Пак много нещо се изписа за 11-ти септември тая година

Ще оставя без внимание тъпите теории на конспирацията, според които САЩ сами са си бутнали кулите.

Ще оставя без внимание и кагебистките размишления, че незаслужено им се обръща толкова внимание, докато кървавият американски империализъм убивал много повече всеки ден.

Заслужено си е вниманието и още как!

На 11-ти септември приключи една идилична епоха – това бяха кратките 10 години след 1990-та, когато някои хора се замисляха, че историята е приключила, защото комунизмът прекрати по единствения логичен начин мизерното си съществуване, а САЩ бяха силата, която крепеше света на раменете си. В САЩ имаше излишък (профицит) в бюджета и откровените врагове на свободата и демокрацията бяха съвсем малко - толкова малко, че в ролята на архивраг на свободния свят по холивудските филми се тиражираха смешници като Ким Чен Ир и Кастро. Вярва ли ви се, че тогава нямаше други?

В интерес на истината, признаци, че посоката на прилива се обръща имаше почти година преди това - на 31 декември 1999г.  подаде оставка Борис Елцин, който по телевизора на новогодишната си реч ронеше сълзи и даваше вид на тежко прецакан човек. И, пак в Русия вече беше започнал разгромът на независимите медии от режима на Путин, което се почувства силно особено около събитията в руската НТВ и потъването на „Курск“.

Пътувал съм до САЩ през 90-те години и категорично мога да заявя, че това беше най-свободната държава, която съм посещавал до момента (само че тя вече не е същата). На тръгване от там си показахме билетите и си чекирахме багажа на летището, минахме по един коридор и хоп - вече бяхме в самолета. Америка не си правеше труда да проверява кой и защо я напуска, нито пък кой и защо се качва по самолетите....

Та, атентатите от 11-ти септември бяха последният пирон в ковчега на романтичните 10 години на промени и оптимизъм.

Разследванията след това показаха, че са били допуснати различни грешки в сигурността и разузнаването, и че е имало индикации, че ще се случи ТОЧНО ТАКЪВ терористичен акт.

В добавка, начело на САЩ стоеше човек, попаднал там по чисто хазартен начин с няколко хиляди гласа във Флорида и с амбиции да надмине баща си.

Всеки допуска грешки, разликата обаче е в това кой как ги преодолява.

За съжаление, целият вектор на развитието, който зададе той след 2001-ва, беше сбъркан.

Първо, обяви се „война на тероризма“. Тероризмът е насилствен метод за политическа борба, това сигурно е първата методологическа война в историята на човечеството. От тактически съображения за политическа коректност, от що ли, но най-великата страна в историята и нейният лидер не посмяха да посочат с кого ще воюват, а именно – с радикалните войнстващи ислямистки групировки. Непосочването на враг, а съответно и на индикатор за край на войната (когато врагът е победен) позволи да се стеснят осезаемо демократичните права и свободи в целия свободен свят (включително и в България). Борбата с терора е като класовата борба, край няма, само се изостря.

Второ – бяха прахосани гигантски ресурси за две „обикновени“ войни без очевидна и логична връзка с горната „война с терора“ и без стратегия за победа и изход от тях. По-скоро май синът се мъчеше да надмине баща си, без да му е много ясно защо в първата война в Залива танковете не си направиха труда да стигнат до Багдад.

Тук някъде беше изпуснат края на икономиката и беше извършен най-големият икономически грях за дясната идея - да харчиш повече, отколкото заработваш.

Трето – бяха направени финансови и икономически реформи, които трябваше да донесат ново благоденствие в Америка (къща за всеки), а от там и в целия свят.

Няма да квалифицирам резултатите от изпълнението на трите цели на САЩ, така както бяха дефинирани от Буш, защото то се вижда по всеки от горните пунктове докъде сме го докарали.

Свръхзадачите, които трябваше да бъдат решени с постигане на горните цели – като установяваване на демокрация в Близкия изток, включване на Източна Европа в евроатлантическите структури и нов „златен век“ на цивилизацията, в най-добрия случай, бяха частично изпълнени.

Когато дойде наистина време да се решават горните задачи, всичко е много по-сложно – Америка няма сили да се намеси ефективно в арабската пролет, а и да защити адекватно Израел  - политическият, финансовият и човешкият ѝ ресурс са на изчерпване. Украйна и особено Грузия много дълго време ще маркират големите провали на американската дипломация в Източна Европа, а „златният“ век ни излезе златен...

Доказа се и максимата, че който жертва свобода за сигурност, накрая остава и без двете.

Ако мислите, че ги говоря всички тия неща, за да похваля Обама, не сте познали.

За съжаление Обама не показа достатъчно смелост, за да обърне страницата. Той заложи целия авторитет на САЩ, за да измъкне от калта няколко кретащи от десетилетия корпорации (кога американците забравиха да правят хубави коли?) и да си спаси рейтинга, чрез трупане на космически дълг, с надеждата че  ще му се размине леко.

Дано му се размине сравнително леко, защото ако се провали, всичките му съюзници и партньори жестоко ще пострадат. И ние, разбира се. Още по-жестоко ще пострадат конкурентите му, но това какво ме топли. Лошото е, че ако му се размине, пак никакви уроци няма да бъдат научени. Lose-lose ситуация (без добър ход, само лоши).

Това, което е сигурно обаче, е че световният ред е вече друг, за добро или за лошо.

И 11-ти септември 2001-ва си е съвсем прилична дата за отчитане на новата ера.


–––––
*Заглавието го взаимствах, но не помня точно откъде