парк в гр. София.·На видеозаписа от изказването на Цветан Цветанов в Пловдив разкритието за подкупа е след 6 мин. 50 сек.).

Цветанов си спомнил как като научил за случая, посъветвал Плевнелиев да подаде сигнал в полицията срещу общинарите, но той се отказал. От признанието на министър Цветанов става ясно, че укритото престъпление с искане на подкуп от 1 милион български лева, е особено тежко и попада в хипотезата на чл. 302а от НК: “За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност илишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.”

В Наказателно-Процесуалния кодекс има изричен текст, който задължава гражданите, които узнаят за извършено престъпление да уведомят държавните органи. Текстът е цитиран и на уеб страницата на Прокуратурата на Република България.

Днес главният прокурор Борис Велчев е сезиран с писмо от двама граждани: Петър Пенчев и Атанас Чобанов от Асоциацията за свободно слово "Анна Политковская". В писмото им са прецизирани и текстовете от закона, с които се мотивират:

Росен Плевнелиев е трябвало да постъпи съгласно чл. 205, ал. 1 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган”, във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7  от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери.

Цветан Цветанов сега вицепремиер и министър на вътрешните работи, обаче е длъжностно лице и за него се прилага чл. 205, ал. 2 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението” Нормата тук е императивна и се прилага от момента, в който Цветанов е станал министър.

Затаяването на това престъпление и неподаването на сигнал до прокуратурата от страна на министър Цветанов, днес в качеството му на висше длъжностно лице, го излага и на санкциите на чл. 294, ал. 1 от НК, за лично укривателство: “Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.” - пише в сигнала.

Съгласно чл. 205, ал. 3 от НПК прокуратурата е длъжна незабавно да започне наказателно производство по случая. Писмото до Борис Велчев е изпратено с копие до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и подателите настояват Европейският парламент "да следи отблизо това публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България".

Десетата годишнина от самоубийствените терористични атаки на 11 септември 2001г. беше отбелязана днес не само в Манхатън на Кота нула, но и по целия свят. Дали обаче за 10 години светът успя да направи своите изводи и поуки или цялото човечесво самоубийствено продължава да се поддава на изкушенията на омразата?!

През целия ден медиите по света и у нас посветиха часове от програмите си и специални материали на годишнината. Очевидци разказваха спомени. Експерти и дипломати коментираха случилото се. Разузнавачи и журналисти обясняваха детайи.

Сякаш няма спор, че след тази дата светът е станал различен.

Фактите и официалната версия за събитията са широко известни, но не по-малко популярна е и конспиративната теория за този ден.

В самите Съединени щати има много хора, които не вярват на властите за разпространяваната версия и до днес задават въпроси на които търсят отговори, но не каквито и да е, а логични.

В този ден, на хората, които са приели да живеят в името на Божията истината и законите на Бога, независимо от религията им, не им остава нищо друго, освен да се молят за спасението на душите на загиналите невинни жертви, но и на подбудителите и извършителите на зловещата касапница. Президентът на САЩ Барак Обама прочете днес част от Псалм 46:

1. Бог е нам прибежище и сила,
2. бърз помощник в беди,
3. затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4. Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5. Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6. Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7. Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9. Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята:
10. прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11. Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

Но забравило Бога човечеството продължава да се ожесточава. Войните не спират. Продължават да гинат хора в името на борбата с тероризма, вместо да се търсят и изкореняват причините за тероризъм.

Всяка година на 11 септември, и не само на този ден, си мисля колко по-справедлив щеше да е светът, ако средствата с които се отнема свободата в името на сигурността, се вложат в създаване на по-справедлив свят за всички.

В Пловдив са разположени билбордове на кандидат-кмета Величко Апостолов, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

В Пловдив са разположени билбордове на кандидат-кмета Величко Апостолов, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

Върви Осама бен Ладен през планината Тора Бора в Афганистан с четирите си жени. Среща ги един мюсюлманин и пита: - Защо, Осама, жените ти вървят пред тебе, след като в Корана ясно пише, че трябва да вървят отзад? - Защото когато свещената книга е била писана, не е имало противопехотни мини. Върви, Фатма, върви.. Усмихни се, България, това е арабската интерпретация на френската поговорка "Шерше ла фам", макар че жените на Осама не успяха да го опазят да доживее тазгодишния 11 септември. На повече късмет разчитат българските кандидати за президент, които си избраха дами за вице. Каракачанов и воеводите показаха, че се интересуват не само от наденица, но и от високи коефициенти на интелигентност, а Яне, типично за него, реши да откадне една обидена и неуспяла герберка. Но и в двата случая дамите едва ли ще помогнат много на мъжете до себе си.

След фискалният катаклизъм през който неотдавна премина САЩ, няма как да не се запитаме, защо Вашингтон продължава да упорства с агресивна политика в Близкия Изток? Петролът, наркотиците и търговията с оръжия са несъмнено доходоносни, но 10 години след началото на новата Източна политика на САЩ, излиза въпроса, дали разходите не надвишиха печалбите? За какво става …

Continue reading »

Дойде ли 11 септември, в обществото започват да се задават въпроси, които ни съпътстват вече десет години след атентатите през 2001 година в Ню Йорк.  И тъй като някои въпросителни, които се задават, не намират място в медиите, ще си ги задам в блога. В своя статия по случай годишнината от атентатите, интелектуалецът Ноам Чомски …

Continue reading »

Майка ми е извънземно. С баща си обаче имам проблем. Някой просто му казват българин. Учените обаче са го хванали в примката си и му лепят всякакви етикети, доказващи земния му произход. Едните казват, че имал тюркски корени, други пък, че пра прародът му е имал нещо общо с поляци, гръци и италианци. В началото много се гордеех с произхода си, независимо кои изследователи на гените и историята ми имаха превес в момента. После ми писна. Заливаха ме с рекламни материали дървената, електронната и служебната ми поща. Защитниците на различните теории ми звъняха на врата, като истински мормони, пробутващи просветляващата си книжнина. “Бъди горд българин с тюркски корени!”. “Усети просветлението на славянското си минало!” и т.н. Почувствах се жертва на хората с бели престилки и дебели книги. После научих, че има таен кръг на криещи се от търсачите на българските корени. Хора, живеещи под прикритие, за да запазят генетичното си наследство неопетнено от епруветки и класификации. Някои бяха...

Този вторник, (13 септември) от 19:00 часа в кино Одеон е началото на Горичка Филм Фест. Започваме със Сметището (Waste Land) и бързо преди това искахме да ви покажем тези зашеметяващи снимки от филма. Waste Land проследява пътуването на известния артист Вик Мюниз от Ню Йорк до неговата родина Бразилия. Разказът е за Жарджин Грамашо, най-голямото сметище на света, а героите са хората събиращи отпадъци за рециклиране (catadores). Тези съвсем обикновени хора влизат в ролята на творци, като помагат в създаването на шедьоврите, които виждате. Елате във вторник за да видим как боклукът и изкуството променят живота на catadores от Жарджин Грамашо в далечна Бразилия.

Още снимки: тук

Антон Тодоров е роден през 1966 г. Завършил политология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1994 г. Дипломната му работа е на тема "Генезис и природа на патримониалната държава". Специализирал е също "Изследвания на руската военна доктрина" във Военна академия "Г.С. Раковски". Има над 200 публикации в българската и чуждата преса. - Г-н Тодоров, смятате ли, че "Бай Ганьо тръгна на избори" е актуален сюжет сега у нас? - Има стряскащи паралели, които могат да се забележат при сравняване на ситуацията преди 100-120 години и днес. Разбиранията за правенето на публична политика, за властта, демонстративната липса на контрол по отношение на властовите решения, злоупотребите с публични финанси и т.н. са като дежа вю. Наскоро излезе една прекрасна книга на стопанския историк доц.Пенчо Пенчев "Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция". Съвпаденията на корупционните практики тогава и днес са толкова идентични, че човек се пита – има ли изобщо някакво развитие...

Те повечето помнят. И както повечето, те помнят избирателно, като всички. Само тук обаче избирателното е повърхностно. Като животът тук, който е като тях – повърхностен. Живеейки в спомените си, те мразят своят живот. Не мразят спомените си, защото помнят избирателно, не са научени да помнят. Те се уповават на добрия ( според тях) живот в миналото. В миналото, където можеха да си купят кило портокали само на нова година. В миналото, където можеха да си купят автомобил, след години унизително чакане. В миналото, където в телевизора имаше само две програми. В миналото, където имаше вноска за апартамент и ергенски данък. В миналото, в миналото, в миналото... Където дори разказването на един виц можеше да застраши собствената ти безопастност. Днес ли? В петък комунистите в парламента поискаха минута мълчание в памет на 9 септември. И носталгията от глупост се превърна и в наглост. Запомнете това.

“Новите технологии ни позволяват на нас потребителите все по-лесно и по-масово да си говорим, да споделяме, да си препоръчваме или да не си препоръчваме”. Радостина Манахова разбира много от маркетинг. Знанията придобити в УНСС, завършеният MBA в London Business School и работата в отделите на няколко големи агенции от София и Лондон, със сигурност са и помогнали в основаването на консултантската агенция MMD Partners.

Радостина Манахова от ММД Партньори за гравитацията в бизнеса from горичка on Vimeo.

В дните и седмиците след 11. септември 2001 година книготърговци, библиотекари и издатели дадоха всичко от себе си да помогнат на хората да разберат атаките. Звъннах на моите приятели книжари в Оклахома сити за съвет за книги, които да ми помогнат да се справя с травмата. Имаше засилен интерес към заглавия за Исиляма и Близкия изток. “Новите чакали: Рамзи Юсеф, Осама бин Ладен и бъдещето на тероризма” от Саймън Рийв, издадената през 1999 г. от Northeastern University Press книга веднага влезе в челната десетка на най-търсени заглавия, както и “Талибаните: военизиран Ислям, петрол и фундаментализъм в Централна Азия” на Ахмед Рашид, публикувана от университетското издателство в Йейл.

“Нострадамус: Пълни предсказания” проби до Топ 20, докато няколко нови книги едва кретаха. Сред тях бяха “Високо в небето” на Уолтър Кърн (по която по-късно бе сниман филм с участието на Джордж Клуни – б. ред.) с оказалата се неподходяща корица с горящ мъж, паднал от небето, както и “Черният дом” на Стивън Кинг и Питър Строб – роман, за който Random House бяха платили аванс от $10 млн., изведнъж оказал се нежелан от публиката.

За мен беше малък шок да разбера, че едва от седмица след атаките Random House са сключили с Калеб Кар договор за написването на бърза история на тероризма. Самиздат платформите BookSurge.com и нефункциониращата вече Blueear.com работеха върху публикуването на “09/11 8:48 A.M.”, антология от истории на очевидци – в печатно и електронно издание, което щеше да бъде пуснато преди края на септември. (Дори по онова време електронните издатели биеха традиционните издателства в скорост до излизането на пазара – б.а.)

Удивително е дори като се замисля за далечната вече 1990 г., когато Ирак нападна Кувейт. По онова време бях продавач в туристическа книжарница в Бостън и единственото нещо, което имахме по темата, беше остаряла карта на Близкия изток и “История на арабските народи” на Албърт Хурани, академично изследване от Harvard University Press.

От издателска гледна точка нещата са се променили много. Днес хората са много по-добре информирани за света около тях – нещо, за което книгите и издателският бизнес стоят в основата. Има безброй заглавия, които хората от Западния свят могат да прочетат за Исляма, историята и политиката на Близкия изток, Афганистан и живота на арабо-американците. (Дори тази седмица, за да отбележи 10-годишнината от атаките на 11 септември, Асоциацията на американските университетски издателства AAUP препубликува своя списък от “Книги за разбиране” - наръчник за преподаватели, който сега съдържа повече от 1000 академични заглавия).

Резултатът от всички тези процеси е, че западните издателства вече имат по-голям интерес да правят бизнес в Близкия изток и се интересуват много повече от региона. Същевременно близкоизточните издатели искат да си сътрудничат за преводи и да запълнят празнината в познанията за региона.

Много е важно, че интелектуалните връзки в тази насока са двупосочни. Терористите, които нападнаха Ню Йорк и Вашингтон през онзи ден, са израстнали в интелектуална и духовна изолация точно от онзи тип, който е насърчавал тяхната "убийствена" праволинейност. Какво е религиозният фундаментализъм освен провал на разчитането – провал в търсенето на нюанси в текста, в изследването на парадоксите, в интерпретирането? Или е може би просто провал на широкия прочит...

Книгите в крайна сметка са в центъра на 11. септември и неговото завещание. Книгите са онези, които насочват терористите по техния път, и книгите и обмяната на идеи, която те представляват, са това, което може да предотврати случването на следващ 11. септември 2001. Книгите предлагат възможност да разберем събитията от деня, да свържем културните и духовните различия и да съхраним надеждата за мирно бъдеще.

Едуард Наводка е главен редактор на сайта Publishing Perspectives. По време на атентатите на 11 септември 2001 г. е редактор на приложението PW Daily for Booksellers в Publishers Weekly.

* Преводът е част от редакционния материал на Наводка, посветен на атаките над Световния търговски център през 2001 г. Заглавието е на редакцията.

Обичате ли сладолед? И колко порции е рекордът ви? На мен - 3. След това гърлото си казва думата, но до три се справям чудничко - мммм!

За разлика от студеното лакомство съветите не вредят на гърлото и можем да ги консумираме в не толкова умерени количества, стига да са на порции. Сега ви предлагаме четвъртата порция с идеи за празнуване:

Денят на Роалд Дал наближава и ние вече имаме цели 20 идеи как да празнуваме този ден. Но можем ли да се спрем на тази бройка? Не, не и отново не. Именно по тази причина ви предлагаме свежа порция от още 10 забавни хрумки, с които и вие да се включите в празнуването, което е само след 2 дни. И така:

21. Престорете се, че сте Върховната вещица и направете ужасно заклинание!

22. Регистрирайте се в сайта на илюстратора Куентин Блейк - www.quentinblakevirtuallylive.com, където ще можете да го видите на живо на 28 септември 2011 г.

23. За да отбележим 50-ия рожден ден на Джеймс Хенри Тротър, е време да търкулнем прасковата по света. Посетете сайта www.followthatpeach.com, за да разберете как!

24. Прочетете книга на Роалд Дал, която досега не сте разгръщали, а ако сте изчели цялото му творчество, започнете отново любимата си книжка!

25. Измислете си 10 собствени невероятни думи и ги споделете с приятели!

26. Колко от насекомите от „Джеймс и гигантската праскова“ можете да намерите в градината си или в парка?

27. Направете разпродажба, със средствата от която да помогнете на училището си – можете да сложите за продан книги, които вече сте прочели, домашно приготвени сладкиши и бонбони.

28. Застанете на главата си и стойте така колкото можете по-дълго.

В Пловдив са разположени билбордове и плакати на Дани Каназирева, Съюз за Пловдив, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете и плакатите не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

В Пловдив са разположени билбордове и плакати на Дани Каназирева, Съюз за Пловдив, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете и плакатите не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

Дани Каназирева, канидат за кмет на Пловдив, издигната от Съюз за Пловдив, агитира сред деца.

Дани Каназирева, канидат за кмет на Пловдив, издигната от Съюз за Пловдив, агитира сред деца.

Проекти за стотици милиони евро превръщат малкия град Разлог в голям и апетитен залък за всички, които искат да потопят ръка в потока от инвестиции. С увеличаването на потоците от пари се засилва и натискът върху избирателите. http://www.youtube.com/watch?v=5AaOYt3qMVE http://www.youtube.com/watch?v=mqotpM8IRM0 Източник: http://www.btv.bg/video/437690820-bTV_Reporterite_Glasove_ot_Pirin.html Как заместник-министъра на МВР, Вучков, коментира нарушенията в Разлог: http://www.btv.bg/video/1998510985-Strah_i_reket_li_reshiha_predishnite_izbori_v_Razlog.html

Проекти за стотици милиони евро превръщат малкия град Разлог в голям и апетитен залък за всички, които искат да потопят ръка в потока от инвестиции. С увеличаването на потоците от пари се засилва и натискът върху избирателите. http://www.youtube.com/watch?v=5AaOYt3qMVE http://www.youtube.com/watch?v=mqotpM8IRM0 Източник: http://www.btv.bg/video/437690820-bTV_Reporterite_Glasove_ot_Pirin.html Как заместник-министъра на МВР, Вучков, коментира нарушенията в Разлог: http://www.btv.bg/video/1998510985-Strah_i_reket_li_reshiha_predishnite_izbori_v_Razlog.html

След тортата с надпис ГЕРБ - партията продължава упорито да агитира чрез деца и да нарушава закона.

След тортата с надпис ГЕРБ - партията продължава упорито да агитира чрез деца и да нарушава закона.

В Пловдив могат да бъдат видени билбордове на Георги Титюков, Кауза за Пловдив, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

В Пловдив могат да бъдат видени билбордове на Георги Титюков, Кауза за Пловдив, които не съдържат всички изисквани реквизити за предизборни материали — Изборен кодекс в чл. 142 (2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. Билбордовете не съдържат предупреждение, че продаването и купуването на гласове е престъпление.

Уважаеми дами и господа, Навсякъде се пише за купуване на гласове, а аз искам да ви съобщя за "купуване" без средства на гласове в с. Беловица, което не мога да Ви докажа за съжаление документално. Имаме две кандидат кметици - настоящата и нова. И двете водят странни предизборни кампании - обикалят по всички домове със списъци, в които ни записват имената дали ще гласуваме за тях. За настоящата кметица обикаля секретарката на кметството, като записва име и ЕГН в списъците. А втората обикаля с подобни списъци и записва само имената. "Новата" настоява да гласуваме за нея, тъй като имала деца за издържане. Тя е съпруга на селския полицай и представете си страха на възрастните хора - как да откажат да се впишат в списъците й. Чуват се и заплахи. Според мен това е натиск, а хората се страхуват и някои се записват и в двата списъка.След гласуването отново ще има хора, както в минали години, които причакват отвън и настоятелно питат за кого сме пуснали гласа си. Ако имате възможност и власт, проверете достоверността на сигнала ми и ще се убедите в съществуването на тези "важни" предизборни списъци.

Уважаеми дами и господа, Навсякъде се пише за купуване на гласове, а аз искам да ви съобщя за "купуване" без средства на гласове в с. Беловица, което не мога да Ви докажа за съжаление документално. Имаме две кандидат кметици - настоящата и нова. И двете водят странни предизборни кампании - обикалят по всички домове със списъци, в които ни записват имената дали ще гласуваме за тях. За настоящата кметица обикаля секретарката на кметството, като записва име и ЕГН в списъците. А втората обикаля с подобни списъци и записва само имената. "Новата" настоява да гласуваме за нея, тъй като имала деца за издържане. Тя е съпруга на селския полицай и представете си страха на възрастните хора - как да откажат да се впишат в списъците й. Чуват се и заплахи. Според мен това е натиск, а хората се страхуват и някои се записват и в двата списъка.След гласуването отново ще има хора, както в минали години, които причакват отвън и настоятелно питат за кого сме пуснали гласа си. Ако имате възможност и власт, проверете достоверността на сигнала ми и ще се убедите в съществуването на тези "важни" предизборни списъци.

Кандидатът за кмет на община Варна Веселин Марешки е предприел акция по "купуване" на гласове пред аптеките си в града. На излизане от аптека от веригата "Аптеки Марешки" младо момиче пресреща клиентите и им предлага срещу 20 лева да си дадат личните данни за списък, а след изборите ще получат още 30 лв в замяна на подкрепа на изборите за Веселин Марешки. Тази практика е в ход от около седмица.

Кандидатът за кмет на община Варна Веселин Марешки е предприел акция по "купуване" на гласове пред аптеките си в града. На излизане от аптека от веригата "Аптеки Марешки" младо момиче пресреща клиентите и им предлага срещу 20 лева да си дадат личните данни за списък, а след изборите ще получат още 30 лв в замяна на подкрепа на изборите за Веселин Марешки. Тази практика е в ход от около седмица.

ГЕРБ са изпратили лица от групата си, които минават по стаите на пенсионерите от старческия дом във Велико Търново и неправомерно събират лична информация от тях...

ГЕРБ са изпратили лица от групата си, които минават по стаите на пенсионерите от старческия дом във Велико Търново и неправомерно събират лична информация от тях...

Създателят на групата за коалиция "Граждани за Велико Търново" вкарва в групата всичките си "приятели" от социалната мрежа директно в групата без съгласие на потребителите. Имам приятели, които не симпатизират на тази коалиция, но без да знаят как и кога са вкарани в тази група. Целта на това е чист политически спам без наше съгласие. Това е агресивна практика.

РЗС - Велико Търново са си направили група във facebook, в която вкарват потребители без тяхното съгласие. И мен бяха вкарали а даже не знам как съм се озовал там. Другото интересно е, че около 15% от потребителите им за агитация са набор 96... Законът забранява въвличането на деца в подобни агитации...

"Самият аз не мога да взема от човека и долар, без да му дам нещо в замяна — да речем, накит от фалшиво злато или градински семена, или мазило против лумбаго, или борсови книжа, или боя за печка, или в краен случай пукната глава. Изглежда, моите деди произхождат от Ню Ингланд и аз съм наследил нещичко от техния силен и упорит страх от полицията."

„Съвест в изкуството“, О. Хенри

Дори онзи тип хора, които с необяснима за мен гордост твърдят, че никога не четат книги, знаят историята за „Даровете на влъхвите“ - може би без автор и без интерес към неподражаемия му разказвачески стил, но с увереност я препредават на децата си, защото е мъдра и красива. Подобна е съдбата и на хумористичния разказ „Вождът на червенокожите“, филмиран три пъти – през 1911, 1959 и 1998 г.

За тези, които познават творчеството на О. Хенри (роден на днешния ден, 11 септември 1862 г. в Гринсбъро, Северна Каролина), обаче може би „Влъхвите“ и „Вождът“ са вече леко поизтъркани – бих ги сравнила с The Unforgiven I и II на Металика. В моето сърце този О.Хенри си спечели почетно място с неустоимите си антигерои - шеговити мошеници, чиито морални устои може би се разминават понякога с поставените от закона норми, но все пак са здрави и дори достойни за уважение. Самият той лежал в затвора няколко години за злоупотреби, именно на това място младият Уилям Сидни Портър измисля творческия псевдоним О. Хенри. Излежавайки присъдата си в периода между 1898 и 1901 г., той упорито пише разкази, които изпраща нелегално на нюйоркската преса. Тогава се оформя и неговата писателска индивидуалност и стил, макар това да не са първите му литературни опити.

Няколко години по-рано, през 1984-85 г., Портър издава в Остин, Тексас, хумористичния седмичник The Rolling Stone, като сам подготвя почти всички очерци, вицове, стихове и рисунки в него. След като вестникът е закрит, той сътрудничи на Дейли поуст, а докато се крие от властите в мизерен хотел в Трухильо, Хондурас, авторът написва романа си „Крале и зеле“ (Of Cabbages and Kings), съставен от слабо свързани помежду си приключенско-хумористични новели. Именно в тази си творба Портър въвежда за първи път термина „бананова република“ за назоваване на бедните латиноамерикански страни в тропическия регион.

След предсрочното си освобождаване от затвора, О. Хенри се мести в Ню Йорк, където окончателно се посвещава на литературната си дейност. Неподражаем майстор на безупречно структурираната фабула, с характерната „двойна“ завръзка (първата – лъжлива, а втората – неочаквана), той създава множество изразителни „образи-маски“. О. Хенри се възползва от особения си разказвачески чар и предизвиква жив интерес и искрено съчувствие у читателя към жизнените перипетии на духовници, търговци, скитници, безизвестни художници, поети, актриси, каубои, дребни авантюристи, фермери и пр. Образите, които възникват пред очите ни, макар и откровено условни, притежават някаква мимолетна, илюзорна достоверност – и завинаги остават в паметта. Особено важен елемент в поетиката на О. Хенри е и острата театралност, която несъмнено е свързана с неговото светоусещане на фаталист, сляпо вярващ във властта на Случая и Съдбата.

Днес се навършват 149 години от рождението на този остроумен писател, типичен като дух за времето и обстановката на още младите тогава Съединени американски щати. Би било наивно да вярваме, че на 11 септември 2011 г. той продължава да бъде четен и препрочитан от хора по цял свят само заради неочакваните си развръзки и любопитните сюжети. Към днешна дата светът вече всичко е видял, чул и прочел и до голяма степен езикът е това, което помага на литературните произведения да прекрачват прага на третото хилядолетие. Езикът! А този на О. Хенри е пристрастяващо богат, асоциативен и причудлив, наситен с пародийни пасажи, алюзии, скрити цитати и всевъзможни каламбури, които изправят преводачите пред задача с повишена трудност.

"Самият аз не мога да взема от човека и долар, без да му дам нещо в замяна — да речем, накит от фалшиво злато или градински семена, или мазило против лумбаго, или борсови книжа, или боя за печка, или в краен случай пукната глава. Изглежда, моите деди произхождат от Ню Ингланд и аз съм наследил нещичко от техния силен и упорит страх от полицията."

„Съвест в изкуството“, О. Хенри

Дори онзи тип хора, които с необяснима за мен гордост твърдят, че никога не четат книги, знаят историята за „Даровете на влъхвите“ - може би без автор и без интерес към неподражаемия му разказвачески стил, но с увереност я препредават на децата си, защото е мъдра и красива. Подобна е съдбата и на хумористичния разказ „Вождът на червенокожите“, филмиран три пъти – през 1911, 1959 и 1998 г.

За тези, които познават творчеството на О. Хенри (роден на днешния ден, 11 септември 1862 г. в Гринсбъро, Северна Каролина), обаче може би „Влъхвите“ и „Вождът“ са вече леко поизтъркани – бих ги сравнила с The Unforgiven I и II на Металика. В моето сърце този О.Хенри си спечели почетно място с неустоимите си антигерои - шеговити мошеници, чиито морални устои може би се разминават понякога с поставените от закона норми, но все пак са здрави и дори достойни за уважение. Самият той лежал в затвора няколко години за злоупотреби, именно на това място младият Уилям Сидни Портър измисля творческия псевдоним О. Хенри. Излежавайки присъдата си в периода между 1898 и 1901 г., той упорито пише разкази, които изпраща нелегално на нюйоркската преса. Тогава се оформя и неговата писателска индивидуалност и стил, макар това да не са първите му литературни опити.

Няколко години по-рано, през 1984-85 г., Портър издава в Остин, Тексас, хумористичния седмичник The Rolling Stone, като сам подготвя почти всички очерци, вицове, стихове и рисунки в него. След като вестникът е закрит, той сътрудничи на „Дейли поуст“, а докато се крие от властите в мизерен хотел в Трухильо, Хондурас, авторът написва романа си „Крале и зеле“ (Of Cabbages and Kings), съставен от слабо свързани помежду си приключенско-хумористични новели. Именно в тази си творба Портър въвежда за първи път термина „бананова република“ за назоваване на бедните латиноамерикански страни в тропическия регион.

След предсрочното си освобождаване от затвора, О. Хенри се мести в Ню Йорк, където окончателно се посвещава на литературната си дейност. Неподражаем майстор на безупречно структурираната фабула, с характерната „двойна“ завръзка (първата – лъжлива, а втората – неочаквана), той създава множество изразителни „образи-маски“. О.Хенри се възползва от особения си разказвачески чар, и предизвиква жив интерес и искрено съчувствие у читателя към жизнените перипетии на духовници, търговци, скитници, безизвестни художници, поети, актриси, каубои, дребни авантюристи, фермери и пр. Образите, които възникват пред очите ни, макар и откровено условни, притежават някаква мимолетна, илюзорна достоверност – и завинаги остават в паметта. Особено важен елемент в поетиката на О. Хенри също така е острата театралност, която несъмнено е свързана с неговото светоусещане на фаталист, сляпо вярващ във властта на Случая и Съдбата.

Днес се навършват 149 години от рождението на този остроумен писател, типичен като дух за времето и обстановката на още младите тогава Съединени американски щати. Би било наивно да вярваме, че на 11 септември 2011 г. той продължава да бъде четен и препрочитан от хора по цял свят само заради неочакваните си развръзки и любопитните сюжети. Към днешна дата светът вече всичко е видял, чул и прочел и до голяма степен езикът е това, което помага на литературните произведения да прекрачват прага на третото хилядолетие. Езикът! А този на О. Хенри е пристрастяващо богат, асоциативен и причудлив, наситен с пародийни пасажи, алюзии, скрити цитати и всевъзможни каламбури, които изправят преводачите пред задача с повишена трудност.

За да докажа, че в България русофилите разбират патриотизма като проява на любов към чужда държава написах „Течна дружба“, в която само книгите, на които се позовавам с цитати ( без да се броят сайтовете, периодичния печат и електронните медии като цяло) са 98. Първоначално се бях разлял до 650 страници, та се наложи да [...]

Ракетата Делта-2 успешно изведе в комоса двойката спътници GRAIL, които ще изследват и картографират Луната.

На днешната дата преди 38 години един генерал от чилийската армия спаси страната си от комунизма. Нещо повече, превратът, с който оглавяваната от ген. Пиночет военна хунта отстранява левичарското правителство на Салвадор Алиенде, на прак...